В нашия свят всички творения можем да разделим на три вида.

1. Едните все още остават безразлични, не разбират, не чувстват, не се замислят за това получават ли те нещо свише.

2. Другите, за разлика от животинското ниво, вярват, че получават всичко от Твореца. Но те не знаят какво да правят с това. Те все още не са израснали, за да открият, че получават зло начало, което трябва да обърнат в добро. Усещайки злото, човек вярва, че го е получил свише, и плаче, призовава, моли, за това Творецът да му изпрати благо.

Така постъпват религиозните хора, смятащи, че Творецът им изпраща страдания, или като напомняне, за да не забравят за Него, или за да им даде после добро възнаграждение или в този свят или в бъдещия. Така или иначе, човек смята, че неговия призив ще измени Твореца, и той ще смени гнева си с милост.

3. Третите са развити още повече и разбират, че Творецът не се изменя. Той винаги е добър, винаги е пълен с любов, винаги е съвършен. Затова това, което Той изпраща, е предназначено да измени самия човек. Минавайки по низа от състояния, човекът открива, че пред съвършения, неизменен, вечен Творец, той е променлив и противоположен на него. Той определя това като зло и стига до молбата, в съответствие на която неговото състояние се променя на добро.

В крайна сметка човек вижда, че Творецът – това е вечна и постоянна висша светлина, Безкрайност; а се изменя само той самият. В човека се разкриват решимот, започвайки с разбитото решимо, което той започва да осъзнава, прилагайки усилия в групата и в ученето. Той изяснява това решимо, моли се за него – т.е. разсъждава за него и моли за неговото изправяне, желае да се поправи.

Така човек придобива ново желание, правилно участвайки в живота на групата. Тогава непроменящата се светлина обръща неговото повредено желание, разбитото решимо в поправено. Настъпва ударния зивуг на изправеното решимо със светлината и изгражда парцуфа на душата.

Ето на тези три вида ние като цяло разделяме хората:

–  все още нямащи отношение към поправянето;

–  религиозни, които се молят за това Творецът да се промени;

–  кабалисти, които разбират, че те самите трябва да се изменят.

Съответно, духовната работа се води само сред кабалистите, молитвите без отговор – са в областта на религиозните, а животът, без никаква връзка с Твореца е свойствен за всички останали.

От урока по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34419]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →