Глобалистика (от лат. Globus – Земно кълбо, наука за всеобщото) – наука, изучаваща закономерностите на развитието на човечеството и света като цяло, в реалните земни условия, с нейните завършени размери, с ограничените природни ресурси, антропогенно претоварена. Светът – това е човечеството и неговата обкръжаваща среда.

Глобалистиката обхваща целия свят с един поглед и описва този свят, неговата динамика на развитие, неговите вътрешни взаимовръзки в единна система и обобщени параметри.

Глобалистиката изучава общите закономерности на развитието на човека в количествен вид, и създава количествени модели на управляемото жизнеспособно световно устройство в условията на антропогенното претоварване на Земята. Глобалистиката хармонично съчетава фундаменталните и приложните изследвания и разработки.

[48743]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съществува едно единствено желание – единственото, което е било създадено, което след това започва да се развива. И то не се дели на някакви стъпала или части – то се дели по стъпалата на само осъзнаването. Аз през цялото време разкривам най-първото състояние все повече и повече.

Искрата на светлината създала точката на тъмнината и с това творението приключило. Сега това е точката на тъмнината, точката на желанието, което започва да разпознава: Кой съм аз? Кой ме е създал? С каква цел, какво трябва да направя, какво искам от светлината и от самата себе си? Тя през цялото време се рови в самата себе си и си изяснява, все по-добре се опознава – а чрез самопостигане тя опознава светлината, която я е създала.

В цялата вселена няма нищо освен творението, все по-добре опознаващо Твореца. А самата реалност не се променя. Светлината е напълнила желанието и сега желанието все по-дълбоко постига това едно състояние.

Всичките промени се извършват само в осъзнаването, в усещането, в реакциите – но вътре в същия този материал. Затова, в най-първото състояние аз усещам много малко – започвам само да се усещам, че съществувам в него, сякаш започвам да се събуждам.  Това се нарича светлината Нефеш в моето желание, засега намираща се на нулево ниво (шореш).

Сега започвам все повече да се пробуждам и да се оглеждам. Това, което виждам на това стъпало, редом със себе си, на мен все още не ми е познато и затова аз възприемам това в светлината Нефеш. Но вече осъзнавам своето предходно състояние, от което се пробудих, и разбирам, че съм спал, а сега съм се събудил.

От къде ми е известно, че съм спал? От това, че сега съм се събудил, познал съм следващото състояние и сега разбирам по-добре предходното. Затова в миналото състояние се облича светлината Руах, независимо че в сегашното си състояние аз обладавам само светлината Нефеш.

В най-напредналото състояние аз никога няма да имам повече от светлината Нефеш. И само предходните състояния за мен стават все по-ясни. Затова, човек, който напредва правилно, винаги ще усеща мъгла, неяснота, объркване, ще се сблъсква с неясни за него сили и разчети, вечно ще се съмнява.

Но на него му става все по-ясен изминатия път, цялата му история и гледайки от там, вижда бъдещата перспектива. Т.е. от една страна, го съпровожда мъглата, объркването и безсилието, но заедно с това, той става все по-умен относно миналото, разбирайки целия изминат процес, неговите причини и следствия и така постига  Твореца. Това се нарича ”обратно съответствие” на светлината и желанието.

Нашето желание все повече се развива и става все по-”умно”, научно, определено, по-висше, близо до Твореца, а в него едва се усеща светлината Нефеш. Но в предходните желания, които ние постигаме след понататъшно придвижване на все по-голяма и по-голяма дълбочина – се усеща светлината НАРАНХАЙ. Както е казано, че ”разумът идва само с опита”

От урока по статията ”Въведение в науката кабала”, (Птиха) 13.07.2011

[48708]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение: (Кристин Лагард, управител на Международния валутен фонд) Ако САЩ обявят дефолт по своите дългови задължения, това ще бъде ”истински шок” за световната икономика. Това ще постави под заплаха икономиката на САЩ и стабилността като цяло.

Държавния дълг на САЩ достигна поредния максимум, определен от Конгреса в размер$ 14,3 трилиона, и се изравни с ВБП. Което означава, че САЩ повече не могат да печатат облигации по своя дълг (да се пре – кредитират). Това означава банкрут за държавата… ако не се съгласят на повишаване на лимита на държавния заем т.е. по нататъшния ръст на дълга.

Реплика: А по нататък – да бъде, каквото бъде! Основното е да се отсрочи съдбовния час на разплатата. Всички в света просто искат да продължат тази игра, защото не виждат друга алтернатива – и няма да видят, докато страданията не ги подтикнат да чуят предложенията на Кабалата за преход към общество на разумно потребление и разпределение.

[48625]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

В Малхут на света на Безкрайността, в творението, което е създал Твореца, има различни желания, разпределящи се по петте нива на дълбочина на авиюта. По-нататък тези нива се проявяват в петте свята, в петте парцуфим на всеки свят и в петте сфирот на всеки парцуф.

И затова в един парцуф на Малхут на Безкрайността има десет сфирот ХаБаД – ХаГаТ – НеХИ, подразделящи се в зависимост от своята близост с Кетер или Малхут, или съгласно своята отдалеченост от една от тях.

С други думи те се градуират по линия. В термините за постигане на свойството отдаване тези сфирот на Малхут на Безкрайността помежду си се намират в линейно съотношение. Те са по-близо до получаващото желание на Малхут или до отдаващото желание на Кетер.

Като следствие, желанията на Малхут стоят на различни места в общата последователност на поправянето. Тъй като поправянето винаги започва от лекото към трудното. Отначало поправяме леките елементи, а след това те ни помагат за поправянето на по-тежките елементи.

Онези детайли на Малхут на Безкрайността, които идват при поправката първи, се наричат „Исраел”, което означава: ”Направо към Твореца” (яшар Ел). Те си имат съответно насоченост, тенденция, те са сякаш прозрачни, тъй като другите желания имат по-голяма дълбочина.

Казано иначе, отначало в Малхут на Безкрайността се проявяват елементи, отнасящи се към частта ХаБаД, след това  – елементи на ХаГаТ и чак тогава – елементите на НеХИ. Както знаем, елементите на ХаБаД и ХаГаТ се наричат ”праотци” и ”синове” и се отнасят към Галгалта ве Ейнаим, до хазе (гърди). ХаБаД е Рош (глава), а ХаГаТ е главата на тялото. Е, а самото тяло е ТаНХИ.

В различните периоди се пробуждат различни души. Първите се наричат ”праотци” – това е Авраам, Ицхак и Яков. Души, поправящи се в периода на влизане в Египет и изхода от него, се наричат ”синове”. По време на египетското изгнание умира Яков. С други думи, приключено е със стъпалото на Яков и е извършен преход между етапите.

Етапът ”синове” е завършен по времето на разрушаването на Първия и Втория храм, когато потомците на праотците са паднали на стъпалото ”народите на света” и се слели с тях. Това смесване е станало по времето на четирите изгнания, но основно при последното изгнание.

Сега, при неговия завършек, може да се пристъпи към поправяне на стъпалото НеХИ – завършека на общия парцуф на Малхут на Безкрайността. Понеже към това време е приключило включването към нея на частите ХаБаД – ХаГаТ, осъществено посредством разбиването. Днес се намираме точно в края на това включване и в началото на поправянето на НеХИ – частта, завършваща всичките стъпала. Нашите поправки също така текат бавно, в съответствие с дебелината на стъпалото, на което се намираме. Необходими са ни многобройни средства, за да се поправим.

Праотците са имали друга методика, те се поправяли дори без да работят с ”Тора и заповедите”, защото се намирали на нивото на коренното развитие на желанието. За тях е било достатъчно да отменят себе си, докато ”Тора и заповедите” е работа с получаващото желание и с привличане на светлината, възвръщаща ни към Източника. По нататък, синовете получили методиката ”Тора и заповедите” – все още на базата на праотците. За разлика от тях, ние днес сме откъснати от всичко това и пристъпяме към реализацията на голямото егоистично желание.

Обаче и на нашето стъпало ТаНХИМ, в завършека на общия парцуф, който се разделя на три части от по 2000 години, както ни обяснява Баал а-Сулам в предисловието към книгата „Зоар“, дори тук има разделяне на нещата на ХаБаД – ХаГаТ – НеХИМ. И НеХИ на свой ред също се разделя на три части, в които се запазва същият ред на поправяне от лекото към трудното.

И затова когато съсъдите (желанията) излизат от разбиването и пристъпват към поправяне, те започват от онези души, които се стремят към духовното. Те се наричат ”Исраел”. Понеже в изгнание всички са отделени от светлината и затова онези от общността, които първи се пробуждат и разкриват Твореца, се нарича ”Исраел”. Те образуват група, която трябва да поведе след себе си останалите хора (човечеството).

Тази група на дадения етап се явява групата на ”праотците” в НеХИ. Праотците са действали за благото на обществото, Авраам е искал да осъществи поправянето на цял Древен Вавилон – ето така трябва и ние да действаме, разбирайки каква отговорност ни е възложена.

От урока по статията ”Поръчителство”, 19.07.2011

[48612]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За щастие сме се родили в такава преходна епоха, когато след многомилиардни исторически процеси, протекли в нашата Вселена и на Земята, се оказахме в бифуркационна преломна точка между миналото и бъдещето, когато именно ние трябва сами да реализираме този преход от егоистическа, индивидуална, дискретна към алтруистична интегрална аналогова система.

В досегашните поколения сме съществували в егоистическо желание, действайки линейно всеки сам за себе си. А сега под влиянието на природата сме принудени да почувстваме, че ни е нужно да променим изцяло погледа и действията в нашия свят в името на бъдещото ни съществувание.

Понеже човечеството става глобално свързано, ние не можем да продължаваме да действаме в него всеки еднолично, при това все едно ще си нанасяме вреда един на друг. И с всеки ден тази нова система на обща глобална интегрална взаимовръзка все повече се разкрива пред всички и вече става очевидна за хиляди хора по света.

В науката кабала не правим догадки, а на практика изучаваме тази система: как е създадена системата на следващото, тъй наречено духовно ниво, на което трява да се издигне цялото човечество вече в наше време. При  това изучаваме не само тази система, но и методиката по достигането й: как може да се издигне на него, без да чака природата, както винаги, да започне да ни блъска отзад.

Защото  на всички предишни етапи на нашето развитие природата ни е блъскала само чрез развитието на егоизма. Прибавяли са ни едва-едва егоизъм и ние сме бягали напред, опитвайки се с нещо да го запълним. Прибавяли са ни още малко – и сме бягали в друга посока, в търсене на нови напълнения.

Така на зигзаг сме се придвижвали напред и сме строили общество, система на възпитание, семейство, раждали сме деца, създавали сме държави, технологии, промишленост и т.н. И всичко това само под въздействието на егоизма, който ни е блъскал отзад към нови напълнения.

А сега се разкрива проблем – эгоизмът повече не ни бута. Но затова пък разкриващата ни се интегрална система, интегрална природа, ни притиска всички заедно, принуждавайки ни да се съединяваме заедно, за да можем да просъществуваме.

Имаме  и технология, и семейство, и наши обществени отношения, политика, правителства, училище, всичко, което е било и е, всичко престава да работи, защото повече не можем да функционираме с предишния си егоистичен стремеж в този нов свят, който приближава, в друга система, системата на общите взаимовръзки. А ние влизаме там с нашите предишни действия, нашите предишни въздействия, с нашите навици, с нашите закони, с нашите обществени връзки.

Ние се оказваме в съвсем друга система. Имаме  по-различно отношение от това, което би трябвало да имаме към света, към което ни потиква светът. И се получава, че трябва да направим нещо с нас самите. Какво? Ето това все още не сме научили. Как да се свържем помежду си, за да съответстваме на света, – това засега не го знаем.

Как да достигнем тази взаимовръзка, как при това да убедим себе си, че това е необходимо? Макар и днес логически това да го разбират много хора, решение на този въпрос засега не са намерили. Така че днес ние с вас се намираме в такъв преход от по-ниско стъпало на по-високо.

И този преход – не е обичаен преход от едно устройство към към друго, от едно технологично ниво към друго, както беше в минало. Сега ние с вас се намираме във фазата на качествен преход, а не в количествен.

Качественият преход не е просто промяна в качеството на нашия живот, в качеството на  отношенията помежду ни, а една основна промяна на всичко, което е било преди. Светът трябва да  стане напълно различен. Ето това е нашият проблем.

Светът в действителност става различен и се доближава до нас, но ние все още не знаем, по какъв начин адекватно да го усетим, все още се намираме в старата идеология, съзнание, възприятие. Като че ли сме попаднали в неизвестно за нас пространство, и затова по никакъв начин не действаме в него правилно.

И затова нашите неадекватни действия, всичките ни предишни начини на живот днес минават през така наречената криза. Да се надяваме, че скоро ще разберем как трябва да се променим.

Науката кабала разказва за това. Надявам се, че тя ще помогне не само на нас, но и на всички хора на Земята, и че ние ще стигнем до това.

От виртуалния урок, 17.06.2011

[48581]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ние се опитваме да научим света на обединение, нищо че засега това е егоистично. Как после да повдигнем хората на нивото любовта към Твореца?

Отговор: Те ще извършат този преход под нашето ръководство. Защото ние ги въвеждаме в рамките на новото възпитание, а не просто дърдорим пред публика.

На хората ще им се наложи да встъпят във възпитателна мрежа, обхващаща всички възрасти от нула до сто и двадесет, действаща от сега и до края на поправянето, във всички времена. Всички трябва да се намират в непрекъснат процес на възпитание: да кажем, една трета работа, две трети възпитание, което само по себе си е също работа.

И тогава в меко, в привично подаване ще обясним на хората принципите на Баал а-Сулам, адаптирани за целия свят. Защото науката кабала говори за желанието за наслаждение и желанието да насладиш, за техните взаимоотношения, за това, как да поправиш природата си. Нищо ”виртуално”, привидно, ”духовно”, мистично. Става въпрос за силите, които действат в теб.

Разкривайки ги все повече и повече, ще видиш, че никой не те кара ”да витаеш в облаците”. ”Духовното” е намерението за отдаване. Ако съм достигнал отдаване на другия, значи аз съм духовен. А ако се грижа за себе си – съм материален. Взаимоотношенията ни, основани на отдаване, са духовният свят. А днешните взаимоотношения – това е материален свят.

Но ние даже не говорим там за някакви си светове. Защото на човек му е трудно да се откъсне от старите представи, той се обърква. И затова ние го снабдяваме с прости обяснения, подавайки му цялата наука кабала без специална терминология, с прости думи.

Ние трябва да построим тази система на възпитание, за да може постепенно да предаваме на хората знания за човешката природа. Повече нищо не е нужно. Ние говорим за природата на човека, освен когото нищо друго не е и създадено.

Благодарение на това, човек ще се развива постепенно, докато не открие това, което се намира отвън, системата на взаимната му връзка с другите. И в нея той разкрива Твореца.

В действителност можем да проведем обясненията с термините за възприемане на реалността: той разкрива даже не връзката с другите, а самия себе си. Желанията, които му се представят външни и чужди, той разкрива като собствени. Оказва се, че това е той. Приближавайки външните части към себе си, той сякаш пришива, имплантира, приобщава разкъсаните органи на собственото си тяло и съобразно с това усеща, разкрива съвършената реалност.

Сега виждам само това, което е малка част от разбитото тяло. Но колкото повече части присъединявам към него, повече се откривам в тях.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.07.2011

[48600]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Казано е, че „общото и частното са равни“, и затова всяка група и всеки човек трябва да си отговорят на следния въпрос: имат ли те висша цел в живота – да се повдигнат от животинско на човешко ниво, на нивото на Адам, „подобния“ на Твореца?  Да придобият свойството отдаване, в което ще усещат живота в отдаване – висшия живот.

В началото човекът се стреми към това просто защото не му се умира. Той си представя духовния живот също като материален, само че малко по-добър и, най-важното, без смърт. Това е максимумът, до който можем да си представим духовния живот.

Така се получава, че аз уча и мисля, че получавам някакво лекарство, което ще ми донесе вечен живот, а също така и изпълнен и съвършен, без всички насъщни проблеми. И затова човек продължава. Защото само така можем да си представяме живот, който е по-високо от нашия свят.

Но дори и само под такава форма човек да започва да се придвижва напред, той решава, че трябва да използва средствата, които са на негово разположение: учителя, който обяснява какво трябва да се прави, изпълнявайки съветите му в групата с помощта на книгите.

Учителят само ми показва какво трябва да се прави, а аз трябва да изпълнявам, защото нямам на какво друго да се опра. А цялата реализация протича в групата и ученето. И така постепенно разривам в себе си стремежа към свойството отдаване, което се превръща в моя цел, съдържаща се в единството, съединението, взаимното поръчителство като един човек с едно серце.

Това значи да достигнеш вярата, за която е казано: „Праведникът ще живее със своята вяра“ – разкриването на свойството отдаване в сърцето на човека, във всичките му желания.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 18.07.2011

[48448]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Задачата на Исраел по отношение на народите по света е подобна на задачата на праотците по отношение на народа на Исраел.

Ако не са били праотците, не би възникнал народът на Исраел, т.е. групата, стремяща се към Твореца и поправяща себе си. Точно по този начин и ние трябва да се грижим за света, защото без помощта ни хората няма да успеят да се поправят сами. Желанията им са неспособни за самостоятелен подем, няма възможност даже да си помислят за поправяне заради отдаване.

Сега виждаме това в работата на учените и на видни деятели в различни области. Те пишат много правилни неща за света, но за решение не могат да кажат и дума. Защото в тях няма стремеж ”право към Твореца”, няма духовна искра и затова те не разбират, че това е единствената възможност. Безпомощни са пред необходимостта от поправяне, те даже нямат никакво средство.

И затова в търсенията и дискусиите си, те вече започват да увъртат отговора, не им е по силите да гледат в тази посока. Виждат случващото се, разбират необходимостта от създаване на интегрален свят и спират дотук. Като следствие, разсъжденията им се размиват и не завършват с нищо или се свиват до съвършено нереални предложения.

Аз не ги укорявам, това съвсем не свидетелства за ограничеността им, просто без добавката на духовната искра в желанията на човека в този свят е невъзможно да се види по-нататъшното, единствено възможно развитие.

От урока по статията ”Поръчителство”

[48609]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Съществува мрежа от връзки между всички другари на световната ни група и има 125 стъпала на тази връзка. Засега се намираме на стъпало, на което висшата сила ни е свързала помежду ни, съединявайки ни с различни форми на връзката, когато вътре в тази мрежа един се намира близко, а друг далеко, не географически, а душевно. И така съществуваме вътре в свързващата мрежа, но тази висша сила ни е съединила заедно.

Сега трябва да се стараем да се съединим сами със собствени сили. В отговор на тези усилия ще ни подейства светлината и ще разкрием съединението между нас. Това съединяване трябва да достигне такива нива, че четейки Зоар да се намираме в тези състояния, за които се говори в нея.

Да кажем, ние четем: ”Слушай Исраел!”. Това е голямото състояние (гадлут) на Зеир Анпин на света Ацилут. А ние се намираме в него, това е степента на връзката между нас. Защото сам по себе си З”А се намира в малкото състояние (катнут), а всичко, допълващо го до голямото състояние идва от Малхут, от душите, желаещи да се съединят в него.

З”А получава желания от душите и им носи светлина, която ги съединява и цари между тях. Казва се, че З”А се възцарява в Малхут. Защото Малхут е само точка, нейните девет долни сфирот се намират долу, вътре в света БЕ”А, в разбитите души.

Всичко се случва тук, между нас. Ти започваш да усещаш, че ние сме построили тази връзка. Ако ние сами сме я построили, а не да ни заставя Творецът да бъдем свързани, то това вече е духовно стъпало, което сме постигнали със собствени усилия, желаейки да създадем единство, поръчителство.

Тогава започваме да усещаме, че говори Зоар. Но къде? Между нас, във всевъзможни действия, в разнообразни форми на връзките, променящи се между нас. Затова усещаш в групата сегашните материални отношения на този свят, а измененията на взаимното отдаване между вас – големи или малки, подеми и падения.

Тези отношения вече образуват море от Шхина (Малхут се нарича море) – общи духовни усещания между другарите, взаимно отдаване, в което усещаш присъствието на Твореца, царящото между нас море от отдаване.

Но всичко това се разкрива между нас при условие, че ни се удава да притеглим светлината, възвръщаща ни към Източника, когато не заспиваме на урока.

От урока по книгата „Зоар“

[48464]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това вътрешна и обкръжаваща светлина?

Отговор: Докато не се опитам след съкращаването да получа заради отдаване, на мен ми се струва, че съм постигнал успех! И сега се приготвям да получа заради отдаване, да направя това, което иска висшият, да Му доставя наслаждение.

Усещам, че Той иска аз да получа от Него! Взимам Неговото и моето желание, напълвам желанието си с наслаждение, а Неговото със своето наслаждение, и с това Му доставям радост. И след това като принеса на Него и на себе си частично наслаждение, Го радвам с намерението си, че правя това само заради Него, и също така това намерение се е отпечатало в мен. Какво по нататък?

А сега тук се случва някакъв сблъсък, защото аз не получавам повече, защото искам да остана даващ и затова преставам да получавам. И светлината остава наоколо като обкръжаваща и ме притиска отвън. Аз не съм я приел, защото не мога да получа ”заради отдаване” и тя остава отвън и ме притиска.

Тази светлина пробужда в мен много дълбоко желание (авюит), защото аз не получавам заради това, че не искам да бъда получаващ, а отдаващ. Тоест аз огорчавам Стопанина, който е искал да получа всичко.

Докато не получавам нищо няма никакви проблеми. Има Стопанин, който ми е противоположен и аз не искам да получа от Него, за да не изгоря.

Но когато вече съм получил малко, това частично получаване ме привързва към Него, а Него към мен. Сливаме се в тялото (тох) на парцуфа. И в сравнение с това ние усещаме недостиг от сливането извън парцуфа и в окончанието му (соф). Сега в мен се появява още по-силно усещане от отдалечаването ми, отколкото преди.

Направил съм добро дело, но сега от него гледам на себе си и се виждам много по-лош отпреди. По-рано това просто не съм го забелязвал! И затова този парцуф не е способен да остане на същото това място. На мен ми се разкрива това състояние, когато достигам неголямо сливане, а в останалото – не, и благодарение на това получавам нов поглед върху самия себе си, и тогава разбирам колко противоположен, лош и колко съм неспособен на отдаване.

Защото съм почувствал вътре в сливането, вътре в съединяването, колко силно Творецът желае да ми отдаде, и колко чудесно ще бъде, ако правя това за Него, колко много нови неща ще ми даде това съединяване! И сега усещам, че сам съм се отказал от пълно сливане.

Това не ми дава възможност да остана на място, и аз прогонвам светлината, не ми е по силите да изтърпя такова състояние. И сега получавам допълнителен слой желания. Както по-рано аз не мога да изтърпя да бъда получаващ и съм направил съкращаване, така и сега, не ми е по силите да търпя и бягам от това състояние, сякаш съкращавам себе си.

Но това не е съкращаване, това е просто напускане. Повече не мога да остана там, защото висшият иска пълно, съвършено сливане и сега усещам, колко съм Му противоположен на това съвършенство. Вместо предишното ниво на желания, в мен се събужда желание за нова сила „авюит алеф”.

Това не е просто по-голямо желание, а желание, раждащо се на фона на усещане, че не съм способен да бъда отдаващ. На предишния стадий желанието за получаване и наслаждение беше по-голямо. А сега се мъча от това, че не отдавам, това е принципно нов вид желания. И затова, когато изтръгвам светлината и минавам към следващото състояние, следващият парцуф, аз изпълнявам действието с екрана на новото, 1-во стъпало на желанията (алеф).

Кой парцуф е по-силен: Галгалта или А”Б? От гледна точка на желанието А”Б е по-силен и добавя към Галгалта. Но от гледна точка на светлината Галгалта е по-силен, защото в него се събира цялата светлина.

Представете си, че всичко това се случва в едно желание, сякаш се вари в една тенджера, тогава това ще стане по-ясно. Не е необходимо да се разделя на отделни парцуфим. Хубаво е да се знае как това се случва схематично, на теория. Но от нея е нужно да се премине към живо усещане в истинското желание за наслаждение вътре, в което се променят различните свойства, състояния, впечатления.

Всичко се случва вътре в това желание, както в една тенджера, вътре с някакво вариво, което кипи през цялото време…

От урока по ”Въведение в науката кабала”(Птиха)

 [48478]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→