Въпрос: Как да стана помощник на Твореца, и защо Твореца не е в състояние сам да даде светлина на другите и се нуждае от помощта ми?

Отговор: Ако ти се издигнеш над егото си и поискаш да го използваш за да отдаваш на другите, тогава Творецът ще работи заедно с теб.

Той ще ти даде цялата светлина, за да я предадеш на другите. Той не може да им даде нищо – а ти можеш! Ти ще станеш негов равноправен партньор, все едно всички останали хора са негови любими деца, но Той може да им даде светлина само чрез теб.

Но ти сега не искаш да правиш това и затова се намирате в противопоставяне един на друг. Цялото мироздание, целия свят, цялото човечество – това са деца на Твореца, които страдат заради теб!

Ако ти поискаш да им помогнеш, Твореца ще ти даде всичко – само отдавай. Вие ще бъдете равноправни партньори, ти ще Му помагаш – представяш ли си, каква чест и мощ е това.

Ще имаш достъп до цялата светлина, но ще вземеш само толкова, колкото можеш да дадеш на другите. Другите хора – това са Шхина, Малхут. А ти ще се обединиш с Твореца, Зеир Анпин и твоята извисеност ще се определи от величината на егото, което използваш за да отдаваш.

Той иска да те направи подобен на Себе си, за да станете партньори. Да бъдеш същия като Него – това е истинско наслаждение. Той иска да направи това с теб и с всички останали.

Но всеки има цял свят за отдаване. Колкото души има – толкова и светове. Всеки има свой свят, Малхут на света Ацилут, своя Шхина. Струва ти се, че другия до теб страда, но този, който виждаш се намира вътре в теб. Ти не го познаваш истински!

От урока по статията “Прислужницата, наследяваща своята господарка “, 09.12.2010

[29270]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Въпрос:  Защо Творецът ни наказва още преди да започнем нещо да разбираме? Нима така постъпват с неразумното дете?

Отговор: Не е възможно да се развиваме по друг начин. Защо не се възмущаваш, че детето така бавно расте, като ни причинява толкова проблеми и като си прави толкова цицини. Но това е единственият начин да изясни своите келим/ желания.

Целият ни живот се съпровожда от болка и преживявания – това и се нарича изясняване, нищо не можеш да направиш.

А когато ние накрая достигаме духовното развитие, отиваме в група и искаме да разкрием в нея духовния свят и Твореца – погледнете колко бъркотии има отначало: ние теглим със себе си всички по-рано получени религиозни митове и стереотипи за духовното и въобще не разбираме какво е това.

За какво е направено всичко това – нима не би трябвало да ни дадат точна карта с маршрута, за да се движим уверено и спокойно?

Но ние не разбираме висшата програма: всяка стъпка, където ти всеки път се препъваш – това е място за изясняване. Ти се замотаваш и се въртиш около едно място, всеки път, сякаш се връщаш към това същото – но това не е едно и също, всеки път това е ново изясняване.

А човечеството въобще блуждае в тъмнина, объркано с всевъзможни вярвания и предразсъдъци – и колко ли още време ще трябва, за да излезе от тази обърканост. Нищо не може да се направи – такъв е пътят на развитието.

Но сега, в предстоящите години, започват да стават много големи и бързи изменения. Ние мислим, че светът ще се развива с тези темпове, както по-рано – но не отчитаме глобализацията. Сега действат вече не някакви си отделни дребни закони на всеки от ”70-те народа” – а един общ  закон за всички. Разкрива се нова система на управление.

Ето защо светът става глобален – той се обединява с единен закон, с тази сила и го чакат бурни изменения. Ние ще тръгнем напред с огромни крачки.

От урока по статията ”Прислужницата,  наследяваща своята господарка”, 08.12.2010

[29174]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Какви критерии имаме за издигането? Минава месец, минава година… Как да зная, че не стоя на едно място?

Отговор: Цялата работа се познава по отношението към групата – като резултат трябва да съм се убедил и съгласил да видя в нея мястото за разкриването на Твореца.

Това разбиране се пробужда в мен и аз мога да го измеря. Ако ми става все по-ясно, че само в нашето общо, единно желание ние заедно разкриваме връщащата към Източника светлина, Твореца, сливането, края на поправянето, ако аз ”вътрешно чувствам”, че това е така – значи аз се издигам.

Можеш да проверяваш това  едва ли не с линийка – дотолкова тук всичко е точно.

От урок по книгата “Зоар”. Предисловие, 08.12.2010

[29131]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Според степента на своето напредване аз трябва все повече да благодаря за това, че съществува висшата сила, която ме движи напред.

Но аз не зная как да направя това, как мога да разчитам на съществуването на висшата сила?

Отговор: Не разчитай! Аз не вярвам във висшата сила, докато не задействам своята сила отдолу. Няма Творец без творение! Ние напредваме само съгласно нашата молба МА”Н, въздействайки с нея на природните сили.

Описвайки парцуфим, кабалистите ни говорят само за действията на отдаване. А сами по себе си парцуфим не съществуват. И точно така пишат те за нашата работа и нашето съществуване: няма Творец и няма светове, няма нищо, ако човек не задейства своята сила на отдаване.

Според това, как той привежда в действие силата на отдаване, световете мигновено се проявяват – не относно него, а въобще, защото иначе те не съществуват. Цялата реалност, включително и духовната, не съществува извън човека. За това се говори в раздела на науката кабала „Възприемане на действителността”.

Така, че на какво може да разчита човек? Извън човека нищо не съществува, всичко е само в него самия. И ако ние не превеждаме себе си в действие, то не построяваме системата от световете.

Когато аз пожелая да отдавам, начаса се оказвам срещу света на Безкрайността, и тогава между него и мен веднага се раждат световете – системата, свързваща мен и света на Безкрайността. А ако аз не извършвам своето действие за отдаване, то няма светове и нищо не съществува.

Защото цялата духовна реалност (за материалната въобще не става въпрос, защото тя е въображаема) съществува вътре в човека, в степента на намиращата се в него сила на отдаване. Ако той няма сила на отдаване, то нищо не съществува.

Ние не можем да кажем, че има нещо извън човека, ако сам той не го построи, не го породи и въплъти в живота.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 08.12.2010

[29156]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да успокоя своето его, което ежесекундно изисква напълване?

Отговор: Никога не можеш със своите сили да победиш егото в себе си. А ако ти се струва, че в миналото това ти се е удавало – това е илюзия. Всъщност, ти така си удовлетворявал своето желание за наслаждения.

Ние преминаваме период на подготовка и на първия му етап на нас сякаш ни се удава да постигнем нещо със своите сили, някак си да се издигнем с помощта на знанията, да преодолеем себе си. Но с това всичко и завършва – нашето желание за наслаждение е получило някакво напълване.

Но без това желание ти не би могъл да се учиш, да придобиеш някакви основи за начало на духовната работа. С други думи, водило те е твоето его. И това се нарича ”семето на ситите години”.

След това изведнъж си почувствал охлаждане към учението, всичко ти е омръзнало, ”горивото” е свършило, ти вече си влязъл във втория стадий на периода на подготовка. Твоето его вече никъде не те влече – нужен ти е някакъв друг стимул. И какъв? – Учение с намерение и обкръжение.

Сега вече си длъжен да се издигаш не по собствено желание, а като получаваш желание от групата.

И твоето учение трябва да бъде насочено не за придобиване на знания, а за изграждане на правилното намерение на желанието, което ти получаваш от обкръжението. На теб ти е необходимо да се съединиш заедно с тях , за да разкриете Твореца.

Докогато правиш това заради себе си, но постоянно занимавайки се с тази работа, в резултат на въздействието на светлината, ти постепенно започваш да усещаш, че отдаването – това е хубаво.

Ти получаваш от групата желание за отдаване и започваш да изискваш това свойство от учението. Защото отдаването те освобождава от егото, от твоето зло начало, довежда те до това, че се издигаш над целия този земен живот.

По-късно, благодарение на въздействието на висшата светлина и на съединяването с другарите в групата, ти започваш да разбираш, че главното – това не е да се разкрие духовния свят или Твореца, а да се прилепиш за Него, да Му доставиш удоволствие – не да теглиш от Него, а да Му отдаваш.

И тогава, съединявайки помежду си наедно всички тези параметри: ”Израел, Тора и Творец”, стремейки се да доставиш наслаждение на Твореца, ти получаваш съвършената формула за своето духовно издигане нагоре.

От урок по статията ”Предисловие към “Учението за Десетте Сфирот”, 03.12.2010

[29014]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво движение на силите се описва в книгата „Зоар”?

Отговор: Измененията стават по отношение на централната ос, на средната линия. Тя идва от душите, които се намират в световете БЕА, към Малхут на света Ацилут.

От нея – към Зеир Анпин, а от Зеир Анпин към ИШСУТ – долната част на Бина. Оттам – към горната част на Бина, към висшите Аба ве-Има. А оттам – към главата на Арих Анпин, т.е. към неговия Кетер и Хохма.

За онова, което се намира още по-високо, ние не говорим, защото там, всичко се подчинява на закона на Първото Съкращаване (Цимцум Алеф) – през Атик и петте парцуфим на света Адам Кадмон до Малхут на света на Безкрайността.

А след това, по същата тази средна линия, от Малхут на света на Безкрайността, изобилието са спуска към Малхут на света Ацилут, в която са включени душите. Онова, което стига до нея, преминава и по-надолу, тъй като всичко това се отнася към нейната структура.

Така се осъществява духовното движение – чрез издигането на МАН (молбите за поправяне) отдолу нагоре и спускането на МАД (отговора) отгоре надолу. В това движение се намира цялото създание и цялата система от светове.

Освен това движение, в системата вървят и паралелни собствени процеси, съгласно програмата на творението – пробуждане свише в неговите многобройни варианти, които са планирани и съобразени така, че да доведат създанията до подобие на светлината

В едни от случаите, на тях им въздейства обкръжаващата светлина – това е общото управление. А в други случаи, частното управление им въздейства „по линията“.

Корените на всички тези въздействия лежат в света на Безкрайността, където първото и третото състояние на общия цикъл са слети в едно и определят целия ред на действие в Малхут, за да водят всяка част, в необходимото темпо, към общото поправяне.

Именно този процес изучава науката кабала, защото освен него няма нищо друго. Разбира се, съществуват още много системи, с безбройни детайли и елементи, които са много сложни и взаимосвързани. Но ние не ги изучаваме, тъй като те не се отнасят пряко към нашата работа.

От общата система на световете и механизмите на управление, кабалистите избират много тясна област, която не само има отношение към нас, но и може да служи като пример за изучаването на нашите взаимоотношения с Безкрайността.

Нещо повече, от тази сфера, кабалистите хвърлят светлина само върху онази територия, онази форма на отношенията, която оптимално ще ни снабдява със светлината, връщаща към източника.

Те свеждат необятния духовен свят до необходимия минимум – намаляват до петдесет грама „детската кашичка”. В този екстракт, всичко е точно разчетено: витамини, минерали, хранителни вещества и условия за хранене.

За висшия свят, могат да бъдат написани още хиляди книги, но вместо полза, те биха внесли само объркване. Всички кабалистични трудове са написани само, за да ни помогнат в привличането на светлината.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.12.2010

[29149]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Най-важното нещо, което всички и всеки един трябва да се опита да направи, използвайки всички изкуствени способи (т.е. против своето желание), е да предизвика „потребността” да бъде включен в групата. Всеки един от нас трябва да убеди себе си, че групата или нейната вътрешна част е в напълно поправено състояние и това е „мястото”, където се разкрива Творецът.

Това място е вече готово и чака твоето включване. До степента, в която включиш себе си, ти ще разкриеш в това място висшия свят.

Всеки човек, който се включи в него, ще получи всичко: духовния свят, вечността, съвършенството и висшата сила. Всичко това е там, вътре в него! Това „място” е състоянието на крайното поправяне, Гмар Тикун, и всички другари съществуват там като най-великите хора на поколението, над всичко. Но за да ми бъде по-лесно да се включа в това място, аз моля всеки един да ми повлияе – това се нарича обкръжение.

С други думи има обкръжение, има и място. Обкръжението трябва да ме тласне, за да попадна вътре в поправеното място. Освен това, обкръжението може по всяко време да ме мами, но това не е важно. В крайна сметка самите те още не са вътре, а са някъде по пътя. И аз мамя себе си в “ло лишма”, сякаш се стремя към отдаване и любов.

Но обкръжението постоянно ме кара да вярвам, че това е необходимо, сякаш то „работи върху мен”, и изведнъж аз придобивам силата да изпълня това действие и да вляза в самото „място”. 

Това място е вече приготвено напред във времето. Ние вече сме в него, в третото, окончателно поправено състояние. Затова всичко, от което се нуждаем, е:

1. Всеки човек трябва да търси начини да убеди себе си да бъде вътре в групата, в „мястото”, където ще разкрие висшата сила, Твореца, цялата истинска реалност.

2. Всеки трябва да „играе” един за друг поправеното общество, което въодушевява всички и ги тласка да се включат в него, отменяйки себе си пред него.

От урока по статия на „Прислужница, наследяваща своята господарка”, 08.12.2010

[29168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: От самото начало на урока аз усещам, че се боря със себе си, за да остана в намерение, но постоянно търпя неуспех. Как мога да се надявам, че един ден ще спечеля битката?

Отговор: След като ме питаш, ще ти кажа само едно нещо: ако човек не се свърже с групата, учителя и учението, използвайки всички възможни средства, то той не ще оцелее. Само търпение и упоритост могат да помогнат… „Държейки се със зъби”, човек трябва да определи своето място и да напредва – против егото си.

Ако си тук и си непрекъснато недоволен, всяка минута искаш да избягаш и си още тук, то бъди благодарен поне за това – в крайна сметка това е някакъв вид връзка. Важно е ти да си „гол и лишен от всичко”, както е написано за Цар Давид – въпреки всичко ти имаш някаква връзка с Тора.

Нищо не можеш да направиш. Ние не разбираме до каква степен трябва да извършваме вътрешна работа. Ние не можем да видим това. Човек непрекъснато съди себе си. Той забравя, че си има работа с Твореца.

В крайна сметка, Творецът ти дава всичко това. Той желае да изкара цялата упоритост, цялата гордост, безразсъдство и глупост от разума и сърцето ти. Той те дърпа в различни посоки, без да те оставя за минута в покой.

Позволи Му да работи върху теб. Какво можеш да направиш? Колко ще продължи това? Колкото повече можеш да изтърпиш, толкова по-бързо Той ще извърши тази работа. Но ако не можеш да изтърпиш и всяка минута крещиш: „Оо, не! Само не това!”, то Той смекчава Своето влияние, тъй като Той работи заедно с теб. Излиза, че ти напредваш много бавно.

Подготви се да търпиш – това е всичко. Той разкрива пред теб кой си ти, до степента на търпение, която имаш, когато ти просто не го виждаш, но си способен да положиш повече усилия,  за да подредиш правилно всичко това. За какво са те? Защо? От къде? За кого? Какво точно трябва да направя с тях сега?

Ако действително влагаш цялата си сила в това, то ти ще напреднеш. Ако не – ще напредваш по-малко. Но при всички случаи всеки един, който съществува в тези граници, напредва. Отнема години, но такъв е пътят. Понякога отнема от 10 до 20 години, но какво от това? Какво е това в сравнение с Вселената, която съществува 15 милиарда години?

Твоят предшественик преди стотици хиляди години е ловувал диви животни, за да си достави храна и не е мислил през целия свой кратък живот (20-30 години ) за разкриване на духовния свят и Твореца. Погледни през колко много прераждания си преминал и чак сега имаш възможност действително да ги реализираш. Всички предишни прераждания сега достигат своята реализация.

От урока по книгата “Зоар”, 29.11.2010

[28058]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Казвате, че всеки, в крайна сметка, трябва да разкрие формулата на равновесие с природата.

Но нима кабала иска да превърне всеки човек в учен – изследовател, заставяйки го да открие формулата на природата?

Отговор: Но това е много проста формула!  Всеки от нас се намира вътре в природата и се стреми към комфорт.

Равновесието е именно решението на уравнението, разкриване на формулата на нашето комфортно състояние: колко топло ми е нужно, колко влажност, храна, покрив над главата, семейство и деца, надеждно място за работа и т.н. Това в нашия свят се нарича да постигнеш равновесие с природата, да удовлетвориш всичките си желания .

А природата ме развива по такъв начин, че това равновесие през цялото време се нарушава  – и аз трябва отново и отново да се опитвам да го намеря, като напредвам.

През цялото време търсим равновесието. Дори когато човек се бори за власт или за милиарди долара – той прави това, защото усеща такава потребност в себе си, която иска да напълни, да приведе в равновесие, за да се успокои.

Затова развитието, за което говори науката кабала е най-нормалното и естествено развитие за всеки човек в този свят. Но  всеки има своя формула за постигане на това равновесие. Равновесие означава, че на мен ми е толкова добре, че по-добре от това не може да бъде!

Това се нарича край на поправянето (Гмар тикун), когато всичките желания са поправени, т.е. изцяло напълнени, всяко с това, което иска!

Не трябва да търся някаква неясна формула от природата! Ако достигам съвършено комфортно състояние, в което вече нищо не искам да изменям – това означава, че съм открил общата формула на равновесие в природата!

Т.е. откривам, че мога да бъда голям и преуспяващ и тази форма, която разкривам сега се нарича „Творец“ или природа. Сякаш съм расъл, расъл и най-накрая съм пораснал и съм станал цар и виждам: ето моя дворец, ето армията, ето народа.

Когато човек усеща, че е достигнал до цялостно напълване – това означава, че е открил формулата, какво означава да бъдеш Творец.

От урока по статията “Прислужница, наследяваща своята господарка “, 08.12.2010

[29178]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - No Comments→

Въпрос: Творец се нарича Боре, което означава „ела и виж“. Какво иска Той ние да видим ?

Отговор: Навремето и аз така питах Рабаш: “Какво вижда човек, постигащ духовния свят?“

И той ми отговори, че ако съберат заедно в едно огромно наслаждение всички наслаждения, които човечеството е получило през цялата своя история – това ще бъде само „тънко светене“, т.е. малка искра в сравнение с наслаждението, намиращо се на първа духовна степен.

Представете си, че се наслаждавате както цялото човечество във всички поколения! Ето, такова е наслаждението, което ние дори не ще успеем да удържим!

Затова, когато достигаме духовния свят, нашето желание придобива намерение за отдаване и ние вече сме способни да удържаме намерение, което е в милиарди пъти по-силно от наслаждението в този свят.

От къде се вземат тези наслаждения? За да предам своите усещания, аз не съм намерил по-добра дума от „хармония“ или „равновесие“, „съединение на противоположните свойства и процеси“. Това ни дава усещане за съвършенство, за най-голямо наслаждение.

Казано е, че „няма по-голяма радост от разрешаване на съмненията“ – именно това и усещаме. Всички неща, които в нашия свят се смятат за противоположни, в духовното започват да се съединяват и изпълват едно друго, защото едното не може да съществува без другото, както тъмнината без светлина.

Така, посредством екран, желанието за наслаждение и светлината започват да се допълват едно друго и да работят заедно.

Казано е: „ще засвети тъмнината сякаш е светлина“. И пред входа в духовния свят ние чувстваме огромна тъмнина, която неочаквано започва да свети сякаш е светлина. И това е първото малко усещане за среща с него.

Но постепенно ние виждаме как всички проблеми и страдания, грешки и прегрешения, изведнъж започват да ни носят удовлетворение и разбиране на тяхната нужда и целесъобразност.

От лекцията в аудиторията “Кабала за народа”, 17.11.2010

[29112]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако хората не разбират, откъде и защо идват нещастията – защо Творецът ги изпраща?

Отговор: Съществува такъв период на развитие – когато можем да  напредваме само чрез страданията. В резултат, те ще се натрупат и като следствие от тях, ще започнем нещо да разбираме. Когато страданието е вече толкова голямо, че е невозможно да се издържи – тогава започва да работи разумът.

А дотогава, разумът не работи – аз само се мятам от една страна на друга, воден от своето желание. Когато страданията се натрупат от 1-во ниво, „бхина алеф” до 2-ро, „бхина бет” – Бина (разбиране, мисъл), тук вече започвам да мисля: откъде са тези страдания и защо? А дотогава, просто бягам от тях, като животно, което не пита за нищо: ударят го и то бяга.

Сякаш, около мен се върти досадна муха или комар – аз го гоня, а той след секунда отново лети – отново и отново. Може да се връща хиляди пъти, тъй като няма разум. Той се намира на такова ниво на съзнание, че разбира само едно: тук може да намери капка кръв, която за него е сладка като мед – и той лети!

И нищо не може да се направи с него, тъй като има само една действаща сила – той страда от глад и ще получи от мен наслаждение. Ето така се развиваме и ние – точно като комарите, правейки безкрайни опити и циркулирайки между наслаждение и наказание, стремейки се към едното и бягайки от другото – докато не се препълни чашата ни.

Тогава се издигаме на друго ниво на осъзнаване и започваме да мислим: от какво е това и защо. Започваме да развиваме науката, философията, психологията, медицината, успокоителните, наркотиците, религиите – само, за да компенсираме своите страдания. Но след това виждаме, че и това вече не помага – ние пак си оставаме празни.

Тогава остават само наркотиците, за да се изключим от реалността – или кабала, за да се доберем до истината.

Невозможно е да се пропусне нито един етап от пътя, защото ще липсва в крайното поправено състояние. В семейството на Баал аСулам имало един много тежко болен човек, който много страдал. И Баал аСулам казал, че ние не разбираме, доколко дори такова физическо страдание е от полза  за неговата душа.

Само разкриването на целта на творението, може да ни спаси от обвинения към Твореца – макар че, във всички случаи, какъв е смисълът да обвиняваме  природата.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка”, 08.12.2010

[29171]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: В даден момент, човек може да усеща едно нещо. А как е възможно да изпитваме разочарование и радост едновременно?

Отговор: В нас са заложни две противоположности: нашето егоистично желание и алтруистичната искра, точката в сърцето.

Ако започнем правилно да увеличаваме искрата, тя ни привлича към отдаването, към Твореца, а желанието ни тегли към „животинския свят” – то просто иска да се напълни.

Ако ги поставя едно срещу друго, ако съм готов моето желание да потърпи заради издигането на точката в сърцето, тогава работата ми вече е разгърната в две различни направления.

Колкото повече се съкращава желанието ми за наслаждения, толкова по-високо над него, към отдаването се издига точката в сърцето. Върху тяхното противостояние, аз изграждам своето кли.

Трябва да отдавам всички сили на точката в сърцето, за да я посея в групата и там тя да израсне. А с материалното желание – каквото ще да става. Не му обръщам голямо внимание, ограничавам се с насъщните неща.

Така че, ние безусловно трябва да се „разкъсваме” на две – за да може, между тези две части, накрая да възникне екран (масах). И тогава ще стигнем до истинските духовни действия.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.12.2010

[29128]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: От една страна, духовната система се подчинява на абсолютни закони, а от друга – съществува частно управление. Как се съчетава това?

Отговор: Общото и частното управление са разделени само в нашето възприятие. В действителност, това не е така. Нашите реакции, личният път на всеки – всичко е заложно в системата и вече е предрешено.

Но в нашите очи, тези действия се разкриват постепенно и изискват от нас усилия за намирането на свободен избор.

Всичко е така, защото засега не можем да разкрием тези две противоположности. Първоначално, те се разкрили на Авраам: Творецът му казал, че неговото семе ще се нарече Ицхак и заповядал Ицхак да бъде положен на жертвеника. Тези неща са далеч едно от друго, както денят и нощта, но за Твореца тук няма разлика – светлината и тъмнината са единни.

Той е извел точката на желанието от светлината, създавайки тъмнина, но само по отношение на творенията, за да се почувстват сътворени, намиращи се извън Трореца. В действителност, желанието за наслаждение, което ние усещаме обособено, просто не съществува.

Общото и частното управление се различават в нашите очи, така както и принципите: „Ако не аз на себе си, то кой на мен?” и „Няма никой, освен Него”.

Всичко това се проявява пред нас като игра, като управление, за да може издигайки се по стъпалата на своето желание, всеки път да намираме техния контраст, да разкриваме противостоянието на дясната и лявата линия, и да ги реализираме в средната линия.

До самия край на поправянето, ние ще изпитваме дисбаланса на тези сблъскващи се противоположности.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.12.2010

[29143]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

От книгата на Баал а-Сулам “Бейт Шаар а-Каванот” (Основи на намерението): Доколкото в Зеир Анпин съществуват само светлините Нефеш-Руах-Нешама, с това се изясняват неговите келим: моха-ацамот-гидим (мозък, кости, жили), а кли “басар” (месо) и “ор” (кожа) – остават неизяснени.

И затова кли „басар” също се отнася към клипа, към „кожата”, в която доброто и злото са смесени.

Получава се, че към тези келим: „месо” и „кожа”, се прибавят трите нечисти клипот, явяващи се завършено зло, и правят всичко нечисто, като едно цяло.

А когато З”А достига светлината Хая, в него се осъществява съюзът на обрязването – изяснява се кли „басар” и се отделят трите нечисти клипот.

Отначало се извършва зивуг (съединение) на ниво зародиш (ибур). След това зивуг в малко състояние (катнут). След това зивуг в голямо състояние (гадлут), в който се извършва АХА”П, а в него частите „басар” (месо) и „ор” (кожа).

Тук се извършва поправяне, което се нарича „мила” (обрязване), „прия” (обръщане на кожата) и „атифат дама” (отстраняване на кръвта), тоест отделяне на желанието за отдаване от получаването.

„Обрязването”, отсечена „кожа” – това е отделяне на желанието/клипа „Ураганен вятър” (Руах сеара), главния корен от всички три нечисти/его клипот.

„Прия” (обръщане на кожата) – е отделяне на желанието/клипа „Голям облак” (Анан гадол). А „Атифат дама” (отстраняване на кръвта) – това е отделяне на желанието/клипа „Всепоглъщащ огън” (Еш митлакахат).

Така се отделят всички келим/желания, които изобщо не трябва да се използват, толкова са егоистични и тежки те. И след това се съблича/разкрива частта „басар” (месо), която е била скрита от „кожата”, и част от кожата, оставаща на кли „басар”.

И тогава се разкрива клипат Нога, която е останала неизяснена – в нея и съществува нашата свобода на волята.

В това място на духовното пространство ние през цялото време водим война за границата между нечистотата/клипа и светостта, всеки път опитвайки се да добавим още нещо към нашата духовна работа.

По-високо от тази граница е светостта, а по-ниско – нечистотата, а ние през цялото време търсим има ли още какво да добавим, за да разширим границата на светостта.

И на практика такова изясняване се извършва във всичките 10 сфирот на З”А и всички те трябва да бъдат подложени на обрязване, но доколкото главните клипот се захващат за самия край на парцуфа, т.е. за сфира есод – поправянето се извършва върху есод и се разпространява върху всички останали сфирот.

От урока по “Бейт Шаар а-Каванот”, 08.12.2010

[29162]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

“Каква е целта на творението? За какво живеем? Защо е необходим животът на Земята?” – Тези въпроси са интересували човечеството във всички времена, но от тях особено се интересува нашето поколение.

И въпреки че често слушаме за различни форми на съществуване на живот във Вселената, на практика виждаме, че сме сами.

Ние наистина сме сами в цялата тази огромна система на мирозданието и съвършено не разбираме, че пребиваваме на планетата Земя в особени условия, които са способствали за възникването на живота тук, а това е много сложно нещо.

Даже за зараждането на материалната форма на живот се изисква натрупване на сили и формиране на условия, позволяващи нейното създаване, да не говорим за състоянието, от което трябва да се развива животът в духовния свят.

Всички тези неща винаги са будели изумление у великите умове на човечеството във всички поколения: как се е случило това и защо? Каква необходимост има в природата или висшата сила, създала всичко именно в такава форма?

И ако не съществуваха кабалистите, реално разкрили духовния свят и достигнали до същата тази точка, в която се е зародил животът, то така и нищо не бихме узнали.

Известно ни е, че физиците, изпитващи колайдера в Швейцария, искат да достигнат тази точка, в която е започнал така нареченият Голям взрив. Тоест опитват се да възпроизведат искрата светлина, промъкнала се в този свят и донесла със себе си цялата материя, която след това се е образувала в него.

Но кабалистите вече са излезли със своите постижения извън пределите на нашия свят и са преминали целия път от началото на творението в духовния свят до окончателното поправяне и са ни разказали за всичко, което се е случвало там. За това можем да разберем от книгата „Дървото на живота” на Ари.

Кабалистите, постигнали духовния свят, ни разказват, че висшата сила, създала и сътворила цялата реалност, е действала на основата на програма и решения и че всичко това се нарича Замисъл на творението.

Те ни обясняват, че съществува Ацмуто (Същност на Твореца), за която не говорим, тъй като не можем да Го постигнем.

Единствено постигаме действията, изхождащи от Него – именно те се наричат Замисъл на творението, мисъл или програма. Тази програма преминава през нас и постоянно се проявява в нас, доколкото ние се явяваме нейно производно действие.

От една страна, казват кабалистите, тази програма се изпълнява непосредствено от нас, но от друга – ние се явяваме не просто управлявани от нея части, а можем да я разберем, усетим, присъединим и даже да участваме в нея, доколкото тази непостижима за нас сила иска ние да станем Нейни партньори.

Затова именно ти стартираш своя вътрешен колайдер, който те води право към началото на вселената. А през началото на вселената ти се връщаш в духовния свят.

И вече от низшия духовен свят Асия се издигаш нагоре към световете Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и света на Безкрайността. И когато се включваш в света на Безкрайността, придобиваш безкрайно постижение, усещане и разбиране извън времето и пространството.

И чак след като се обединим заедно, като един човек с едно желание, ще можем да достигнем това.

От лекцията в аудиторията “Кабала за народа”, 16.11.2010

[29118]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: По какъв признак мога да разбера, че съм успял да пробудя другарите в групата? Може би те ще усетят повече радост?

Отговор: Просто така да се радват могат само малките деца. А възрастният човек не се радва без причина, – той може да изпитва радост само от това, че е изпълнил задачата си, да постигне целта, сливането с Твореца.

Ако отвориш книгата “Псалмите” на цар Давид, ще видиш, че той не престава да се обръща към Твореца: или плаче и Го моли за помощ, или Го благославя. Това са две противоположни състояния и човек е длъжен да се намира и в двете.

От една страна той крещи и плаче, умолявайки Твореца, а от друга страна се радва, че има в себе си нуждата да се обръща към Твореца, изисква от Него, Той да му даде такава възможност.

Неговото тяло, неговото его страдат, но душата му усеща радостта от това, че благодарение на тези състояния тя се удостоява с духовното възвишаване и връзката с Твореца.

Затова книгата “Псалми” – това е най-святата книга, защото и в лошите и в добрите състояния цар Давид усеща сливането с Твореца.

А как е възможно сливане в лошите състояния? Нали ако е сливане то човек би трябвало да изпитва радост! Тогава за какво ще плаче? – защото говори за своето непоправено желание, а сливането с Твореца става в неговото намерение.

И ето това е, което ние все още не сме способни да разберем и съответно да се държим според него. При нас всичко е както при малките деца: някаква неприятност, и – вече сме в пълно униние, или обратното: така се радваме на доброто, че забравяме за всичко. Не можем да се намираме едновременно в тези две състояния и това е лошото.

Това означава, че човек е неспособен да се владее, сам със себе си не успява да се свърже и да разбере какво става в самия него: от една страна преживява неприятните състояния, а от друга усеща постоянната връзка с Твореца, от която и той получава тези неприятности, объркване, проблеми.

Но в групата, където съществува връзка между другарите такова нещо не може да има, защото един се намира в подем, друг в падение, трети – спи, и т.н., и човекът възприема всички тези състояния заедно, включва ги в себе си всичките.

Тук няма силни и слаби. На всеки спрямо собствените му свойства свише му пращат проблеми, капани и трудности.

Такива състояния на всекиго се случват, – въпроса е само в какво темпо те се сменят едно с друго.

Дадена ни е възможност “да излетим“ 1000 пъти по-бързо, отколкото сега. Което значи, че ние ще успеем да постигнем духовното не след хиляди години, а още сега!

От урока по писмо на Рабаш, 03.12.2010

[29121]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Минаха няколко седмици, откакто върху мен се спусна мъгла, затъмнявайки години на занятия.Трудно намирам думи. Ако не беше групата, вече нямаше да съм тук. Никакви усилия не успяват да ме измъкнат от това. Какво да правя?

Отговор: Това е признак, че си положил качествени усилия. Най-вероятно си участвал в конгреса и в нашите общи състояния, получил си голяма светлина и сега в тази светлина виждаш, че още не си достоен за разкриване на свойството отдаване в себе си. Твоите желания /келим/ още не се нуждаят от отдаване, те подсъзнателно го отхвърлят.

И така, имаме следното състояние: мъгла, слабост, объркване, безпомощност, нежелание. Всичко това е разбираемо, освен едно: защо над тези усещания, над това мисловно опиянение аз не мога да направя правилна равносметка на състоянието си? Защо не мога да се дистанцирам от него и да определя какво се случва с мен? По този начин лекарят поставя диагноза на пациента.

Ако хубавичко провериш себе си, ще видиш, че състоянието ти е правилно, че е правилен етап от духовния ти път. Казано е, че в духовното не смъкват, а само повдигат.

Но колко време ще мине преди да се пробудиш от зимен сън? Това зависи от теб. Съкращаваш ли времето? Твоето състояние е благоприятно за напредване, но от него трябва колкото се може по-бързо да продължиш напред.

Общо взето, след конгреса всички се потопиха в някаква „летаргия”.

От урока по книгата “Зоар”. Предговор, 08.12.2010

[29134]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Единственото нещо, което може да помогне на света срещу всички бедствия и проблеми е силна връзката, сътрудничеството, участието и вниманието един към друг. Тази част светът може да изпълни.

А хората по света, които се отнасят към „Исра-ел” („направо към Твореца”) трябва да добавят към това своето намерение. Нашата работа е върху намерението.

Присъединявайки своите намерения, ние ще предизвикаме всички тези действия, всичките общи желания до нивото на отдаване, обратно към Твореца.

И тогава ще балансираме всички тези природни сили, които се спускат върху нас сега. Всъщност, тези сили са добри: всички бедствия, пожари и урагани са по – силна светлина, която се спуска към нас, но ние не можем правилно да я получим и затова тя води към катастрофи. Ако светлината Хохма (мъдрост) не е получена вътре в светлината Хасадим (милосърдие), то тя се превръща в четири наказания. Светлината Хохма без да е облечена в светлината Хасадим се нарича меч (кинжал, нож).

Творецът през цялото време ни разкрива все по-голяма  и по – голяма светлина. Той разкрива Себе си по специална формула – Той не може, и не иска да спре. Той не ще влезе в нашето положение, тъй като Той вече има завършена програма от началото до края на творението.

Първото (началното) и третото (крайното) състояние вече са съединени заедно и затова програмата работи – светлината се отделя все повече и повече във всеки един момент. И в зависимост от това, ако не започнем да работим през цялото време на по-голямо подобие с Него, тогава бедствията ще продължат.

Те ще се случват на всички нива. Първо, те ще започнат на неживото ниво; това са ударите, които виждаме сега. Това е като първото Египетско наказание, „кръв”. А след това ще дойдат всички останали наказания: „жаби”, „въшки” и т.н. Да се надяваме, че няма да стигнем до последното, най-лошото наказание – „смърт на първородните”.

Целият свят трябва да се свърже и да си помагат един на друг, прекратявайки всички вражди и детски препирни. Всички тези, които имат „точка в сърцето” и се наричат „Исраел” трябва да добавят към това свой екран и отразена светлина, т.е. намерението за отдаване.

И тогава всеки един ще се обедини и ще достигне до подобие в природата, разкривайки Твореца за всички! Всеки един, в зависимост от своето нивото и степен на участие, ще разкрие духовния свят.

От урока по статията „Свобода на волята”, 03.12.2010

[28601]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Защо духовния път ми се струва като отстъпление, отдалечаване от светлината?

Отговор: Така е. Докато човек не придобие изцяло потребност за разкриване, на него  многократно ще му се наложи да установява колко е отдалечен от светлината.

Струва ни се, че това е отстъпление, но трябва да се разбира следното: аз ще вляза в духовния свят само тогава, когато желанието ми се сформира изцяло, когато ще съм готов на всичко в името на това, когато нашия свят престане да ме интересува, когато реша да загърбя всичко. Повече няма да искам нищо за себе си, нито един отзвук.

Затова човек трябва да вижда, доколко напредва в желанието си, стремейки се към него все по-силно, и доколко все още не е достоен за това, – две противоположности, слети в едно.

Така че, проверявай себе си: дали вървиш по правилния път? Не бягаш ли от конфликта на две противоположни усещания? По този начин трябва да вървим напред.

От урока по книгата “Зоар”. Предговор, 08.12.2010

[29137]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→