Въпрос: В нашия свят, когато се роди дете, то помага на родителите си да пораснат и да възмъжеят. А в духовния свят ”малкият” също ли добавя към по-големия?

Отговор: Малкият прибавя на родителите си това, което изисква от тях напълването. И цялата светлина, която получава, минава през тях.

Не виждаме такова явление в нашия свят. Но във висшите светове цялата светлина минава през предишните стъпала. И всяка отново родила се душа получава от предишните стъпала и поради това им добавя напълване. Затова, благодарение на него, се прибавя светлина във всички светове, във всички парцуфим, във всички души!

Ние не виждаме такова нещо в нашия свят. Но в духовния, повдигайки се, ти винаги продължаваш да получаваш чрез същите тези системи, чрез духовните си родители. Това прибавяне се зачислява на теб, но то протича във всички светове.

В този свят, в който се отнасяме към всички егоистично, ние растем сякаш се придвижваме по главите на предишното поколение и смятаме тези, които живеят до нас, за някакви примитивни и недоразвити, а себе си за възвишени.

Но в духовния свят не е така. Там се повдигаш по стъпалата и през цялото време добавяш към всички, благодарение на дълбокото си желание (авиют). Защото се присъединяваш към тях и отменяш егото си.

Не се повдигаш, стъпвайки върху главите им, както е прието в нашия свят, в който използваме предишното поколение просто като ”утъпкана почва”, върху която можем да растем. Но в духовния свят през цялото време оставаш в сливане. Представи си колко предано трябва да се прилепиш към духовните си родители.

Когато се повдигаш все повече и повече, за теб всички кабалисти по тази верига, по която си получил светлината, ще се оказват  по-величествени и ти ще се присъединяваш към тях все по-силно.

От  урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 07.07.2011

[49654]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Един закон“: Първото и единствено средство, което със сигурност води към алтруистично намерение, се състои в поемането на отговорност да не работиш за своя полза, освен ако не се отнася за насъщни нужди, необходими за съществуването.

А през останало време нека човек работи за обществото, да спасява угнетените, за ползата на всяко същество по света, нуждаещо се от спасение и благо.

С такива стегнати, но точни думи Баал а-Сулам ни обяснява под каква форма трябва да съществува света. И ние вече сме застанали на този път: светът е взаимосвързан във всичките си части и преживява глобална криза.

Преди почти сто години Баал а-Сулам е писал, че човечеството е станало едно семейство, в което всички зависят един от другиго. Тогава все още не сме обръщали внимание на това, но сега го виждаме пред носа си и след многобройни кризи с голямо закъснение започваме да осъзнаваме ситуацията. От нас тепърва ще се изискват огромни усилия, за да поправим дефектите и в частност тази ужасна форма на човешките взаимоотношения, която ни е присъща днес.

Досега, четейки думите на Баал а-Сулам, сме ги възприемали като фантастика, като нещо нереално. Би ни се искало той да ни беше разкрил поне половината, поне една четвърт от реалността, за да не ни се струва толкова кошмарна и неприемлива, за да може да я «смелим», правейки я по-добра, с различни подправки. И все пак ни се разкрива много сурова, обратна на природата ни картина, която ни поставя неизбежно условие: „Искате или не, тук ще бъде или мястото на вашето погребение, или мястото на вашия вечен живот. Едно от двете. Изборът е оставен на вас“.

В нашия свят на практика трябва да реализираме принципа на любовта към ближния, както към себе си. Всичко, което ни е възложено, се свежда само до едно действие – да придобиеш практическо, пълно, съвершено отдаване, изливащо се от всеки по целия свят. А за себе си човек в крайна сметка ще трябва да получава само това, което е необходимо за съществуване. Според степента си на развитие, ще си избира какво за него е насъщно, а всичко останало ще обръща навън – за другите.

Навремето попитахме Рабаш как можем да проверяваме правилно ли правим тази сметка? Той даде изключителен съвет: ако с радост би се лишил и от насъщното – значи това е то. Ако не искаш нищо за себе си – нито вода, нито храна, нито жилище – ако искаш само да отдаваш като ангел, като сила откъсната от тялото и се радваш на това, тогава си стигнал до правилното решение, и можеш да получаваш необходимото от света.

В такъв случай ти няма да прекалиш и ще получиш само наистина необходими неща, защото ти няма да изпитваш радост от тяхното получаване. Напротив, с радост би се избавил от тях, ала не можеш, тъй като са ти необходими, за да извършваш отдаване. На теб ти трябват храна, вода, дрехи, дом и други подобни неща.

Това е много трудно условие и хората, разбира се, веднага искат да го „скатаят настрана“ като неизпълнимо. Понеже в такова съществувание не виждаме живот – по-скоро бихме умряли. Как може да извършваш отдаване към всички, а за себе си да взимаш само насъщното? С какво да живееш тогава? С какво да напълваш егото си? Та нали то си остава в нас.

И наистина, от теб не се иска да живееш като животно и да пасеш ,без да изпитваш необходимост от нищо друго. Напротив, ти трябва да станеш човек – да освободиш цялото си огромно его за благото на другите, да го накараш да служи на другите.

Какво ще получа в замяна? Как ще съумея да работя за отдаване? Моето егоистично желание е като машина, способна да работи само с гориво. Мога да поискам да ощастливя целия свят, но какво ще получа от това? За добро възнаграждение ще дам на хората всичко, което имам. Но какво е възнаграждението?

Сега трябва да разберем, че кабала е наука, физика на духовния свят и затова не се занимава с фантазии. За нас в действителност е приготвено гориво, възнаграждение – такова, заради което си струва да се работи за отдаване и да се напълва целия свят.

Нашето възнаграждение е в постигането на Даващия. Нищо друго няма в света, и това е, което ще получим. И  означава, че сме длъжни да работим заради неговото постигане.

Но всъщност това е най-висшата награда от всички възможни: да пребиваваш в сливане и съвършенство с Него, на Неговото стъпало. Той сякаш ми освобождава място до себе си, откъдето отвисоко гледам на останалите: „Горките, колко са жалки и нищожни. Разбира се, аз им помагам, какво да се прави“.

Такова отношение се нарича „ло-лишма“, и за начало е съвсем нормално. Важното е да започнеш от нещо, не бъди мързелив! А накрая ще се пропием от абсолютното отдаване, защото в крайна сметка това е единственият закон, който трябва да изпълним.

От урока по статията ”Един закон”, 29.07.2011

[49676]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Според замисъла на творението човекът трябва да се наслаждава от сливането с Твореца. Именно това е онова наслаждение, което Творецът, бидейки Добър и Творящ благо, е искал да даде на творението. А творението трябва да поиска да достигне това състояние и да се наслади. Т.е. трябва да получа наслаждение от дадено състояние, защото по този начин доставям удоволствие на Стопанина.

Това означава, че трябва да се прилепя към свойството отдаване, което Творецът ми разкрива, за да се превърне то в най-желаното и най-приятното за мен и да се влея в него до пълно изгубване на себе си. Но не в смисъла да изчезна, а че с цялата сила на желанието си съм попил в себе си свойството отдаване и се намирам в него. До степен, в която от първоначалното ми желание за наслаждение не е останало нищо, а цялата му мощ се е прехвърлила за укрепване на свойството отдаване, като с това увеличавам мощта й 620 пъти.

В това състояние Исраел (цялото ни желание, което се превръща в отдаване), Тора (цялата светлина на поправянето, любовта и напълването, идваща към нас от Твореца) и самият Творец се съединяват в едно.

Когато човек си представя това бъдещо състояние и си изяснява какво би му помогнало да го достигне, тези усилия се наричат „работа на Твореца“. И ако са правилни, то в края на краищата те ще доведат човека до молба, до молитва. Понеже той разбира, че ще стигне до това единство само ако получи свише силата на поправянето. „Свише“ означава някъде отвън, от по-високо стъпало, от по-високо свойство.

А той винаги усеща себе си като „желание“, незапълненост (нуква), Малхут, която през цялото време моли и се стреми към сливане. Той разбира, че има сили само да разкрие истинското си състояние и да не се крие от него.

Цялата ни сила е в слабостта ни, т.е. да разберем, че ще победи не героят, който се сражава със свои сили, и не войската решава всичко, а нашата способност да се обърнем с молба към Твореца. И това наистина е велико събитие.

За нашия егоизъм това изглежда като признак на слабост, но то говори повече от всичко друго за висота и огромна сила – когато човек стига до молба и сълзи. Защото за да го направи, трябва да превъзмогне своето его, да го склони, правилно да разпредели приоритетите между отдаването и получаването! Той се намира под управлението на две сили: получаване и отдаване, и във взаимното им изясняване.

И след всички проверки той изяснява, че желанието за наслаждение няма никакви възможности да направи каквото и да е със самото себе си. И затова се решава на молба.

Герой наричаме човек с разбито сърце. И това свидетелства не за неговата слабост, а за осъзнаване на истинското му състояние, за дълбоко разбиране на целия баланс между силите в природата. Той се радва на това, че най-накрая му се е открила истината и че само след като надвие егоистическото си желание, над което започва да властва свойството отдаване, той ще дойде до заветното единство между човека Исраел и Твореца.

Според този признак винаги можем да проверяваме състоянието си и да си изясним дали сме се приближили до реализацията на целта или не. Финалната точка на нашата реализация е в достигането на молбата, в очакването на помощ при поправянето. В нас трябва да се възцари свойството отдаване и то да вземе надмощие над получаването, организирайки го така, че да го използваме напълно заради отдаването.

От урока по статията от книга „Шамати“, 28.07.2011

[49538]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Мнение: По-голямата част от американците работят много, ядат на крак и водят все по-заседнал и изолиран начин на живот. Това е довело до масова депрессия.

Хората по начало не са били създадени за живот в нашите условия: недостатък на храна, заседнал начин на живот в затворени помещения, недоспиване, социална изолация и бесен ритъм на живот. Депресията е реакция на нашия мозък към постоянния стрес.

Реплика: Депресията се явява реакция на вътрешната празнота. Човек може да преживее всичко само ако вижда в живота си оправдание за незгодите. Тогава трудностите усилват впечатлението от победата, от достиженията. Главната причина за депресията е липсата на мотивация и цели.

Ако обкръжението превъзнася определени ценности, равни и важни за всички членове на обществото, човекът усеща себе си част от социума и възприема неговите цели като свои – при такъв случай няма празнина, облягайки се на мнението на обществото, има причина, заради която да се живее. А ако причината за депресията не бъде отстранена, остава само медикаментозно лечение.

[49765]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→