Въпрос: Ние се опитваме да научим света на обединение, нищо че засега това е егоистично. Как после да повдигнем хората на нивото любовта към Твореца?

Отговор: Те ще извършат този преход под нашето ръководство. Защото ние ги въвеждаме в рамките на новото възпитание, а не просто дърдорим пред публика.

На хората ще им се наложи да встъпят във възпитателна мрежа, обхващаща всички възрасти от нула до сто и двадесет, действаща от сега и до края на поправянето, във всички времена. Всички трябва да се намират в непрекъснат процес на възпитание: да кажем, една трета работа, две трети възпитание, което само по себе си е също работа.

И тогава в меко, в привично подаване ще обясним на хората принципите на Баал а-Сулам, адаптирани за целия свят. Защото науката кабала говори за желанието за наслаждение и желанието да насладиш, за техните взаимоотношения, за това, как да поправиш природата си. Нищо ”виртуално”, привидно, ”духовно”, мистично. Става въпрос за силите, които действат в теб.

Разкривайки ги все повече и повече, ще видиш, че никой не те кара ”да витаеш в облаците”. ”Духовното” е намерението за отдаване. Ако съм достигнал отдаване на другия, значи аз съм духовен. А ако се грижа за себе си – съм материален. Взаимоотношенията ни, основани на отдаване, са духовният свят. А днешните взаимоотношения – това е материален свят.

Но ние даже не говорим там за някакви си светове. Защото на човек му е трудно да се откъсне от старите представи, той се обърква. И затова ние го снабдяваме с прости обяснения, подавайки му цялата наука кабала без специална терминология, с прости думи.

Ние трябва да построим тази система на възпитание, за да може постепенно да предаваме на хората знания за човешката природа. Повече нищо не е нужно. Ние говорим за природата на човека, освен когото нищо друго не е и създадено.

Благодарение на това, човек ще се развива постепенно, докато не открие това, което се намира отвън, системата на взаимната му връзка с другите. И в нея той разкрива Твореца.

В действителност можем да проведем обясненията с термините за възприемане на реалността: той разкрива даже не връзката с другите, а самия себе си. Желанията, които му се представят външни и чужди, той разкрива като собствени. Оказва се, че това е той. Приближавайки външните части към себе си, той сякаш пришива, имплантира, приобщава разкъсаните органи на собственото си тяло и съобразно с това усеща, разкрива съвършената реалност.

Сега виждам само това, което е малка част от разбитото тяло. Но колкото повече части присъединявам към него, повече се откривам в тях.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.07.2011

[48600]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Казано е, че „общото и частното са равни“, и затова всяка група и всеки човек трябва да си отговорят на следния въпрос: имат ли те висша цел в живота – да се повдигнат от животинско на човешко ниво, на нивото на Адам, „подобния“ на Твореца?  Да придобият свойството отдаване, в което ще усещат живота в отдаване – висшия живот.

В началото човекът се стреми към това просто защото не му се умира. Той си представя духовния живот също като материален, само че малко по-добър и, най-важното, без смърт. Това е максимумът, до който можем да си представим духовния живот.

Така се получава, че аз уча и мисля, че получавам някакво лекарство, което ще ми донесе вечен живот, а също така и изпълнен и съвършен, без всички насъщни проблеми. И затова човек продължава. Защото само така можем да си представяме живот, който е по-високо от нашия свят.

Но дори и само под такава форма човек да започва да се придвижва напред, той решава, че трябва да използва средствата, които са на негово разположение: учителя, който обяснява какво трябва да се прави, изпълнявайки съветите му в групата с помощта на книгите.

Учителят само ми показва какво трябва да се прави, а аз трябва да изпълнявам, защото нямам на какво друго да се опра. А цялата реализация протича в групата и ученето. И така постепенно разривам в себе си стремежа към свойството отдаване, което се превръща в моя цел, съдържаща се в единството, съединението, взаимното поръчителство като един човек с едно серце.

Това значи да достигнеш вярата, за която е казано: „Праведникът ще живее със своята вяра“ – разкриването на свойството отдаване в сърцето на човека, във всичките му желания.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 18.07.2011

[48448]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Задачата на Исраел по отношение на народите по света е подобна на задачата на праотците по отношение на народа на Исраел.

Ако не са били праотците, не би възникнал народът на Исраел, т.е. групата, стремяща се към Твореца и поправяща себе си. Точно по този начин и ние трябва да се грижим за света, защото без помощта ни хората няма да успеят да се поправят сами. Желанията им са неспособни за самостоятелен подем, няма възможност даже да си помислят за поправяне заради отдаване.

Сега виждаме това в работата на учените и на видни деятели в различни области. Те пишат много правилни неща за света, но за решение не могат да кажат и дума. Защото в тях няма стремеж ”право към Твореца”, няма духовна искра и затова те не разбират, че това е единствената възможност. Безпомощни са пред необходимостта от поправяне, те даже нямат никакво средство.

И затова в търсенията и дискусиите си, те вече започват да увъртат отговора, не им е по силите да гледат в тази посока. Виждат случващото се, разбират необходимостта от създаване на интегрален свят и спират дотук. Като следствие, разсъжденията им се размиват и не завършват с нищо или се свиват до съвършено нереални предложения.

Аз не ги укорявам, това съвсем не свидетелства за ограничеността им, просто без добавката на духовната искра в желанията на човека в този свят е невъзможно да се види по-нататъшното, единствено възможно развитие.

От урока по статията ”Поръчителство”

[48609]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Съществува мрежа от връзки между всички другари на световната ни група и има 125 стъпала на тази връзка. Засега се намираме на стъпало, на което висшата сила ни е свързала помежду ни, съединявайки ни с различни форми на връзката, когато вътре в тази мрежа един се намира близко, а друг далеко, не географически, а душевно. И така съществуваме вътре в свързващата мрежа, но тази висша сила ни е съединила заедно.

Сега трябва да се стараем да се съединим сами със собствени сили. В отговор на тези усилия ще ни подейства светлината и ще разкрием съединението между нас. Това съединяване трябва да достигне такива нива, че четейки Зоар да се намираме в тези състояния, за които се говори в нея.

Да кажем, ние четем: ”Слушай Исраел!”. Това е голямото състояние (гадлут) на Зеир Анпин на света Ацилут. А ние се намираме в него, това е степента на връзката между нас. Защото сам по себе си З”А се намира в малкото състояние (катнут), а всичко, допълващо го до голямото състояние идва от Малхут, от душите, желаещи да се съединят в него.

З”А получава желания от душите и им носи светлина, която ги съединява и цари между тях. Казва се, че З”А се възцарява в Малхут. Защото Малхут е само точка, нейните девет долни сфирот се намират долу, вътре в света БЕ”А, в разбитите души.

Всичко се случва тук, между нас. Ти започваш да усещаш, че ние сме построили тази връзка. Ако ние сами сме я построили, а не да ни заставя Творецът да бъдем свързани, то това вече е духовно стъпало, което сме постигнали със собствени усилия, желаейки да създадем единство, поръчителство.

Тогава започваме да усещаме, че говори Зоар. Но къде? Между нас, във всевъзможни действия, в разнообразни форми на връзките, променящи се между нас. Затова усещаш в групата сегашните материални отношения на този свят, а измененията на взаимното отдаване между вас – големи или малки, подеми и падения.

Тези отношения вече образуват море от Шхина (Малхут се нарича море) – общи духовни усещания между другарите, взаимно отдаване, в което усещаш присъствието на Твореца, царящото между нас море от отдаване.

Но всичко това се разкрива между нас при условие, че ни се удава да притеглим светлината, възвръщаща ни към Източника, когато не заспиваме на урока.

От урока по книгата „Зоар“

[48464]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това вътрешна и обкръжаваща светлина?

Отговор: Докато не се опитам след съкращаването да получа заради отдаване, на мен ми се струва, че съм постигнал успех! И сега се приготвям да получа заради отдаване, да направя това, което иска висшият, да Му доставя наслаждение.

Усещам, че Той иска аз да получа от Него! Взимам Неговото и моето желание, напълвам желанието си с наслаждение, а Неговото със своето наслаждение, и с това Му доставям радост. И след това като принеса на Него и на себе си частично наслаждение, Го радвам с намерението си, че правя това само заради Него, и също така това намерение се е отпечатало в мен. Какво по нататък?

А сега тук се случва някакъв сблъсък, защото аз не получавам повече, защото искам да остана даващ и затова преставам да получавам. И светлината остава наоколо като обкръжаваща и ме притиска отвън. Аз не съм я приел, защото не мога да получа ”заради отдаване” и тя остава отвън и ме притиска.

Тази светлина пробужда в мен много дълбоко желание (авюит), защото аз не получавам заради това, че не искам да бъда получаващ, а отдаващ. Тоест аз огорчавам Стопанина, който е искал да получа всичко.

Докато не получавам нищо няма никакви проблеми. Има Стопанин, който ми е противоположен и аз не искам да получа от Него, за да не изгоря.

Но когато вече съм получил малко, това частично получаване ме привързва към Него, а Него към мен. Сливаме се в тялото (тох) на парцуфа. И в сравнение с това ние усещаме недостиг от сливането извън парцуфа и в окончанието му (соф). Сега в мен се появява още по-силно усещане от отдалечаването ми, отколкото преди.

Направил съм добро дело, но сега от него гледам на себе си и се виждам много по-лош отпреди. По-рано това просто не съм го забелязвал! И затова този парцуф не е способен да остане на същото това място. На мен ми се разкрива това състояние, когато достигам неголямо сливане, а в останалото – не, и благодарение на това получавам нов поглед върху самия себе си, и тогава разбирам колко противоположен, лош и колко съм неспособен на отдаване.

Защото съм почувствал вътре в сливането, вътре в съединяването, колко силно Творецът желае да ми отдаде, и колко чудесно ще бъде, ако правя това за Него, колко много нови неща ще ми даде това съединяване! И сега усещам, че сам съм се отказал от пълно сливане.

Това не ми дава възможност да остана на място, и аз прогонвам светлината, не ми е по силите да изтърпя такова състояние. И сега получавам допълнителен слой желания. Както по-рано аз не мога да изтърпя да бъда получаващ и съм направил съкращаване, така и сега, не ми е по силите да търпя и бягам от това състояние, сякаш съкращавам себе си.

Но това не е съкращаване, това е просто напускане. Повече не мога да остана там, защото висшият иска пълно, съвършено сливане и сега усещам, колко съм Му противоположен на това съвършенство. Вместо предишното ниво на желания, в мен се събужда желание за нова сила „авюит алеф”.

Това не е просто по-голямо желание, а желание, раждащо се на фона на усещане, че не съм способен да бъда отдаващ. На предишния стадий желанието за получаване и наслаждение беше по-голямо. А сега се мъча от това, че не отдавам, това е принципно нов вид желания. И затова, когато изтръгвам светлината и минавам към следващото състояние, следващият парцуф, аз изпълнявам действието с екрана на новото, 1-во стъпало на желанията (алеф).

Кой парцуф е по-силен: Галгалта или А”Б? От гледна точка на желанието А”Б е по-силен и добавя към Галгалта. Но от гледна точка на светлината Галгалта е по-силен, защото в него се събира цялата светлина.

Представете си, че всичко това се случва в едно желание, сякаш се вари в една тенджера, тогава това ще стане по-ясно. Не е необходимо да се разделя на отделни парцуфим. Хубаво е да се знае как това се случва схематично, на теория. Но от нея е нужно да се премине към живо усещане в истинското желание за наслаждение вътре, в което се променят различните свойства, състояния, впечатления.

Всичко се случва вътре в това желание, както в една тенджера, вътре с някакво вариво, което кипи през цялото време…

От урока по ”Въведение в науката кабала”(Птиха)

 [48478]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Моят въпрос се отнася до тези религиозни хора, които постоянно се жалват от живота си. Те се молят, просят промяна, но доколкото нищо не се изменя, обвиняват за бедите си всички наоколо.

Разбирам, че проблемът е в техния егоизъм и се опитвам да им обясня това, без да споменавам кабала, но безрезултатно. Болно ми е да гледам как те отново и отново правят едни и същи грешки. Когато се опитам да им помогна, думите им за кратко време достигат до тях, а след това те наново се връщат към старите си жалби.

Как действително да им помогна? Аз обикновено приемам отбранителна позиция, доколкото те спорят с мен, а след това започват да обвиняват за собствените си проблеми. Как да подходим към такива егоистични хора, без да предизвиквам спор и да не им давам повод да си помислят, че ги осъждам?

Отговор: Само развитието и силното обществено мнение постепенно ще ги измени. Те ще достигнат последни до поправяне. А засега – оставете ги. Поправянето трябва да започне с леките части на егоизма.

Въпрос от английския блог: Нашата работа се заключава в проявяване на злото начало. А какво, ако успеем да го разкрием, а не можем да се избавим от него? Как да поправим такива лоши наклонности като кражба, или лъжа?

Отговор: В степента, в която вие усещате злото в себе си, в същата степен ще сте в състояние да го поправите!

[48617]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Съобщение: Американската компания HIS ScreenDigest, занимаваща се с изучаване на пазара за Медиа – технологии публикува изследване, което е посветено на съдбата на триизмерното кино.

Резултатите се оказали обезкуражаващи: новата технология, която едва излезе на мода, днес привлича все по-малко зрители. През 2011 година зрителите, гледащи стерео-версии на новите филми е намаляло наполовина от американската аудитория.

Реплика: Хората се умориха от безсъдържателни ужаси и войни, всичко отминава, дори глупостите…

[48633]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да поддържаш намерението”? Струва ми се, че по този начин човек не се придвижва или развива. Как може човек да развие това намерение?

Отговор: Докато четем „Зоар”, аз играя игра с моите приятели. Няма значение колко добре разбираме или не разбираме тези думи, дали чувам една част от фразата, четвърт от нея или цяло изречение, всички думи, и дали прониквам в по-голяма или по-малка глъбина – всеки прави каквото може. Играта е в това, че всички тези думи аз съотнасям към връзка между нас.

Наистина, книгата „Зоар” ни казва за начина, по който трябва да се свържем помежду си. Аз не знам каква е тази връзка, но тя е описана тук. И поради тази причина, докато чета „Зоар”, аз се опитвам да мисля за това, какво е да бъдеш свързан по един или друг начин, в една или друга форма.

Например, написано е: „Време е да действаме заради Твореца… тъй като те са прегрешили срещу тяхната Тора”. Към какво се отнася това? Когато човек забрави за намерението заради отдаване, това означава, че е „прегрешил срещу Тора”. И тогава „време е да действаме заради Твореца” означава, че ти отново трябва да се върнеш към същото намерение, същата силна връзка с твоите приятели във взаимно отдаване, защото по този начин ти се стремиш да изградиш „място” за разкриването на Твореца. Ти правиш това, за да Му дадеш възможност да разкрие Себе си. Той получава наслаждение от това като Хазяина, който разкрива угощения на своя гост.

Така че защо четеш „Зоар”? Къде реализираш и разкриваш това, което си прочел? То може да се разкрие в правилната връзка между нас. Няма друго „място”. То се разкрива само ако успеем да създадем правилно връзка във взаимно отдаване.

Поради тази причина аз се опитвам да намеря нишките, мрежата, която свързва нашите желания, мисли и силата на стремеж между нас. Какви сили задействат тази връзка? Каква е формулата на тази мрежа? Аз искам да разбера! „Зоар” точно ни разказва за това.

От урок по книгата „Зоар”, 12.07.2011

[47892]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Мнение (Робърт Скиделски, член на английската Камара на лордовете, професор по политическа икономика, Aljazeera): „Западната цивилизация е все по-незадоволена, обременена със система от поощрения, които са важни за натрупване на богатство, а това подкопава нашия капацитет да му се наслаждаваме. Капитализмът може би е близо до изтощаване на своя потенциал да създава по-добър живот – поне в най-богатите световни държави…”

„Материалните придобивки може да продължат, въпреки че фактите сочат, че те вече не правят хората щастливи…”

„Това не е, за да очерни капитализма. Той беше и е великолепна система за преодоляване на недостига. Организирайки ефективно продукцията и насочвайки я към преследване на богатство, а не на власт, той е вдигнал от бедността голяма част от света.

И все пак, какво се случва на такава система, когато недостигът расте? Просто продължава да произвежда повече от същото, стимулирайки преситените апетити с нови играчки, тръпки и вълнения? Колко още може да продължи това?…”

„Това беше вдъхновение за американския начин на живот, където парите винаги „говорят”. Краят на капитализма означава просто краят на властта на парите. Хората ще започнат да се радват на това, което имат, вместо винаги да искат още…”

„Финансовите услуги ще намалеят, защото богатите няма винаги да искат да стават по-богати…”

„Такава смяна на ценностите не е толкова възможна в страни, където гражданите вече имат повече, отколкото им е необходимо. И дори там много хора все пак имат по-малко от необходимото. Фактите показват, че икономиите биха били по-стабилни и гражданите по-щастливи, ако богатството и доходите се разпределяха по-равномерно.”

Коментар: Никой не е предвидил, че нашата природа, егоизмът, няма да се развива вечно и изведнъж, за първи път в историята, тя ще започне да се променя и да се обръща от индивидуален егоизъм в общ, интегрален и взаимнозависим егоизъм и хората ще започнат да чувстват празнина в предишното индивидуално егоистично напълване. Тези, които все още преследват „парите = щастие”, бързо осъзнават, че предишните методи за постигане на това „щастие” не работят, защото светът е станал интегрален и глобален.
[48342]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→