Въпрос: Каква е позицията на кабала относно невярващите и религиозните? На мен ми се струва, че вие лавирате през цялото време между тях!

Отговор: Вие сте прав.

Религията смята Твореца подобен на човека, т.е. променящ се, в зависимост от действията на човека. При това всяка религия представя Твореца и неговите посланици, както намери за добре. Те са задължени да се погаждат или да се унищожават един друг, защото тяхното мнение – е въпрос на вяра, т.е. без доказателства. Който е по-силен той е прав. Или ще действаме, сякаш другите не съществуват, всеки в своето си паство.

Но всички тях ги обединява едно: Бог се отнася към човека в зависимост от това, как човекът се отнася към Бога и към останалите хора, т.е. Бог се променя, или е гневен или милостив. Така му се вижда на човека от неговия живот и съдба. Значи, можеш да дразниш Бога, да си платиш за място в Рая, да го умилостивиш – и той ще се отнесе към тебе добре. Може да си премълчим греховете, да се откупим от кармата, от наказанията. Ще дам подаяние – и ще отстраня ударите на съдбата. Всичко е изградено на основата на онова, че външното поведение на човека променя отношението на Бога към него.

Атеистите – се отнасят към Бога, както към Природата, тя е неизменна, механична, няма свой разум и свой план, не зависи от нашето отношение към нея, а само от нашите ”механически” въздействия.

Кабала – смята, че Природата и Творецът са едно и също. Той има разум, план, цел. Той има чувства. Затова в процеса на еволюцията е създал човека точно такъв, с чувства и разум, в дуална противоположна система, егоист, т.е. желаеш да се наслаждава всеки момент от своето съществуване, създал го е такъв, за да използва метода на кабала и силите на природата (Обкръжаващата светлина), да промени самия себе си и да стане подобен на Твореца.

С това човек постига самостоятелност (в своите състояния той изцяло се управлява от природата и от своя егоизъм, не е свободен ) и съвършенство, вечност и сливане с Твореца (статуса на Твореца). В кабала – Творецът не се променя, защото е Абсолют, абсолютно добър и затова не може да се променя, променя се само онзи, който е бил лош, но не и Абсолюта. Затова, да се обърнеш към Твореца е като да се обърнеш към себе си, да убедиш себе си в необходимостта от поправяне, да станеш като Твореца – еталон на доброто.

И така, атеистите преправят света, религиозните управляват Твореца, а кабалистите поправят себе си и с това поправят света.

[46915]

Filed under: Въпрос-отговор, Кабала, Творец - Няма коментари→

„Учението за Десетте Сфирот“, ч.1, „Въпроси и отговори за смисъла на термините“.

Въпрос 35: Какво е това място (маком)?

Желанието на творението да получава – това е «място» за цялото наслаждение и заключената в него светлина.

Няма нищо друго, освен желанието, което няма никакви граници. Ние го изобразяваме на чертежа във вид на кръг, квадрат, триъгълник, разпространяващ се отгоре, от Твореца, или отдолу, от творението. Но това се приема от нас като условност, за да покажем тази част от желанието, която е пригодна за поправяне, за получаване на светлина.

В изначално създаденото желание няма граници. То никъде не свършва. Цялото мироздание е желание, без желание не съществува «място». Мястото се създава от желанието.

И затова става дума само за поправяне на мястото и съгласно степента на поправяне, това място ще се раздели на кръгове (игулим), прави линии (кав, йошер) или други форми. Но самото желание е безгранично – както Малхут от света на Безкрайността.

Затова в духовната работа е необичайно важно постоянно да се отнасяме към мирозданието като към място за желанието, т.е. да се стремим да разглеждаме всичко под правилен ъгъл и от гледна точка на поправянето.

Ако аз виждам, че всичко това е само «място», т.е. желание, то на всички нива на реалността: неживо, растително, животинско, човешко аз ще гледам на него само като на желания. И тези желания са мои, но моето его ги рисува като странични и като не принадлежащи на мен. Работата над егоизма се състои в това, да съберем и да присъединим тези желания към себе си.

И така аз събирам от тези части «място» за разкриване на Твореца и цялата висша реалност. Тя се разкрива в мен и освен мен няма нищо друго. Цялото възприятие на реалността напълно зависи от това понятие: «място».

Какво представлява мястото «за този свят»? Искрата, промъкнала се от висшия свят надолу, в по-нисшите по отношение на него, по-нищожни свойства, създава място за този свят. Тоест поражда желание, вътре в което се намира нашият свят.

От какво се определят границите на този свят? Само от желанието! Много е трудно да се обясни това, приложено към нашето триизмерно пространство, към границите на Вселената. Има «място», където се намира Вселената и нещо, което го запълва – съдържанието на това място. Но всичко това се отнася само към желанието. Трябва напълно да се отделим от «геометричното» възприемане на света и тогава ще ни бъде много по-просто да не се объркаме и да възприемем по същество това, което ни се представя пред нас.

Единственото, което ни е нужно – е да поправим желанието. Цялата реалност се намира вътре в нас, в нашето усещане и освен нас, няма никакво друго «място». Място е нашето желание!

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 26.06.2011

[46909]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (М.Легуенко, аналитик): Една от най-важните особености на днешната криза се явява сценарият за нейното развитие, който не позволява да се правят никакви прогнози за нейната възможна дълбочина и време на прекратяване.

Но е очевидно, че този път са засегнати дълбините на икономическия модел, безотказно действащ в продължение на десетилетия.

В такъв случай, задействаните днес процеси ще спрат само след окончателното разрушаване. А значи, че всякакви мерки, които предприемаме днес за спасяване на ситуацията, било то поддържането на банковото ликвидиране или откупуване на «лошите» дългове от правителството, само утежняват неизбежната развръзка.

На свой ред, разрушаването на свързващият елемент на световната финансова система, т.е. САЩ, неизбежно се обръща в падение на всички нейни съставни части. Наивно е да се смята, че от падането в депресия на американската икономика, от краха на долара и разрушаването на финансово–икономическите връзки ще спечели някой друг – Европа, Китай или Русия.

Независимо от икономическите и политическите различия, всички те се намират в една лодка, която се нарича «Глобален свят» и могат да бъдат отблъснати в своето развитие на десетилетия назад.

Впрочем, скоро икономическите субекти ще осъзнаят несъстоятелността на опитите да реставрират предишната система, и ще достигнат до необходимостта от търсене на нови схеми на финансово икономически взаимоотношения – и това ще стане преломен момент в хода на кризата.

Реплика: Проблемът е в това, че решаването на кризата лежи в областта на човешките взаимоотношения, в поправяне на самата природа на човека, а не в търсене на нови схеми на финансово-икономически взаимоотношения. Без поправяне на нашата природа, всички те ще бъдат егоистични, т.е. също такива кризисни. Затова, самите аналитици няма да намерят изход и ако не се вслушат в кабалистите, ще доведат света до война.

[46924]

Filed under: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля Ви да задавате въпроси по темата от цитатите на великите кабалисти.

Забележките в скоби са мои (на рав. Лайтман – бел. пр.)

Отдалечаването от Твореца е причината за всичките страдания

Когато целия свят се съгласи да се освободи от егоизма и прояви само желанието да отдава на другите, ще секнат страданията и злото по света и всеки ще се чувства уверен, че ще има здрав и пълноценен живот, тъй като за всеки ще има един голям грижещ се за него свят. А докато в нас живее егоизмът, от него ще произлизат всички тревоги, страдания, убийства, войни, болести и болки.

Баал Сулам. Предисловие към книгата „Зоар“, п. 19

[46751]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Даряването на Тора”: „Творението се развива, качвайки се по стъпалата и се издига по тях към висотите на величието, докато окончателно не унищожи в себе си всички искри на себелюбието.

И се възвеличават в него всички заповеди и всички негови движения – само заради отдаването. Дори насъщното, което получава, също се слива с намерението за отдаване. За това, мъдреците са казали: „Заповедите са дадени само, за да се изчисти с тях творението”.”

Посредством принципа за любовта към ближния като към себе си, ние стигаме до края на пътя – до сливането. Искаме или не, задължени сме да го постигнем. Свободният ни избор се състои в това да напредваме по-бързо, ако сме способни да се възползваме от обкръжението. В противен случай, природата ще ни подтиква, докато не ни принуди – и ние, все пак, ще поискаме да се движим по-бързо от нея.

Как напредваме? Благодарение на вътрешното развитие. Как става то? С помощта на „Тора и заповедите”, т.е. с методиката за поправяне, чрез която трябва да изчистим себе си. Разбира се, не става дума за външните действия на този свят. Баал а-Сулам посочва откъс от Гмара, за да можем точно да разберем: от нас се изисква именно вътрешно поправяне на нашите свойства. Това означава, че взаимоотношенията ни трябва да бъдат насочени изключително към отдаването на същата висота, на която е и Творецът.

Как да постигнем това? Поетапно. В началото, човек нищо не знае – като дете, което започва да расте. После, по малко започват да му обясняват и той постига все повече и повече. В крайна сметка, всичко зависи от обкръжението, от обясненията, от усилията, които полагат в неговото възпитание, и от собствените му усилия, когато се упражнява чрез поставените му задачи.

Всъщност, учат човека да се намира в обкръжение и правилно да го използва, съгласно принципа: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като добавка”. Човекът разкрива злото начало именно в обкръжението – друга възможност няма.

А освен това, за тази цел има нужда от Тора, в качеството й на „добавка”, т.е. светлината, връщаща към Източника. Защото, именно спрямо светлината, човекът усеща злото. Светлината проявява моите съсъди и от нея изисквам да ги поправи. А след това, същата светлина ще ги напълни.

Така поетапно, човекът стига до поправянето.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011

[46610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вярно ли е, че можем да осъзнаем злото само след минаването на махсома? Какво да правя дотогава?

Отговор: Всяко стъпало има свое замерване, свои стандарти и критерии. Точно така, по различен начин съм оценявал себе си на четири, пет, шест, седем години.

Дори сега, имам възможност да осъзная злото. Физически се намирам в групата. Но дали се намирам в нея с душата си? Не. До какво ще доведе това състояние? Какво ще се случи с мен? Защото така няма да постигна духовното. Лоша работа. Жалко за пропиляното време, за живота, от който нищо няма да спечеля.

И тогава започвам да ненавиждам онова, което ми пречи да се съединя с другите – това, което ме отличава от другарите.

Разбира се, всичко се случва в егоизма, в получаващото желание, което иска да получи духовното, за да не изпусне нищо от живота. Но това ще ме отведе до правилното егоистично състояние ло-лишма и тогава, въздействието на светлината го превръща в алтруистичното състояние лишма.

Така или иначе, тук също присъства срамът. Първо се срамувам от възможното изобличаване в кражба, после забелязвам, че не си струва да крада – поне, не винаги. И в крайна сметка се променям вътрешно така, че не ми трябва нищо от никого. Искам само да отдавам. Такъв стремеж имам и се чувствам добре от него.

Прекрасно е – и именно това е лишма, в която вече е заложено желанието за отдаване, действието по отдаването. Разбира се, съществува и компенсация – хубавото усещане. Така се присъединяваме към доброто и повече от това не искаме.

А на следващия етап, светлината, дори без знанието на човека, го връща към Източника – и той действително се съединява с Добрия и Творящия добро.

По този начин, първо се присъединявам към доброто, от което аз самият се чувствам добре, а след това, преминавам към истинското отдаване на Твореца.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 26.06.2011

[46506]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

На духовния път е неизбежно редуването на пустота и напълване, иначе творението би останло без усещания.

Но аз преминавам през тези цикли целенасочено. Всички те ме приближават до крайното състояние, в което съм включен в абсолютно добро.

В края на пътя аз ще постигна това добро, но до тогава трябва да премина през напълно противоположни състояния в своите усещания. Понякога се чувствам добре, а понякога зле. Какво трябва да направя? Може ли Творецът действително да люлее махалото, желайки непрекъснато да ме хвърля в топлото и после в студеното?

Не. Той иска да ме издигне над моите усещания – и над лошите, и над добрите – за да не завися от тях. Състоянията на моя земен, материален живот, страданията или радостта на моята “плът”, т.е. на моите желания, трябва да бъдат целенасочени. Посоката към целта е винаги добра.

Това е абсолютно добро. Аз не чакам да дойде финалната лента, а непрекъснато се издигам към нея, удържайки се с вяра над знанието. Тогава доброто и злото са благотворни и аз съм напълно независим от състоянията, които се прокрадват към мен.

Ние не трябва да достигнем до това в края на пътя, а изначално. По същия начин и детето отива всеки ден на училище. Но за разлика от детето, ние се издигаме до място, в което можем да видим целта и да разберем, че това е благотворно за нас. Нищо не е случайно, природата е абсолютна и всичко в нея е предназначено да доведе частите на творението до крайната цел.

Ако се свържем с целта, то дори когато най-лошите неща ни се изпречат на пътя, не ще ги възприемем като зло. Няма нищо лошо. В следващия момент това усещане се сменя с добро, но тогава също не искаме да се потопим в доброто усещане над главите си. Ние искаме да се радваме и да бъдем щастливи, защото продължаваме към целта – над всичките лоши и добри неща в равна степен. Това е правилното възпитание.

Човечеството не ще може да помръдне напред освен ако не получи обяснение на общата картина: ние преминаваме през определен процес и без значение какво се случва, ние трябва да се държим за целта. В този случай, всички вълни ще дойдат към нас по мирен път и всичко ще ни бъде в помощ.

От урок на тема “Принципи на единното възпитание”, 25.03.2011

[39428]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 14: Какво е това разпространение на светлината (итпаштут)?

Светлината, излизаща от същността на Твореца и влизаща в творението, се нарича „разпространяваща се” светлина. Всъщност това не влияе на висшата светлина, подобно на запалването на една свещ от друга, което не нанася вреда на първата свещ, а се нарича така само заради възприятието на самото творение.

Не съществуват никакви различни светлини, намиращи се в Твореца или в творението. Светлината сама по себе си въобще не съществува. Светлина се нарича впечатлението на творението от вече намиращото се в него от по-рано напълване.

И когато то изведнъж започва да усеща това напълване по някакъв определен начин, се смята, че в него влиза светлина. Светлината ни свети толкова, колкото ние реагираме на нея – в мярата на нашите способности да я усетим. А ако не сме способни на това, то се смята, че в нас няма светлина и светлината гасне и си заминава.

Става дума за светлините, които сякаш влизат и излизат, за светлините, които ”разлюляват” съсъдите, извършват някакви действия. Но всъщност светлината не променя своето въздействие върху желанието. Самите желания са така организирани, че в тях постоянно се променят информационните гени (решимот) на фона на постоянната светлина. И затова желанието, съсъдът реагира по различен начин и усеща сякаш светлината протича през него, променя се, възбужда се, излиза извън него.

Всичко това е следствие на нашето неправилно възприемане на реалността, което ще ни съпровожда до самия край на поправянето (Гмар тикун). Винаги ще ни се струва, че промените стават някъде навън. Точно така, както си представяме този свят намиращ се някъде извън нас – независимо, че той е вътре в нас.

Точно така е и по отношение на светлината – ние казваме, че сякаш светлината действа извън нас, вместо да кажем, че в нас работят информационните гении, които през цялото време се променят, един след друг. И благодарение на тези нови гени аз усещам светлината – т.е. реагирам на нея по новому.

А в самата светлина не стават никакви промени, тя е съвършено непроменяща се. Няма разлагане на 5 или 10 светлини, влизане или излизане – всичко това съществува единствено във възприятието на съсъда, от мярката на неговите впечатления, които го напълват. Това усещане на творението за напълване се нарича ”светлина”. Става дума единствено за материята и формата, облечена в материята. Материята – това е желанието да се насладиш. А формата, облечена в материя, ние наричаме ”светлина”, ”свойства”. Освен за тези две понятия, за друго не говорим – нито за абстрактната форма, нито за същността.

Тоест светлината – това е впечатлението на съсъда от някакво неизвестно напълване. А откъде съсъда знае, че в него има нещо? По резултатите…

Така е и в нашия свят, ако аз изведнъж вдигна температура, отивам на доктор и той ми казва, че в мен има някакъв вирус. Но откъде той знае какво ми е? Той се ръководи от външните симптоми, които му показват вътрешното състояние, т.е. вътрешните процеси.

От урок по ”Учението за десетте Сфирот”, 20.06.2011

[46732]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да не се залъгваш, че се придвижваш към целта, а реално да оцениш своя напредък?

Отговор: Не е във възможностите ти да оцениш реално своя напредък, ако нямаш на разположение никакво средство за измерването му. Докато все още не се намираш в духовния свят, не можеш да разбереш с какво разполагаш. Нима едно дете разбира дали си играе с играчки или всичко това е наистина?

А възрастният, който работи в някакво голяма фирма, в научна лаборатория или в огромна социална система и се чувства велик, значим, че прави нещо сериозно, не осъзнава, че се намира на мъничка планета някъде в края на неголяма галактика, загубена във Вселената. Всеки усеща мястото си според степента си.

Въпросът е в това, как в рамките на нашето духовно стъпало да получим порция светлина, според която да можем да се проверим. Нека това бъде една не абсолютна оценка, каквато би била спрямо крайното, напълно поправено състояние (такава не може да се направи преди края на поправянето), но ние ще се придвижим постепенно към нея по «дясната» и «лявата» линия. И ориентирайки се по тези впечатления  «ляво» и «дясно», ще можем правилно да се уравновесим в средната линия.

От урок по статия на Рабаш, 28.04.2011

[46789]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение: ОЕСР: Националният егоизъм вреди на глобалната икономика, страните недооценят закона за всемирното разрушение. Много национални институти и международни организации и тяхната силна бюрокрация препятстват ефективното противодействие на кризата.

Настъпва времето на залез на институтите с колективно действие, такива като ООН, МВФ и ЕС. Трябва да се случи много силно сътресение в страните, за да обединят усилията си. Интересите в „двайсетте“ са разнородни, засега всички ги движи националният егоизъм.

Реплика: Със силови методи, както в СССР, или с прости колективни усилия, егоизмът не може да бъде преодолян. Нужна е светлината, която го е породила, за да го поправи в противоположното му свойство за отдаване, взаимодействие, взаимна отстъпка. Но постепенно природата ще ни принуди към това, чак до постигане любов към ближния, а методиката на кабала ще помогне да се предизвика поправящата светлина – и постигане на обща хармония.

[46861]

Filed under: Икономика и пари, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→