Ние винаги изпитваме крайни трудности, когато учим нещо, свързано с парцуф Адам аРишон („първият човек”), който се състои от две части – мъжка и женска, Адам и Ева (Захар и Нуква). Това може да бъде най-лесното, но тъй като нашите структури са различни (той има духовна структура, а ние имаме материална), в нашия случай 1+1=2, а в неговия 1+1=3 (както е написано „Мъж и жена, и Творецът, Шхина между тях”). Ние не можем да разберем това.

На нас не ни трябват всички тези безкрайни детайли, описани в „Талмуд Есер Сфирот”; изучаваме ги само за да привлечем променящата светлина. И в цялото съдържание, което обсъждаме, е нашето намерение, очакването, че светлината ще дойде. Само за това говорим.

Но трябва да имам в предвид, че се говори за мен, структурата на моята душа, различните духовни стъпала, които тя преминава. Аз все още не ги усещам, но всички те ми се дават поради една причина: да изживея всяко състояние, от началото до края. Не мога да избегна нито едно състояние, описано в книгата.

Всеки един от нас преминава едни и същи състояния по пътя. Затова работата на ученика е да се прилепи към висшия, към учителя. В крайна сметка, висшият вече е преминал през тези състояния и прилепвайки се за него, ти също ще преминеш през тях. Ние привличаме светлината именно като изучаваме какво е написано за душата ни.

От урока по „Учение за десетте Сфирот”, 13.02.2011

[35210]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение, Учител и ученик | Add Comment →