Криза (др. гр. κρίσις – решение, повратна точка) – завой, време на преходно състояние, пречупване, състояние, при което наличните средства за достигане на целите стават неадекватни и като следствие възникват непредсказуеми ситуации и проблеми.
Тоест кризата не е състояние на колапс (крах), а повратен момент към ново състояние. Проблемът е в това, че човечеството не вижда кое е това ново състояние.
[46691]
Въпрос: Аз се обръщам към Твореца, за да ми помогне Той в отдаването на ближния. Не трябва ли да се опише това на по-научен език? Защото „Творецът“, по своята същност е законът на природата…
Отговор: Както знаем, Малхут трябва да се отмени пред Зеир Анпин. Тогава З“А приема нейното желание, и техните желания заедно се издигат към майката – към Бина. В отговор, тя трябва да даде на Зеир Анпин възрастното състояние (за да стане той голям), а също и светлина за Малхут.
Ето какво постига даващият. Ако някога наистина поискаш да извършиш отдаване на другаря, то ще получиш двойно. Това, което му даваш, в теб самия ще създаде възрастно състояние, висок статус, за да породиш стъпалото на другаря си и да му го дадеш.
За него ще бъдеш духовно велик – ще бъдеш даващ. В тази роля, от него получаваш нови желания, а свише – напълване. Именно по този начин, ти се „раздуваш“ всеки път все повече и повече, получавайки желанията на другите и светлина свише.
Ето какво означава да бъдеш даващ. Но ти се „раздуваш“ в своите съсъди на отдаването – именно тук се крие психологическото преобръщане. Как може да се разширяваш в отдаването? Къде тук е печалбата? Как аз напълвам себе си? С какво се препълвам?
Такъв е нашият проблем: ние не чувстваме голяма изгода в съсъдите на отдаването. Но от чертежа, това е очевидно.
От урока по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011
[46614]
Мнение (С. Миронов, председател на съвета на федерацията РФ): Философите на всички времена са търсили отговор на въпроса „Какво е човека?“ Трябва да отидем към самите основи на битието – към човека. Ако искаш светът да се измени в желаната от тебе посока – измени сам себе си.
Главното е разширяването на възможностите за самореализация на човека, неговата свобода на избора. Ние внимателно следим философските дискусии в съвременния свят. В условията на световна финансова криза и резки изменения в икономиката за нас е важно да разберем как се строи идеологията на промяната.
Сегашната криза е социална и едва след това е икономическа и финансова. Традиционните мисловни схеми не са способни да обяснят случващите се трансформации. Нужни са нови интелектуални практики.
Реплика: Да се разбере как се строи идеологията на промяната е невъзможно без да се разбере целта на природата. Тъй като всяко действие ще се познае именно по неговия край, по целта. Именно от крайното състояние се разбира цялата необходимост в именно такова причинно-следственно развитие.
Затова, дори и да се говори за нуждата от поправяне на егоизма на човек, като основно негово зло, човек, който не е постигнал целта, не ще може да опише метода за неговото поправяне.
[46782]
Въпрос: Говорим много за светлината и съсъда, но почти не разбираме точката на собственото ни Аз, която лежи между тях. Какво представлява тя?
Отговор: Моето Аз съществува само като точка на избора и нищо повече. Всичко останало се присъединява към нея, когато тя получи желание от другите и напълване от Твореца.
Тази точка е като езичето на везната, момента на избора, разрез, средната третина на Теферет. Към нищо не се отнася: нито към получаването, нито към отдаването.
Горната третина на Теферет се отнася към висшето, към свойствата на Твореца, а долната третина – към желанията за получаване, към творението. По средата сякаш няма нищо – неутрална територия.
Въпрос: И все пак – какво има там? Изборът все пак се осъществява по някакви критерии?!
Отговор: Достигнал до тук, ти разбираш: тази точка направо „виси във въздуха“. От нея ти израстваш като духовен човек, това е началната точка, намираща се по средата между светлината, съществуваща от съществуващото, и желанието, съществуващо от нищото. Чудото на сътворението.
Ние достигаме тази точка, когато започнем да присъединяваме към нея всички желания и всички светлини. Тогава, извършвайки действие над тези желания и светлини, аз постигам тази точка, поради която действам. Тя идва не от светлината и не от съсъдите, а от същността на Твореца.
От урок по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011
[46763]