От статията на Баал а-Сулам ”Обобщаващо въведение”: Както материалните предмети се отделят един от друг с помощта на брадва и чук, така и духовната същност е отделена една от друга по различието на своите форми, и увеличаването на степените на различните форми води до това, че те стават полярно противоположни.

Но от страна на Твореца, създаващ желание за наслаждение, няма никакво противопоставяне между това желание и желанието за отдаване. Това е сякаш новородено, получаващо от майка си- между тях няма разделение. Те са неразривно свързани и се наслаждават един на друг.

Ние виждаме в природата, как външният организъм, състоящ се от чужда плът, получава възможността да расте вътре в тялото на материята и не я възприема като чужда! Как въобще е възможно такова явление, като зародиша в утробата на майката- ако в нас попадне малко трънче, тялото веднага ли ще започне да отблъсква чуждия предмет? Веднага около него се образува цирей и тялото се опитва да го изтласка и да го отдели.

Известно е, колко трудно е при присаждането на органи да се преодолее тази бариера на несъвместимост и неприемане на чуждото тяло. А тук, е обратното- вътре в едното тяло расте друго и това голямо тяло през цялото време се грижи за малкото и всичко прави само в негова полза!

Това е пример, когато желанието за наслаждение (зародишът) и желанието за отдаване (майката) не си противоречат един на друг. И точно така се получава по отношение на Твореца, създаващ желание за наслаждение- това желание не противоречи на отдаването, не му противостои.

Но ако има цел да се приведе това желание за наслаждение към форма на отдаване, тогава те след това ще станат противоположни едно на друго, съгласно намеренията си.

В началното състояние има отдаващ и получаващ – Творец и творение, но между тях няма никакво противоречие, и те са съединени заедно. А след това творението се развива и придобива егоистично намерение- и сега, съгласно намеренията си те стават обратни: намерението за отдаване е противоположно на намерението заради себе си от началото до края, от нулата до безкрайността.

Ето ни егоистично намерение и ние трябва да го поправим- а не желанието! Желанието в нас остава, ние завинаги ще си останем с желанието за наслаждение. Но намерението трябва да бъде ”заради отдаване”.

А ние това обикновено го бъркаме, и мислим, че трябва да се борим с желанията си. Религиите и разните духовни учения се стремят да унищожат желанието или да го омаловажат. А кабала казва обратното: ”Увеличи желанието си и заедно с него намерението за отдаване!”- и тогава ще можеш повече да отдаваш с действията си.

Из урока по статията ”Обобщаващо въведение (Птиха колелет)”, 24.06.2011 г.

[46820]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (В. Шалин, А. Албов): Промишленото свръхпроизводство, надпреварата за въоръжаване, екологичната криза- водят човечеството до световна криза. Уникалността на съвременната ситуация се състои в това, че пред всеки и всичко стои задачата за оцеляване.

Всички изпитват влиянието на глобалността на човечеството на своя гръб, на върху потребността и интересите си. Глобалните процеси на общественото развитие по неволя принуждават към съвместно вземане на решения и действие.

Егоистичната система е насочена към унификацията на масовото съзнание, еднотипна политическа социализация на ”наши и врагове”, всичките неуспехи се обясняват не от собствените недостатъци, а от ”вражеските интриги”. Следователно е необходима ”изкупителна жертва” – американския империализъм, чуждата нация, личност, обвинена в някаква ерес.

Такова е отношението към тоталитарното общество. Но в условията на глобализация на съвременния свят, възниква необходимостта от преход от система на международни отношения, построена на принципа на господство и подчинение, към нов тип социални отношения, основани на принципа на пълно взаимодействие.

Преходът от съществуващото обществено-икономическо устройство (капиталистическо, егоистично), към противоположно (алтруистично)  ще бъде съпроводен с кървава световна революция и война, ако не съумеем своевременно да проведем революция в съзнанието на хората, да предизвикаме в тях вътрешна борба против природата им, като единствено зло.

Само чрез възпитанието на съвременния човек, ще съумеем да обърнем външната война във вътрешна. Защото отличието на настоящия преход не е в преходът на една власт в друга, а чрез изменението на човека, изменение на всички ценности и общото устройство на света.

Още ръководителят на Римския клуб А. Печеи е писал: ”Придобиват изключителна важност, присъщите на всички хора на планетата вътрешни човешки качества, тяхното разкриване и развитие у хората по всички кътчета на света. Защото всъщност имено тези качества се явяват най-важните ресурси за човечеството”.

Глобализацията на съвременния свят постоянно напомня на човечеството за това, че светът е многообразен и в същото време е един, че различните подходи са неизбежни, поради различните култури, но не са безопасни.

Единственият изход от днешната безизходица е преходът към нов тип социални отношения, основан на принципа на плурализма, толерантността и сътрудничеството. Американският учен Л. Айзенберг: ”идеята за братство не е нова, но отличително за нашето време е това, че братството се е превърнало в условие за оцеляване”.

Стратегия за устойчиво развитие не е възможно да бъде създадена, като се изхожда от традиционните общочовешки представи и ценности, от стереотипите на мислене. Изработването на нова ценностна система, на нов мирогледен подход, е задължително условие за прехода към ново общество.

[46856]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот”, ч. 1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”

Въпрос 38: Какво е това докосвам (ногеа)?

Ако изменението на свойствата на степента спрямо нейния корен не е толкова различимо, за да се отдели тя от корена, това се нарича ”докосване” на корена.

Това означава, че има някакво подобие, докосване, връзка. Докосване се нарича, ако степента е подобна, макар и в едно действие.

Ако макар и в една точка, в едно свойство се наблюдава подобие, то можем да бъдем сигурни, че във всички останали свойства няма противостояние! Затова няма окончателен разрив между степените.

В нашия свят също се отдава голямо значение на докосването- да докоснеш, се смята вече като достигане. Знак е, че у теб вече има връзка- може да бъде начало на връзка, а може да е последното закачване, преди да излезеш от нея. Докосването- е много важно и фино действие.

Ако е достигната точката на съприкосновение, това е знак, че във всички останали свойства на първото и второто няма никакво противоречие. Това значи, че между тях има различие, но те не се отричат едно от друго. А в едно свойство те се обединяват съвършено в едно цяло.

Oт урока по „Учение на Десетте Сфирот“, 26.06.2011

[46904]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (проф. Е. Халилов, председател на Международния комитет по глобалните изменения на геологическата среда МК GEOCHANGE): Сеизмичната ситуация на планетата ни за 2011г. премина в нова фаза, извърши скок в отделянето на сеизмична енергия и броя на силните земетресения.

Катастрофалното земетресение в Япония и последвалото цунами станаха индикатор за новата глобална сеизмична активност и накараха целия свят да изтръпне.

За геолозите и геофизиците е очевидно, че в днешно време са се активизирали Тихоокеанските плочи в зоните на субдукция. Тези гигантски свръх дълбинни разчупвания, при които една от плочите се потапя под другата, започнаха да се активизират. Първият удар застигна Япония, но това не е последният сеизмичен удар по тази страна.

Реплика: Всеки учен разглежда кризата в своята област, но всъщност се образува неин събирателен образ, като общата криза в противостояние на човечеството с природата (егоизмът с Твореца)- имено това предизвиква отрицателни последствия, a може да се измени процеса към добрата страна, само ако изменението/ поправянето на себе си от егоизма към отдаване, включително до ”възлюби ближния”.

При това изменение ние влизаме в пълно подобие на природата/ Твореца и като следствие, извикваме/ усещаме само положителни въздействия.

[46919]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Идеята за взаимодействие на две противоположности рядко е излизала от рамките на чисто философското изследване и културологическия дискурс… Вие наново я реанимирате, макар човечеството да е уморено от опитите да я реализира…

Отговор: (навярно въпросът е зададен от философ, затова ще преведа откъс от моята нова книга): Самата идея, че ходът на еволюцията се определя от взаимодействието на две противоположности се е появила отдавна. Достатъчно е да си спомним дуалната опозиция ин/ян в китайскта митология и философия, «война-любов» на Емпидокъл, противоборството на Доброто и Злото в авраамическата религия, диалектиката на Хегел.

В научния еволюционизъм от втората половина на ХIХ в. Г. Спенсър положи в основата на своята теория противостоянието на силите на диференциация и интеграция. Във всяка епоха тази универсална идея получаваше ново съдържание, нов смисъл – в зависимост от нивото на духовно развитие на човечеството.

Затова особено важен е фактът, че в съвременния еволюционизъм се появи теория за ко-еволюцията, съгласно която развитието на неживата и живата материя се определя от взаимодействието на две начала – «кооперативност» (коеволюция) и «конкуренция», при това основно значение се придава на първото начало, а не на второто.

Трябва да кажа, че ко-еволюционните процеси – взаимосвързано развитие на системите (или елементите на вътрешната система) с взаимни селективни изисквания, отдавна бяха проявени в биологията. Но те се смятаха за «периферни», второстепенни и се свеждаха само към различните видове отношения на симбиоза (паразитизъм, протокооперация, коменсализъм, мутуализъм и т.н.).

В последното десетилетие, понятието «коеволюция» излезе зад пределите на биологията, придоби много по-широко – по същество, философско съдържание и даде основа за формиране на нов научно-познавателски модел, който оказва забелижително влияние не само на естествено-научната, но и на хуманната мисъл. Този модел се включи в изучаване на процесите, протичащи на всички нива на организация на нежива и живата материя – от субатомно и молекулярно-генетично до обществения живот и коеволюционната идея.

Тази идея нанесе чувствителен удар по старите представи за конкуренцията, като главна движеща сила на еволюцията: коеволюционният подход разруши предишния образ на Природата като «война на всеки срещу всички», като безпощадна борба за съществуване.

Справедливостта изисква да напомним: Ч. Дарвин предупреждавал, че използва понятието «борба за съществуване» в широк и метафизичен смисъл, включвайки в това зависимостта на едно същество от друго.

Този принцип те разпространили и върху социалния живот: «Племе, състоящо се от множество членове, притежаващи висока степен на патриотизъм, вярност, послушание, смелост и симпатия, винаги готови да си помагат един на друг и да жертват себе си в името на общото благо, имат много по-голям шанс да победят другите племена и това ще бъде естествен отбор».

Въпреки това, в продължение на много време думите «борба за съществуване» се разбирали буквално, което намерило краен израз в социал-дарвенизма, твърдящ: побеждава по-силния. И фактът, че ролята на коеволюционните процеси, на кооперирането се осъзнават именно сега, е повече от знаменателен.

Това е показател за важни трансформации в съзнанието на съвременния човек, в системата на неговите ценности: конкуренцията дори и да не отстъпва място на идеалите за сътрудничество, взаимопомощ, солидарност, то във всеки случай заема забелижими позиции и вече не се възприема като основен закон на Природата, оправдаващ егозентризма във всяка една негова проява.

Неслучайно привържениците на теорията за ко-еволюцията считат, че нейното разпространение не може да преустрои взаимоотношенията на човека и природата и дори създават цивилизация от нов тип, основана на сътрудничеството, ненасилието, кооперирането и диалога.

[46976]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

В кабалистичните книги, съединяването на Малхут с Бина се описва чрез различни образи. Например, като кладенец – празен или пълен с вода. Празният кладенец е Малхут, всмукваща всичко в себе си и оставаща празна. А кладенецът, пълен с вода, е правилното съединяване на Малхут с Бина.

Или обратно – Малхут, нейното желание се издига в Бина, в небето, и извлича оттам вода – и затова започва да вали.

Друго описание на съединяването на Малхут с Бина е „рижавата (червената) крава” – пречистващата жертва, пепелта на която пречиства едни, а други, напротив – прави нечисти.

Всички тези преходи са свързани с това, как Бина и Малхут се включват една в друга: Бина в Малхут или Малхут в Бина, и коя от тях властва – едното съединяване носи пречистване, а другото – нечистота.

„Кравата” символизира силата на Бина, силата на отдаването, защото дава мляко (светлината Хасадим). Но ако тя е рижава – червена (адума), тоест свързана е със земята (едом), значи е смесена с Малхут. И когато силата на отдаването и получаването – Бина и Малхут, се съединят заедно, то вече зависи от човека, каква ще бъде получилата се сила.

Ако той възнамерява да се поправи и да постигне отдаване, то именно от това съединение на силите – „рижавата крава” – той ще извлече силата на отдаването и ще пречисти себе си. А ако вече е бил чист, тогава в него се разкрива ново егоистично желание, с което все още не може да работи – и става нечист.

В Тора подробно се описва как трябва да бъде намерена рижавата крава и да се изгори, и какво да бъде направено след това с пепелта. Това не са прости действия, защото в нашия свят не съществува нищо такова. Макар изследователите да търсят следите на червената крава, за да докажат, че някога е съществувала, а сега е изчезнала.

Но работата е в това, че във времената на Храма, благодарение на мъдростта на кабала, целият народ се е намирал на духовното стъпало, и както е написано: „всеки подрастващ е знаел законите за нечистотата и пречистването”, тоест разликата между егоистичното получаване  и отдаването. С други думи, тяхното ниво е съответствало на съединяването на Бина с Малхут, което се нарича „червена крава”, и те са знаели за каво говори Тора.

Цялата Тора е описание на реда на поправяне – „инструкция” (ораа) за поправянето на душата.

От предаването по седмичната глава на Тора, 27.06.2011

[46960]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Развиват ли човека страданията, които той усеща по пътя си?

Отговор: В нашия живот нищо не се случва просто така. Няма нищо случайно във Вселената. Ние се намираме във всеобхватна, затворена реалност – в Малхут на Безкрайността, където всичко се случва по изначално заложена програма – от началото на творението и до неговия край. Всичко се намира там предначертано и подписано, освен нашата свобода на избора и мярката на нашето лично участие.

Но от твоето участие или неучастие програмата не се променя, ти само можеш да я ускориш – за себе си и за останалите. Това е единственото, което можем да направим. Всъщност, само това може да се случи – или ние се придвижваме ”в своето време” (беито), или ускоряваме програмата – нарича се ”ахишена” (ускоряване на времето).

Всеки човек, който се старае да ускори тази програма със своето лично участие, съгласно Замисъла на творението, спомага за ускореното развитие на другите хора, защото всичките сме една душа.

Днешният свят се намира в криза, в състояние на осъзнаване на злото. Постепенно, ежедневно на хората им се разкрива защо сме такива, кое е това, което ни причинява зло, в какво се състои тази причина, защо ние нищо не можем да направим със самите себе си. Даже обикновеният човек в света започва да чува и усвоява тези неща, да говори за тях. Колкото повече се намесваме в този процес и обясняваме защо се случва това, процесът на развитие ще бъде ускорен.

Програмата си остава същата, само че има възможност за по-бързо развитие напред.

От урока по статия на Рабаш, 24.06.2011

[47040]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Произшествия: Сблъсъци между протестиращи и полиция в столицата на Гърция, Атина. Хиляди протестиращи срещу бюджетните съкращения, повишаването на данъците, намаляване на работните заплати и социалните помощи.

Реплика: За съжаление, причината за положението във всички държави и причината за протеста на народа – е една и съща. Това е всеобщата криза, несъответстваща на интегралната матрица, в която всички ние сега ”навлизаме”. И това не зависи от нашето желание, защото сме задължени да ѝ съответстваме. Нашето несъответствие с природата се усеща от нас като криза. Няма да ни помогнат никакви съкращения на бюджета, нито увеличаването на данъците – тези временни мерки са добри при условие, че успеем за това време да обучим и насочим населението към онзи глобален интегрален свят, в който сега ”навлизаме”.

[46967]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Науката кабала, която трябва да се разкрие в целия свят, не е онази кабала, която изучаваме на уроците по книгата „Зоар”, „Учение за Десетте Сфирот”, трудовете на Рабаш и Баал а-Сулам. Дори нашият адаптиран текст на книгата „Зоар” осигурява на хората само последователно изложение и удобен достъп, възможност да разгърнат книгата и да не се загубят в нейните заплетени изрази, редуващи се със същите откъси на арамейски език.

Науката кабала, която е предназначена за света – това са основно такива статии като „Даряването на Тора”, „Поръчителство”, „Свобода на волята”, „Свят”, „Мир в света”, „Същност на науката кабала”. Те са написани на достъпен език и дават широки обяснения. Към тях трябва да се добави капка от „Шамати”, но отново без всичко онова, което може да изглежда на човека като неразбираеми изказвания..

Казано накратко, за света е необходима облекчена версия. Тя може да бъде представена във вид на книга, която ще бъде разбрана от всички. Например, вместо „Кабала за начинаещи” – „Кабала за народа”. Една книга, в която много простичко, меко и достъпно са изложени всички теми, които са ясно свързани помежду си и не оставят нито един въпрос без отговор.

Защото, на първо място, е необходимо на народа да се обяснят основните неща, за да научи макар и малко за онова, което се случва. А след това, хората ще разгърнат книгата „Зоар” в една или друга форма – като средство за своето поправяне.

От урока по статията „Тръбният рог на Машиаха“, 17.06.2011

[46899]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→