Започвайки от първото съкращение, Малхут започва да получава заради отдаване в степента, в която може да върне доброто на Хазяина. Естествено, тя не може да получи всичко, всичките 100%.

Но след като сама е извършила съкращението, по свой собствен избор, тя притежава силата да устои на цялата светлина на света на Безкрайността и постепенно да започне да я приема заради отдаване.

Но това никак не е лесно, защото аз разкривам наслаждението от сливането, от величието на Даващия, от моето подобие с Него, от факта, че ставам като Него. Това сливане съдържа „620 пъти” повече наслаждение.

Малхут може да издържи само на една малка част от това наслаждение и затова се нарича „много тънка линия” (кав дак меод), тънък лъч от цялата светлина. Но този малък лъч не е от светлината, която Малхут на Безкрайността е почувствала преди съкращението, защото там е била само светлината Нефеш.

Сега в тази линия тя разкрива НАРАНХАЙ (Нефеш-Руах-Нешава-Хая-Ехида) – много значително действие. Те са „620 пъти” по-големи, т.е. всичките „заповеди”, всичките и поправяния. Когато вместо да получава вътре в себе си, тя извършва действия на получаване заради отдаване във всяко от нейните поправени желания – това се нарича изпълнение на 620 заповеди, които се напълват от светлината на сливането.

Но откъде тя може да получи екран за толкова голяма светлина – за наслаждение от сливането? В крайна сметка аз получавам, мислейки, че го правя за Хазяина, но сега разкривам какво значи да бъдеш подобен на Него – какво е това необикновено наслаждение, каква височина и колко хубаво е да бъдеш слят с Него!

Това се разкрива вътре в духовния парцуф. И е ясно, че Малхут не може да получи цялата светлина на Безкрайността в тази форма.

Ако беше нужно само да получавам, без да мисля за Хазяина, тогава не би имало никакъв проблем, или дори да получа, за да дам наслаждение на Хазяина – това също е възможно. Но проблемът е, че давайки наслаждение на Него, аз самият получавам голямо допълнително наслаждение – в „620 пъти” повече от предишното, НАРАНХАЙ, вместо светлината Нефеш! И срещу това аз нямам сила да устоя.

Откъде ще получа такава сила? Затова аз се спускам все по-ниско и по-ниско във всички светове, все повече усещайки до колко е невъзможно да приема наслаждение от сливането, от величието на Твореца, и да остана в отдаване. Следователно това води до снизхождение на парцуфим и световете.

Това не е, защото не мога да получа наслаждението, което напълва Малхут на света на Безкрайността. А тук е било включено още едно голямо наслаждение, което не и е било разкрито там – наслаждението от сливането, от обединението. И ако тя също би отговорила, тогава огромна сила на взаимна любов би се разкрила между тях.

Но тя не може да почувства подобно наслаждение, докато е в отдаване. Затова сега тя се спуска и непрекъснато проверя до колко е неспособна на такова отдаване. В това лежи същността на спускането на световете и парцуфим, които са били родени по време на спускането на Малхут на света на Безкрайността до този свят. Тоест това е осъзнаването до колко огромно е величието на Твореца, величието от сливането с Него – в „620 пъти” повече отколкото е способна да понесе.

Аз мога да получа заради отдаване своето собствено наслаждение от напълването от светлината. Но аз не мога да приема заради отдаване наслаждението, което се е разкрило в следствие на това, че съм върнал наслаждението на Хазяина – това е сливането, любовта и светлината, която се ражда, провира се между нас като жарка любов, следствието на моя ответ.

Заради това наслаждение аз не мога да направя екран и напълно да отблъсна светлината, а само малки части от нея, само доколкото мога, за да се прилепя към Него…

Това означава, че наслаждението от отдаването също се връща към Твореца.

От урока по статията „Въведение в науката кабала” (Птиха), 19.07.2011
[48699]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →