Мнение (Нуриел Рубини): „В света липсва глобално ръководство. G20 се опитва да управлява глобалната икономика, политика, спорейки за парично-фискалната политика, енергия и глобална безопасност. Членовете на G20 виждат тези въпроси повече като антагонистична игра, отколкото като кооперативна. Ясно се наблюдава:

1. Неспособност на членовете на G20 да стигнат до консенсус за ролята на държавата в икономиката и законодателството.

2. Липса на консенсус и финансови ресурси в западните държави за насърчаване на международния интерес.

3. Неспособност на членовете на организацията да стигнат до съгласие, свързано с детайлните предложения, свързани с по-горе изброените въпроси.

4. Развиващите се страни Китай, Индия, Бразилия са изцяло погълнати от въпросите за собственото си вътрешно развитие и изобщо не им е до глобалното ръководство.

След края на Втората световна война нито една от отделните страни, нито дори алиансите, нямаше политическа воля и икономическа мощ, за да поеме ролята на капитан. Такъв вакуум в ръководството може да поощри агресивните страни да потърсят лична изгода. Светът на G-Нула оставя глобалния кораб на човечеството без конкретен ръководител, без определена посока и без карта в неспокойните води на настоящата обстановка. Нашият кораб е застрашен от голяма опасност.”

Реплика: За да управляваш, трябва да разбираш причините за настоящето и целите на бъдещето. Никой от членовете на G20 не проумява това. За да управляваш интегралния, взаимнозависим свят, е необходимо да бъдеш не егоистичен индивидуалист, а със същите интегрални свойства, какъвто е светът днес. Тогава ще можеш да усетиш света като интегрален и да го управляваш. Днес на всички е необходимо интегрално възпитание – на първо място на правителствата.

[48948]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

В главата на всяко стъпало (рош) става сблъсък между светлината и екрана, тоест между намеренията заради отдаване и наслаждението, усещано пряко в желанието за получаване. Прякото наслаждение – това е, като да чувствам нещо вкусно в устата си и този вкус, и моето желание са пряко свързани помежду си.

А сега трябва да нанеса удар – тоест да внеса нов разчет, да се внедря между тях: между наслаждението и желанието, намиращи се заедно в мен. Трябва да застана в средата помежду им и да им дам нова форма на връзка – защото искам да изградя от тях Твореца, за да се отнасят те един към друг с отдаване!

Това се нарича удар /акаа/, защото тръгвам срещу пряката връзка между наслажденията и желанията. За сметка на това изграждам главата на стъпалото.

„Лицето” на парцуфа – това е формата на неговото отдаването, изградена от него в резултат на новите отношения, които иска да установи между наслаждението и желанието. Той застава между тях и не им дава да се докосват пряко, за да могат да се отнасят един към друг само чрез формата на отдаване. По този начин, той изгражда формата на духовния парцуф.

Тоест формата на парцуфа се изгражда на основата на новите отношения между наслаждението и желанието. И след това, парцуфът не иска да присъедини към себе си останалите части от наслажденията и желанията, които не са успели да приемат формата на отдаване, формата на Твореца. Излиза, че му остават излишни желания и светлини, намиращи се извън неговия разчет.

Тогава възниква сблъсък между тази останала пряка форма, този сякаш все още един, отделен парцуф, в който желанието и наслаждението са свързани пряко – и изграденият нов, свят парцуф, в който съществува правилна връзка между наслаждението и желанието, създаваща „лицето”.

И човекът усеща сблъсъка на тези две форми: между това да получи всичко за себе си, както го уговаря Творецът и новата форма на отдаване, която е създал сега. Ударът между тези две форми се нарича „сблъсък между обкръжаващата и вътрешната светлина”.

От урока по  „Въведение към науката кабала“ (Птиха), 20.07.2011

[48914]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Статията „Скриване” от книгата „Шамати”: „Скриването – това е поправянето, без което човек не би могъл да постигне до никакво съвършенство, защото иначе не е способен да постигне важността на духовното.”

Създадени сме от светлината като желание за наслаждение – затова изцяло се намираме под нейната власт и не усещаме себе си като съществуващи. Така и днес, все още не чувстваме своето съществуване, а това, което имаме, е измамно усещане. Защото можеш да почувстваш себе си отделен, отдалечен, разделен единствено при условие, че стоиш срещу онзи, с когото си разделен.

Ние не чувстваме себе си стоящи срещу Твореца, срещу светлината и затова не можем да се наречем съществуващи. Защото трябва да възприемаме всичко чрез контраста на противоположностите: като „аз” и нещо извън мен. И тогава спрямо това „извън”, ще успея да установя кой съм аз самият.

Но засега си оставам сам – като нещо, което е само в себе си, аз нищо не мога да кажа за себе си, защото няма нещо, към което да се съотнеса и да се измеря.

И затова до момента, в който човек успее да спре, да съкрати своето его, тоест да „премине махсом” (границата на духовния свят) и да се изправи срещу Твореца – той все още не се нарича творение. Това се нарича само време за подготовка, когато ние изцяло сме управлявани свише.

Само след като сме готови да приемем върху себе си скриването, което застава между нас и Твореца – тогава се отделяме от Него и получаваме самостоятелно съществуване.

Скриването прави висшето важно за мен. В степента, в която искам да постигна това свойство и не мога, защото то се скрива, усещам неговата важност.

В крайна сметка стигам до това, че сам започвам да оценявам скриването – защото то се превръща в мой съсъд за светлината. Както е казано: „Мъдростта (хохма) е дадена на скромните”. За сметка на това, че правя желанието си за наслаждение по-скромно, мога да постигна светлината Хохма, стояща срещу мен, приемайки я в отразената светлина –  заради отдаване.

Затова, скриването увеличава моя духовен съсъд „620 пъти“ и ми дава нова потребност – вместо наслаждение, искам да постигна важността на Даващия. В самото скриване се намират всички свойства на духовния съсъд.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 21.07.2011

[48829]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Посетих палатковото градче, което младите семейства разположиха в центъра на Тел Авив в знак на протест срещу високите цени на жилищата. Вечерта хората се събират в голям гръг, и редувайки се говорят по микрофона всичко, което смятат за необходимо. Всеки може да вземе думата. Ако бях се записал да говоря, какво бихте ме посъветствали да кажа?

Отговор: „Краят на действието е заложен в началния замисъл“. Преди всичко, какво искаме да постигнем? Искаме да се реши проблема с жилищата за студентите и младите двойки – неосигурени хора, които тепърва започват да живеят. Ще можем да направим това само, ако станем фактор за въздействие и натиск върху правителството.

Смятаме, че правителството има достатъчно пари за различните нужди. Нека тогава проявят разбиране към нашите искания. Член на парламента получава десетки хиляди на месец, а студентът не получава нищо и дори си плаща обучението. Така не може да се живее. Правителството трябва да намали собствените си разходи. Не става въпрос за сферите на сигурността, образованието и здравеопазването. В тях не се месим. Да допуснем, че там всичко е наред.

Ние говорим за правителството: колкото е необходимо за студентите, толкова трябва да получат. Младите двойки искат да създадат семейство, искат да живеят – нека тогава да имат жилище. Обикновена квартира под наем през началния етап от пътя им, докато сами не си купят апартамент. Или нека веднага им дадат възможност да си закупят жилище на нормална цена.

Държавата има земя. Квадратен метър жилищна площ струва най-много 500 долара, дори когато това не е масов строеж. Представи си: за 50 000 долара можеш да си купиш апартамент от 100 кв.м. Днес ще ти се наложи да се изръсиш за него 300 000 долара – шест пъти повече от действителната му цена с всички включени разходи.

Защо е така? Колко може да се печели от хората, които и без това нямат средства?

Така че, те са прави. Въпросът е как ще успеят да се организират. Те трябва да станат силно лоби – група, която последователно ще оказва мощен натиск, докато целта не бъде постигната. Освен това, трябва да продължат по-нататък. В тази страна, освен жилищата има много други неща, които би било добре да се оправят. Но правителството няма да ги оправи, ако не бъде задължено да го направи.

Правителството трябва да бъде подложено на постоянен натиск: коалиционен и лобистки. И затова, ако не се внедрите в тази система в качеството си на група за натиск – отвътре и отвън – нищо няма да се получи.

Значи, сега въпросът е в това как да се организираме, за да не се превърне нашият протест във фестивал. Няма да се учудя, ако се опитат да направят това подмолно. Защото става дума за важно и сложно явление, а всяко правителство в света много се грижи за себе си и предприема в тази връзка най-различни стъпки. Това е естествено, защото всяка власт трябва да отстоява своето. Иначе как ще устои?

Затова, протестиращите имат нужда от истинска, силна, стабилна, сериозна организация, а не от обикновени призиви по микрофона. Разбира се, това е добре и е необходимо, но ако всичко свърши дотук, ще ги пренебрегват още повече и следващият път на техните последователи ще им бъде много тежко. Те трябва да разберат каква отговорност лежи върху тях. Ако след време хората се вдигнат на нови протести, техният успех ще зависи от днешната борба и от нейния изход.

Трябва да се насочат към услугите на добри, истински консултанти, за да постигнат помежду си единство и поръчителство, за да се организират правилно, за да разберат как да оказват натиск, как да работят с публиката, как да привлекат на своя страна нови хора, как да общуват със СМИ и с правителството. Необходима им е много силна вътрешна организация и опитни съветници. Иначе успех няма да има.

Същото видях в Испания: всичко започна много сериозно – в акциите участваха съпружески двойки на 30-40 години, останали без работа. Бяха хора с висше образование – образовани, завършили европейски университети: инжинери, социолози, програмисти и много други, които бяха останали без работа. Работа на черно все още може да се намери, но такива хора нямат шанс – те са просто безпомощни.

И така, отначало именно те излязоха на градския площад в Мадрид. Обаче не успяха да се организират както трябва и постепенно се разпръснаха. В крайна сметка протестът се разпадна и техните места в палатките бяха заети от други хора, които така или иначе са свикнали да живеят на улицата. СМИ престанаха да отразяват събитието, правителството радостно махна с ръка, организирайки безплатна храна, душове и тоалетни. Като резултат, властта демонстрира наличие на „демокрация”, а бездомните има къде да живеят до зимата. Тогава палатките ще опустеят и незабелязано ще изчезнат от погледа.

Това е много ярък пример на неорганизираност. Тук също са се събрали интелигентни хора – и в това е тяхната слабост. Защото в такава ситуация трябва да се организираш и да започнеш да оказваш натиск. Това не е египетската революция, не е стихийно въстание и затова е необходим строг ред. Нашите протестиращи трудно ще се разгънат в обща посока, трудно ще се организират – те са по-разсъдливи и по-големи индивидуалисти.

Така че, нека не вземат пример от Египет и другите страни – там на улиците излизат хора от друг тип. Тук става дума за израилтяни, които са тежки в решенията – обособени и егоистични. Тук всеки прави своята сметка. Вземайки предвид всичко това, трудно ми е да кажа дали ще постигнат успех.

Възможно е все пак да разберат, че им е необходима силна организация и точна програма за действията: натиск върху правителството, издаване на декларации, обръщения към определени хора и организации. Те трябва да присъстват в заглавията  не само, докато новината е свежа.

Иначе ще ги забравят след няколко дни. В определен момент, палатките на булеварда ще престанат да са новина. „Четиридесетият ден на палатковия протест” – ще прочете човек във вестника и ще мине на друга тема.

От урока по статията „Поръчителство“, 20.07.2011

[48726]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои принципът на взаимното поръчителство и къде е това място на равновесие, за което говорите.

Отговор: Взаимното поръчителство е принцип, който действа на всичките нива на неживата, растителната и животинска природа, и трябва да я осъществява също така и на човешка – във връзката между нас.

Изследвайки природата, ние виждаме, че всичките и части са свързани помежду си с правилото, наричано поръчителство. Ако едната и част не се погрижи за другата, организмът няма да живее. Всичко се намира във взаимно съединение, във взаимна връзка, в обмяната на вещества и информация.

Както в нашето тяло – сърце, бели дробове, бъбреци, всичките му органи работят за целия организъм. Нито един орган не работи сам за себе си, а заради другите и взема от общия организъм толкова, колкото му е необходимо, за да работи цялото тяло. Освен това, нищо не му трябва за себе си.

Т.е. доколкото получавам калории, информации, получавам и някакви си способности? – Само за да извлека всичко от себе си, всичко, на което съм способен да дам на организма в особена присъща на мен форма, и да му дам това, от което се нуждае. Всичко, което влиза в мен, се умножава по моите способности да служа на цялото тяло – и аз давам това от себе си. За себе си не оставям нищо, всичко използвам за изпълняването на моята мисия за цялата система.

Но каква е моята полза от това? След като всички ние съществуваме на такова ниво, в пълна хармония, в съвършена интегрална форма – всеки от нас се удостоява да принадлежи към по-високо стъпало, към съвършено друго ниво на съществуване. Тогава ние достигаме такова състояние, че не просто пребиваваме вътре в биологичното белтъчно тяло, а също усещаме чувства и разум от човешкото стъпало.

Защо? При животните тялото работи инстинктивно, в равновесие с природата, понеже на неживото, растителното и животинско ниво всичко действа във взаимна връзка. Но ако човек влиза в същата тази картина на неживата, растителна и животинска природа, също в такава хармонична интегрална форма – но го прави против своето желание, с помощта на изяснявания, изследвания, опити, самопознание. Той издига себе си на интегрално ниво, а издига също и разума си и чувствата си. И тогава той наблюдава цялата тази система отгоре, доколкото я постига. Тъй като без нейното постижение той не може да съществува като интегрална част заедно с останалите хора.

Тогава аз излизам извън себе си, навън – и започвам да усещам самата тази система. Аз не се възприемам отделно от другите, а възприемам всички заедно и това вече е висшата система, наричана ”Адам” – Човекоподобен на всеобхващащата природа. Тогава ние се издигаме на това стъпало, не всеки сам за себе си, а всички заедно, в нашата обща система. Ние виждаме доколко сме свързани заедно и разкриваме ново измерение, наречено ”Човек”. А днес все още не сме достигнали стъпалото човек, тъй като все още ни управлява егото, заложено в нас от природата, и затова ние се смятаме животни. Днес още не можем да се наречем хора, понеже откъде ще се вземе в нас нещо свое? Ние съществуваме инстинктивно и действаме вътре в себе си, вътре в нашето желание за наслаждаване.

Но когато вървим срещу своето желание и изграждаме взаимни връзки, поръчителство, тогава се издигаме на нивото на интегралната система на всеобхватната Природа, а днес ние действаме на по-ниско ниво от нея.

От беседата за новата книга, 11.07.2011

[48805]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялата ни душа е изградена от скрития – от това, че ние скриваме своето желание да се насладим по всякакъв начин. Първото скриване е просто съкращаване. А след това започвам да изследвам, какво съкращавам, в какво желание аз се правя на скромен и какво искам от себе си.

Всичко, което получавам, може да бъде само за отдаване, т.е. аз изграждам 4 нива на скриване: скриване на скриване на скриване… и така достигам все по-голямото величие на Твореца.

Но Неговата истинска висота ние никога няма да можем да разберем (може би някога в новата реалност след края на поправката). Засега тя се образува от това, доколко сме способни да възприемем вътрешно изградените от нас скрития.

Ние не можем да оценим нищо, което явно ни се открива – само скривайки Го от себе си. Когато човек ни се разкрива и ние започваме открито да получаваме от него, то преставаме да го величаем, тъй като всичко, което има той, сега го имам и аз. Той се е открил и се отнася към мен просто – и аз също се отнасям към него просто.

Цялата ценност се поражда от скриването. Но в духовното ние не играем ”политически игри”, а разкриваме себе си. И именно другите са длъжни да направят скриване, за да ни постигнат нас.

Например, учителят открива себе си за ученика и се доближава до него. А ученикът сам трябва да направи скриване спрямо него и само в такъв вид ще може да получи нещо. Иначе учителят ще му се струва простичък и той няма да може да попие неговата мъдрост.

Затова кабалистите са се държали винаги просто, а задължението на ученика е да направи  това скриване.

От урока по статия от книгата” Шамати”, 21.07.2011

[48826]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец, Учител и ученик - Няма коментари→

Мнение: (Ф. Десертин, френски икономист, професор, Париж) През 2009 година имаше криза на частния дълг, банкрутираха банки. Днес банкрутират държави. Франция ще бъде следващата европейска държава, която ще бъде засегната от криза на неизплатените дългове. Гръцката и Португалската криза се разпространяват по-бързо отколкото се предполагаше.

Колкото до Франция, тя е следващата в списъка. Въпросът не е в това, ще ни закачи ли кризата, а е в това, кога ще се случи. В случай на провал на Централната европейска банка, провал застрашава международната търговия и геополитическа криза, която може да доведе до световна война. Именно това се получава, когато държавите се сблъскват с невъзможността да пласират своите стоки, което е възможно само при наличието на здрава международна валута.

[48951]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→