Книгата „Зоар, глава „Ваера”, п.167: „Когато Творецът обича човека, му изпраща подарък. Що за подарък е това? „Бедняк” – за да стане достоен чрез него”.

Живеем в свят, който е противоположен на висшия свят. Онова, което е награда във висшия свят, е наказание при нас, а което при нас е награда – е наказание във висшия свят. Затова, за разкриването на висшата реалност е казано: „Аз видях обърнат свят”.

Подаръкът свише е пробуждането, когато човек бива събуден с желание. Защото, всички ние произхождаме от неживото ниво, от „прахта” – с други думи, от толкова ниско стъпало на желанието, където човекът не усеща своето духовно битие, духовна потребност – не знае откъде е и защо, не знае целта и смисъла на живота, не чувства нищо. Такава е нашата изходна точка.

Всичко останало идва само чрез усилването, увеличаването на желанието. За това е казано: „Аз сътворих злото начало”. Но човекът трябва да усети, да разпознае в себе си това творение. Малко по малко, то се събужда в него все по-силно и той трябва сам да определи, че това е наистина зло.

Творецът възбужда желанието, но трябва да види, че то е лошо и да го обърне в отдаване – от зло, в подобие на Твореца. Това е възложено на човека. Казано е: „Аз съм първият и Аз съм последният”. Творецът дава желанието, а после човекът извършва анализи и се радва на полученото от Твореца желание, радва се на възможността да разпознае в него злото, с помощта на учителя, групата и книгите. Той съзнава, че лошото желание е дошло от Твореца според принципа: „Аз създадох злото начало”.

И тогава, в човека се развива правилно отношение към това желание – той иска да го обърне в добро – в съответствие с Твореца, в стремеж към отдаване. Когато човекът стигне до това решение, в него възниква искане към Твореца – да преобрази неговото желание. Защото не е получил този подарък – по-точно, подаръкът е правилен, но сега трябва да го промени.

Тогава човекът се обръща към Твореца и изисква това. Такова действие се нарича: „Победиха Ме Моите синове”. И Творецът му дава сила, екран, с присъединяването на който, злото начало се превръща в добро

Именно това и означава: „Аз съм последният”. Давайки на човека желание, Творецът сега го променя.

На междинния етап, самият човек определя, че е получил каквото иска, каквото изисква от Твореца и посредством това, преминава през етапите на развитие към пълното подобие на свойства с Твореца.

Малко по малко, той придобива все по-големи знания, осъзнаване и разбиране, постигане и любов към Твореца, който му е дал злото начало и по този начин му е предоставил възможност да осъзнае, че се различава от Твореца и в какво може да се уподоби на Него. Благодарение на това, човекът може да помоли Твореца за тази промяна, за сближаване и да придобие самостоятелност, съвършенство, съпричастност, сливане с Твореца.

Онзи, който разбира процеса, всеки път оправдава Твореца, получавайки от Него лошо желание. В такъв случай не виждам в него зло, а подарък, който ще мога да преобразя в моя нова реалност. Разбирам, че Творецът прави това само от любов към мен, за да стана подобен на Него, самостоятелен като Него – такъв, какъвто е Той.

От урока по статия на Рабаш, 04.02.2011

[34422]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →