Въпрос: Защо е невъзможно да постигна духовността по естествен начин като просто си върша работата? Защо непременно трябва първо да достигна отчаяние, плач и молитва към Твореца?

Отговор: Не трябва да плачете изкуствено. Достигате това състояние естествено. Разкривате го и тогава вътрешното ви страдание се нарича молитва. Не трябва да казвате някакви думи на глас или да правите някакви външни действия. С вътрешната работа просто ще достигнете състояние, което повече няма да можете да понасяте. И това означава, че ще избухнете в молитва.

Не трябва да се опитвате да го достигнете изкуствено или просто да крещите. Трябва да се концентрирате върху работата си и тогава молитвата ще дойде естествено, както идва жаждата. Не мислиш за факта, че по някое време в бъдещето ще искаш да пиеш. Но ще дойде моментът, в който определено ще искаш. Следователно, ако учиш и напредваш заедно с групата, тогава в определен момент ще достигнеш състояние на духовна жажда. Със сигурност ще я поискаш!

Това говори за точно определени свойства и закони, които се развиват по ясна верига на причина и следствие. Ти напредваш според корена на твоята душа от първоначалното ти състояние към крайното поправяне заедно с ясна линия, която вече се е спуснала до теб от света на Безкрайността. Сега ти се издигаш по същата линия. Единственото нещо за обсъждане е ускоряването на времето и развитието.

За да ускорим този момент, трябва самите ние да участваме в това, да се организираме в група и да започнем да привличаме светлината с нашето учене. Ако ти е дадено това желание, тогава го реализирай! Искаш да преминеш на следващото стъпало по-бързо, тогава си го представи и започни да го градиш изкуствено, така сякаш вече си на това стъпало. Привлечи го към себе си, за да се издигнеш на него по-бързо.

Всъщност ние изграждаме определен образ на висшето ниво, нашето следващо състояние, което е определено от факта, че: 1) аз съм по-свързан с другите; и 2) нашата връзка е запълнена със светлина, която ни съединява. За да направя това, аз трябва да се свържа с другите така, както мога днес, и чрез учене да привлечем светлината, която ще ни свърже. Това, което уча, е видовете връзки между мен и висшето стъпало, в по-поправен вид.

Чета за бъдещия свят, за поправеното, прекрасно състояние и от там привличам светлината към себе си, а и се стремя към нея. Това е просто физика. Няма нищо изкуствено или въображаемо в него.

Но в него това, което действа, са желания, а желанията са сили. Ако се стремя към някакво състояние с мои собствени сили, тогава по такъв начин аз извиквам осветяване върху себе си, получавайки влияние дотолкова, доколкото се стремя.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35426]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →