Въпрос: Цялата реалност е светлината и кли, Творецът и творението, аз и ближният. Защо книгата „Зоар” изглежда толкова сложна и объркана?

Отговор: Това, че на нас книгата „Зоар” ни се струва сложна и объркана, е защото не сме постигнали цялостната картина. В нас „аз” и „свят”, моите желания, моите мисли, сили, действащи в цялата тази реалност и напълванията в нея, ни се струват отделени едно от друго, разбити. И затова, силата на разбиването ми дава извънредно сложна, объркана картина. Всичко е така, защото не виждам това в неговата цялост, а разделянето ме обърква.

Доколкото сме способни, не в разума (той няма да ни помогне!), а в чувствата, т.е. в по-поправените келим/желания да видим всички тези детайли на възприятието обединени заедно – аз, ближният, Творецът, ученето, групата, обкръжението, всичко съществуващо – доколкото пожелая да ги свържа заедно, дотолкова тези усилия ще ми донесат светлина. И светлината ще ме доведе до съзерцаването на по-единна картина, всички елементи на която ще започнат по малко да се съединяват.

От съединяването на всички тези противоположности, които се превръщат в поддържащи се и свързани помежду си, идва цялата мъдрост. Колкото по-далечни и противоположни са били по-рано тези детайли от картината на реалността, които сега виждам съединени заедно, поддържащи се и допълващи се един друг, толкова по-дълбоко постигам замисъла и програмата на творението, процеса през който преминаваме.

Аз започвам да живея от тези противоположности, да усещам потресаващата мъдрост, да съединявам в едно висшето управление, да го съотнасям с Единната сила.

Всичко това е в резултат на въздействието на светлината върху моите разбити желания и мисли, когато искам тя да ги съедини в едно.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.02.2011

[35514]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Разбирам обяснението, че светът става глобален и всички ние трябва да се съединим – това е научен извод. Но не разбирам откъде ще дойде силата, която ще осъществи съединението. Какво е обкръжаващата светлина? Това вече ми се струва някаква мистика.

Отговор: Книгите, обясняващи строежа на висшия свят („Учение за Десетте Сфирот”) не са мистика, а строга наука, в която действат две сили – светлината и желанието, отдаващият и получаващият. Всички формули се извеждат от тези две сили – като в математиката, в двоичното представяне: от „0” и „1”.

Както е във физиката, където през цялото време се разглеждат 2 сили на взаимодействие, така e и в науката кабала, която дава основа за цялото постигане на реалността и за всички други науки, описващи тази реалност. Не виждам тук нищо мистично.Съгласен съм, че не е описано на обичайния и разбираем  за съвременния човек език, но това са ясни, научни, логични изводи.

Този текст ни обърква, защото не умеем правилно да го тълкуваме. Но всъщност става дума само за желанието за наслаждение, което приема формата на отдаването – и тогава се нарича духовно „тяло”, „парцуф”.

Желанието е материалът. Така, както в нашия свят има различни видове материя – нежива, растителна, животинска, човешка. Това също е желание за наслаждение, което в зависимост от своя тип, приема различни външни форми и в резултат, виждаме много видове растения и животни.

В духовния свят действа същото това желание за наслаждение, само че в нашия свят то приема всевъзможни егоистични форми, а в духовния – форми на отдаване, а не на получаване. Затова не можем да ги видим – защото все още нямаме зрението, с което да ги видим в светлината на отдаването и не различаваме всички тези образи.

Сега опознаваш себе си и другите по желанието да погълнеш в себе си, да получиш – на това се основава цялото ти зрение.  И затова виждаш около себе си именно такъв свят – всевъзможни форми на получаване в желанието за наслаждение. Ние разкриваме всички тези форми, изучаваме ги и на тази основа изграждаме науката.

Но има и друга форма на желание – отдаването, излъчването от себе си. И когато то започне да работи така,  приема различни форми: нежива, растителна, животинска, човешка – всевъзможни нива на отдаването, съчетаване на различните, действащи върху него сили на отдаване.

Науката кабала изучава именно тези форми. Кабалистите, които са постигнали свойството отдаване, всеки съгласно своето стъпало, пишат за своите наблюдения – така, както другите учени пишат за формите на получаване в този свят.

Тоест съществуват науките на този свят, за нашата земна природа, а същестествува и наука за природата на отдаването, която се нарича „кабала”.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35419]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Може ли чрез виртуалната група и екрана на компютъра да се постигне осъзнаването на злото в отношенията между нас?

Отговор: Разбира се, може. Ние се намираме в общото желание, каква разлика има, дали седим един до друг. Аз мога да седя около теб и да не зная как се казваш и да не поглеждам лицето ти. Не е важно дали се намираме в едно помещение или на различни места.

Съединението е чувствено, за него не се изисква физически контакт. Нашият свят става такъв, че всички се съединяват чрез виртуалните връзки. И именно такова ще бъде нашето желание.

Аз не съм задължен да седя с всички в една стая. Усещането за единство не е свързано с физическите разстояния, а близък се нарича не този, който е близо физически – има се предвид, духовна, чувствена близост.

На желанията и на усещанията не действа физическото разстояние. Това е вярно даже и за нашия свят, в отношенията между хората – а още повече, ако се говори за духовно съединение. То въобще не се отнася към физическите разстояния. Опитайте да работите във виртуална група и ще видите, че няма никаква разлика, седите ли заедно на съседни столове или зад екраните си.

От урок по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35422]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Едно е да играя с някого или на нещо. И друго е да играя вътре в себе си, изкуствено. Как се прави това?

Отговор: Ти си даваш сметка за това, че трябва да преминеш от едното състояние в другото. Едното състояние сега е проявено в теб, а това, което искаш да достигнеш, остава за сега въображаемо. Ти го рисуваш в себе си, представяш си какво може да бъде.

– Какво точно си въобразяваш? Какво искаш да достигнеш?

– Отдаване и любов.

– Лъжеш.

– Разбира се, че лъжа. Но на мен ми казват, че трябва да бъда даващ, и аз някак се съгласявам с тях.

– Много добре. Имаш другари – започни да изграждаш между тях това отношение на любов и отдаване. Моля. Какво, не искаш?

– Разбира се.

– Ти не си длъжен да искаш. Просто осъществявай прости механически действия. Седи заедно с тях, мисли за това поне малко, колкото можеш. А главното: когато учиш, идва светлината – и изведнъж ти чувстваш как постепенно се съгласяваш с тези стремежи, с такова развитие.

Сега за теб е важно да напредваш в това направление. Вътрешно все още не го искаш съвсем, но вече разбираш, че това е важно. Състоянията продължават да се менят и така ти се движиш напред. Движиш се под действието на светлината, но можеш сам да правиш това, което е в твоите ръце.

Затова е станало разбиването на келим – за да подготви за нас необходимото условие: даже не желаейки това, само чрез едни физически действия, ние можем да започнем да привличаме светлината, възвръщаща към Източника.

Аз се намирам сред всички и ненавиждам всички, не съм съсредоточен, не мога даже да помисля за любов и отдаване. Нямам работа до другарите, искам да бъда сам в целия свят, насаме с Твореца… И все пак външно аз помалко правя някакви действия. Макар и неприятни, макар под диктовка – с това ние започваме.

А след това ненавистта се проявява още по-силно. Но заедно с нея – и важността на целта. Аз виждам колко важно е да достигна отдаването и колко съм далеч от него.

В крайна сметка важността нараства до предела, ти искаш само отдаването – а от друга страна, го ненавиждаш, не си способен на него, съвършено си откъснат от това. Когато тези два полюса окончателно се оформят в твоето възприятие, достигайки финалната мощност, тогава ти крещиш.

Това е и „вратата на сълзите за нисшите духом”. Ти чувстваш, че в теб няма нищо, и повече не можеш да се примиряваш с това.

От урок по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35391]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед втора”, п.198: Втората заповед – … това е заповедта на любовта: човек трябва да обича Твореца със съвършена любов – даже без поддръжка, даже, ако Аз не ти давам нищо, все пак твоята любов трябва да бъде съвършена, за да се слееш с Мен с цялото си сърце и душа.

В крайна сметка, ние говорим за желания. Ако желанието на ближния и моето желание са устроени така, че аз искам да използвам неговото желание, за да напълня своето, – това се нарича „любов към самия себе си”.

Ако ние се намираме в еднакво състояние: „аз – на него, а той – на мен”, всеки от нас възприема своето желание и желанието на ближния като едно – да допуснем, както в бойна команда или както „един човек с едно сърце”, – това е условието „не прави на другия това, което е ненавистно за теб”. Тогава вие ще бъдете съединени помежду си, но при условие, че сте свързани заедно в едно желание. Това все още не е любов, а обединение на другарите.

Докато любовта означава, че аз вземам своето желание и го поставям по-ниско от желанието на другаря (колко ниско – това зависи от нивото на любовта), за да използвам своето желание само за това да напълня желанието на другаря. Неговото желание определя всичко за мен и аз живея вътре в неговото желание, както майката вътре в детето – тя чувства всичко, което то усеща, от което има нужда то – и съществува само за това. Това се нарича любов.

Затова „да се слееш с цяло сърце и душа” означава да възприемеш желанието на ближния като свое собствено и да се грижиш само за това, че ден и нощ да служиш на неговото желание. Кога е възможно това? – Когато всички се съединяват заедно под въздействието на висшата сила на светлината.

От урок по книгата ”Зоар”. Предисловие, 10.01.2011

[34972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Може ли разпространението, също като желанието, да служи за трамплин към работата заради отдаване?

Отговор: Разпространението предшества всичко. Тъй като разпространявайки науката кабала, аз давам обяснение на целия свят, така че хората да се пробуждат. И тогава аз ще получа от тях желание, обърнато към поправяне.

Желанието, пробуждащо се в нас, в световното движение “Бней Барух“, в устремените към Твореца (Исраел), е недостатъчно. Ние трябва да се запасим със желанията от целия свят, а за това трябва да разпространяваме науката кабала. Такова разпространение се нарича: “зовът на Машиаха“. Благодарение на тези желания, ние ще успеем да трактуваме методиката за поправяне по-лесно и достъпно за всички.

Тъй като нашето подаване зависи от това, пред кого ние встъпваме, на кого обясняваме. Съобразно с това, ние можем да говорим по-свободно, открито и просто – всичко заради това, че ние се проникваме от чуждите желания.

Ето защо са ни нужни желанията на тази част от човечеството, която няма да успее да се поправи сама. Тъй като тогава свише ще придадат сили на тази част, която е способна да поправи себе си, така че посредством нея да се поправи и втората част.

Ако има част, която е устремена към Твореца (Исраел), способна да установи връзка с Твореца, то към нея трябва да бъде присъединена частта от света, която няма пряка връзка с Твореца. Тогава и двете части – и “Исраел“ и “народите на света“ – ще получат сили и ще се поправят.

Ако те не бъдат взаимосвързани, то Исраел няма да получи сили свише, защото сам няма за какво да се поправя. Той е бил сгрешен единствено затова, за да се поправят народите на света. И народите на света, т.е. тези, които нямат сили сами да се пробудят, също няма да получат сили защото няма да има от кого да ги получат.

И тогава народите на света ще обърнат срещу Исраел своята ненавист и глуповато поведение, за да го пробудят към изпълнение на неговата задача.

От урока по статията на Рабаш, 13.02.2011

[35190]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В света, в реалността има само две сили: силата Творец и “като че ли“ силата на творението, която Творецът преднамерено му е дал в обратен вид. Тази сила е противоположна на Твореца, благодарение на което творението излиза зад пределите на Неговите степени и придобива своята реалност. Иначе то не би могло да съществува.

В нашия свят “създание“ се нарича този, у когото има материал на неживо, растително или животинско ниво. Ако духовно битие означава собствената реалност извън Висшата сила, то в нашия свят Висшата сила не се проявява открито пред нас и затова ние определяме реалността единствено чрез материалното битие.

В духовното се взема под внимание не материала, а самостоятелността. За да бъдеш творение трябва да бъдеш самостоятелен. Величината на самостоятелността на създанието определя в каква степен то може да се счита за реално съществуващо творение.

Точно така и ние в нашия свят не придаваме тежест на бебетата и децата, защото те още не са придобили самостоятелност. Само в зряла възраст човек става самостоятелен и тогава към него се отнасят ответствено.

Така е и в духовното, към което и ниво да се отнася създанието – към неживото, растителното, животинското – важно е само едно: има ли у него собствен статус пред Твореца. А за да се изправи пред Твореца, човекът преди всичко трябва да осъзнае, че Творецът съществува – съществува пред него, и че те са противоположни един на друг.

Тогава в тази противоположност и започва работата. Човекът дели цялата реалност на две: Твореца и аз, представящата ми се действителност. А след това решава кое е по-важно.

Затова – за да предостави на творението самостоятелност, Творецът го е извел извън, придал му е усещането, че то съществува само по себе си. И сега творението трябва правилно да се възползва от това, че то разкрива себе си извън Твореца, сякаш че Него Го няма въобще, сякаш че Той изпада от неговото полезрение, от неговото желание. С помощта на силите и средствата, които дава Творецът, творението е задължено да намери правилното отношение към Него. А това значи: върху себе си, за сметка на своята самостоятелност, без да я отменя, да приеме властта на Твореца.

Тогава от една страна, творението съхранява своето положение извън Твореца, т.е. продължава да получава наслаждение в получаващото желание, без да анулира себе си пред Твореца, а от друга страна, бидейки самостоятелно относно полученото наслаждение, над него то приема подобие на Твореца. Така творението придобива пълната, съвършената независимост.

Но да се случи това може само ако творението съблюдава тези две условия: готово е да анулира своето отношение към Твореца, ако това не поврежда неговите желания. По този начин творението напредва в средната линия: от една страна, съхранява желанието за наслаждение, а от друга страна, придобива форма за отдаване, присъща на Твореца. Така и в него се образува образът на човека, Адам.

От урока по статията на Рабаш, 14.02.2011

[35280]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→