Групата работи по същия начин като всеки един човек, използвайки „чудесната сила” на светлината (сгула). Затова тя трябва да слуша указанията на наставника и да ги изпълнява вътре в себе си. Но най-важното е обединението и съединението, „кръгът”, който създават другарите помежду си. Там те всички са равни, никой не е голям или малък нито по отношение на някакви определени качества, нито по преимущество един пред друг.

Малкият и големият, начинаещият и ветеранът са равни. Групата трябва напълно да бъде равна и хомогена. Тя трябва да се стреми към обединение и поръчителство.

Когато преодолеят всички проблеми и трудности и желаят да изградят себе си в такава форма, че наистина да почувстват възвърналото се свойството отдаване, то тази връзка се нарича Шхина, общото желание, възникващо от чужди, отделени части, желаещи да се съединят. В степента на тяхното желание и потребност за съединение, те притеглят към себе си светлината, възвръщаща към източника.

След това към тях идва светлината АБ-САГ и изяснява и поправя техните желания. Така те напредват, докато не видят, че започват практически да изграждат духовен съсъд вътре в групата. Малхут на света Ацилут е между тях в това общо желание, което изграждат чрез общото отдаване един на друг. Този съсъд се изпълва със свойството отдаване и неговото напълване, което се нарича висша светлина или Творец, се възцарява между тях.

Тази работа е лична за всеки човек и обща за цялата група. А така също и за цялото човечество, което влиза в това състояние против своето желание. На него само му липсва изначалната искра, която се пробужда в сърцето и която притегля човек към себе си – той просто е подтикнат от страданията.

Ние трябва да станем тази съблазняваща искра за тях. Още повече, общественото мнение ще изясни много бързо основните принципи на този път и ще напредне. Нашата задача е да осигурим на човечеството метода на поправяне, преди то да е готово да направи стъпка напред. До сега проблемът беше, че те напредват по-бързо отколкото ние можем да ги обезпечим с този метод.

Ние си мислим, че напредваме, докато всички останали остават някъде отзад, но това не е така. Те всъщност напредват много бързо и са готови да приемат метода на поправяне от нас. Ние закъсняваме с обръщението към тях. Това е голям проблем и ние наистина трябва да побързаме.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 18.07.2011
[48445]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment →