(„Получаване заради отдаване”)

Въпрос: Що за разчет е да получиш заради отдаване?

Отговор: Това не е просто – първо, трябва да се прилепиш към висшия и да съкратиш себе си. Получаването заради отдаване – това е вече голямо състояние.

Когато се свържа с друг човек, преди всичко, е необходимо да отменя своите желания, за да не ми пречат да се съединя с него. Превръщам се в чисто отдаване, в Бина (хафец-хесед). Тоест готов съм да почувствам всички негови желания и притежавам защитна сила, за да не ги използвам за напълване на своите собствени – защото вече съм съкратил своите желания. Ти сякаш ми разрешаваш да вляза в теб и да бъда там. Така прониквам в желанията на другия човек.

Ще получа такова разрешение при условие, че мога да съкратя себе си. И сега започвам изцяло да те чувствам – всички твои мисли и желания, сякаш си самият ти. Приемам ги такива, каквито са и правя разчет, доколко с моите сили и възможности мога да напълня твоите желания.

Но този разчет не е правилен! Защото правя оценка, имайки предвид своите възможности – а сега трябва да направя разчет, съобразявайки се с твоите желания. И тогава взимам твоите мисли и желания, разбирам какво искаш и изпълнявам в своите желания онези действия, които ти си искал да извършиш в своите.

Работя с моите желания, за да напълня твоите. И действието, в което по този начин създаваме нашите общи желания, се нарича „глава на парцуфа” (рош). „Главата на парцуфа” е състояние, в което аз, с цялото си сърце и разум, се намирам в теб, вътре в твоите желания и там правя разчет.

А къде се намира екранът? Той стои винаги между теб и мен, като на стража.

„Вътрешното тяло на парцуфа” (тох) е частта, в която ние се сливаме със своите общи желания и мисли. А „краят на парцуфа” (соф) е мястото, където не сме способни да се слеем, и аз съкращавам своите желания. И заедно с тях, там се намират твоите съкратени желания, които съм съкратил, защото не мога да ги удовлетворя.

Тоест духовният парцуф е степента на нашето сливане един с друг, заедно с всички разчети за възможно и невъзможно. Затова, ако няма сливане един с друг – няма духовно съществуване, няма парцуф.

От урока по „Учение за десетте Сфирот““, 17.07.2011

[48390]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (М. Каролюк, началник на отдела за управление ИФК „Солид”): „През 2008 г. влязохме във фазата на свиване на кредитния цикъл. Тя ще продължи минимум до 2015 г. През този период светът ще бъде разтърсен от банкови кризи, политиката на „затягане на коланите” ще доведе до слаб икономически ръст.

Кредитна криза в Европа. САЩ ще започне да се бори със своя колосален съвкупен дълг. Ще се проявят проблеми с дълговете в Китай (следващата голяма световна криза може да започне именно там). Така че, всичко все още предстои…”

Реплика: Но защо на всички им се струва, че съдбата сама, даже без нашите усилия, ще ни извади от всички проблеми! Казват, че ще оцелеем без нищо да предприемаме. По този начин отиваме към война. Защото ставаме все по-противоположни на природата, която се проявява пред нас като единна система.

[48327]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Хората в света искат пари, слава, власт. Как да се присъединим към тези желания в работата по разпространението?

Отговор: Ние обясняваме на хората, че ще получат всичко само при условие, че се обединят. Днес самата Природа ни показва, че сме взаимно свързани, и затова само според степента на обединяване ще можем да постигнем успех в каквото и да било, в решението на всеки проблем – на самия човек, на семейството, здравето, пенсията, жилището, цените на храната, световната икономика и т.н.

Няма и един проблем, който можем да решим, ако не променим своето отношение към света, ако не осъзнаем неговата глобалност. И самият ти ставаш малко глобален – подобно на света. Твоето възприятие, разум, начин на мислене трябва да станат други – в теб трябва да заработи друга програма, малко по малко обновяваща се и ставаща все по-интегрална версия. Лично ти трябва да се промениш, иначе няма да направиш нито един верен разчет: нито с децата, нито със себе си, нито в работата си – никъде.

Влизайки постепенно в тези рамки, все още не разбираме къде сме попаднали. Изведнъж въздухът става по-плътен, свързвайки ни с по-здрави връзки. И ако не съответстваш на този нов формат, тогава приличаш на чужд предмет, който е попаднал в организма. В отговор, тялото го капсулира – изолира го. И ти изглеждаш по същия начин – нещо, което е изолирано от целия свят.

Ние сме милиарди в света, но вече сме попаднали в общата мрежа и страдаме – откъснати, изолирани в нея, заради своята разнородност. Това засяга всички, включително правителствата, предприемачите и особено педагозите. Защото те са длъжни да възпитават човечеството на глобалност, да го обучават на единство – макар че и самите те не разбират случващото се. Днес Министерството на просветата се превръща в „Министерство на провала” – то продължава да залага в хората програма, чийто срок на годност вече е изтекъл.

Намираме се в нова свързваща мрежа и страдаме, защото не знаем как да съществуваме. Науката кабала ни обяснява, че светът е кръгъл, че всички са взаимно свързани. Започваме да проверяваме – и наистина, съгласно съвременните научни данни, светът е цялостен и един. Но какво да правим? Да променим човека в съответствие със системата, в която се е оказъл. Човечеството сериозно изостава от тази система.

Ние знаем това от първоизточниците, а учените започват да разкриват тези факти експериментално – от изследването на природата. Те имат знание, но нямат възможност да поправят човека. Не се досещат за тази необходимост, за недостига от усещане. А ние, благодарение на контакта с кабалистичните източници, имаме възможност да ги използваме за поправянето на човека.

Необходимо е само да се обединим помежду си.

От урока по статията „Поръчителство“, 21.07.2011

[48985]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато човек постигне разкриването на истинската природа и разкрие вътрешното зрение, той започва да вижда още една реалност вътре в себе си, в допълнение към тази, която е усещал преди. Той възприема тази нова реалност по-силно от сегашната и чувства, че тя определя какво се случва в реалността.

Затова той нарича тази нова реалност, която е разкрил, „висш свят”. Това е свят на сили, които му се разкриват. Тези сили, които действат вътре в неговото желание, му носят всякакви усещания и впечатления, обрисувайки различни форми и картини в него. Но той не знае как да нарече тези сили, как да ги опише и как да говори за тях.

В крайна сметка, ако той усети ново усещане, което няма никаква връзка с миналото, тогава не е ясно как да го нарече. И тогава той разкрива връзката между тези нови усещания и картините, които те проектират на най-ниския екран, който обрисува този свят за нас.

Той открива, че всяка сила, която разкрива, всяко усещане във висшия свят има свой собствен резултат на картината, която ние виждаме тук, в по-ниския свят. Така всеки обект или действие в този свят си има своя сила, която стои зад него, подкрепя го, манипулира го и го движи.

Той има само един начин да обясни висшия свят – като взима имена от по-ниския свят за тази цел. Този език се нарича „език на клоните”. Сега човек, който има усещане за висшия свят, може да говори за това, което усеща! Той има име за всяка сила, всяко духовно действие, всяка духовна субстанция според резултатите от тези сили, които те обрисуват и създават за нас в този свят.

От урок по статия от Рабаш, 22.07.2011

[48983]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Въпрос: В материалния свят знаем как да измерваме ускорението. Но как можем да го направим в своя духовен прогрес, с помощта на какво?

Отговор: Ти измерваш ускорението, определяйки своята връзка с групата. Ти с нищо друго не разполагаш. Затова една обща душа е била разбита на много души – за да имаш средства да я промениш, място за работа и за усилия, за да определиш колко далеч или близо си до тях – не просто до хората, а до техните желания да разкрият духовното, Твореца. Ти проверяваш дали си между тези желания, заедно с тях, така че в правилната връзка, в поръчителството между вас, ще разкриеш Твореца.

Затова можеш да оцениш своето духовно състояние само по отношение на желанията на своите другари – колко близо си заедно с тях до висшия свят.

Въпрос: Но къде е ускорението тук? Как може да бъде измерено?

Отговор: От ден на ден, от минута на минута ти оценяваш тази връзка. Съществува дистанция между теб и останалите и ти определяш дали се съкращава или не, с постоянна скорост или с постоянно ускорение. Ускорението е скорост, която нараства във всеки момент.

От урока по книгата „Зоар”, 22.07.2011
[48922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Започвайки от първото съкращение, Малхут започва да получава заради отдаване в степента, в която може да върне доброто на Хазяина. Естествено, тя не може да получи всичко, всичките 100%.

Но след като сама е извършила съкращението, по свой собствен избор, тя притежава силата да устои на цялата светлина на света на Безкрайността и постепенно да започне да я приема заради отдаване.

Но това никак не е лесно, защото аз разкривам наслаждението от сливането, от величието на Даващия, от моето подобие с Него, от факта, че ставам като Него. Това сливане съдържа „620 пъти” повече наслаждение.

Малхут може да издържи само на една малка част от това наслаждение и затова се нарича „много тънка линия” (кав дак меод), тънък лъч от цялата светлина. Но този малък лъч не е от светлината, която Малхут на Безкрайността е почувствала преди съкращението, защото там е била само светлината Нефеш.

Сега в тази линия тя разкрива НАРАНХАЙ (Нефеш-Руах-Нешава-Хая-Ехида) – много значително действие. Те са „620 пъти” по-големи, т.е. всичките „заповеди”, всичките и поправяния. Когато вместо да получава вътре в себе си, тя извършва действия на получаване заради отдаване във всяко от нейните поправени желания – това се нарича изпълнение на 620 заповеди, които се напълват от светлината на сливането.

Но откъде тя може да получи екран за толкова голяма светлина – за наслаждение от сливането? В крайна сметка аз получавам, мислейки, че го правя за Хазяина, но сега разкривам какво значи да бъдеш подобен на Него – какво е това необикновено наслаждение, каква височина и колко хубаво е да бъдеш слят с Него!

Това се разкрива вътре в духовния парцуф. И е ясно, че Малхут не може да получи цялата светлина на Безкрайността в тази форма.

Ако беше нужно само да получавам, без да мисля за Хазяина, тогава не би имало никакъв проблем, или дори да получа, за да дам наслаждение на Хазяина – това също е възможно. Но проблемът е, че давайки наслаждение на Него, аз самият получавам голямо допълнително наслаждение – в „620 пъти” повече от предишното, НАРАНХАЙ, вместо светлината Нефеш! И срещу това аз нямам сила да устоя.

Откъде ще получа такава сила? Затова аз се спускам все по-ниско и по-ниско във всички светове, все повече усещайки до колко е невъзможно да приема наслаждение от сливането, от величието на Твореца, и да остана в отдаване. Следователно това води до снизхождение на парцуфим и световете.

Това не е, защото не мога да получа наслаждението, което напълва Малхут на света на Безкрайността. А тук е било включено още едно голямо наслаждение, което не и е било разкрито там – наслаждението от сливането, от обединението. И ако тя също би отговорила, тогава огромна сила на взаимна любов би се разкрила между тях.

Но тя не може да почувства подобно наслаждение, докато е в отдаване. Затова сега тя се спуска и непрекъснато проверя до колко е неспособна на такова отдаване. В това лежи същността на спускането на световете и парцуфим, които са били родени по време на спускането на Малхут на света на Безкрайността до този свят. Тоест това е осъзнаването до колко огромно е величието на Твореца, величието от сливането с Него – в „620 пъти” повече отколкото е способна да понесе.

Аз мога да получа заради отдаване своето собствено наслаждение от напълването от светлината. Но аз не мога да приема заради отдаване наслаждението, което се е разкрило в следствие на това, че съм върнал наслаждението на Хазяина – това е сливането, любовта и светлината, която се ражда, провира се между нас като жарка любов, следствието на моя ответ.

Заради това наслаждение аз не мога да направя екран и напълно да отблъсна светлината, а само малки части от нея, само доколкото мога, за да се прилепя към Него…

Това означава, че наслаждението от отдаването също се връща към Твореца.

От урока по статията „Въведение в науката кабала” (Птиха), 19.07.2011
[48699]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Групата работи по същия начин като всеки един човек, използвайки „чудесната сила” на светлината (сгула). Затова тя трябва да слуша указанията на наставника и да ги изпълнява вътре в себе си. Но най-важното е обединението и съединението, „кръгът”, който създават другарите помежду си. Там те всички са равни, никой не е голям или малък нито по отношение на някакви определени качества, нито по преимущество един пред друг.

Малкият и големият, начинаещият и ветеранът са равни. Групата трябва напълно да бъде равна и хомогена. Тя трябва да се стреми към обединение и поръчителство.

Когато преодолеят всички проблеми и трудности и желаят да изградят себе си в такава форма, че наистина да почувстват възвърналото се свойството отдаване, то тази връзка се нарича Шхина, общото желание, възникващо от чужди, отделени части, желаещи да се съединят. В степента на тяхното желание и потребност за съединение, те притеглят към себе си светлината, възвръщаща към източника.

След това към тях идва светлината АБ-САГ и изяснява и поправя техните желания. Така те напредват, докато не видят, че започват практически да изграждат духовен съсъд вътре в групата. Малхут на света Ацилут е между тях в това общо желание, което изграждат чрез общото отдаване един на друг. Този съсъд се изпълва със свойството отдаване и неговото напълване, което се нарича висша светлина или Творец, се възцарява между тях.

Тази работа е лична за всеки човек и обща за цялата група. А така също и за цялото човечество, което влиза в това състояние против своето желание. На него само му липсва изначалната искра, която се пробужда в сърцето и която притегля човек към себе си – той просто е подтикнат от страданията.

Ние трябва да станем тази съблазняваща искра за тях. Още повече, общественото мнение ще изясни много бързо основните принципи на този път и ще напредне. Нашата задача е да осигурим на човечеството метода на поправяне, преди то да е готово да направи стъпка напред. До сега проблемът беше, че те напредват по-бързо отколкото ние можем да ги обезпечим с този метод.

Ние си мислим, че напредваме, докато всички останали остават някъде отзад, но това не е така. Те всъщност напредват много бързо и са готови да приемат метода на поправяне от нас. Ние закъсняваме с обръщението към тях. Това е голям проблем и ние наистина трябва да побързаме.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 18.07.2011
[48445]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→