Въпрос: Посетих палатковото градче, което младите семейства разположиха в центъра на Тел Авив в знак на протест срещу високите цени на жилищата. Вечерта хората се събират в голям гръг, и редувайки се говорят по микрофона всичко, което смятат за необходимо. Всеки може да вземе думата. Ако бях се записал да говоря, какво бихте ме посъветствали да кажа?

Отговор: „Краят на действието е заложен в началния замисъл“. Преди всичко, какво искаме да постигнем? Искаме да се реши проблема с жилищата за студентите и младите двойки – неосигурени хора, които тепърва започват да живеят. Ще можем да направим това само, ако станем фактор за въздействие и натиск върху правителството.

Смятаме, че правителството има достатъчно пари за различните нужди. Нека тогава проявят разбиране към нашите искания. Член на парламента получава десетки хиляди на месец, а студентът не получава нищо и дори си плаща обучението. Така не може да се живее. Правителството трябва да намали собствените си разходи. Не става въпрос за сферите на сигурността, образованието и здравеопазването. В тях не се месим. Да допуснем, че там всичко е наред.

Ние говорим за правителството: колкото е необходимо за студентите, толкова трябва да получат. Младите двойки искат да създадат семейство, искат да живеят – нека тогава да имат жилище. Обикновена квартира под наем през началния етап от пътя им, докато сами не си купят апартамент. Или нека веднага им дадат възможност да си закупят жилище на нормална цена.

Държавата има земя. Квадратен метър жилищна площ струва най-много 500 долара, дори когато това не е масов строеж. Представи си: за 50 000 долара можеш да си купиш апартамент от 100 кв.м. Днес ще ти се наложи да се изръсиш за него 300 000 долара – шест пъти повече от действителната му цена с всички включени разходи.

Защо е така? Колко може да се печели от хората, които и без това нямат средства?

Така че, те са прави. Въпросът е как ще успеят да се организират. Те трябва да станат силно лоби – група, която последователно ще оказва мощен натиск, докато целта не бъде постигната. Освен това, трябва да продължат по-нататък. В тази страна, освен жилищата има много други неща, които би било добре да се оправят. Но правителството няма да ги оправи, ако не бъде задължено да го направи.

Правителството трябва да бъде подложено на постоянен натиск: коалиционен и лобистки. И затова, ако не се внедрите в тази система в качеството си на група за натиск – отвътре и отвън – нищо няма да се получи.

Значи, сега въпросът е в това как да се организираме, за да не се превърне нашият протест във фестивал. Няма да се учудя, ако се опитат да направят това подмолно. Защото става дума за важно и сложно явление, а всяко правителство в света много се грижи за себе си и предприема в тази връзка най-различни стъпки. Това е естествено, защото всяка власт трябва да отстоява своето. Иначе как ще устои?

Затова, протестиращите имат нужда от истинска, силна, стабилна, сериозна организация, а не от обикновени призиви по микрофона. Разбира се, това е добре и е необходимо, но ако всичко свърши дотук, ще ги пренебрегват още повече и следващият път на техните последователи ще им бъде много тежко. Те трябва да разберат каква отговорност лежи върху тях. Ако след време хората се вдигнат на нови протести, техният успех ще зависи от днешната борба и от нейния изход.

Трябва да се насочат към услугите на добри, истински консултанти, за да постигнат помежду си единство и поръчителство, за да се организират правилно, за да разберат как да оказват натиск, как да работят с публиката, как да привлекат на своя страна нови хора, как да общуват със СМИ и с правителството. Необходима им е много силна вътрешна организация и опитни съветници. Иначе успех няма да има.

Същото видях в Испания: всичко започна много сериозно – в акциите участваха съпружески двойки на 30-40 години, останали без работа. Бяха хора с висше образование – образовани, завършили европейски университети: инжинери, социолози, програмисти и много други, които бяха останали без работа. Работа на черно все още може да се намери, но такива хора нямат шанс – те са просто безпомощни.

И така, отначало именно те излязоха на градския площад в Мадрид. Обаче не успяха да се организират както трябва и постепенно се разпръснаха. В крайна сметка протестът се разпадна и техните места в палатките бяха заети от други хора, които така или иначе са свикнали да живеят на улицата. СМИ престанаха да отразяват събитието, правителството радостно махна с ръка, организирайки безплатна храна, душове и тоалетни. Като резултат, властта демонстрира наличие на „демокрация”, а бездомните има къде да живеят до зимата. Тогава палатките ще опустеят и незабелязано ще изчезнат от погледа.

Това е много ярък пример на неорганизираност. Тук също са се събрали интелигентни хора – и в това е тяхната слабост. Защото в такава ситуация трябва да се организираш и да започнеш да оказваш натиск. Това не е египетската революция, не е стихийно въстание и затова е необходим строг ред. Нашите протестиращи трудно ще се разгънат в обща посока, трудно ще се организират – те са по-разсъдливи и по-големи индивидуалисти.

Така че, нека не вземат пример от Египет и другите страни – там на улиците излизат хора от друг тип. Тук става дума за израилтяни, които са тежки в решенията – обособени и егоистични. Тук всеки прави своята сметка. Вземайки предвид всичко това, трудно ми е да кажа дали ще постигнат успех.

Възможно е все пак да разберат, че им е необходима силна организация и точна програма за действията: натиск върху правителството, издаване на декларации, обръщения към определени хора и организации. Те трябва да присъстват в заглавията  не само, докато новината е свежа.

Иначе ще ги забравят след няколко дни. В определен момент, палатките на булеварда ще престанат да са новина. „Четиридесетият ден на палатковия протест” – ще прочете човек във вестника и ще мине на друга тема.

От урока по статията „Поръчителство“, 20.07.2011

[48726]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои принципът на взаимното поръчителство и къде е това място на равновесие, за което говорите.

Отговор: Взаимното поръчителство е принцип, който действа на всичките нива на неживата, растителната и животинска природа, и трябва да я осъществява също така и на човешка – във връзката между нас.

Изследвайки природата, ние виждаме, че всичките и части са свързани помежду си с правилото, наричано поръчителство. Ако едната и част не се погрижи за другата, организмът няма да живее. Всичко се намира във взаимно съединение, във взаимна връзка, в обмяната на вещества и информация.

Както в нашето тяло – сърце, бели дробове, бъбреци, всичките му органи работят за целия организъм. Нито един орган не работи сам за себе си, а заради другите и взема от общия организъм толкова, колкото му е необходимо, за да работи цялото тяло. Освен това, нищо не му трябва за себе си.

Т.е. доколкото получавам калории, информации, получавам и някакви си способности? – Само за да извлека всичко от себе си, всичко, на което съм способен да дам на организма в особена присъща на мен форма, и да му дам това, от което се нуждае. Всичко, което влиза в мен, се умножава по моите способности да служа на цялото тяло – и аз давам това от себе си. За себе си не оставям нищо, всичко използвам за изпълняването на моята мисия за цялата система.

Но каква е моята полза от това? След като всички ние съществуваме на такова ниво, в пълна хармония, в съвършена интегрална форма – всеки от нас се удостоява да принадлежи към по-високо стъпало, към съвършено друго ниво на съществуване. Тогава ние достигаме такова състояние, че не просто пребиваваме вътре в биологичното белтъчно тяло, а също усещаме чувства и разум от човешкото стъпало.

Защо? При животните тялото работи инстинктивно, в равновесие с природата, понеже на неживото, растителното и животинско ниво всичко действа във взаимна връзка. Но ако човек влиза в същата тази картина на неживата, растителна и животинска природа, също в такава хармонична интегрална форма – но го прави против своето желание, с помощта на изяснявания, изследвания, опити, самопознание. Той издига себе си на интегрално ниво, а издига също и разума си и чувствата си. И тогава той наблюдава цялата тази система отгоре, доколкото я постига. Тъй като без нейното постижение той не може да съществува като интегрална част заедно с останалите хора.

Тогава аз излизам извън себе си, навън – и започвам да усещам самата тази система. Аз не се възприемам отделно от другите, а възприемам всички заедно и това вече е висшата система, наричана ”Адам” – Човекоподобен на всеобхващащата природа. Тогава ние се издигаме на това стъпало, не всеки сам за себе си, а всички заедно, в нашата обща система. Ние виждаме доколко сме свързани заедно и разкриваме ново измерение, наречено ”Човек”. А днес все още не сме достигнали стъпалото човек, тъй като все още ни управлява егото, заложено в нас от природата, и затова ние се смятаме животни. Днес още не можем да се наречем хора, понеже откъде ще се вземе в нас нещо свое? Ние съществуваме инстинктивно и действаме вътре в себе си, вътре в нашето желание за наслаждаване.

Но когато вървим срещу своето желание и изграждаме взаимни връзки, поръчителство, тогава се издигаме на нивото на интегралната система на всеобхватната Природа, а днес ние действаме на по-ниско ниво от нея.

От беседата за новата книга, 11.07.2011

[48805]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялата ни душа е изградена от скрития – от това, че ние скриваме своето желание да се насладим по всякакъв начин. Първото скриване е просто съкращаване. А след това започвам да изследвам, какво съкращавам, в какво желание аз се правя на скромен и какво искам от себе си.

Всичко, което получавам, може да бъде само за отдаване, т.е. аз изграждам 4 нива на скриване: скриване на скриване на скриване… и така достигам все по-голямото величие на Твореца.

Но Неговата истинска висота ние никога няма да можем да разберем (може би някога в новата реалност след края на поправката). Засега тя се образува от това, доколко сме способни да възприемем вътрешно изградените от нас скрития.

Ние не можем да оценим нищо, което явно ни се открива – само скривайки Го от себе си. Когато човек ни се разкрива и ние започваме открито да получаваме от него, то преставаме да го величаем, тъй като всичко, което има той, сега го имам и аз. Той се е открил и се отнася към мен просто – и аз също се отнасям към него просто.

Цялата ценност се поражда от скриването. Но в духовното ние не играем ”политически игри”, а разкриваме себе си. И именно другите са длъжни да направят скриване, за да ни постигнат нас.

Например, учителят открива себе си за ученика и се доближава до него. А ученикът сам трябва да направи скриване спрямо него и само в такъв вид ще може да получи нещо. Иначе учителят ще му се струва простичък и той няма да може да попие неговата мъдрост.

Затова кабалистите са се държали винаги просто, а задължението на ученика е да направи  това скриване.

От урока по статия от книгата” Шамати”, 21.07.2011

[48826]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец, Учител и ученик - Няма коментари→

Мнение: (Ф. Десертин, френски икономист, професор, Париж) През 2009 година имаше криза на частния дълг, банкрутираха банки. Днес банкрутират държави. Франция ще бъде следващата европейска държава, която ще бъде засегната от криза на неизплатените дългове. Гръцката и Португалската криза се разпространяват по-бързо отколкото се предполагаше.

Колкото до Франция, тя е следващата в списъка. Въпросът не е в това, ще ни закачи ли кризата, а е в това, кога ще се случи. В случай на провал на Централната европейска банка, провал застрашава международната търговия и геополитическа криза, която може да доведе до световна война. Именно това се получава, когато държавите се сблъскват с невъзможността да пласират своите стоки, което е възможно само при наличието на здрава международна валута.

[48951]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да изградим скриване през периода на подготовката и как самите ние да скриваме Твореца, ако изобщо не Го чувстваме?

Отговор: Ще отговоря кратко: цялата работа се извършва само с другарите, в групата. Другарят също е скрит от нас и никой от нас не знае истинското ниво на другия. И учителят, и групата в нейния истински вид – също са скрити.

А нашата задача е да изградим скриване, тоест да започна най-накрая да си изяснявам, че виждам всички в степента на своята непоправеност.

Затова е необходимо да направя съкращаване на своя егоизъм и да си представям всички като велики хора на поколението, намиращи се в недостъпно за мен състояние. Трябва да постигна такова състояние, в което ще започна много да уважавам скриването – за да се превърне то в мое отношение към всички останали.

Върху този екран на скриването трябва да изградя новата картина на света! И цялата тази картина ще бъде нарисувана, слепена от важността, която придавам на това явление.

Ако правя така, постепенно ще започна да работя срещу своето его и ще се уча да възприемам духовното – тоест да рисувам картината на духовния свят. Защото отвън го няма – намира се само вътре в мен.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 21.07.2011

[48820]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Учение за десетте Сфирот”, ч.1, Въпроси и отговори за смисъла на термините.

Въпрос 93: В какво е коренът на цялото несъвършенство? – В разликата на свойствата на желанието да се насладим от Твореца.

Ние винаги проверяваме себе си спрямо Твореца, нямаме друг еталон. Защото отначало в творението, създадено ”от нищото” – в тази пустота, няма никаква система на отброяване. Това творение, родило се ”от нищото”, може да провери себе си само спрямо ”съществуващият от съществуващото”, спрямо светлината.

Нямаме никаква друга възможност да определим какво е добро и какво лошо. А всички качества, които намираме в себе си, са измамни, докато съществуват сами по себе си и се определят единствено по това, как ние самите си ги представяме.

Истинската оценка е възможна само при сравняването на две противоположности, имащи обратна природа. И затова, докато творението не разкрие Твореца, не застане насреща и не измери себе си спрямо Него, няма да има никаква възможност да разбере кой е той, къде се намира и в какво състояние.

Всички измервания се провеждат спрямо образа на Твореца, образа на Даващия, който сме способни да създадем вътре в себе си. А този образ в себе си можем да построим само при условие, че направим съкращаване и пребиваваме в отдаване и скриване спрямо ближния.

Затова ни е дадена групата, в качеството на система на отброяване, където можем да направим всичко това. И тогава ние, в крайна сметка, ще знаем през какви състояния минаваме всеки миг. Така, както ми се иска всеки път да оценявам групата: по-голям ли съм от тях или по-малък, какви искам да видя нашите отношения и търся ли Твореца между нас или извън – това се определя от моето собствено състояние.

Именно по отношението ми към другарите аз трябва да оценявам текущото си състояние!

От урока по статията ”Учение за десетте Сфирот“ , 21.07.2011

[48837]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Съобщение (The Daily Mail., Книгата J.Borysenko. „Why You Burn Out And How To Revive“): Ако работният ви ден продължава повече от 8 часа, пет дни в седмицата, то шест пъти повече сте застрашен от риск да достигнете психическо и физическо изтощение от стрес. В рисковата група не влизат само стриктните и работохолиците.

Работата е в това, че днес фирмите съкращават щатовете. Заетостта на оставащите нараства, но те се страхуват да протестират, за да не попаднат самите те в списъка с уволнените. Особено жените тежко понасят всичко това. В състояние ”прегряване” човек губи мотивация и жизнени сили и това състояние на практика е необратимо, довежда до истерия, срив, самоубийство.

В състояние на угнетеност, предизвикано от стреса, мозъкът започва да работи по друг начин. Включва се центърът на страха, променя се работата на челният дял, губим контрол над емоциите си. На работното място човек се сдържа, но в къщи си го изкарва на близките си. Така ”прегряването” отравя взаимоотношенията.

Реплика: Родителите по желание трябва да се занимават с децата в къщи, децата (и родителите) трябва да се учат в къщи от телевизията и от интернет, получавайки обща култура и в задължителен ред, посещавайки само подбраните им спортни занятия и обсъждания. Да работим по-малко, да произвеждаме необходимото, иначе ще изгорим или ще се спрем тогава, когато изтощавайки Земята, забележим, че няма какво повече да преработваме.

[48851]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Д. Стиглиц, проф. по икономика в Колумбийския университет, лауреат на Нобелова награда): „Временно лекарство за кризата се явява икономията и приватизацията, но то се провали в Източна Азия, Латинска Америка, а днес в Европа (Ирландия, Латвия, Гърция).

Има алтернатива: стратегията за икономически растеж, поддържана от Европейския съюз и Международния валутен фонд. Но финансовите пазари и икономистите са убедени, че режимът на икономия поражда сигурност и ще доведе до икономически растеж.

Но от сруга страна, икономията влияе негативно на икономическия растеж, предизвиква спад. Неуспешното завръщане към растеж на световната икономика ще бъде катастрофа за нея. За съжаление, светът продължава да се движи в тази посока.”

Реплика: Светът продължава да се движи в тази посока, защото изкуствената стимулация на ръста няма смисъл, както и икономията. Не бива „ръста да се стимулира” изкуствено – той изтощава ресурсите, екологията, увеличава разрива между бедните и богатите страни и между хората. Не трябва да се обещава работа на всички – тя ще бъде все по-малко. Безмислено е да се съпротивляваме на тенденцията – трябва да я разберем и така ще се появи трета посока:

Решението се състои в привеждането на обществото към нова система на вътрешна връзка:

1. Разумно потребление – разпределяне, обезпечаване на всеки с материално необходимото.

2. Задължително постоянно възпитание и образование за всеки с цел глобално виждане на света – като училище за деца, което непрекъснато обучава всеки, как да съществува в новия интегрален, глобално свързан свят.

3. Възпитаване на всеки във възможността да усети новото ниво на осъзнаване и усещане за света.

[48748]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Хората идват в Кабала с много илюзии и неправилни идеи относно тази наука, представяйки си я така, както тяхното егоистично желание им я изобразява, основана на всякакви видове слухове. Хората я представят като мистика и мислят, че е свързана с астрология, изцеление, благословии, чудеса, светена вода и червени конци, и че може да бъде използвана за разкриване на миналото и бъдещето. В крайна сметка, нашето его търси някакъв специален вид напълване за себе си.

Ето защо, в началото на всеки му е трудно да възприеме кабалистичния принцип „Обичай ближния като себе си”. Дори ако е съгласен с него, той подхожда егоистично. Това е основата на всички видове „духовни” методи.

Въпреки това, за да достигнат по-близо до истинската реализация на метода на Кабала, са нужни особени хора. Това изисква голяма издръжливост, много усилия и взаимна подкрепа от група от хора, които са готови за това и които разбират, че в противен случай нямат никакъв шанс да реализират себе си. Само чрез това взаимно желание, „общ съсъд”, могат да получат възможност да станат хора и да направят нещо със себе си, за да се издигнат от материалното, животинско съществуване на „човешкото” ниво.

Духовното действие, което трябва да извършим, е изразено в изпълнението на „613 заповеди”, тоест действия на обединение между хората, които са решили, че трябва да се обединят.

Това е, което се е случило по времето на Авраам и също по времето на Мойсей. И това същото е и в наши дни. Принципът е все същият. Ако частите на разбитата душа, която е била създадена от Твореца, са готови да се обединят заедно, за да възстановят общия съсъд, тогава той става голям сбор за Тора – съсъда за Светлината. Светлината се разкрива вътре в това общо желание, общо усилие, взаимна подкрепа и поръчителство.

Ето защо е безсмислено човек да мисли за духовно постижение и за своята самореализация, освен ако не възприеме всичко това чрез обединението с другите, с „ближния”, тоест с  хора като него, които също желаят да се обединят и които разбират, че само чрез обединение те ще придобият втора природа.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[48720]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

1. Човечеството става мощна геологическа сила. Пред него се поставят въпросите за преустройване на биосферата, в интерес на свободно мислещото човечество като единно цяло. Това ново състояние на биосферата, към което се приближаваме е „ноосферата“.

2. Сега ние преживяваме разпределение в биосферата на царството на разума, изменящо по коренен начин нейния облик и строеж. Научната мисъл на човечеството работи само в биосферата и в хода на своето проявяване се превръща в ноосфера.

3.Създаването на ноосфера, започнало едва преди няколко десетки хиляди години, е събитие с огромна важност в историята на нашата планета, свързано преди всичко с ръст на науката в биосферата.

Ноосферата е непрекъснато разширяваща се в пространството и във времето сфера на разума и духа. Земната цивилизация реално е встъпила в епохата на антропогенното пренаселване на Земята. Венец на нашата творческа работа трябва да стане новото свето възприятие, устремяването към епохата на ноосферата.

[48854]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→