Въпрос: Ако цялата наша работа – това е да разкрием мястото на разбиването, то какво не ни достига, за да направим това?

Отговор: Ти просто не искаш да разкриеш това разбиване! Защо ти е да разкриваш своята завист и ненавист – по-просто и по-спокойно е да оставаш равнодушен.

Човекът чувства, че другарите, „ближните”, сякаш не съществуват. В кабала „ближен” – това е човек, който аз чувствам извън себе си. Аз знам, че всички трябва да бъдат в мен при правилно възприемане на действителността – а аз ги усещам външни за себе си, далечни и ненавистни. И аз се плаша, нима така ненавиждам частите на своята собствена душа?! Това е и усещането за силата на разбиването.

Аз знам, че това е лъжа и искам да поправя своето криво зрение!

Опитай да се постараеш, да видиш, че всичките ти другари са част от теб. Даже на целия свят вече се разкрива неговата затвореност и взаимозависимост. Но ние не достигаме до този извод от външната страна, от отсъствието на избор, както прави  целия свят, чрез удари, показващи връзката между хората. Ние достигаме чрез вътрешното – и така постепенно разкриваме, че всички се явяваме едно цяло и сме свързани в обща система.

И знаейки всичко това, аз гледам наоколо и виждам чужди за себе си хора! Аз не чувствам какво мислят те, какво искат! Още повече, те всичките са ми безразлични, и не е по силите ми да ги удържа всички в полезрението си, а още повече в усещанията си… Никой от тях!

Тоест, разбирам, че това е пълното разбиване – аз съм болен от страшна болест! Защото виждам, че съвършено съм загубил чувствителността, способността да усещам всички тези части, които трябва да са мои. Аз се разпадам на части като мъртво тяло. Защото смъртта – това е, когато от тялото изчезва жизнената сила, и то започва да се разлага на прах. Аз усещам себе си така, сякаш изведнъж от мен се отделя ръцете ми, краката. Това ме ужасява.

Всичко това мога да видя и да почувствам в сетивните си органи (келим), които се развиват в мен благодарение на изучаването на кабала, и които в бъдеще е съдено да станат моите свойства любов и отдаване. По-нататък…

Но любовта започва с това, че ние разкриваме в себе си ненавистта към другите и започваме да я ненавиждаме в себе си. И сега аз разкривам тази ненавист – своята неспособност да усещам другия, защото той ми е безразличен. И даже по-лошо, аз оценявам успеха си – по техните неуспехи. Колкото на тях им е по-зле – толкова на мен ми е по-добре. Какво извратено и лъжовно възприятие, каква слепота, че така мисля за другите.

Рабаш привежда пример, че човек изведнъж разкрива, че съседското дете, което така го е дразнило – всъщност е негов син.

Но да поправиш тази картина може, ако се стараеш да видиш как всички в групата заедно се стремят да поправят това изопачаване.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 13.02.2011

[35220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всички проблеми в света са предизвикани от това, че Исраел, т.е. устремените към Твореца, не изпълняват това, което им е възложено. Така пишат кабалистите. Ние не донасяме на света методиката на поправяне, не го обучаваме.

Всъщност, светът не е длъжен нищо да прави, той просто приема от нас тази методика, а ние я реализираме. Така че цялата работа лежи само на нас. С нас тя започва и с нас завършва.

Светът ти предава желания (келим), ако намериш начин да се обърнеш към него и да ги получиш от него. Сам той не осъществява никакви действия. С други думи, неговите действия произтичат от самата природа. Казано е, че „народите на света ще понесат Исраел на раменете си”. Те ще направят това, когато се разкрие поправянето.

Но свободния избор притежават само тези, в които има две сили: женска и мъжка, желание да се наслаждаваш и желание да наслаждаваш. Точно те се наричат „Исраел”, което означава: „направо към Твореца” (яшар Ел). В средната линия те могат да привлекат възвръщащата към Източника светлина за целия свят.

От урока по статията на Рабаш, 13.02.2011

[35197]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Човек се ражда със сили и свойства, които е получил от родителите си. После попада в определена среда и се развива в зависимост от това, какво обкръжението внася в него, как го „моделира”. „Комплектът”, получен по този начин през първите петнадесет години, също става част от неговата природа – сякаш с това се с родил.

Обкръжението постоянно прониква в човека, в неговия жизнен път. Така природата по естествен начин го подтиква към развитие: като дете, той иска да научи всичко – гледа околните, учи се от тях и им подражава. Човекът, намиращ се в едно или друго обкръжение го копира върху себе си, като допълнение към онова, което е получил от родителите.

Въздействието на средата също се отпечатва в него, подобно на вродена природа и после цял живот е принуден да реализира онова, което е получил, да кажем през първите 15 години от живота си.

За измъкването от този коловоз са необходими много големи сили. Човек ще ги намери само, ако се съпротивлява на своята природа и влезе в общество, което напълно ще зачеркне всичко, което е получил в детството.

И така, ние имаме вродена природа и придобита природа. Неслучайно, именно през първите години даваме възпитание на човека: светско, религиозно и изобщо, най-различни видове. Човекът не избира възпитанието – родителите, обкръжението, страната, света избират възпитанието му. Така сме напредвали по пътя на еволюцията, в продължение на хилядолетия.

Но след това,  дошло времето да се издигнем по стъпалата на човека (адам), подобния на Твореца, да реализираме свободата на избора и да не зависим от нищо. И тогава, човечеството се завъртяло във вихъра на промените, започнали брожения, революции. При евреите, това се проявило в епохата на Аскала (просвещението), когато хората започнали да се отдалечават от религията, от навиците, станали втора природа, от задължителното родителско възпитание.

В резултат, част от народа се освободила от получените в детството традиции. Защо се случило така? За да може човек след това, по-лесно да реализира своя свободен избор.

Дотогава, въпреки традиционното възпитание, се появявали отделни велики личности, които били способни да излязат от неговите непоклатими рамки, да му се противопоставят, да разбият това възпитание и да се издигнат над него. Те избрали за себе си духовния път на развитие, вместо да разчитат на заложената в тях природа.

Има хората, които следват полученото по рождение и в детството. Тъй като не е по силите им да се съпротивляват срещу това, те плават по течението на радиовълните и телевизионните канали заедно с човешкото общество, от което вземат пример.

Има и други хора, задаващи си въпроса за смисъла на живота: „Защо живея? Именно аз, отделеният от всички, особеният. Искам да узная, да разкрия какво се случва с мен в собствения ми живот.” Те се издигат над естеството, получено от възпитанието и обкръжението, а после, с помощта на група, изучавайки науката кабала, разбиват и своята вродена природа, наследена от родителите – желанието за наслаждение.

И тогава, издигайки се над тези две начала, те влизат в природата на Твореца.

Тези хора се наричат „избраници на сгула”. Днес, всички ние трябва да станем такива избраници. И макар, че наименованието подразбира единичност, изключителност – това е така, защото човек трябва да почувства себе си противопоставен, особен, отделен от обкръжението, от възпитанието, от заложената в него природа. Отсега нататък, той върви сам напред и решава да придобие друго естество. Той е съвсем сам срещу Твореца и затова се нарича избраник на сгула.

„Сгула” е дълбоко понятие – то насочва към средната линия, към светлината, връщаща към Източника.

По такъв начин трябва да се издигнем от едно стъпало на друго. Първото стъпало е стъпалото на масите. Ние сме се родили на него, получили сме неговото възпитание. Това е духовно неживото ниво, от което произтича всичко. А после, оттук, се издигаме на стъпалото на единиците, на избраниците.

От урока по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35073]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Човек стига до науката кабала, след като получи импулс да познае скритата Висша сила, да разбере защо и за какво живее, какъв е смисълът на живота му?

Преминавайки етап след етап в духовното развитите, той стига до критична точка, когато започва да се замисля, как да постигне духовния свят? По-рано е мислил, че може да го постигне с онова, което е в него – с петте сетивни органа, с разума и възприемането на реалността.

Но на определен етап чувства, че по този начин не може да разкрие духовния свят, а трябва да промени себе си. И тогава си спомня известното изречение: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне, защото светлината, намираща се в нея връща към Източника”.

Всеки човек си представя духовния свят по своему. Науката кабала го определя като свойството отдаване и любов, когато човек излиза от своите егоистични свойства и в противоположните свойства на отдаването започва да разкрива висшата реалност.

Кабалистите обясняват, че е необходимо да развием в себе си свойството отдаване, т.е. да изпълним поправянето на сърцето (желанието). Това означава, че ако сега желанието ни работи за получаване, необходимо е да го пренасторим за усещането на чуждите желания, като за свои. А цялата методика се състои в това, да поправим нашето его, което иска да погълне всичко и на негово място да развием сетивен орган над него, т.е. да излезем от своето желание.

Когато отидох да изучавам кабала, вече бях и учен, и собственик на предприятите – имах повече от двадесет години обучение зад гърба си. А всички кабалисти, при които трябваше да уча, бяха обикновени хора.

Помня, че веднъж, разговаряйки с Рабаш, той ми каза, че е започнал трудовата си дейност като помощник ковач. После бил обущар, а през последните години работил в данъчно управление. Бях убеден, че благодарение на разума ще мога да постигна много. Едва след известно време разбрах, че кабала е наука за чувствата и трябва да поправим сърцето си.

Науката кабала обяснява, че в нас разумът се пробужда само в тази степен, в която го задейства сърцето. То иска да знае какво и защо чувства, откъде идват при него чувствата и как да ги промени. И тогава сърцето задейства мозъка.

Добре ни е известно, че когато върху нас се стоварят проблеми и нещастия, мозъкът ни започва да работи по-добре. Възникващата необходимост от нещо развива мозъка. Така че, функцията на мозъчната системата се състои в това, да ни помогне да получим напълване.

Наричат науката кабала наука за развиване на чувството любов. С други думи, трябва да стигна до това, да се съединя с всички чужди желания (потребности) и да ги приема като свои. А моята грижа за чуждата потребност като за своя, се нарича моя любов към него.

Това няма никакво отношение към получаването на наслаждение от мен или на някакви наслаждения от друг – напротив, моето наслаждение ще бъде от това, че напълвам другите.

Затова, когато започнат да изучават кабала, тогава с помощта на новите чувства, натрупващи се в сърцето постепенно разбират, че всъщност съществува безкрайно наслаждение и удоволствие от това, човек да може да излезе от себе си и да напълни другите. Това му дава непрекъсната, неограничена възможност, която изведнъж разкрива пред него ново възприятие на реалността, нов хоризонт.

Защото, ако човек излезе от себе си и започне да усеща потребностите на другите вместо своите, той вече не чувства себе си и постепенно стига до състояние, когато повече няма нужда да се грижи за себе си. Придобивайки свойството отдаване, ние получаваме в него напълване и благодарение на това, придобиваме висшия свят и ставаме подобни на Твореца.

От лекцията в уадиторията „Кабала на народа”, 21.12.2010 г.

[35117]

Filed under: Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво е Творецът?

Отговор: Творецът е висшата сила, която управлява и привежда в действие цялата система. И ние го разкриваме в тази степен, в която ставаме подобни на тази система, тоест също интегрални. В тази степен се съединяваме с Твореца, с общата управляваща сила и ставаме вечни и съвършени като Него.

Това е стъпалото, което трябва да постигне всеки човек – не сега, но рано или късно. Всеки ще бъде задължен да стигне до осъзнаването на тази обща система и да постигне Твореца

Въпрос: Съществуват ли ангели в духовния свят?

Отговор: Ангелите са сили. Ангел (малах) произлиза от думата Малхут (царство), сила.

Въпрос: Какво са сфирот?

Отговор: Сфирот са определени свойства, които присъстват във всяка душа, но в различни съчетания. Това определя и цялата разлика между нас.

Въпрос: Какво е „поправяне”?

Отговор: Поправянето е корекция на нашето зрение, възприятие. В резултат започвам да виждам как всъщност е свързан света. Защото природата е глобална и интегрална – тя не се разделя на отделни части, както обичайно я делим, създавайки биология, зоология, ботаника, география и много други. Природата включва в себе си цялата тази обща картина. И поправянето се състои в това, че започвам да виждам всичко, съединено в  една картина – и самият аз, също влизам вътре в нея, заедно с всички.

Ето защо, в наше време е толкова популярна холистичната медицина (подхождаща към целия организъм и въобще към света като към единно цяло).

Въпрос: Какво е душата?

Отговор: Нашата душа е част от вечната система, която постигаме. Ние се включваме в тази система на 125 стъпала, докато не се слеем с нея като цяло. Всеки трябва да се издигне на всичките 125 стъпала.

Останаха ни максимум 230 години, за да завършим своето поправяне, да разкрием глобалния и интегрален свят и напълно да се включим в него – преди края на 6000 –та година. Но можем да го направим и по-рано.

Въпрос: Какво е „кръговрати на душите”?

Отговор: Човек, когато не е поправил напълно своето включване в общата, глобална система, трябва отново и отново да се превъплъщава, за да продължи поправянето. Дотогава, докато неговото индивидуално включване не престане да се проявява в общата система и всеки от нас, един вид се разпространи, „се размаже” по цялата система. Докато не се поправим по този начин, ще преминаваме през кръговрати в този свят.

От лекция в Париж, 01.02.2011

[35160]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво е мястото на книга „Зоар” в науката кабала?

Отговор: Книга „Зоар” е основната книга в кабала. Изучаваме я всеки ден. Аз сега приключих нейната обработка, опростих нейния език и замених всички допълнения на арамейски език. Ние превеждаме книгата „Зоар” на всички езици и скоро тя ще бъде издадена.

Тази книга ни обяснява законите на поведение в духовния, в глобалния свят. Разликата между духовния и материалния свят не е в това, че духовното се намира някъде на небесата, зад всички галактики. Духовният свят се намира точно тук, на това същото място, но ние не го усещаме, защото той работи като че в друг честотен диапазон.

Тъй като ние гледаме на света със своите егоистични органи на чувствата и всеки възприема само това, което е изгодно за самия него. Но ако ние сменим нашите органи на чувствата, своето отношение към света, и пожелаем да го видим единен, голям, като едно цяло, то ние направо тук и сега ще видим света като една интегрална система от сили.

За такъв свят  ни разказва книга Зоар. Но тя е написана в такава форма, че да поеме читателя и да го въведе в усещането за този свят неусетно за него самия. Затова това е такава силна и необичайна книга. Зоар работи чрез нашия разум и чувства, въздействайки ни от всички страни.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[35037]

Filed under: Възприемане на реалността, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

В човека постепенно се разкриват все нови и нови състояния. Авраам, Ицхак, Яаков, Йосеф, Моше и т.н. – това са стадии на развитие на душата. Всеки път в душата се надига нова сила и започва да направлява развитието и всичко това, което го съпътства.

Новата сила – това е винаги желание да се получава и желание да се отдава, но развитието става поетапно, следвайки период след период. Докато не завърша един етап на развитие, аз не знам какъв ще бъде новият етап. Не знам какво е това седем гладни години, след седем сити. Струва ми се че напредвам и скоро и ще вляза в духовния свят. И изведнъж, вместо духовен свят – бум!!! – спуска се в египетската тъма.

Аз не знам какво има зад египетската тъмнина, зад ужасната непрогледна тъмнина, тогава, когато в моето желание няма никакво напълване, никаква светлина, нито обкръжаваща, нито вътрешна, и точно от това състояние аз изведнъж внезапно излизам и идвам към светлината. Развитието става поетапно, и ние само трябва да знаем, как да напредваме, но всяко разкритие – това е изненада, пълна изненада!

От програмата „Седмичната глава“, 02.12.2010

[35123]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→