От урок №2, на конгреса в Берлин

Въпрос: Каква роля играе аскетизма в развитието?

Отговор: Кабала се отнася много лошо към различните ограничения. Тя въобще не предявява към човека каквито и да е изисквания отнасящи се към земния живот. По принцип – прави всичко, което ти е угодно.

Друго нещо е, когато правиш от този земен живот фетиш, когато внасяш в него някакви особени устои, приложения, навици, упражнения…

Живей нормално. Ако ти харесва да се занимаваш с йога – занимавай се. Харесва ли ти да бягаш – бягай. Ако някое ядене е по-полезно за тебе, а друго вредно – храни се съответно с това. Това няма значение. Главното е: не прави от нищо култ.

Кабала се отнася към всеки абсолютно нормално. За нея не е важно как човек съществува, какви привички има, какви обичаи, религиозни убеждения, наклонности. Няма никакво значение, какъв е той в земния живот.

Тук ние отново се връщаме към същността: в нас се повдига егоизма, за да го компенсираме над себе си. Ето защо изобщо не е важно какъв съм всъщност. Дали ще се ограничавам в яденето или не, дали ще се занимавам с някакви методики – нищо няма да помогне. Точно обратно, човек който се занимава с физически упражнения или придържащ се към каквито и да е строги рамки, му се струва, че той вече е напреднал, достигнал е до някакво ниво, че е праведник и т.н.

Това може само да обърка хората. И затова живей нормално, спокойно, храни се добре, мисли за здравето и за професията си, участвай във всички събития на обществото, което те обкръжава.

И наред с това се занимавай с кабала. Такова равновесно, нормално състояние е най-предпочитано. В тази среда те е поставила съдбата, и ти трябва да „плуваш“ в нея. Тогава ще видиш, че всъщност всичко около тебе се намира в идеално състояние, освен ти самия.

Компенсация на минуса – за сметка на правилния плюс.

От 2-я урок на конгреса в Берлин 28.01.2011

[34198]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment →