Преди всичко трябва да променим своята парадигма, своя поглед към живота и света. Трябва да се променя отвътре, да сменя зареждащия диск, да обновя стандарта за оценяване на себе си, на света и обществото. Без промяна на човека, няма да можем да променим света. В крайна сметка, светът е негово копие.

Човешката природа е основата, върху която се изгражда обществото, обкръжението, обучението, културата, икономиката и всички други сфери на дейностите от живота. Светът е външна проекция на онова, което се крие вътре в човека. Следователно, именно човекът трябва да се промени. Всички усилия трябва да бъдат съсредоточени само върху това.

Проблемът не е в икономиката, производството или образованието. Всичко ще се нормализира, когато човекът се промени. А за тази цел, той трябва да бъде възпитаван. Възпитанието е същността на вътрешната трансформация на човека. Никакви външни „топли компреси” няма да помогнат.

Може би тази идея трябва да бъде представена пред ООН, Юнеско и правителствата обяснявайки, че единствената ни цел е промяната на човека. В крайна сметка, без това той няма да промени света.

Ето защо, днес и най-добрите умове в света не разбират какво да направят и какво да променят. Ние сме стъпили на такова стъпало, което изисква от нас нови, качествени промени. Отсега нататък трябва да действаме в целия наши свят с помощта на средството, наречено „поръчителство”. Можем да го постигнем само заедно – сам няма да се справиш.

Например, в случай че успеем, човекът който започва нов бизнес ще открие, че е свързан с всички останали бизнеси в света и затова, те също трябва да бъдйт взети под внимание. В противен случай няма да има никакъв успех.

Оттук нататък не можеш да направиш и крачка без да отчетеш общата, глобална система. И следователно, самият ти трябва да бъдеш глобален отвътре и обединен с всички.

Но аз не съм глобален. Какво да направя? Нима без това никога да няма да успея? Наистина, няма да успееш. Това е неотменим закон. Без интегралната взаимна зависимост няма да постигнеш успех в нищо. Погледни – вече потъваме в мулти кризата. И изходът е само един – да променим себе си.

Как да се променя? Как да се преформатирам? Как да си промия мозъка? Как да деинсталирам старата програма и да инсталирам нова? Защото отсега нататък трябва да имам общо усещане и мислене с всички така, че моите действия по естествен начин да съответстват на новото състояние. Самата ми природа трябва да се промени.

Да направим това, ще ни позволи „Светлината, връщаща към източника”. Хората ще го открият по някакъв начин. Може би ще го направят по пътя на големи страдания, но друг изход няма. Длъжен си да се промениш, за да промениш света, и имаш средство за това. Но до тази Светлина трябва да се добереш чрез осъзнаването на злото, за да разбереш какво не ти достига. „Необходимо е да се променя!” Но откъде знаеш? А как точно да се промениш? Имаш ли вече оформено желание в себе си? Все още не.

Точно затова, на теб ти е дадено поле за работа (групата), средство (науката Кабала) и инструкции (учителя). Моля, действай – започни да се включваш в системата на поръчителството, да играеш в нея, за да откриеш недостатъка, който трябва да поправиш. Тогава ще имаш нещо, с което да се обърънеш към Светлината за поправяне.

Дори не е нужно да ходиш някъде: в степента, в която твоите желания се проясняват Светлината ще започне сама да действа. Защото, ти се намираш вътре в нея и затова тя веднага започва да работи съобразно твоите усилия. В момента, в който изградиш нещо вътре в себе си, Светлината веднага ти въздейства. Така постепенно, ти се променяш дори без да виждаш колелцата, които се въртят в теб.

От урок по статията „Поръчителство“, 13.07.2011

[48016]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Когато настъпва сегашната ”тъмнина”, само по изкуствен начин може да излезеш от това състояние и да го преодолееш. Защото в действителност, в нашия живот няма никаква надежда. Ние живеем като белтъчни тела и приключваме земния си път умирайки.

Има живот, който се усеща вътре в животинското, биологично тяло. А ако тялото умре и животът умира, изчезва усещането за живот и нищо не остава. В този смисъл човешкото тяло няма никакво преимущество над животинското.

Единственият изход в този живот е да се издигнеш на духовното ниво. Само така може да достигнеш вечността. Ако ти се възползваш от тази възможност и в това време, докато се намираш в този земен живот, успееш да скочиш в следващото измерение, значи си успял да станеш вечен. Ако ли не, за теб няма никакво продължение.

И човек усеща това. Тази истина започва сега да се разкрива и да отслабва човека, защото се получава, че няма за какво да живеем. Това е вечната точка в него, изискваща от всеки човек вечност – коренът на всички проблеми, защото днес се изисква отговор. Защото тя усеща, че целият предишен подход, цялото спокойствие, когато той тайно се е утешавал, че се отнася към вечността – сега изчезва! И няма какво да се направи.

Желанието ни се отнася към 4-то ниво, във всеки у нас има подготовка към ниво ”далет”. Макар че ние със своето тяло се отнасяме към неживото, растително и животинско ниво, но вътре в това животно има точка на човешкото ниво. И макар само на тази една точка аз трябва да дам отговор, иначе тя няма да ме остави на мира. Защото това е точка на много високо ниво и затова тя е най-важна от цялото останало животинско ниво в мен.

Ние виждаме, че ако на човек му бъдат дадени всички блага, но му кажат, че той скоро ще умре и нищо няма да има, то на него му остават само наркотиците, за да се откъсне от тези мисли, така ще потисне тази точка, за да не я усеща.

Ние сме скрили тази болна точка наполовина, за сметка на религията и усещането за вечното съществуване. Когато излезе книгата на Моуди ”Живот след живота” (тоест след смъртта), хората много се зарадваха. Те много харесваха да я четат и да преразказват всичките ù разкази. И това, което има там – им даде надежда за бъдещето.

Тоест половината от тази точка на човешко ниво в животинското ни тяло, се е изгасяла за сметка на надеждата за съществуване на вечното бъдеще, а втората половина е мълчала просто заради това, че ние сме се опитвали да не се сещаме за нея. Целият този стремеж за материални желания: пари, секс, семейство, слава, почит, знания, в хипер атрофирала форма, са били само за това, да се потисне тази точка. Увлечи се в играта, за да не задаваш толкова много въпроси. За да се внуши на публиката, че ние сме изпълнени с живот…

И главната криза е в това, че всичко това рухва. В това е цялата причина.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.07.2011

[48130]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не трябва да се страхуваме от разкриването на злото! Защо е нужно да се връщаш всеки ден към една и съща молитва, за да стане това навик? И даже има такава заповед, но как е възможно да се изисква това от човек, ако молитвата (молба за поправяне) се ражда в сърцето и изцяло зависи от желанието, от усещането?

Работата е там, че човек е длъжен да се приучи да работи ”в тъмнина”. Когато при теб дойде тъмнината, осъзнаването на злото, усещането за низостта на самия себе си, обкръжението, Твореца, всички средства за достижението Му, всичко това губи ценност и ти се оказваш захвърлен изцяло без сили, без и най-малкото усещане за важността на пътя.

Но заедно с това, у теб трябва да живее усещането, че цялото това падение е голямата подготовка към следващото състояние. И благодарение на такова отегчено сърце, ти ще можеш да направиш нови разяснения в новото егоистично желание, което се е разкрило в теб.

А след това ще дойде светлината и в тази светлина ти ще видиш в това непоправено желание, в което сега усещаш ненавист, безпомощност, безсилие, новите свойства – отдаването, любовта и напредъка.

И затова е необходима такава голяма работа за приучване към молитвата, за да може имено в такива тежки състояния, в които в началото дори не знаеш как да се откъснеш и да се пробудиш, – за сметка на навиците и опита, да съумееш да се обърнеш с молитва и да приложиш най-голямото и хубаво усилие. Така ще можеш да напреднеш, работейки в тъмнина, както е казано в Песента на песните ”на нощното ложе”.

Затова молитвата трябва да се повтаря по всяко време, подготвяйки човека за главната молитва на ”Съдният ден”. Тези дни се наричат страшни, ”дни на трепет”, но човек трябва да им се радва! Това са дни на радост. Ще постъпиш неправилно, ако плачеш в такива дни.

Действително, сърцето трябва да се разбие, но трябва да приемем това с радост, като разкриване на злото. Както е казано: ”Аз създадох злото начало и Тора в добавка за неговото поправяне”. И, ако човек е уверен, че има средство за да поправи разкриващото се зло, то той се радва на разкриването му. За него тези дни на трепет стават особени, като празничен период, подготовка за голям празник!

За това е необходимо да се готвим за тези дни на трепет като в самите дни – това е подготовка за съсъда, за Началото на Годината и Съдния ден. И, ако човек е направил правилната подготовка, организирал е поддръжката на обкръжението, защото всички молитви са общи и се нуждаят от неговата поддръжка, то той много бързо и на всякакво ниво ще изяснява своето зло и ще се радва на всеки етап, който е минал по пътя.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.07.2011

[48 122]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Днес вече е реален фактът, че ние не съществуваме отделно един от друг. Макар че и по-рано сме били обединени, но не сме го осъзнавали.

Обаче сега явно ни се разкрива, за да ни принуди да изпълним работата си. А допреди това, ние действително не сме били толкова зависими един от друг. Това не се е изисквало от нас, растели сме и сме се развивали като дете, от което все още не се изисква сериозната работа, която изпълнява възрастният. Защото детето не е годно все още за нея.

Но сега ние израстваме в егоизма си и общата система ни се разкрива. Тя постепенно се е разкривала в течение на цели хиляда години, а хората ставали все по-тясно взаимносвързани.

В древният Вавилон хората са се опитали да се обединят и веднага се е разразила кризата, разпръснала ги по земята, така че връзката се е разпаднала. И те отново започнали да се обединяват, минали през войни, катаклизми, откриване на нови матрици, развитие на религиите, всичко това е поява на нови видове връзки, вътре в системата. Докато накрая не пристъпим към днешния ”глобален” свят!

И затова не можеш да се възмущаваш, че те отвличат материалните проблеми! Ти ще страдаш толкова, колкото страда и светът, съгласно положението си и важността в общата система.

Затова по света има хора, които живеят добре и такива, които живеят зле. По света има някакво общо, средно състояние, но всеки го възприема по своему, защото техните души се намират в различни състояния в тази обща структура от души, и всеки има своята степен, роля, място на работа, както при частите на едно тяло.

Принципът е много прост: ако на всички им е добре, тогава и на теб ще ти бъде добре! Но не трябва просто да чакаш на всички да им стане добре, – а да поискаш това да се случи. …И не защото очаквам, че от това ще ми стане по-добре на мен самия – тогава това вече ще бъде ”заради отдаване”.

Но макар и заради себе си ”ло лишма”, това също е добре. Ние виждаме, че човек постепенно го водят до това разбиране. Тази зависимост, която откриваме сега в целия свят, между всички народи и страни, точно ни разкрива, че е невъзможно, когато на един му е зле, то на друг да не му е зле.

Ние виждаме, че между нас има някаква вътрешна връзка, чрез която проблемите се стичат сякаш по подземен тръбопровод, от страна към страна, от народ към народ. Ние сами не разбираме откъде произтича това. Това е и постепенното разкриване на висшата система, за да я видим най-накрая пред себе си. Няма къде да се скрием от нея.

От урок по статия на Рабаш, 08.07.2011

[47 612]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава ”Трума”, п.443: Съдът на наказанието в преизподнята е предназначен за четене на присъдата над грешниците. Обаче преизподнята – това е огън, горящ денем и нощем. И подобно на това, как грешниците се подгряват на огъня на злото начало, престъпвайки думите на Тора, с целия жар, предизвиквайки в тях злото начало, така ги пари огънят на преизподнята.

Ад – това е степен на разкриване на егоизма като зло, когато човек усеща себе си получаващ и огънят на срама го гори. Този огън ни принуждава да се поправим. При това, в това състояние Ад, у човека има всичко освен свойството отдаване и от това той страда. Аз имам всички блага за напълване на моя егоизъм, но не ги искам. Искам да бъда в отдаване, защото така съм близо до Твореца. Аз не искам да бъда получаващ! Това е ад.

От урок по книгата „Зоар”, 08.07.2011

[47 526]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата от тези цитати на велики кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Свободата на обществото и свободата на личността – единни

В нашето поколение, благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни по света и затова човек зависи от целия свят, подобно на брънка в машина.

Затова е невъзможно да се установи добър порядък по мирен път в една страна, докато това не се случи във всяка една страна на света и обратно. Доколкото в наше време страните са напълно свързани една с друга за обезпечаване на жизнените потребности, като членове на едно семейство, не трябва да искаме мир за една отделна страна, а трябва да искаме мир за целия свят. Тъй като благото на човека в света зависи от благото на всички в света.

Баал а-Сулам. Мир в света

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как се проверява доколко самоотричаш себе си?

Отговор: Самоотричането може да бъде вътрешно и външно. И аз трябва да проверя себе си мога ли да отменя егоизма си само външно: тоест да съм готов да услужа на другия, да помогна, да направя това, което той говори – независимо от това, че бих го направил по друг начин.

Това се нарича външно самоотричане, когато аз се възпирам и сдържам вътрешното си желание, собствения си разум и начина, по който виждам ситуацията, и правя онова, което казва другия. Точно както добрият слуга, изпълняващ желанието на стопанина. Макар той сам да би го направил по друг начин и може би 100 пъти по-добре, но отменя желанието си пред стопанина. Но това самоотричане се отнася до самото действие – той просто изпълнява заповед както в армията.

Но има по-висша степен, когато ти се самоотричаш и вътрешно – в разума си и приемаш чуждия разум над своя. Тоест ти считаш неговите мисли и решения по-добри и по-правилни от твоите собствени.

И това е след като си ги проверил и си сравнил своите разчети с неговите и виждаш, че той не е прав и е много по-лош от теб в своите разчети и замисли. Но ти приемаш неговите решения, защото за теб те са най-важните. Ти го цениш повече от себе си и затова съзнателно избираш неговите решения.

Защото ти разбираш, че твоите разчети си ги правил в своя егоизъм. И затова ти решаваш, че той е важен и приемаш неговите решения с вяра над знанието. Оттук нататък неговите желания, разчети и действия ти служат като образец и ти се присъединяваш към тях с цялото си сърце и душа.

Ти нямаш никакви доказателства за това, никаква поддръжка, но ти правиш така, че прилепвайки се по такъв начин към групата, към другаря си, към учителя, ти придобиваш желание, над което ще можеш да работиш за отдаване. Ти вече ще имаш желание за отдаване и действие, и мисъл.

Но всичко това не се отнася до нашата работа по разпространение – веднъж завинаги трябва да я отделим от работата в групата. Разпространението е като работа в предприятие и не се отнася към вътрешната работа.

Когато бях със своя учител Рабаш, аз често го съветвах как да постъпи по-добре що се отнася до обичайния живот: къде да отидем и как. И тогава ние разговаряхме като двама обикновени души, извършващи някакво просто, обикновено действие. Когато става дума за самоотричане се има предвид положение от духовна степен и отношението към него.

От урока по статия на Рабаш, 17.07.2011

[48401]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Страданията ни отвеждат до въпроса: защо живеем? Да живея, за да изпитвам страдания в служба на егоизма си, не искам. По-добре смърт, отколкото такъв живот. Mного хора по света са готови да умрат, а някои от тях действително си разчистват сметките с живота.

Как да изменя ситуацията, за да не обслужвам желанието си, а то да ми служи? Това е възможно само ако дойде светлината, възвръщаща ни към Източника. На мен ми е необходима тази скрита сила, макар и да не зная откъде се е взела. Единствено тя променя у мен порядъка на приоритетите, издига важността на духовния живот, отдаването, излизането от себе си насреща, над егоистичните грижи за съществуването, тук и сега.

На някакъв етап човек осъзнава робството си и смисъла на думите: ”Аз съм създал злото начало”. То те води към смъртта, защото ти работиш за жесток собственик, който нищо не ти плаща и те оставя без наслаждение, докато накрая ти не умреш. Няма по-тежко робство.

Аз все още  не мога да видя собственото си зло начало, то ме изиграва, представяйки се за самия мен. Но в действителност,  като че ли някой ме е хипнотизирал, препрограмирал и аз правя това, което той ми каже. Властта му е толкова велика, че незабележимо, но деспотично ме управлява.

Ние се раждаме вече хипнотизирани и даже не разбираме, че се намираме под чуждо въздействие. В живота има случаи, когато попадаме под нечие влияние, а после с удивление откриваме това. Ето и със злото начало е по същия начин. Проблемът тук е какво ще е средството, което ще ни помогне да се откъснем от неговия гнет?

Отговорът е: страданията. Те са като Фараонът, който е приближил синовете на Исраел към Твореца. Този ангел на смъртта по всяко време те заставя да превиваш гръб за него и накрая от заповедите в робската си служба откриваш, че страдаш. Тогава започваш да търсиш причината за страданията си и излиза, че те ти помагат да се отречеш от злото. Така Фараонът, обременявайки синовете на Исраел с тежка работа, ги приближава към освобождението им.

И ние, заедно с целия свят, стоим в началото на същия този процес. Днес първи се пробуждат най-чистите души, които си задават въпроса за смисъла на случващото се: ”Къде е този негодник, който ме измъчва? Аз не искам да страдам!”

В първия момент човек егоистично се опитва да се разбере със собственото си страдание. Затова той повдига очи и започва да си изяснява ситуацията цялостно: ”Какво въобще става тук?” Така постепенно се устремяваме към друга форма, а по пътя – към друга власт. От един ангел минаваме на друг: от Фараона към Твореца. Има само два варианта и нищо друго между тях. В крайна сметка ти избираш кой ще властва над теб.

Най-чистите души минават през това сега, а другите вървят зад тях.

От урок по статията „Свобода на волята“, 08.07.2011

[47 551]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→