Нашето развитие може да бъде разделено на две части:

1. Всички неизбежни етапи, когато хората могат да се успокоят с живот и действия в границите на нашия свят.

2. Етапът, когато човек разбира, че нито едно средство, което той има на разположение, повече не е ефективно и той трябва да постигне корена.

Тогава всичко външно отива на втори план, както е написано: „За Твореца не е важно как режеш жертвеното животно – през гърлото или през врата”. С други думи, няма действия в нашия свят, чрез които ние наистина можем да постигнем Твореца. Затова трябва да намерим нови, напълно различни средства – поправящата светлина. Благодарение на тази сила, ние започваме да се развиваме.

Тук има много ясна граница:

• или сме в нашия свят и използваме неговите атрибути, защото нашето желание е само тук и ние желаем да получим това, което този свят може да предложи, и освен това се надяваме на нещо повече след смъртта;

• или искаме да разкрием нови средства в този живот, които ги няма в нашия свят – поправящата светлина, нова, особена сила, която ни отваря и започва да проявява в нас напълно нови желания и напълвания, които са напълно различни от всичко, което сме познавали до днес.

Аз живея като човек в нашия свят – със семейство, работа и социални връзки, с цялото си знае и чувства, но този човек по никакъв начин не е свързан с това, което се оформя в мен под влиянието на поправящата светлина. Тя развива душата в мен, частта от Твореца свише, божествения образ, който аз постигам и изграждам вътре в себе си, участвайки в процеса заедно със светлината. В този случай онова, което е било преди, се нарича „животинско ниво”, а новата част се нарича „човек” (адам), защото е подобна (доме) на Твореца.

Ето защо външните действия нямат значение. Само едно нещо може да ми помогне – да привлека поправящата светлина. Няма друга сила, която може да ме издигне от животинското на човешкото ниво. Единственото необходимо нещо тук е силата отвън и цялата кабалистична методика е насочена само към това.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 06.07.2011

[47343]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

”Учението за Десетте Сфирот”,ч.1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 44: Какво е това празен (пануй)?

Празно място – това е място, готово да получи поправяне и съвършенство.

Място в духовното се нарича желание. И желанието може да бъде ”празно”, готово да приеме поправяне, или да не е готово за него – тоест годно или негодно за напълване. Как да проверим готово ли е желанието за напълване? Не е достатъчно просто, изходно желание – трябва да подготвя себе си за поправяне и напълване! Затова, просто желание – засега не е ”място”. Желанието, годно за използване, се нарича ”място.” Баал а-Сулам привежда такъв пример: Ако на човек му е празен корема, в който ще се поместят няколко филии хляб – това още не означава, че той има” място”. Ако той е в лошо настроение или има някакъв проблем, то той не усеща глад. Него го обземат съвсем други грижи. Затова ”празно място” се нарича не просто пустотата – а готовността да приемеш поправяне или напълване. Тоест, необходимо е определено развитие вътре в желанието за наслаждаване, за да достигне то състоянието, което се нарича ”място” – по четирите степени на развитие. И само когато желанието се развие до четвъртата степен (далет), то може само да решава желае ли да се напълни и какво му е нужно – поправяне или напълване. Ето тогава то се превръща в ”празно място”. И наистина ние разкриваме ”мястото”, а не самия Творец извън това място, с една дума абстрактната форма, не облечена в материя. Ние разкриваме само материята и формата, облечена в материя. И затова Творецът се нарича също ”Място”. Защото светлината е също проявление в мястото на желанието, формата, облечена в материя. А извън това място няма за какво да говорим.

Затова когато се говори за заповедите на човека по отношение на Мястото, трябва да се има предвид желанието, получило правилна форма. Към тази правилна форма ние се обръщаме и тя за нас представлява Твореца (Бо–ре), т.е. ”ела и виж “.

”Празно място е мястото, готово да получи поправяне и съвършенство”. А всичко останало е просто ”празен стомах”, неспособен да приеме храна, защото човекът е натоварен с други работи. То не се нарича ”празно място”.

”Празно”е такова място, което е достатъчно поправено, за да се уподоби на свойството за отдаване – което се нарича Творец – ” ела и виж”.

От урока по ”Учение за десетте Сфирот”, 06. 07.2011

[47452]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→