Човечеството няма избор: то трябва да разкрие разбиването и нуждата от поправяне. Баал а-Сулам още преди 30 години ни предупреди, че ни приближава катастрофа, но никой не го послуша. Аз не искам никой да изплаша с някакви си пророчества, но виждаме в какво състояние се намира светът.

Сега ни е дадено време да се отнесем сериозно към нашата мисия и да организираме поправянето на света. Но ако не направим това, тогава цялото страдание на света ще се спусне върху нас, върху хората способни да направят поправките. Ако не поправим света, тогава страданието се пренася върху нас, защото какво са виновни останалите, ако не притежават средството да поправят себе си? Ако не побързате с поправянето, тогава ударът ще се стовари върху вас.

А сега вие гледате как те страдат и не сте много, много разтревожени. Но ако не почувствате тяхното страдание поне като ваше собствено и не поправите себе си така сякаш вие страдате като целия свят, тогава нямате шанс да постигнете поправяне. Само групата може да ви даде тази необходимост.

Книгата „Зоар” се разкрива в наши дни, за да издърпа света от пропастта, към която се спуска. Светът е като кола, която се спуска надолу по хубав път без дори да подозира, че някъде иззад завоя, пътят свършва и тя ще падне в канарата.

Но дори самият свят разбира, че се носи надолу към пропастта. Проблемите растат като снежна топка и вече всеки говори, че светът е изгубил баланс. Вчера четох, че Министърът на Руската Федерация за Спешни Ситуации казва, че ние се намираме в дисбаланс с природата, че сме загубили баланс с нея и трябва да се подготвим за последствията. Той наистина използваше думите на един настоящ кабалист…

Ние, тези, които сме получи желание за Твореца (Исра-Ел), получаваме възможност да организираме поправянето на света и да поемем всичките му проблеми върху себе си. Без да чакаме те сами да се проявят, ние вече ще имаме силите да ги поправим. Ние можем имено сега да ги поправим, докато те все още са във външния свят, и да ги поемем върху себе си.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 13.02.2011

[35216]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Зависи ли моето намерение от намерението на цялото обкръжение, а намерението на обкръжението от моето намерение?

Отговор: Несъмнено! Написано е в статия 225 в „Шамати”: „Невъзможно е човек да се издигне над своя кръг. Затова, ако желае да се придвижа, той трябва да питае от своето обкръжение и да прилага повече усилия по пътя на Тора. Затова ако човек избере за себе си добро обкръжение, то той спестява време и усилия, тъй като се е устремил към своето добро обкръжение.”

Това е ясно. Ако получа енергия от обкръжението и получа от него всичко, за да се придвижвам, тогава колкото получа от него, толкова и ще се предвижа. Аз не мога да се намирам на по-висше равнище.

Въпрос: Как мога да видя обкръжението си като велико, ако не виждам приятелите си като велики?

Отговор: В това лежи целият проблем. А кого считате за велик? Няма по-велик в твоя свят. Тоест светът не е бил създаден за теб. Тогава с помощта на какви средства ще се предвижиш? Творецът е скрит. Обкръжението е малко. Ти няма към кого да се придвижващ и си сам в целия свят. Така се чувстваш.

По принцип всеки се чувства по този начин и това трябва да се променим.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 14.02.2011

[35304]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Религията е лично дело за всеки и по никакъв начин не е обществено. Отношението на човек към Бога – е най-личното, скрито от всички, негова тайна. И нека такава и да си остане. Да натрапва определено отношение към живота, смисъла, целта, висшата сила (има ли я, каква е, тя и аз) – няма право никой, дори и родителите на децата. Това произтича от факта, че Бог не може да бъде почувстван, непостижим е.

Особено неприемливо е, когато религията купува светоусещането на човека. Например за устройване на бита, въвличат родителите и децата в собствена мрежа на образование и възпитание – и по този начин ги и вкарват в своите мрежи, правят от децата, против волята, им свои адепти.

Религията трябва да е като клуб: който иска, той да посещава. Ако всевъзможните политически сили не я използваха за власт над обществото, то още в основното бихме се образовала така.

Но за политиците е изгодно да манипулират чрез вярата в непостижимото и по този начин да поставят хората в зависимост от себе си – и ето, че се образоваха невярващите, а религиозно-политическите управляващи/манипулатори са в тълпата.

И освен това, има доста желаещи да печелят от вярата – уж че обслужват вярващите, но това си е тяхна работа. А в религията не може да съществуват бизнес, специалности, платени длъжности.

Кабала – не е религия, а знание, тя не продава отношение към Твореца, а е методика за разкриване на висшето управление на Природата – и затова можем всички да се учим и можем да я предаваме на децата. Тъй като това е знание и ти само обучаваш, как те да я използват.

Затова кабала е освободена от всякакви действия, обреди, изисквания към обучаващите.

А външната връзка между кабала и еврейската традиция произхожда от това, че целия юдаизъм е създаден от земното използване на кабалистичните знания, а не от тяхното духовно прилагане.

[35049]

Filed under: Вътрешна работа - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм убеден в думите на Баал а–Сулам за това, че ние нямаме никаква възможност със земния си разум да разберем духовното – тъй като, ако мен просто искаха да ме примамят, то щяха да ми обещаят точно обратното. Но все пак е трудно да се осъзнае това, че днес аз нищо не бих могъл да разбера – защо е така?!

Отговор: Защото ти нямаш духовни органи за възприятие – разбирания и усещания. Аз винаги си спомням един много ярък пример, който получих, когато работехме над музикалната аранжировка на мелодиите на Баал а-Сулам. Заедно с нас през цялото време стоеше огромният котарак на хазяина. Докато ние плачехме, преживявайки от преизпълващите ни чувства, той си лежеше съвършено невъзмутимо, само лекичко потрепваше с ухо, когато музиката ставаше прекалено силна.

Ето –  ние и двамата живеем в животински тела, в един и същ свят – но той не може да ме разбере. На него не му достигат способностите да усеща – как може да се обясни на котарака, какви преживявания ние искаме да изразим с музиката?

Но, повярвайте, – да научим котка да разбира симфония е по-малко сложна задача, отколкото за нас да разберем духовното. Защото котката се намира на същото ниво, в този свят, а на нас ни е необходимо много по-силно въздействие на висшата светлина, за да ни приведе до усещането за духовния свят. И тогава съгласно това усещане, ти ще разбираш , какво означава всяка дума на кабалиста.

Ти ще слушаш някакви думи с външния слух – а в теб ще започнат да се разкриват вътрешни усещания. Представи си го така – че ти би започнал да говориш на котката, а тя изведнъж започва да те разбира.

От урока по статията „Същност на науката кабала „, 13.02.2011

[35224]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→