Въпрос: Какво е значението на групата във формирането на желанието, което може да разкрие Скиния Завет?

Отговор: В човека няма желания, насочени към Твореца! Аз не мога самостоятелно да се устремя към Твореца. Tова няма как да стане! Творецът се намира сред частните души, сред частните желания на обществото. „Сред народа свой живея аз” – това не са просто красиви думи. Творецът е мрежа от връзки между нас и там трябва да го търся.

Ако търся желание, което трябва да поправя, аз съм длъжен да се устремя към теб, да видя колко те ненавиждам, отблъсквам, колко си ми безразличен и тогава разкривам злото, злото желание е че не те приемам. Аз виждам разбиването: души, между които е разрушена връзката.

Ако разкривам това с помощта на учителя, книгите и обкръжението, ако съжалявам за това, че не съм свързан с другите „като един човек с едно сърце”, в поръчителство и пълно единство, това съжаление се нарича МАН – молитва, молба. Аз моля „мей нуквин” – женските води, силата Бина, отдаването, обединението, и тогава МАН се повдига в Малхут, от Малхут през З”А в Бина и в света на Безкрайността.

Не може да аз да съм се поправял и да съм се жертвал, ако това не е било насочено към ближния, към това обкръжение, в което съществувам. Там се случва реализацията, там се намира мястото на нашата работа.

Затова мястото за Скиния Завет и за Светилището, светилника, масата, начина, по който те са разположени едно спрямо друго, в каква форма, на каква височина и ширина, всичко това говори за нашето съвместно кли, което се нарича душа. И освен това кли няма нищо друго! Душата е съвкупност от нашите желания и правилното изобразяване на тези желания – частните души се наричат двор, Скиния Завет, Шатра. Всичко това е общо за всички нас и съществува между нас, вътре в нас.

Въпрос: Изменят ли се формите на Скиния в зависимост от нивото, на което се намира душата? Ще виждат ли различни хора в групата различни нейни форми?

Отговор: Те ще я виждат повече или по-малко ясно, с различна резолюция, яснота, като с очила и без очила. Всеки ще вижда малко различно съгласно своето ниво, своята форма и особеностите на душите, но при това всички виждат същото и могат да говорят за едно и също.

От урока върху седмичната глава, 04.02.2011

[34520]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да разберем дали работим правилно? В крайна сметка, понякога наградата изглежда приятна, а понякога – неприятна. По какво да съдим?

Отговор: Не трябва да съдите според сладко или горчиво състояние, а по скалата на „истина – лъжа”. Само тогава човек може да разбере дали напредва или не.

Може да предложите „Тогава да вземем за критерий горчивината. Колкото по-горчиво е, толкова по-близо съм до духовното”.

Но къде е написано това? Защо да трябва да бъде точно по такъв начин? Точно обратното, само за да направиш анализ, че трябва да се издигнеш над горчивия и сладък вкус към истина и лъжа, за да ги разграничиш и да се слееш с истината.

Но когато се сливаш с нея, ти трябва да постигнеш състоянието, където истина и сладост ще бъдат едно цяло. Трябва да издигнеш сладостта до истината, така че „тъмнината да засияе като светлина”, така че горчивото да стане сладко.

Тогава всичко ще се слее в истината. Написано е, че истината ще бъде хвърлена на земята и ще израсне от нея. С други думи, истината ще расте в теб и вече ще съдържа всички детайли на възприятието: горчивина, сладост и лъжа.

От урока по статия на Рабаш, 06.02.2011

[34578]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→