Кабала не говори за нашия илюзорен свят, а за поправянето на душите и как да постигнем истинската реалност. Истинската реалност е кли, в което се усеща Творецът, благодарение на определено ниво на сливане с Него.

Кли или душата е разделена на две части: Исраел – частта, която се стреми към обединение с Твореца, към целта; и народите на света, които са частта, която е неспособна да направи това. Ние усещаме определено желание да разкрием Твореца. По определение науката кабала е методът за разкриване на Твореца пред творенията. С други думи, тя говори за разкриването на качеството на отдаване и любов в самото творение.

За да имаме възможност да постигнем тази цел, хората, които имат необходимото желание, се обединяват в общото поле на Твореца. Те се чувстват привлечени един към друг без да знаят защо и се обединяват като електрически заряди или метални стружки в магнитно поле. Тогава те придобиват възможността да реализират метода на поправяне.

В началото те не знаят, че трябва да поправят себе си. Те просто усещат влечение към най-важното: „За какво живея? Какъв е смисълът на моя живот?”. В последствие те започват да разбират, че всички тези въпроси водят до разкриването на Твореца, висшата сила, която изгражда, подържа, формира и контролира цялата реалност. Няма нищо друго освен тази сила.

Така от въпроса за смисъла на живота човек преминава към въпроса за това как да разкрие Твореца. В края на краищата, разкриването на Твореца му дава отговор на всичко. Затова, за да се приближат до разкриването на Твореца, тези хора се обединяват.

Творецът е скрит и за да разкрием именно Него, а не нещо друго, т.е. да разкрием свойството на отдаване и любов, което лежи извън нашата природа на получаване и ненавист, за да се издигнем над това, аз съм доведен до определена група хората.

Заедно с тях аз започвам да разбирам, че въпросът за смисъла на живота преминава в необходимост от разкриване на Твореца, като отговор на всички въпроси, които трябва да питам и ще питам. Разкриването на Твореца означава разкриване на силата на отдаване и любов. Това може да бъде разбрано само до степента, до която човек е подобен на нея, само ако и аз достигна до това свойство, което е и Той.

Аз трябва да придобия това свойство и за да обезпеча това постижение, аз се намирам сред хора, подобни на мен. Това е било целенасочено устроено. Творецът е скрит, защото свойството отдаване е противоположно на мен. Поради техните фундаментални различия, тези свойства не се усещат едно друго и затова аз не усещам Твореца. А е невъзможно да работя с някого, когото не усещам. Аз със сигурност ще сгреша и ще попадна под самоизмама.

Затова вместо да работя с Него, Творецът ми дава да работа с моя ближен. Това ми позволява да извърша достоверни проверки, да получа сили от другарите и да проверя себе си по отношение на тях: до колко аз се предвижвам от омраза към любов.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35384]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не трябва да се мисли отделно за поправянето на егоистичните желания и да се сравняват те с алтруистичните.

Както е казано в края на Предисловието към книгата Зоар, “народите на света“ в нас получават поправянето от Исраел – с други думи АХАП се поправя от Галгалта ве-Ейнаим.

Затова ако ние се устремим към поправяне на връзката между нас, към това ще се присъединят всички останали. Целият свят ще се присъедини към нас – за това не трябва да се притесняваме.

Трябва ни само поддръжката на “народите“, нужен ни е потокът от тези, които могат вече да се приобщят към категорията “Исраел“. А всички останали ще бъдат поправени посредством нашата работа и тогава ще получат пробуждане. Силата на поправянето ще потече от нас към тях, по същия начин, както от Галгалта ве-Ейнаим светлината идва и поправя, напълвайки АХАП.

Казано е в Тора: “Това е – мъдростта ваша и разумът ваш пред очите на народите“. С други думи, “Исраел“ трябва да извършва поправянето, благодарение на което в нас се поправят и “народите на света“.

Четейки първоизточниците, е важно да не се бъркат тези неща с онези, които ни обкръжават. Отначало ние трябва да ги разкрием и изучим отвътре, в себе си – и само след това можем да си правим някакви изводи относно вътрешния, въображаем свят.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35374]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В различните науки аз изучавам различни термини и формули и постепенно започвам да разбирам по какви закони действа реалността. Но защо в науката кабала се уча, а не разбирам нищо?

Отговор: На първо място, можеш да изучаваш написаното и да го обсъждаш, да си представяш законите на кабала – дори и тя да не се отнася към нашия свят и ти да не виждаш тези закони реално.

Но повече от това не ти е и нужно. Стремиш ли се към тази форма на отдаване – това е достатъчно, за да започнеш сам да се променяш.

Науката кабала се използва не така, както науките от нашия свят. Когато в геометрията ти изучаваш триъгълника, ти съвсем не ставаш триъгълник! Но в кабала, когато изучаваш парцуф ЗО“Н, ти се превръщаш в парцуф ЗО“Н. Ти се стремиш към него и притегляш от него светлината, която те променя. В това е цялата разлика! Приемаш същата тази форма, за която четеш.

Развиваш се и напредваш по линията, съединяваща те с твоя корен на душата в света на Безкрайността, и всичките твои бъдещи форми и състояния вече са предопределени. От тези бъдещи състояния ти привличаш към себе си светлината, която ти въздейства и ти помага да напредваш.

От урока по статията на  Рабаш, 15.02.2011

[35414]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→