Въпрос: Ако всичко в нашия свят произлиза от висшите корени, то откъде се взeмат различните изкуствено изобретени неща, които не съществуват в природата – например, автомобилът на колела?

Отговор: Цялата природа е картина, възникваща в мен и тя, цялата ми се спуска свише. В духовния свят няма автомобили, но трябва да съществува самото понятие – иначе, как бихме го измислили?

В явен вид, корените на висшия свят се проявяват пред нас като четири нива на природата: неживо, растително, животинско и човешко. А всичко останало, стига до нас под формата на мисли – всички наши, уж изкуствени изобретения (ракети, автомобили) изхождат от висшата мисъл, а не вследствие на наблюдения върху природата.

Това не се разпространява пряко, по задължителния път отгоре надолу, а се измисля от човека, който допълва за себе си недостигащото в този свят.

Четирите стадия на пряката светлина се разпространяват, раждайки светове, парцуфим, сфирот и техните всевъзможни съчетания – отгоре надолу, от света на Безкрайноста до този свят. И на всяко стъпало всичко, което го има в нисшето, идва към него от висшето – всички негови форми. Макар да ни се струва, че на нисшето ниво същствуват по-развити форми, защото недостигащото му съвършенство изисква разкриване на по-голямо разнообразие на материала и неговите съединения.

Горе, в света на Безкрайността, всичко се обединява в едно, в общо единство. Колко е прост, в сравнение с нашия сложен свят. Но всъщност, нашият свят не се явява по-наситен, а просто е задължен да се раздели на такова количество съставни части.

Долу съществуват милиарди елементи на природата: неживи, растения, животни, човек и във всеки от тях има безкрайно множество детайли. Съгласно степента на издигане по стъпалата на световете, ние ги виждаме все по-малко на брой.

Защото, за да може да се разшифрова понятието за единство, съществуващо горе в Безкрайността, в нашия свят има нужда от безкрайно количество елементи, които съединявайки се правилно помежду си, могат да пресъздадат това единство. И ясно е, че тук съществува огромна разлика между висшето стъпало и нисшето в степента, в която нисшето е по-материално и затова изисква по-голяма детайлизация.

Но при това, в нисшия няма нищо, което да не съществува във висшия. Просто в нисшия се разкриват такива отделни детайли, които във висшия са слети в единство и се възприемат от теб като едно цяло. Всъщност, това не е просто едно. Както в света на Безкрайността всичко се обединява в едно в стремежа си към отдаване, и не виждаме никакво разделение – но това не означава, че всички тези понятия не съществуват там.

В света на Безкрайността същестуват безкрайно множество от елементи, но те са обединени в едно и по тази причина, това се нарича проста безкрайна светлина, изпълваща цялото мироздание. Всъщност, това не е „простата” светлина Нефеш, а НАРАНХАЙ де-НАРАНХАЙ, 620 пъти повече, която само се възприема като проста.

А най-ниското стъпало, само постига себе си в такъв „сложен” вид. Ние създаваме в него толкова различни неща, само за сметка на слабостта си, тъй като сме неспособни да постигнем висшия по друг начин. А когато постигнем висшето стъпало, всички тези добавки престават да са ни необходими.

Защото излишъкът от детайли, които имам на нисшето стъпало произлиза от това, че съм ги добавил, за да се допълня по отношение на висшето стъпало. Но отгоре надолу се разпространяват едни и същи елементи.

Същият единен свят на Безкрайността съществува в нашия свят. А цялото множество добавени от мен или разкрити ми в природата детайли, произтича от това, че не съм способен да възприемам „простия” свят на Безкрайността. И всичко около мен се нарича въображаем свят. Всички светове са само „изчезващи скривания” на света на Безкрайността, в който няма нищо, освен желание, изпълнено с проста светлина.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 07.02.2011

[34741]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →