Въпрос: На мен все пак не ми е ясно, как действа „чудесната сила” на кабалистичните книги. Когато се лекувам при лекаря, то мога реално да измеря, че ми е зле, а от лечението ми е станало по-добре – да измеря температурата си, и да покажа на всички, че е спаднала.

Защо ние не можем да покажем действието на обкръжаващата светлина, за да разсеем всички съмнения?

Отговор: Ако аз със своите егоистични желания бягам след висшата светлина – то в крайна сметка, няма да мога да постигна повече, отколкото тази мъничка искра, „тънкото светене” (нер дакик), която и напълва нашия живот.

Ние не можем направо да постигнем обратната природа. Как е възможно такова нещо, след като аз мисля само за получаване и не съм способен да мисля за отдаване, и целия ми живот е насочен към това да поглъщам в себе си, да получа, във всяка ситуация да изяснявам кое е изгодно лично за мен – и повече от това аз просто не виждам!

А до мен се намира духовният свят – но аз не го забелязвам. Защото аз чувствам само това, което мога да получа за свое удоволствие. А това, с което не мога да се насладя – аз не виждам и не забелязвам! Моите органи на чувства просто не възприемат, че мога да се насладя на отдаването – те виждат само как да се насладя от получаването. Така съм устроен.

Пред мен стои филтър, пропускащ в едната страна – ако през него към мен премине някакво напълване, аз съм готов да го приема. А ако то остава от другата страна, и не влиза в мен – аз не съм готов да изляза от себе си и да го усетя отвън.

Но нима този метод на поправяне не е логичен? Ти притегляш тази светлина, която те е създала, за да може тя и да те измени. Какво може тук да бъде нелогично? Това, че ти не виждаш тази светлина със своите егоистични очи? С тях, разбира се, ти не можеш да я видиш.

От урок по статията “Предисловие към Паним Меирот”, 23.02.2011

[36194]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →