Съобщение: Всяка майка е безкрайно щастлива, когато види усмивката на своето дете. Сега вече учените са намерили научно обяснение за този възторг. Оказва се, радостта на детето активизира центъра на удоволствието в главния мозък на майката по същия начин както алкохол или наркотик. Тексаските специалисти за пръв път са успяли да изяснят защо усмивката на детето въздейства така успокояващо на родителите.

Бил проведен експеримент: на жените били показвани снимки на техните и на чужди деца. На някои от снимките децата са били усмихнати. Магнитно-резонансно изследване и анализът на кръвта са показали, че когато майките са наблюдавали децата им да се усмихват, в организмите им започвал да се изработва допамин.

Не е била забелязана подобна реакция при снимките на чуждите щастливи деца. Изхвърляне на порцията допамин обуславя майчината радост. Този хормон е отговорен за удоволствието и също така се изработва от организма при употребяване на алкохол или наркотици.

Реплика: Това е химичната проява на нашата егоистична природа. Кажете, ако човекът придобива качеството да обича ближния си, ще се изработи ли в него наркотикът на любовта „допамин“ тогава, когато вижда усмивката на чуждото дете или на възрастния? Този „наркотик“ всъщност е така очакваното от нас усещане за Твореца, в качеството на „Добрия, Творящ Добро“? Възможно ли е по този начин да определяме с помощта на анализите МРА (бел. пр. – Магнито-резонансна ангиография) и на кръвта постигнал ли е човекът любов към ближния?

[49137]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо това силно желание, което е било в самото начало, постепенно изчезва? И ти продължаваш, преживявайки ту хубави, ту лоши усещания, но понякога чувстваш и пълна липса на усещания и безразличие?

Отговор: Това също е част от ”играта” и от скриването. Или човек скрива сам желанието си за наслаждение и действа извън него, или свише му създават скриване. И тогава това вече няма да е скриване на егоизма му, защото него човек трябва да го скрие сам. А свише от него скриват това, от което той трябва да скрива себе си!

И тогава се получава, че той губи връзка с висшето светене, това неголямо светене, което са му давали свише, и се чувства съвсем откъснат, сякаш в него няма нищо. Понякога той осъзнава, че е загубил всичко, а понякога даже и това не чувства и започва да живее като обикновено животно. Откъсването от висшия източник означава животинско съществуване.

Ако има усещане, че съществува нещо висше, това вече е пробуждане на човека в нас. А когато започваме да търсим нещо висше, човекът вътре в нас започва да расте като ”растение.” Когато започнем да извършваме активни действия – работа в група, с другарите, то можем да се издигнем от ”животинско ниво” на човешко стъпало. А когато вече реализираме формата на взаимно отдаване, означава че сме достигнали на по-дълбоко човешко стъпало.

От пълния отрив, който става заради това, че свише са скрили от човека висшия източник – той достига до това, че сам започва да скрива този висш източник от желанието си за наслаждение и израства като човек над това скриване.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 25.07.2011

[49202]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Принципът на любовта към ближния, както към себе си, е невъзможно да се изпълни в самота. Затова е необходимо предварителното съгласие на целия народ. И затова делото е продължило до излизането от Египет, когато те станали достойни да изпълнят този принцип.

Необходимо е в човека да се прояви докрай цялото му желание и докрай неприемането на другите. Величината на желанието му – това е Фараонът, степента на отблъскването му – това е планината Синай, границата на стремежа му направо към Твореца – това е Моше. Така в душата на човека се очертава целият библейски сюжет за изхода от Египет.

А до този момент той не се нуждае от кабалистична методика, не се нуждае от поправяне. Не се стреми към реализация, не е готов да стане заедно с всички като един човек, с едно сърце, не се нуждае от помощта на Твореца.

Този вик още не се е родил в групата и ние сме длъжни да стигнем до него. Тогава ще забележим, че пред нас действително има методика, средство за поправяне на желанията.

Отначало ги попитали: съгласен ли е всеки от народа да приеме за себе си този принцип? А после, когато се съгласили, им била дадена методиката.

Що за въпрос е това, обръщение към всеки? Защото Творецът ги пита. И що за съгласие е това?

Казано иначе, в човека трябва да се яви желание, потребност, насочена имено към поправянето. ”Искаш ли да поправиш природата си за отдаване или не? Уверен ли си, че искаш това? Готов ли си да се обединиш с другарите? Не си способен на това, но искаш ли единство или не?”

Тук е необходимо усещането за бягството от егоизма, от Фараона, на всяка цена, даже ако се изисква от нас да пресечем  Червено море. Само да избягам – ето какво трябва да усеща всеки. Ако това е така, тогава ние ще бъдем готови да се обединим и да получим силата на обединение под надслов ”светлина, възвръщаща към Източника”. Това е и даряването на методиката, даряването на Тора на Синайската планина.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.07.2011

[49114]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Мнение (И. Духовичний, актьор, режисьор, сценарист, на списание Snob): През последните 20 години израсна нова порода хора, хора мутанти. Тази нова порода мутанти се създаваше цели 15-20 години. Tези хора не са виновни за нищо. Те нямат обратна връзка, не разбират какво правят, те генетически нямат чувство за отговорност.

Когато хората си нямат понятие от нравственост, не може да им се помогне с нищо. Задържа ме полицай, с него нищо не мога да направя, няма обратна връзка. Той може да ми отнеме правата, да ми иска пари, а да му обяснявам е безполезно. Всички структури на властта: ОМОН, полиция и др. – това се специално възпитани хора, те нямат съзнание.

Това е огромна армия от хора. Те разбират, че нищо не ги спира. Държавата не им плаща пари, затова ни ограбват. Това е моралът навсякъде. Тях дори не бива и да ги упрекваме. И никой не предприема мерки, за да станат отново нормални.

[49003]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→