Ние сме желанието за наслаждение, което чувства себе си съществуващо, получавайки слаби „убождания“ от удрящата се в него светлина. Тези слаби удари създават в нас възприятието на реалността, рисуват ни картината на действителността, в която усещаме обкръжаващите ни хора, въздуха, света и самите себе си.

Всичко това възниква от малките удари, които нашето желание за наслаждение усеща в себе си. И тогава то получава такова впечатление, сякаш съществуват то и обкръжаващата го реалност. Ако желанието не беше получило тези малки „убождания“, биещи по него, то не би усещало нито себе си, нито своята реалност, нито обкръжаващата го среда. Така то съществува. И няма нищо освен това: желание за наслаждение, получаващо малки удари от светлината.

Най-малките удари светлина създават в желанието наслаждения, без всякаква осъзната реакция от негова страна – това е нашето състояние.

Ако желанието вече е способно да развива реакция на висшата светлина, т.е. започне по-ясно да усеща тези удари, да повишава чувствителността си към тях – не желае да ги получава, съпротивлява им се, възнамерява по някакъв начин да отблъсне светлината обратно, да отговори на насрещния удар – това се нарича „екран“.

Тогава за сметка на моето съпротивление, противодействие и сблъскване, аз започвам да разбирам Кой ми причинява това, защо, какво иска Той от мен, какво мога да постигна чрез това. В това се състои цялата ни работа: желание за наслаждение и удари, сблъсъци със светлината.

От урок по статия на Рабаш, 24.06.2011

[46823]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Бидейки даващ, аз ставам подобен на Зеир Анпин, който напълва Малхут, и придобивам от висшия – от Бина двойно: за себе си и за другите. Аз се напълвам от разкриващите се желания на другите, придобивам потребностите на всички, безкрайното духовно желание. Това е и моят съсъд.

А самият аз като Зеир Анпин съм само точка, свързваща Бина и това желание. Аз съм разрезът между тях. Но разрезът си представям само сега. Защото в нисшите има желания, а във висшия – светлина. По такъв начин „разрезът“ е моето намерение. Посредством техните желания и неговите светлини разширявам своята точка, поглъщайки всички светлини и всички желания.

Така се създава нов съсъд, какъвто не е имало преди. А в мен е имало само точка, подготвителната основа – игленото ухо, през което влизаме в новия свят, в съсъда на Безкрайността.

Само по себе си, получаващото желание не е съсъд. А светлината е просто светлина. Когато открия за себе си света на Безкрайността, съществуващ сякаш и по-рано, или се връщам в третото (то е първоначалното) състояние – на мен ми се разкрива нов съсъд, 620 пъти по-голям от предишния. Защото аз самият съм придобил за тази цел и желанието, и светлината. Моят съсъд сега е 620-кратен коефициент. Той – това съм аз.

От урок по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011

[46771]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение на Associated Press: В детската градина „Egalia“ в Швеция се обръщат еднакво към децата от двата пола, не ”тя” и ”той”, а използват безполовото определение ”то”. Тази дума я няма в Шведския език, но тя се използва от жаргона на хомосексуалистите и феминистките.

За да не попадат децата под лоши стереотипи особено щателно се подбират детските книги и играчки.

Това дава възможност на децата да бъдат такива, каквито искат да бъдат, за да не се образуват бариери между мъжките и женските занимания.

В детската градина „Egalia“ чакат на дълга опашка. Задачата на учебното заведение е – да създаде търпима обстановка по отношение на лесбийките, хомосексуалистите, транссексуалните и бисексуалните. Такива приказки като „Дюймовочка“, „Белоснежка“ в градината са изключени.

Реплика: Ние всички се намираме в среда, която се нарича ”Природа”. Ние почти нищо не знаем за нейните закони, за причините и целите ѝ за нашето съществувание. Само от нашите наблюдения и знания ние виждаме, че всичко се намира в причинно-следствено развитие, и няма нищо случайно или излишно. А който не смята така, проявява своето незнание на природните закони.

Затова, на нас ни остава само да изучаваме природните закони и да ги изпълняваме – в това е залога на нашето щастливо бъдеще. Нарушаването на естественото съотношение на половете ще развие огромно страдание сред децата, когато пораснат, проблеми с половата и социалната идентификация.

[46852]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Сутрешен урок в Москва

Въпрос: Последните три конгреса в Италия, Испания и Москва бяха специални. Какво  трябва да прави групата сега?

Отговор: Краят на конгреса означава, че сега трябва да се издигнем до нивото на конгреса в нашето „ежедневно” състояние. Ние като че ли сме издърпали себе си нагоре по лост и сега трябва да останем върху него на краката си.

С други думи, сложили сме стълба към следващото стъпало и сме се изкачили до върха. Това е моето сегашно състояние:

Ние положихме усилия по време на конгреса и едва се изкачихме. И сега трябва да се изправим на това стъпало – всички заедно.

Това е нашата ежедневна работа до следващия конгрес. Веднага след като се изправим, веднага след като овладеем това стъпало, ние ще сме готови за него.

Ние не трябва да го провеждаме автоматично, просто да поставим отметка на дата след един/ два месеца. Може би това ще назрее след седмица или две, или напротив, след половин година; всичко зависи от това, колко бързо ние ще реализираме и усвоим потенциала за нашето издигане към върха. Всеки трябва да усвои това в себе си.

Когато бях на конгреса, цялото изкачване беше въплътено за мен в световната ни група. Аз се обединих с другарите и чрез това обединение се издигнах по-високо.

Обаче това се случва под влиянието на комуникацията, на обществото, на външното обкръжение. Аз се почувствах готов да се слея с тях, да съм заедно с тях.  Поне имаше такива минути, а може би и часове.

Сега, без влиянието на другарите, аз трябва да направя това вътре в себе си: да стана от коленете си и да застана на крака. Това е сериозна и усърдна работа, когато усещам, че заряда, получен от другарите, живее в мен, помага ми с моята и със световната група в разпространението и в ученето, и през цялото време ми дава сила, така че да действам заедно с тях.

Обединението, което се случи там, на конгреса, под външното влияние, трябва да бъде отразено в моята реализация.

От урок по статия на Рабаша, 16.06.2011

[45687]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какъв урок трябва да си вземем за своята работа от това, че реалността е относителна?

Отговор: Реалността е относителна по отношение на човека, който я постига. Сега разкривам някаква реалност, която ми се представя в моето желание и се нарича „мой свят”.

В моя свят съществува скриване „отгоре надолу”, разкривано от мен и моето постижение „отдолу нагоре”. Това раздвоение ме задължава да постигна такова състояние, при което движението „отгоре надолу” да се съедини с движението „отдолу нагоре” в едно цяло на колкото може по-голяма дълбочина.

Тоест трябва да се стремя моето отношение към Твореца долу да бъде същото като отношението на Твореца към мен отгоре. Както е в примера с госта и стопанина. Ако ние напълно се изравним, значи сме постигнали най-дълбокото съединяване – Малхут на света на Безкрайността.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 27.06.2011

[46658]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Коя роля трябва да играя в групата – на Зеир Анпин или на Малхут? Или и двете?

Отговор: Трябва да напълвам другарите с всички сили. Защото това е главната заповед на Тора: „Възлюби ближния като себе си”. Аз не съм Малхут, а Зеир Анпин. Искам само едно: да получавам от всички желания и да ги напълвам.

А кой тогава представлява Малхут? Аз играя ралята на Малхут пред групата, за да получа от другарите сили за отдаване. Това вече е друг канал за взаимна връзка. Получавам от тях сили, за да бъда даващ, а след това се издигам над тях, за да им отдавам. По същия начин си взаимодействат клетките на тялото – всяка получава от другите и им отдава.

От урока по статията „Даряването на Тора”, 27.06.2011

[46767]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Криза (др. гр. κρίσις – решение, повратна точка) – завой, време на преходно състояние, пречупване, състояние, при което наличните средства за достигане на целите стават неадекватни и като следствие възникват непредсказуеми ситуации и проблеми.

Тоест кризата не е състояние на колапс (крах), а повратен момент  към ново състояние. Проблемът е в това, че човечеството не вижда кое е това ново състояние.

[46691]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Аз се обръщам към Твореца, за да ми помогне Той в отдаването на ближния. Не трябва ли да се опише това на по-научен език? Защото „Творецът“, по своята същност е законът на природата…

Отговор: Както знаем, Малхут трябва да се отмени пред Зеир Анпин. Тогава З“А приема нейното желание, и техните желания заедно се издигат към майката – към Бина. В отговор, тя трябва да даде на Зеир Анпин възрастното състояние (за да стане той голям), а също и светлина за Малхут.

Ето какво постига даващият. Ако някога наистина поискаш да извършиш отдаване на другаря, то ще получиш двойно. Това, което му даваш, в теб самия ще създаде възрастно състояние, висок статус, за да породиш стъпалото на другаря си и да му го дадеш.

За него ще бъдеш духовно велик – ще бъдеш даващ. В тази роля, от него получаваш нови желания, а свише – напълване. Именно по този начин, ти се „раздуваш“ всеки път все повече и повече, получавайки желанията на другите и светлина свише.

Ето какво означава да бъдеш даващ. Но ти се „раздуваш“ в своите съсъди на отдаването – именно тук се крие психологическото преобръщане. Как може да се разширяваш в отдаването? Къде тук е печалбата? Как аз напълвам себе си? С какво се препълвам?

Такъв е нашият проблем: ние не чувстваме голяма изгода в съсъдите на отдаването. Но от чертежа, това е очевидно.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011

[46614]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (С. Миронов, председател на съвета на федерацията РФ): Философите на всички времена са търсили отговор на въпроса „Какво е човека?“ Трябва да отидем към самите основи на битието – към човека. Ако искаш светът да се измени в желаната от тебе посока – измени сам себе си.

Главното е разширяването на възможностите за самореализация на човека, неговата свобода на избора. Ние внимателно следим философските дискусии в съвременния свят. В условията на световна финансова криза и резки изменения в икономиката за нас е важно да разберем как се строи идеологията на промяната.

Сегашната криза е социална и едва след това е икономическа и финансова. Традиционните мисловни схеми не са способни да обяснят случващите се трансформации. Нужни са нови интелектуални практики.

Реплика: Да се разбере как се строи идеологията на промяната е невъзможно без да се разбере целта на природата. Тъй като всяко действие ще се познае именно по неговия край, по целта. Именно от крайното състояние се разбира цялата необходимост в именно такова причинно-следственно развитие.

Затова, дори и да се говори за нуждата от поправяне на егоизма на човек, като основно негово зло, човек, който не е постигнал целта, не ще може да опише метода за неговото поправяне.

[46782]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Говорим много за светлината и съсъда, но почти не разбираме точката на собственото ни Аз, която лежи между тях. Какво представлява тя?

Отговор: Моето Аз съществува само като точка на избора и нищо повече. Всичко останало се присъединява към нея, когато тя получи желание от другите и напълване от Твореца.

Тази точка е като езичето на везната, момента на избора, разрез, средната третина на Теферет. Към нищо не се отнася: нито към получаването, нито към отдаването.

Горната третина на Теферет се отнася към висшето, към свойствата на Твореца, а долната третина – към желанията за получаване, към творението. По средата сякаш няма нищо – неутрална територия.

Въпрос: И все пак – какво има там? Изборът все пак се осъществява по някакви критерии?!

Отговор: Достигнал до тук, ти разбираш: тази точка направо „виси във въздуха“. От нея ти израстваш като духовен човек, това е началната точка, намираща се по средата между светлината, съществуваща от съществуващото, и желанието, съществуващо от нищото. Чудото на сътворението.

Ние достигаме тази точка, когато започнем да присъединяваме към нея всички желания и всички светлини. Тогава, извършвайки действие над тези желания и светлини, аз постигам тази точка, поради която действам. Тя идва не от светлината и не от съсъдите, а от същността на Твореца.

От урок по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011

[46763]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→