От урок №2, конгреса в Берлин

Въпрос: Вие казвате, че не трябва да се потиска егоизма, а да се увеличава позитивизма. Какво имате предвид?

Отговор: Имам предвид човек, вървящ по духовния път и намиращ се в кабалистична група. Как той да увеличава позитивизма в падение?

При ниско самочувствие аз взимам таблетка, при лошо настроение отивам на танци. Но егоистичния си минус с такива неща не мога да заглуша!

Ако ти е зле – констатирай този факт, но не се самоизяждай! Това не си ти! Просто на теб още малко са ти показали твоя егоизъм. Не го приемай за своя сметка.

В човек постоянно се развива негатив, за да развива позитив. В какво се състои този позитив? Не в унищожаване на егоизма, не в неговото уравновесяване на земно ниво. Аз в никакъв случай не трябва да компенсирам минуса със земен плюс. Колкото и отвратително да е моето усещане, аз искам да компенсирам минуса единствено с духовен подем. Иначе ще стана подобен на „изправящите света”.

В никакъв случай не компенсирам негатива по начин, с който го намалявам. Защото той ми е даден специално, в живота няма случайни неща.

Какво трябва да направя? Трябва да увелича връзката си с групата, с правилното обкръжение. Защо? Защото цялото ми бъдеще зависи от включването в една обща система.

Ако в мен се развива егоизъм – само в това може да бъде неговото правилно решение. Моят плюс е в моя път към групата. Ако целият възникнал в мен егоизъм увеличавам с позитива на моята връзка с обкръжението – това наистина е алтруистична сила, с която аз уравновесявам егоистичната сила. И се получава, че аз съм се издигнал на следващото ниво – уравновесил съм минуса.

А след това естествено у мен възниква нов минус и аз отново трябва да пускам корени в групата. Но сега групата ми изглежда още по-зле: „Празнодумци, безчувствени сърца, тъпи глави. И въобще, изобщо не искам това… е, хубаво, ще ида да повися”.

И ето така постепенно човек отново и отново, отново и отново скланя глава и се обръща към обкръжението, докато не достигне пълна връзка.

Към това ни подбужда Природата – за да бъдем заедно като едно общо цяло. Оттук и глобалната криза, и пълната зависимост един от друг – за да ни покаже къде трябва да се поправим.

И така, ние с вас се договорихме не да работим против егоизма, а да работим за това да го използваме правилно. В крайна сметка от минуса ние създаваме плюс. А иначе няма откъде да вземете плюса.

Моето „Аз” е като режисьор, като съпротивление, на което се създава мощността. Минусът и плюсът създават напрежение, което ми рисува очертанията на действителността.

И затова, достигайки определен потенциал между минуса и плюса, аз започвам да виждам на своя „екран” картината на Висшия свят.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34205]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо в духовното трябва да образуваме желание за всяко ново наслаждение?

Отговор: Това е така, тъй като в духовното няма наслаждение без желание. Без да желаете, вие няма нищо да постигнете. И желанията трябва да бъдат всеки път нови. Това не са желанията, с които сте били родени в този свят.

Когато сме родени тук, нашите сетива все още не работят. Едно бебе на практика нищо не възприема. То има само някакви реакции на животинско ниво. И тогава ние веднага започваме да го помпаме и пълним с нашите програми на възприятие.

Ако снабдим това създание, което току що е дошло от утробата на майката, с други програми, тогава ние бихме го формирали в нещо съвършено различно. Ние бихме могли да го развием духовно. Това зависи от образованието, възпитанието и методите на развитие.

С нашето отношение още от първия ден отглеждаме детето да бъде егоист. А между другото, бебето е отворено за всичко: то може различно да чува и вижда, то може да възприема света по различен начин. В края на краищата, всичко зависи от обкръжението.

Сега с помощта на обкръжението, по същите принципи, ние трябва да преобразуваме нашето виждане за света, нашето отношение към живота.

От урока по писмата на Рабаш, 24.12.2010

[34178]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние се опитваме да приближим кабала до хората и да обясним, че тя е наука, обясняваща нашия живот, помагаща ни да решим проблемите с възпитанието, здравето и всичко останало. Но всичко това е само външно.

Всъщност кабала говори само за духовния свят и спира на ниво Бина де-Малхут де-Малхут на света Асия. Между тази Бина и нашето състояние в този свят – Малхут де-Малхут де-Малхут на света Асия, съществува разрив.

Ние не можем да прекрачим тази пропаст, да намалим разрива или да го запълним с нещо. Винаги, докато не се извисиш по-високо от този разрив, кабала ще ти се струва абстрактна наука, философия, мистика – т.е. нещо нереално. Защото като реално ти възприемаш само онова, което можеш да видиш и вземеш в ръце – а какво може да ти се даде, ако човек не продава червени кончета и „осветена вода”?

Този разрив между нашето сегашно състояние и най-близката Бина се преодолява само с усилена работа вътре в самия материал – егоистичното желание за наслаждение. Аз се опитвам да правя това с помощта на обкръжението, което на този етап е също егоистично. Но аз с всички сили, като малко дете се опитвам да порасна и да се издигна над себе си.

Кабала никога няма да може да се облече непосредствено в материала на нашия свят – винаги ще трябва да подскачаш към нея нагоре! Нищо няма да можеш да направиш с този последен АХА”П (долната част на висшия духовен обект) – ти не притежаваш Галгалта ве-Ейнаим, която би могъл да облечеш върху него.

Така са построени всички светове, цялата духовна стълба: Г”Е на низшия облича АХА”П на висшия и тогава може да получава от него. Няма значение, нека в АХА”П на висшия цари пълна тъмнина, но аз със своето Г”Е съм готов да приема тази тъмнина, да се съглася с нея, за да се хвана за висшия. Аз съм готов да предпочета тази тъмнина пред онази светлина, която имам сега в Г”Е.

Но аз не притежавам Г”Е за този най-последен АХА”П между Бина и Малхут де-Малхут де-Малхут де-Асия! Защото аз се намирам по-ниско от този АХА”П по своя егоизъм – аз няма с какво да облека висшия. Аз нищо не мога да направя и затова кабала за мен засега си остава абстрактно знание.

Духовното завършва в последната Бина, до тази червена линия. АХА”П на висшето за мен е пълна тъмнина. Но ако аз внеса в този промеждутък „групата, книгите, учителя” и започна да работа с тях, то аз получавам възможност да се свържа с тази Бина.

И това дори не значи, че самата тази група трябва да се намира в духовното. Но тези средства (група, книги, учител) притежават такова чудесно свойство (сгула), че ако аз си представям, че те се намират по-високо от мен и искам да се включа в тях, прекланяйки своето его пред тях, то извличам от тях духовната съставляваща. От Г”Е на висшия чрез тях при мен достига светлина.

Аз от своя страна инвестирам желание (егоистично!), а в отговор към мен идва светлина и ние се срещаме с него в онази област, която се нарича „учител, книги, група”. Това е качествено понятие, а не физически хора или книги – онова същото място, където аз разкривам АХА”П на висшия, духовния свят.

Затова аз съм длъжен да си представям, че те са високи, велики и вътре в тях се намира Творецът. Само в такава форма аз мога да си представя АХА”П на висшия – по-високата степен, и да се хвана за нея. Защото у мен няма Г”Е, няма никаква друга възможност.

От урока по статията „Същността на науката кабала“, 26.01.2011

[34131]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→