От урок №4 на конгреса в Берлин

Баал а-Сулам, “Шамати”, “Няма никой освен Него“: Казано е: “Няма никой освен Него” – което означава, че не съществува никаква друга сила в света, която да може да направи нещо срещу Твореца.

Съществува една единна единствена Сила, от която низхожда всичко. Всички останали сили, дори противоположните ѝ, се включват в тази Сила и се подразделят на множество въздействия, за да ни „разтресат” хубаво и да ни доведат до определянето, усещането и разкриването на тази единствена Сила.

А какво ако човек вижда, че в света има неща и сили, отричащи съществуването на тази единна Висша сила – това е желанието на тази Сила, за да усещаме всичко в противоположности: в разбиране и обърканост, в потвърждаване и отричане на съществуването ѝ.

Този метод на поправяне се нарича: „лявата ръка отблъсква, а дясната привлича” – и това, че лявата отблъсква, също влиза в рамките на поправянето.

Тоест между пръчката и курабийката, тъмнината и светлината, усещането на доброто и усещането на злото – по такъв начин в човека постепенно, последователно се изработват необходимите усещания. Между взаимно противоположните чувства възникват нови отношения, нови определения, ново осъзнаване. В резултат човек разбира и знае повече.

Това означава, че в света има неща, които съществуват от самото начало и идват при човека с намерение да го отклонят от правия път.

Специално.

Струва ни се, защо пък да не ни се покаже, че има само един Творец, една Висша сила, която е създала всичко? Защо да не ни се покаже, че тя ни въздейства и ние нищо не можем да направим с това, бидейки зациклени, завързани за нея?

Ако ни бяха дали такова разбиране, то ние с вас бихме станали „марионетки”. Ние просто бихме изпълнявали всички заповеди на Висшата сила и нищо друго не бихме могли да правим, дори не осъзнавайки това, че се явяваме марионетки. Или дори ако се осъзнавахме като марионетки, бихме били съгласни с това.

А Творецът иска да създаде човека равен на Себе си, свободен като Него, чувствен, разбиращ, управляващ всичко вместо Себе си, по-високо от Себе си. Затова Той създава в човека противоположни на Себе си свойства. И човек се мята между тия две противоположности, плюс и минус: малко усещане на Твореца – малко Негова противоположност.

В човек през цялото време възникват такива усещания. Затова е и казано в статията, че всичко това е направено, за да „бъде отклонен човек от пътя”, за да не бъде той изпълнител на онези сигнали и указания, които възникват в него.

А Творецът ни предава указания постоянно. По какъв начин? Желанията, които възникват в мен, откъде са? От Него. Мислите, които възникват в мен – откъде са? От него. Ето че се получава, че аз постоянно изпълнявам указанията на Твореца.

Всеки от нас в нашия свят постоянно изпълнява повелите на Твореца. И в този смисъл всеки от нас е абсолютен праведник. Каквото и да правя, убивам ли, крада ли, одобрявам ли или поддържам – и в единия случай, и в другия аз изпълнявам указанията на Твореца.

Също „праведни” можем да наречем неживото, растително и животинско нива на природата. Защото те също напълно изпълняват указанията на Твореца, или Природата, със своите желания и инстинкти.

Хората, които съществуват в нашия свят неосъзнато, също изпълняват всички указания на Твореца.

Праведници и грешници, крадци и лъжци или обратно – хора, които се занимават с добри за човечеството дела – всички те са абсолютни марионетки, изпълняващи указанията на Твореца. Те не могат да бъдат обвинени в нищо – нито най-големия грешник, нито най-големия праведник. Нито за единия, нито за другия ще има наказания или възнаграждения, защото всички те инстинктивно, в задължителен порядък се управляват от Твореца.

От 4-ия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34276]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment →