Въпрос от английския блог: Моят въпрос се отнася до тези религиозни хора, които постоянно се жалват от живота си. Те се молят, просят промяна, но доколкото нищо не се изменя, обвиняват за бедите си всички наоколо.

Разбирам, че проблемът е в техния егоизъм и се опитвам да им обясня това, без да споменавам кабала, но безрезултатно. Болно ми е да гледам как те отново и отново правят едни и същи грешки. Когато се опитам да им помогна, думите им за кратко време достигат до тях, а след това те наново се връщат към старите си жалби.

Как действително да им помогна? Аз обикновено приемам отбранителна позиция, доколкото те спорят с мен, а след това започват да обвиняват за собствените си проблеми. Как да подходим към такива егоистични хора, без да предизвиквам спор и да не им давам повод да си помислят, че ги осъждам?

Отговор: Само развитието и силното обществено мнение постепенно ще ги измени. Те ще достигнат последни до поправяне. А засега – оставете ги. Поправянето трябва да започне с леките части на егоизма.

Въпрос от английския блог: Нашата работа се заключава в проявяване на злото начало. А какво, ако успеем да го разкрием, а не можем да се избавим от него? Как да поправим такива лоши наклонности като кражба, или лъжа?

Отговор: В степента, в която вие усещате злото в себе си, в същата степен ще сте в състояние да го поправите!

[48617]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Съобщение: Американската компания HIS ScreenDigest, занимаваща се с изучаване на пазара за Медиа – технологии публикува изследване, което е посветено на съдбата на триизмерното кино.

Резултатите се оказали обезкуражаващи: новата технология, която едва излезе на мода, днес привлича все по-малко зрители. През 2011 година зрителите, гледащи стерео-версии на новите филми е намаляло наполовина от американската аудитория.

Реплика: Хората се умориха от безсъдържателни ужаси и войни, всичко отминава, дори глупостите…

[48633]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да поддържаш намерението”? Струва ми се, че по този начин човек не се придвижва или развива. Как може човек да развие това намерение?

Отговор: Докато четем „Зоар”, аз играя игра с моите приятели. Няма значение колко добре разбираме или не разбираме тези думи, дали чувам една част от фразата, четвърт от нея или цяло изречение, всички думи, и дали прониквам в по-голяма или по-малка глъбина – всеки прави каквото може. Играта е в това, че всички тези думи аз съотнасям към връзка между нас.

Наистина, книгата „Зоар” ни казва за начина, по който трябва да се свържем помежду си. Аз не знам каква е тази връзка, но тя е описана тук. И поради тази причина, докато чета „Зоар”, аз се опитвам да мисля за това, какво е да бъдеш свързан по един или друг начин, в една или друга форма.

Например, написано е: „Време е да действаме заради Твореца… тъй като те са прегрешили срещу тяхната Тора”. Към какво се отнася това? Когато човек забрави за намерението заради отдаване, това означава, че е „прегрешил срещу Тора”. И тогава „време е да действаме заради Твореца” означава, че ти отново трябва да се върнеш към същото намерение, същата силна връзка с твоите приятели във взаимно отдаване, защото по този начин ти се стремиш да изградиш „място” за разкриването на Твореца. Ти правиш това, за да Му дадеш възможност да разкрие Себе си. Той получава наслаждение от това като Хазяина, който разкрива угощения на своя гост.

Така че защо четеш „Зоар”? Къде реализираш и разкриваш това, което си прочел? То може да се разкрие в правилната връзка между нас. Няма друго „място”. То се разкрива само ако успеем да създадем правилно връзка във взаимно отдаване.

Поради тази причина аз се опитвам да намеря нишките, мрежата, която свързва нашите желания, мисли и силата на стремеж между нас. Какви сили задействат тази връзка? Каква е формулата на тази мрежа? Аз искам да разбера! „Зоар” точно ни разказва за това.

От урок по книгата „Зоар”, 12.07.2011

[47892]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Мнение (Робърт Скиделски, член на английската Камара на лордовете, професор по политическа икономика, Aljazeera): „Западната цивилизация е все по-незадоволена, обременена със система от поощрения, които са важни за натрупване на богатство, а това подкопава нашия капацитет да му се наслаждаваме. Капитализмът може би е близо до изтощаване на своя потенциал да създава по-добър живот – поне в най-богатите световни държави…”

„Материалните придобивки може да продължат, въпреки че фактите сочат, че те вече не правят хората щастливи…”

„Това не е, за да очерни капитализма. Той беше и е великолепна система за преодоляване на недостига. Организирайки ефективно продукцията и насочвайки я към преследване на богатство, а не на власт, той е вдигнал от бедността голяма част от света.

И все пак, какво се случва на такава система, когато недостигът расте? Просто продължава да произвежда повече от същото, стимулирайки преситените апетити с нови играчки, тръпки и вълнения? Колко още може да продължи това?…”

„Това беше вдъхновение за американския начин на живот, където парите винаги „говорят”. Краят на капитализма означава просто краят на властта на парите. Хората ще започнат да се радват на това, което имат, вместо винаги да искат още…”

„Финансовите услуги ще намалеят, защото богатите няма винаги да искат да стават по-богати…”

„Такава смяна на ценностите не е толкова възможна в страни, където гражданите вече имат повече, отколкото им е необходимо. И дори там много хора все пак имат по-малко от необходимото. Фактите показват, че икономиите биха били по-стабилни и гражданите по-щастливи, ако богатството и доходите се разпределяха по-равномерно.”

Коментар: Никой не е предвидил, че нашата природа, егоизмът, няма да се развива вечно и изведнъж, за първи път в историята, тя ще започне да се променя и да се обръща от индивидуален егоизъм в общ, интегрален и взаимнозависим егоизъм и хората ще започнат да чувстват празнина в предишното индивидуално егоистично напълване. Тези, които все още преследват „парите = щастие”, бързо осъзнават, че предишните методи за постигане на това „щастие” не работят, защото светът е станал интегрален и глобален.
[48342]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Казвали сте, че онзи, който идва на урок без желание, пренебрегва Тора. Обикновено идвам на урок без особено желание, искам да спя, освен ако не получа много силно впечатление от другарите. Какво трябва да направя?

Отговор: Да се стараеш да избягваш такива състояния по време на урока. Преди всичко по този начин отслабваш останалите. Намираш се сред всички, но не внасяш своя дял нито във външното материално действие, нито във вътрешната духовна сила. При това, ти не само че не участваш заедно с всички, но и ги ограбваш, защото в духовното за крадец се смята онзи, който не добавя от себе си. Според този принцип трябва да оценяваш другарите.

Разбира се, ние сме готови да те приемем във всякакво състояние: вместо да останеш в дома си, по-добре ела на урока и спи. Знаете, че никого не будя дори ако виждам, че човекът спи.

Но при всички случаи трябва да се стараем. Именно това са усилията. Изпий още чаша кафе, направи още нещо, за да се събудиш. Аз също съм минал през такива състояния, занимавайки се в групата при Рабаш. Тогава реших, че ще записвам всичко, което казва Рабаш, тъй като от студентските години съм свикнал да конспектирам лекциите. Затова на урока през цялото време пишех и подреждах текста. Освен това правех кафе или чай на Рабаш, записвах на магнитофон всички негови уроци.

Накратко казано, през цялото време се грижех чрез различни действия да оставам бодър – иначе също бих заспал. Макар много да обичам науката, но едното не е свързано с другото. Затова трябва да се измислят различни хитрини.

Но трябва да разбереш, че с вътрешното си участие въздействаш на групата и в степента на съединяване с нея разкриваш написаното в „Зоар”. Защото там се говори за онова, което се случва между нас, само че на различни стъпала.

От урока по  книгата „Зоар”, 18.07.2011

[48469]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Кога светлината ни обединява? Как можем заедно да напредваме, ако пребиваваме в злото?

Отговор: Ние работим по преодоляването му. Ние разбираме своето състояние, изучаваме го, ние трябва да се подкрепяме един друг в поръчителството – и тогава светлината ще се настани между нас.

Тя и сега ни помага. Ако светлината не ни напълваше в минимална степен, ние нямаше да усещаме онези желания, които все пак се появяват в нас.

Тъй като се намираме в съвършена система – всички хора, цялата действителност. И ето, в някои от нас вече се проявява мъничък проблясък и те започват да се усещат, къде се намират, защо и за какво? Те започват да получават светлина – във връзка с обкръжението, в лицето на наставника започват да усещат светлината в своите съсъди – с една дума, като по книга в групата … Всичко това ”като че ли”, та нали материалното не съществува. А всъщност това всичкото е разкриване на светлината. Няма група, няма наставник, няма книга. В такава форма се разкрива светлината, представяща ти се като вид средство за напредване в духовното.

От урока по статията ”Поръчителство”, 17.07.20.11

[48380]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако мислено мога да отменя себе си, а на практика – много трудно?

Отговор: Такова нещо не може да бъде! Ако аз действително отменям себе си мислено, то го прилагам и като действие. Действието отразява намерението.

Но ако аз не съм вземал окончателно решение да отменя себе си, то при мен не се стига до такова действие и аз заблуждавам себе си, че се отменям в мислите си.

Ако ние виждаме, че след кавга групата не идва до обединение – до следващата кавга, това е знак, че нейните членове не отменят себе си един пред друг и нямат никакъв шанс да достигнат духовното.

С това, че се занимаваме с вътрешен самоанализ и се опитваме да отменим своя егоизъм пред другарите си външно и вътрешно – ние вече изпълняваме духовна работа. Духовният свят на практика може да се разкрие в нас само при условие, че ние напълно отменим своя егоизъм съгласно нивото на своето настоящо стъпало.

Постигни сега истинска самоотмяна спрямо случайно избран човек и ще се убедиш, че ще се усетиш в духовната реалност, в свойството отдаване и в някаква степен слят с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 17.07.2011

[48394]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение: О. Богомолов (икономист, политик, академик на АН СССР):

Преживяваната от нас криза свидетелства за назряващите кардинални промени в световния ред. Икономическата сфера навлиза в стадий на преход към нови форми на регулиране и технологически ред, в който инфо – нано –  био – технологии, триизмерни принтери придобиват основно значение. Назряват сривове в обществения сектор, глобализират се производства, културата, международните отношения. Еднополюсният свят, начело със САЩ, отстъпват място на многополюсните, изискващи равноправие, сметка по интереси и съгласието на много държави. Все повече се натрупват симптомите на духовно – нравствената криза на човечеството. Човечеството преживява преход на световно разбирателство и жизнено преустройство. Руските власти в търсене на изход правят отпор на нововъведенията в научно техническата област, но това много зависи от благоразположението на обществените среди. Тези страни на битието се нуждаят от модернизация.

Човекът, неговата култура, знания умения, здраве, душевно състояние, имат ключово значение за прогреса. Затова стратегически приоритет трябва да стане не инвестирането в новите технологии, а в  човека. Назрява разбирането от необходимостта за преход към нов модел на развитие на обществото и неговата икономика. Първата крачка е преосмисляне на старите идеологически постулати, духовното възраждане, и обновяването на човешките общества.

Не може да се смята за нормално липсата на социална справедливост в политиката. Без нейното спазване не може да има здрав нравствен климат в обществото, както е невъзможна и здрава икономика. Мерките за преодоляване на кризисния процес няма да доведат до успех, ако не се определят стратегическите приоритети не само в икономиката но и в духовната и социалната сфера.

В центъра на правителствената политика е необходимо да се постави образованието, здравеопазването, науката, културата, обучаване на подрастващото поколение. През тези сфери минава пътя за обновяване на обществото, за укрепване на моралния климат и процъфтяването на икономиката.

[48503]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В какво се проявява сплотеността в групата? Къде лежи нашето единство?

Отговор: Навсякъде, но основно – вътре. Ние сме задължени през цялото време, от сутрин до вечер, да мислим само за нашето обединение. В това обединение ние ще станем подобни на Твореца и с единството между нас ще пробудим целия свят да се обедини.

За какво? За да станем подобни на Твореца. Защо? Защото с това ние доставяме удоволствие на Твореца. Ние не знаем какво означава това и все пак мислим в това направление. Става дума за особено средство, което се нарича сгула. Ти не разбираш как сработва това, но ти го привеждаш в действие.

Активизирай системата. На теб са ти поставили няколко условия – тогава действай. Ти не знаеш какво става зад пулта за управление. Пред теб бутони – натискай ги. Не чакай докато изучиш цялата система – така ти няма да я научиш никога. Тя ще ти се открие след като ти я задействаш. Понеже в следствие на това ти се променяш – и тогава започваш да я разбираш.

Какво знаят хората, започващи да се учат на кормуване? Волан, скоростен лост, педал за газта, спирачка – ето това е всичко. С останалите детайли се запознават по-късно, а за устройството на двигателя да не говорим. Ето и ти трябва да знаеш само как да управляваш духовната машина, за да се движи. Работейки с нея ти ще я изучиш, както е казано: „По твоите действия ще Те познаем”.

От урока по статията ”Поръчителство”, 18.07.2011

[48482]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Представителите на АRI участваха на 8-я Форум на Министерството на социално развитие на Латинска Америка, организирано от ЮНЕСКО

Международния форум, който се състоя в Ел Салвадор на 11-12 Юли, бе ориентиран към социална политика за младежи в рамките на програмата на ЮНЕСКО MOST (Management of Social Transformations). Министри на труда и социалното развитие в Латинска Америка и Карибите се събраха, за да разгледа проблеми, свързани с безработицата и образованието в региона, теми, вълнуващи днешното обществото.

Представителите на ARI (Aslag Research Institute) получиха възможност да представят нашите виждания за глобално и интегрално възпитание като решение на кризата, а така също и използване на новите технологии за създаване на възпитателна система, която действително оправдава нуждите на все по-взаимосвързания и по-взаимнозависим свят.

Тези нововъведени идеи предизвикаха много ентусиазъм в публиката. Нови възможности за съвестна работа бяха дискутирани с представителите на ЮНЕСКО и с останалите образователни организации, за да бъде създадена пилотна програма за виртуално образование на младите.

В сесията взеха участие президентът на република Ел Салвадор К. Маурисио Фунес Картахене, П. А. Ласо, помощник на генералното директорство на ЮНЕСКО по въпросите за социалните и хуманитарните науки, д-р Хулио Карранса, ръководител на социалните и хуманитарните програми на ЮНЕСКО за Латинска Америка и Карибските острови, представители на ООН, УНИСЕФ, МОТ.

[48236]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→