От 3-тия урок на конгреса в Берлин

За да се намираме в равновесие с природата, е необходимо да се консумира разумно – в съответствие с необходимостта, в зависимост от потребностите на всеки.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Мир в света” и в други статии. Но насаждането на такава практика чрез терор е невъзможно. Може да бъде постигнато само с възпитание на хората! Някога, руските революционери тръгнаха по друг път, отхвърляйки принципа за възпитание.

И това се случи в най-изостаналата държава, с най-изостаналото население, което и до днес е свикнало да живее практически във феодални условия.

И днес народът на Русия, който сам по себе си е добър, с прекрасно сърце, е съгласен с тези феодални условия, в които и до ден днешен съществува Русия. Това не е капиталистическа, а феодална страна – със свои усои, строй, корупция, с всички нейни обществени отношения. Това е феодализъм.

Макар да си мислим: „Как е възможно това?! В съвременното общество?! Това отдавна е свършило. На запад, вече 300 години феодализъм не съществува”. На запад вече 300 г. не съществува, но в Русия го има и днес. Тоест с това все още е съгласен всеки човек – все още не е надраснал това ниво.

Само малка прослойка, 10 – 20 процента от населението, не може да се примири с тези условия. А всички останали са съгласни да живеят в тях. За тях не е важно, че имат господар – барин; че трябва да се подчиняват на някого без съд и следствие, че всичко се купува и продава, че който е по-богат, той е по-силен – с него е и правдата. Хората са съгласни! Това все още е феодално ниво на развитие на обществото.

Маркс изобщо не е предполагал, че такава страна ще се занимава с реализирането на неговата идея. Той на практика е записал кабала в икономически закони.

Що се отнася до егоизма, то в постсъветското пространство, той е напълно различен. Този егоизъм е феодален, но още не е готов за сериозно развитие.

Но когато се занимаваме с всеки човек поотделно или с нашите групи в Русия, виждаме потресаващи резултати, защото в хората съществуват точки в сърцето – те са много отзивчиви, целеустеремени.

Въпросът е в това, ще успее ли обществото да разбере, че трябва да се обедини не по онези закони, по които го е възпитавала социалистическата власт, а по закони, според които всички трябва да са равни, съзнателни, да се обединят осъзнато? Те не са свикнали да се обединяват осъзнато. Ще стигнат ли до това, ще могат ли? Това е въпросът.

Затова, нашите групи в Русия са ни много скъпи. Самият аз, добре познавам целия този народ – израснах в него. Родният ми език е руски. Но може ли да се гледа на Русия като на държава, в която има възможност с лекота да се реализират кабалистичните принципи – това не знам.

В същото време в Европа, независимо от това, че хората се различават много от руския образ, трябва да се преодолее някакво външно съпротивление, някаква черупка, обвивка. И след това, когато тази идея проникне в мислите на хората, те ще осъзнават нейната истинност и ще могат чрез своето развитие да я реализират в себе си.

В Русия, сближаването с индивида може да бъде осъществено доста лесно. А в Европа е много по-сложно! Но на мен ми се струва, че ако в Европа проникнем вътре в тези индивиди, те ще намерят в себе си сили и възможност да се съединят. В тях ще възникне този осъзнат колективизъм.

А в Русия, независимо от това, колективизъм не възниква. Там колективното обществото не е развито. Мисля, че то все още не е способно на това.

Но, независимо от всички тези разсъждения, ние трябва да развиваме и разпространяваме кабала навсякъде. Разбира се, съществува голяма преграда в бившите социалистически страни. Но това не трябва да ни спира. Изобщо не трябва да мислим къде е по-лесно, а къде не, защо и как. Трябва да се работи и толкова. В никакъв случай не правя никакви сметки. Ние не знаем кое е по-добро, и кое по-лошо – как ще се развият нещата

От 3-тия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34050]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment →