Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед втора”, п.198: Втората заповед – … това е заповедта на любовта: човек трябва да обича Твореца със съвършена любов – даже без поддръжка, даже, ако Аз не ти давам нищо, все пак твоята любов трябва да бъде съвършена, за да се слееш с Мен с цялото си сърце и душа.

В крайна сметка, ние говорим за желания. Ако желанието на ближния и моето желание са устроени така, че аз искам да използвам неговото желание, за да напълня своето, – това се нарича „любов към самия себе си”.

Ако ние се намираме в еднакво състояние: „аз – на него, а той – на мен”, всеки от нас възприема своето желание и желанието на ближния като едно – да допуснем, както в бойна команда или както „един човек с едно сърце”, – това е условието „не прави на другия това, което е ненавистно за теб”. Тогава вие ще бъдете съединени помежду си, но при условие, че сте свързани заедно в едно желание. Това все още не е любов, а обединение на другарите.

Докато любовта означава, че аз вземам своето желание и го поставям по-ниско от желанието на другаря (колко ниско – това зависи от нивото на любовта), за да използвам своето желание само за това да напълня желанието на другаря. Неговото желание определя всичко за мен и аз живея вътре в неговото желание, както майката вътре в детето – тя чувства всичко, което то усеща, от което има нужда то – и съществува само за това. Това се нарича любов.

Затова „да се слееш с цяло сърце и душа” означава да възприемеш желанието на ближния като свое собствено и да се грижиш само за това, че ден и нощ да служиш на неговото желание. Кога е възможно това? – Когато всички се съединяват заедно под въздействието на висшата сила на светлината.

От урок по книгата ”Зоар”. Предисловие, 10.01.2011

[34972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →