Въпрос: Как да стана помощник на Твореца, и защо Твореца не е в състояние сам да даде светлина на другите и се нуждае от помощта ми?

Отговор: Ако ти се издигнеш над егото си и поискаш да го използваш за да отдаваш на другите, тогава Творецът ще работи заедно с теб.

Той ще ти даде цялата светлина, за да я предадеш на другите. Той не може да им даде нищо – а ти можеш! Ти ще станеш негов равноправен партньор, все едно всички останали хора са негови любими деца, но Той може да им даде светлина само чрез теб.

Но ти сега не искаш да правиш това и затова се намирате в противопоставяне един на друг. Цялото мироздание, целия свят, цялото човечество – това са деца на Твореца, които страдат заради теб!

Ако ти поискаш да им помогнеш, Твореца ще ти даде всичко – само отдавай. Вие ще бъдете равноправни партньори, ти ще Му помагаш – представяш ли си, каква чест и мощ е това.

Ще имаш достъп до цялата светлина, но ще вземеш само толкова, колкото можеш да дадеш на другите. Другите хора – това са Шхина, Малхут. А ти ще се обединиш с Твореца, Зеир Анпин и твоята извисеност ще се определи от величината на егото, което използваш за да отдаваш.

Той иска да те направи подобен на Себе си, за да станете партньори. Да бъдеш същия като Него – това е истинско наслаждение. Той иска да направи това с теб и с всички останали.

Но всеки има цял свят за отдаване. Колкото души има – толкова и светове. Всеки има свой свят, Малхут на света Ацилут, своя Шхина. Струва ти се, че другия до теб страда, но този, който виждаш се намира вътре в теб. Ти не го познаваш истински!

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка „, 09.12.2010

[29270]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос:  Защо Творецът ни наказва още преди да започнем нещо да разбираме? Нима така постъпват с неразумното дете?

Отговор: Не е възможно да се развиваме по друг начин. Защо не се възмущаваш, че детето така бавно расте, като ни причинява толкова проблеми и като си прави толкова цицини. Но това е единственият начин да изясни своите келим/ желания.

Целият ни живот се съпровожда от болка и преживявания – това и се нарича изясняване, нищо не можеш да направиш.

А когато ние накрая достигаме духовното развитие, отиваме в група и искаме да разкрием в нея духовния свят и Твореца – погледнете колко бъркотии има отначало: ние теглим със себе си всички по-рано получени религиозни митове и стереотипи за духовното и въобще не разбираме какво е това.

За какво е направено всичко това – нима не би трябвало да ни дадат точна карта с маршрута, за да се движим уверено и спокойно?

Но ние не разбираме висшата програма: всяка стъпка, където ти всеки път се препъваш – това е място за изясняване. Ти се замотаваш и се въртиш около едно място, всеки път, сякаш се връщаш към това същото – но това не е едно и също, всеки път това е ново изясняване.

А човечеството въобще блуждае в тъмнина, объркано с всевъзможни вярвания и предразсъдъци – и колко ли още време ще трябва, за да излезе от тази обърканост. Нищо не може да се направи – такъв е пътят на развитието.

Но сега, в предстоящите години, започват да стават много големи и бързи изменения. Ние мислим, че светът ще се развива с тези темпове, както по-рано – но не отчитаме глобализацията. Сега действат вече не някакви си отделни дребни закони на всеки от ”70-те народа” – а един общ  закон за всички. Разкрива се нова система на управление.

Ето защо светът става глобален – той се обединява с единен закон, с тази сила и го чакат бурни изменения. Ние ще тръгнем напред с огромни крачки.

От урока по статията ”Прислужницата,  наследяваща своята господарка”, 08.12.2010

[29174]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какви критерии имаме за издигането? Минава месец, минава година… Как да зная, че не стоя на едно място?

Отговор: Цялата работа се познава по отношението към групата – като резултат трябва да съм се убедил и съгласил да видя в нея мястото за разкриването на Твореца.

Това разбиране се пробужда в мен и аз мога да го измеря. Ако ми става все по-ясно, че само в нашето общо, единно желание ние заедно разкриваме връщащата към Източника светлина, Твореца, сливането, края на поправянето, ако аз ”вътрешно чувствам”, че това е така – значи аз се издигам.

Можеш да проверяваш това  едва ли не с линийка – дотолкова тук всичко е точно.

От урок по книгата „Зоар“. Предисловие, 08.12.2010

[29131]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Според степента на своето напредване аз трябва все повече да благодаря за това, че съществува висшата сила, която ме движи напред.

Но аз не зная как да направя това, как мога да разчитам на съществуването на висшата сила?

Отговор: Не разчитай! Аз не вярвам във висшата сила, докато не задействам своята сила отдолу. Няма Творец без творение! Ние напредваме само съгласно нашата молба МА”Н, въздействайки с нея на природните сили.

Описвайки парцуфим, кабалистите ни говорят само за действията на отдаване. А сами по себе си парцуфим не съществуват. И точно така пишат те за нашата работа и нашето съществуване: няма Творец и няма светове, няма нищо, ако човек не задейства своята сила на отдаване.

Според това, как той привежда в действие силата на отдаване, световете мигновено се проявяват – не относно него, а въобще, защото иначе те не съществуват. Цялата реалност, включително и духовната, не съществува извън човека. За това се говори в раздела на науката кабала „Възприемане на действителността”.

Така, че на какво може да разчита човек? Извън човека нищо не съществува, всичко е само в него самия. И ако ние не превеждаме себе си в действие, то не построяваме системата от световете.

Когато аз пожелая да отдавам, начаса се оказвам срещу света на Безкрайността, и тогава между него и мен веднага се раждат световете – системата, свързваща мен и света на Безкрайността. А ако аз не извършвам своето действие за отдаване, то няма светове и нищо не съществува.

Защото цялата духовна реалност (за материалната въобще не става въпрос, защото тя е въображаема) съществува вътре в човека, в степента на намиращата се в него сила на отдаване. Ако той няма сила на отдаване, то нищо не съществува.

Ние не можем да кажем, че има нещо извън човека, ако сам той не го построи, не го породи и въплъти в живота.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 08.12.2010

[29156]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да успокоя своето его, което ежесекундно изисква напълване?

Отговор: Никога не можеш със своите сили да победиш егото в себе си. А ако ти се струва, че в миналото това ти се е удавало – това е илюзия. Всъщност, ти така си удовлетворявал своето желание за наслаждения.

Ние преминаваме период на подготовка и на първия му етап на нас сякаш ни се удава да постигнем нещо със своите сили, някак си да се издигнем с помощта на знанията, да преодолеем себе си. Но с това всичко и завършва – нашето желание за наслаждение е получило някакво напълване.

Но без това желание ти не би могъл да се учиш, да придобиеш някакви основи за начало на духовната работа. С други думи, водило те е твоето его. И това се нарича ”семето на ситите години”.

След това изведнъж си почувствал охлаждане към учението, всичко ти е омръзнало, ”горивото” е свършило, ти вече си влязъл във втория стадий на периода на подготовка. Твоето его вече никъде не те влече – нужен ти е някакъв друг стимул. И какъв? – Учение с намерение и обкръжение.

Сега вече си длъжен да се издигаш не по собствено желание, а като получаваш желание от групата.

И твоето учение трябва да бъде насочено не за придобиване на знания, а за изграждане на правилното намерение на желанието, което ти получаваш от обкръжението. На теб ти е необходимо да се съединиш заедно с тях , за да разкриете Твореца.

Докогато правиш това заради себе си, но постоянно занимавайки се с тази работа, в резултат на въздействието на светлината, ти постепенно започваш да усещаш, че отдаването – това е хубаво.

Ти получаваш от групата желание за отдаване и започваш да изискваш това свойство от учението. Защото отдаването те освобождава от егото, от твоето зло начало, довежда те до това, че се издигаш над целия този земен живот.

По-късно, благодарение на въздействието на висшата светлина и на съединяването с другарите в групата, ти започваш да разбираш, че главното – това не е да се разкрие духовния свят или Твореца, а да се прилепиш за Него, да Му доставиш удоволствие – не да теглиш от Него, а да Му отдаваш.

И тогава, съединявайки помежду си наедно всички тези параметри: ”Израел, Тора и Творец”, стремейки се да доставиш наслаждение на Твореца, ти получаваш съвършената формула за своето духовно издигане нагоре.

От урок по статията ”Предисловие към „Учението за Десетте Сфирот”, 03.12.2010

[29014]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво движение на силите се описва в книгата „Зоар”?

Отговор: Измененията стават по отношение на централната ос, на средната линия. Тя идва от душите, които се намират в световете БЕА, към Малхут на света Ацилут.

От нея – към Зеир Анпин, а от Зеир Анпин към ИШСУТ – долната част на Бина. Оттам – към горната част на Бина, към висшите Аба ве-Има. А оттам – към главата на Арих Анпин, т.е. към неговия Кетер и Хохма.

За онова, което се намира още по-високо, ние не говорим, защото там, всичко се подчинява на закона на Първото Съкращаване (Цимцум Алеф) – през Атик и петте парцуфим на света Адам Кадмон до Малхут на света на Безкрайността.

А след това, по същата тази средна линия, от Малхут на света на Безкрайността, изобилието са спуска към Малхут на света Ацилут, в която са включени душите. Онова, което стига до нея, преминава и по-надолу, тъй като всичко това се отнася към нейната структура.

Така се осъществява духовното движение – чрез издигането на МАН (молбите за поправяне) отдолу нагоре и спускането на МАД (отговора) отгоре надолу. В това движение се намира цялото създание и цялата система от светове.

Освен това движение, в системата вървят и паралелни собствени процеси, съгласно програмата на творението – пробуждане свише в неговите многобройни варианти, които са планирани и съобразени така, че да доведат създанията до подобие на светлината

В едни от случаите, на тях им въздейства обкръжаващата светлина – това е общото управление. А в други случаи, частното управление им въздейства „по линията“.

Корените на всички тези въздействия лежат в света на Безкрайността, където първото и третото състояние на общия цикъл са слети в едно и определят целия ред на действие в Малхут, за да водят всяка част, в необходимото темпо, към общото поправяне.

Именно този процес изучава науката кабала, защото освен него няма нищо друго. Разбира се, съществуват още много системи, с безбройни детайли и елементи, които са много сложни и взаимосвързани. Но ние не ги изучаваме, тъй като те не се отнасят пряко към нашата работа.

От общата система на световете и механизмите на управление, кабалистите избират много тясна област, която не само има отношение към нас, но и може да служи като пример за изучаването на нашите взаимоотношения с Безкрайността.

Нещо повече, от тази сфера, кабалистите хвърлят светлина само върху онази територия, онази форма на отношенията, която оптимално ще ни снабдява със светлината, връщаща към източника.

Те свеждат необятния духовен свят до необходимия минимум – намаляват до петдесет грама „детската кашичка”. В този екстракт, всичко е точно разчетено: витамини, минерали, хранителни вещества и условия за хранене.

За висшия свят, могат да бъдат написани още хиляди книги, но вместо полза, те биха внесли само объркване. Всички кабалистични трудове са написани само, за да ни помогнат в привличането на светлината.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.12.2010

[29149]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Най-важното нещо, което всички и всеки един трябва да се опита да направи, използвайки всички изкуствени способи (т.е. против своето желание), е да предизвика „потребността” да бъде включен в групата. Всеки един от нас трябва да убеди себе си, че групата или нейната вътрешна част е в напълно поправено състояние и това е „мястото”, където се разкрива Творецът.

Това място е вече готово и чака твоето включване. До степента, в която включиш себе си, ти ще разкриеш в това място висшия свят.

Всеки човек, който се включи в него, ще получи всичко: духовния свят, вечността, съвършенството и висшата сила. Всичко това е там, вътре в него! Това „място” е състоянието на крайното поправяне, Гмар Тикун, и всички другари съществуват там като най-великите хора на поколението, над всичко. Но за да ми бъде по-лесно да се включа в това място, аз моля всеки един да ми повлияе – това се нарича обкръжение.

С други думи има обкръжение, има и място. Обкръжението трябва да ме тласне, за да попадна вътре в поправеното място. Освен това, обкръжението може по всяко време да ме мами, но това не е важно. В крайна сметка самите те още не са вътре, а са някъде по пътя. И аз мамя себе си в „ло лишма“, сякаш се стремя към отдаване и любов.

Но обкръжението постоянно ме кара да вярвам, че това е необходимо, сякаш то „работи върху мен”, и изведнъж аз придобивам силата да изпълня това действие и да вляза в самото „място”. 

Това място е вече приготвено напред във времето. Ние вече сме в него, в третото, окончателно поправено състояние. Затова всичко, от което се нуждаем, е:

1. Всеки човек трябва да търси начини да убеди себе си да бъде вътре в групата, в „мястото”, където ще разкрие висшата сила, Твореца, цялата истинска реалност.

2. Всеки трябва да „играе” един за друг поправеното общество, което въодушевява всички и ги тласка да се включат в него, отменяйки себе си пред него.

От урока по статия на „Прислужница, наследяваща своята господарка”, 08.12.2010

[29168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От самото начало на урока аз усещам, че се боря със себе си, за да остана в намерение, но постоянно търпя неуспех. Как мога да се надявам, че един ден ще спечеля битката?

Отговор: След като ме питаш, ще ти кажа само едно нещо: ако човек не се свърже с групата, учителя и учението, използвайки всички възможни средства, то той не ще оцелее. Само търпение и упоритост могат да помогнат… „Държейки се със зъби”, човек трябва да определи своето място и да напредва – против егото си.

Ако си тук и си непрекъснато недоволен, всяка минута искаш да избягаш и си още тук, то бъди благодарен поне за това – в крайна сметка това е някакъв вид връзка. Важно е ти да си „гол и лишен от всичко”, както е написано за Цар Давид – въпреки всичко ти имаш някаква връзка с Тора.

Нищо не можеш да направиш. Ние не разбираме до каква степен трябва да извършваме вътрешна работа. Ние не можем да видим това. Човек непрекъснато съди себе си. Той забравя, че си има работа с Твореца.

В крайна сметка, Творецът ти дава всичко това. Той желае да изкара цялата упоритост, цялата гордост, безразсъдство и глупост от разума и сърцето ти. Той те дърпа в различни посоки, без да те оставя за минута в покой.

Позволи Му да работи върху теб. Какво можеш да направиш? Колко ще продължи това? Колкото повече можеш да изтърпиш, толкова по-бързо Той ще извърши тази работа. Но ако не можеш да изтърпиш и всяка минута крещиш: „Оо, не! Само не това!”, то Той смекчава Своето влияние, тъй като Той работи заедно с теб. Излиза, че ти напредваш много бавно.

Подготви се да търпиш – това е всичко. Той разкрива пред теб кой си ти, до степента на търпение, която имаш, когато ти просто не го виждаш, но си способен да положиш повече усилия,  за да подредиш правилно всичко това. За какво са те? Защо? От къде? За кого? Какво точно трябва да направя с тях сега?

Ако действително влагаш цялата си сила в това, то ти ще напреднеш. Ако не – ще напредваш по-малко. Но при всички случаи всеки един, който съществува в тези граници, напредва. Отнема години, но такъв е пътят. Понякога отнема от 10 до 20 години, но какво от това? Какво е това в сравнение с Вселената, която съществува 15 милиарда години?

Твоят предшественик преди стотици хиляди години е ловувал диви животни, за да си достави храна и не е мислил през целия свой кратък живот (20-30 години ) за разкриване на духовния свят и Твореца. Погледни през колко много прераждания си преминал и чак сега имаш възможност действително да ги реализираш. Всички предишни прераждания сега достигат своята реализация.

От урока по книгата „Зоар“, 29.11.2010

[28058]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че всеки, в крайна сметка, трябва да разкрие формулата на равновесие с природата.

Но нима кабала иска да превърне всеки човек в учен – изследовател, заставяйки го да открие формулата на природата?

Отговор: Но това е много проста формула!  Всеки от нас се намира вътре в природата и се стреми към комфорт.

Равновесието е именно решението на уравнението, разкриване на формулата на нашето комфортно състояние: колко топло ми е нужно, колко влажност, храна, покрив над главата, семейство и деца, надеждно място за работа и т.н. Това в нашия свят се нарича да постигнеш равновесие с природата, да удовлетвориш всичките си желания .

А природата ме развива по такъв начин, че това равновесие през цялото време се нарушава  – и аз трябва отново и отново да се опитвам да го намеря, като напредвам.

През цялото време търсим равновесието. Дори когато човек се бори за власт или за милиарди долара – той прави това, защото усеща такава потребност в себе си, която иска да напълни, да приведе в равновесие, за да се успокои.

Затова развитието, за което говори науката кабала е най-нормалното и естествено развитие за всеки човек в този свят. Но  всеки има своя формула за постигане на това равновесие. Равновесие означава, че на мен ми е толкова добре, че по-добре от това не може да бъде!

Това се нарича край на поправянето (Гмар тикун), когато всичките желания са поправени, т.е. изцяло напълнени, всяко с това, което иска!

Не трябва да търся някаква неясна формула от природата! Ако достигам съвършено комфортно състояние, в което вече нищо не искам да изменям – това означава, че съм открил общата формула на равновесие в природата!

Т.е. откривам, че мога да бъда голям и преуспяващ и тази форма, която разкривам сега се нарича „Творец“ или природа. Сякаш съм расъл, расъл и най-накрая съм пораснал и съм станал цар и виждам: ето моя дворец, ето армията, ето народа.

Когато човек усеща, че е достигнал до цялостно напълване – това означава, че е открил формулата, какво означава да бъдеш Творец.

От урока по статията „Прислужница, наследяваща своята господарка “, 08.12.2010

[29178]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Творец се нарича Боре, което означава „ела и виж“. Какво иска Той ние да видим ?

Отговор: Навремето и аз така питах Рабаш: “Какво вижда човек, постигащ духовния свят?“

И той ми отговори, че ако съберат заедно в едно огромно наслаждение всички наслаждения, които човечеството е получило през цялата своя история – това ще бъде само „тънко светене“, т.е. малка искра в сравнение с наслаждението, намиращо се на първа духовна степен.

Представете си, че се наслаждавате както цялото човечество във всички поколения! Ето, такова е наслаждението, което ние дори не ще успеем да удържим!

Затова, когато достигаме духовния свят, нашето желание придобива намерение за отдаване и ние вече сме способни да удържаме намерение, което е в милиарди пъти по-силно от наслаждението в този свят.

От къде се вземат тези наслаждения? За да предам своите усещания, аз не съм намерил по-добра дума от „хармония“ или „равновесие“, „съединение на противоположните свойства и процеси“. Това ни дава усещане за съвършенство, за най-голямо наслаждение.

Казано е, че „няма по-голяма радост от разрешаване на съмненията“ – именно това и усещаме. Всички неща, които в нашия свят се смятат за противоположни, в духовното започват да се съединяват и изпълват едно друго, защото едното не може да съществува без другото, както тъмнината без светлина.

Така, посредством екран, желанието за наслаждение и светлината започват да се допълват едно друго и да работят заедно.

Казано е: „ще засвети тъмнината сякаш е светлина“. И пред входа в духовния свят ние чувстваме огромна тъмнина, която неочаквано започва да свети сякаш е светлина. И това е първото малко усещане за среща с него.

Но постепенно ние виждаме как всички проблеми и страдания, грешки и прегрешения, изведнъж започват да ни носят удовлетворение и разбиране на тяхната нужда и целесъобразност.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 17.11.2010

[29112]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→