Въпрос:  Какъв вътрешен смисъл се влага при запалването на ханукалните свещи? Как да обясним това на децата?

Отговор: Ние се стремим към отдаване и любов към ближния, които трябва да станат за нас светлина, напълваща ни с наслаждение.

Ако ние се съединим като един човек с едно сърце, то започваме да усещаме духовния свят, Твореца, вечния живот – това се нарича горящата свещ на Ханука.

Ханука – това не е още краят на поправянето, а само спирка по пътя. Ние достигаме свойството Бина, отдаване заради отдаването, излизаме от своя егоизъм – издигаме се от Малхут в Бина.

Засега аз още не мога от Бина да се спусна обратно и да използвам Малхут, а само да се издигна над знанието – това се нарича Ханука. Затова не трябва да се използва тази светлина – може само да се гледа на нея.

Когато после достигаме празника Пурим, то взимаме тази светлина и я използваме в своето желание, желание да се насладя, за да ”засияе тъмата като светлина”. Тогава всички сили на Бина се спускат в Малхут и тя самата започва да свети – това е вече краят на поправянето.

А Ханука (”хану-ко” – ”спрели сме се тук”) – това е засега спирка, отдих насред пътя. Като поколение, което странства в пустинята и си изяснява как да се издигне над своето его.

От урок по писмо на Рабаш, 01.12.2010

[28334]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата наша работа се състои в това да се оправдаят състоянията, които ние преминаваме, и тогава те ще ни се покажат като по-комфортни.

И това зависи само от нас! Тъй като  всички тези състояния са неизменни, всичките решимот (духовните гени) трябва да излязат по веригата, едно след друго, и да се реализират до края на поправянето.

Те постепенно се разкриват в теб, за да ги оправдаеш. А какво означава „да оправдаеш“? – Да осъзнаеш, да почувстваш и да разбереш с каква цел  идват, кой ги донася, за какво, в каква последователност.

Така самият ти се развиваш, при това дотолкова, че започваш да включваш в себе си цялото творение. Именно това иска от теб Творецът! И затова ти дава не крайната форма – в нея ти нищо не би почувствал и не би разбрал, а те превежда през цялата тази последователност от действия.

Но съществува ли този процес на практика? – Няма го! Няма нито начало, нито край – нищо няма! Има едно съвършено състояние. Само за теб Творецът го разтегля от началото и до края, като гумено въженце, внедрявайки в Своето единствено действие него, злото начало, желанието за наслаждения.

И тогава ти можеш да преминеш последователно всичките тези състояния – от началото до края, усъвършенствайки при това своите чувства и разум.

Това ти помага да разбереш целия процес на творението – от двете противоположности: от тъмнината – към светлината.

А ако това е било едно състояние, то ти не би съумял нищо да различиш, тъй като ти си творението. На теб са ти необходими две състояния, за да почувстваш и да изясниш едното срещу другото.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 26.11.2010

[28278]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, ако намерението, което ни давате преди урока, изчезва в следващия момент?

Отговор: Нищо не можеш да направиш – трябва да продължаваме да обновяваме намеренията! Аз давам направлението, а ти трябва да се придържаш към него. Ако го направиш, това означава, че ме следваш.

Това е причината да си на урока, а не за да си тренираш разума, като се ровиш из текста! Същността на твоята работа не е в използването на мозъка, а в полагането на усилия да се задържиш в намерението.

Ти трябва да съхраниш посоката и да ме следваш. Аз не мога да ти напомням за него всяка секунда – така аз ще те дърпам насила. Запиши намерението за себе си и по-късно се опитай да останеш в тази мисъл.  Няма значение колко разбираш от текста, който ще чуеш – главното е да работиш над съхраняване на намерението. Намерението е тази „магическа сила” (Сгула), която ти разкрива описаното в „Зоар“.

Ако намерението ти достигне до нужната степен, то ти разбираш „Зоар“ дори на език, който ти е непознат; ти го разкриваш и започваш да живееш във висшия свят, получаваш нови сетива, т.е. сам влизаш в духовното. Това няма нищо общо с интелектуалните догадки. Трябва да възникне ново сетиво. Затова трябва да положиш собствени усилия насочени именно в това и да чакаш светлината да се спусне и да те поправи с едно точно действие.

Аз не мога да го направя за теб – мога само да ти помогна и да ти напомня, но нищо повече. Затова е написано в „Коментар по завършване на „Зоар“” и в други текстове, че човек трябва да се придържа към учителя. Имено за това говорим.

Следва, че трябва да продължаваш да се придържаш към напътствията, които давам в началото на урока и да ги надграждаш. В това се състои нашата съвместна работа.

Всеки ден в тричасовия урок, ти трябва да останеш в същото намерение, но правейки го по-точно, усилвайки го малко по малко, ден след ден. Трябва да направиш така, че то да не изчезне, а да стане все по-ясно, кратко и лаконично, т.е. по-изяснено.

Запиши – аз ти давам съвет, който винаги ще те върне в правилното направление. Ако се изгубиш, запитай себе си: „Какво ще се случи с мен?!” Това е: ако те заболи, то ти не се нуждаеш от нищо друго.

От  урока по  книгата „Зоар“, 25.11.2010

[27664]

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Имам ли свободата на избора да задавам въпроси или и това ми е дадено от Висшето Управление?

Отговор: Свободата на избора не е в това, да зададеш този или онзи въпрос. Свобода на избора означава да не седиш вътре в егоизма си, получавайки удари. Защото, потънал в егоизма си, ти не си способен да разбереш каквото и да е, защото в тебе отсъства още един фактор, който съществува отвън.

Отъждествявайки себе си с някой или с нещо, което се намира отвън, ти можеш да видиш себе си отстрани. Това ще те научи да различаваш двете състояния: светлината и тъмнината. И тогава ще можеш  бързо да напредваш.

Но ако не се включиш в група, не се намираш в отдаване към нея, не получаваш въздействие от нея – ти не напредваш. Защото духовното напредване се състои именно в разбиране на процеса на творението. А за това са ти нужни две отправни точки: едната – вътре в теб, а другата – отвън.

И затова ти е дадена група, за да можеш да придобиеш тази втора точка.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.11.2010

[28275]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: На Конгреса се чувстваше много силно желание от женската половина на кли.

Те задаваха много въпроси и аз в тях чух и почувствах, че мъжката половина не полага достатъчно усилия. И те искат сами да получат светлината на поправянето.

Говоря за всички, които са омъжени и техните мъже са в кабала и за тези, които не са омъжени, или мъжете им не се занимават с кабала. Да, светлината дава Твореца, а не съпруга, мъжа. И няма разлика мъж ли е или жена, освен реализацията.

Няма ли да приемат много жени (а и мъже, та нали във всеки от тях има женско начало и аз мога да работя само с него) това като ръководство за действие? Няма ли да ни разбие? Защо ми е тогава да се женя или омъжвам? Или вашите отговори са само за тези жени, мъжете на които все още не се занимават?

Отговор: Човек се жени не за да получи от жена си светлина, а за да постави себе си в условия, оптимални за духовно предвижване.

Това е съвет на кабалистите и този, който го пренебрегва, лишава себе си от възможност за придвижване. Той си мисли, че може логически да обоснове или да опровергае това, което му казват от по-висока духовна степен.

Съветът на кабалиста е «сгула», чудесно средство, което трябва да се следва. Мъжете задължително трябва да се оженят. Жените – не са длъжни. А духовната работа при това си остава духовна работа.

Има Световното Кли, мъжката и женска негови части, всеки трябва да работи над общото обединение и стремеж към Твореца.

[28266]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Духовното постижение се случва много бавно, защото става дума за проява на нова структура вътре в човека.

Ние дори не можем да си представим какво значи да получиш втора природа! Това не съществува и не е съществувало нито в нашия свят, нито във Вселената, не се е случвало никога в продължение на цялата история.

Тази придобивана от нас природа се строи много постепенно на основата на многочислени частни детайли и състояния, които възникват вътре в нас. Това е щателна , бавна, но непрекъсната работа на висшата светлина над нас.

В процеса на духовното постижение има латентен период, когато вътре в човека се извършва огромна работа по подготовка на духовните свойства/съсъди. И това буквално означава ново раждане.

Но ние не просто трябва да се родим допълнително и в духовния свят – ние трябва да преминем през изменения на всички нива на своето желание: 0/шореш, 1/алеф, 2/бет, 3/гимел, 4/далет, и едва тогава усещаме, че с нас нещо се случва. А до този последен момент 4/далет, всичко случващо се, е неразбираемо и скрито в нас.

Ние все едно преминаваме от нулевата точка на творението до състояния, в които у нас едва – едва започва да се пробужда желание към духовното.

И това дори не е желание, а някакво разбиране на това желание, отключване от онова, което съществува в нас сега. Това се случва първо в чувствата, а след това и в разума. Така ни въздейства висшата светлина.

Затова е нереално да се очаква, че всичко ще се случи за една секунда. Въпреки че човек трябва с всички сили да се стреми към това. С други думи – всеки миг трябва да бъде последен, а ако не се е получило, то нека бъде в началото на следващия миг.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.11.2010

[28282]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Всички светове: Ацилут, Брия, Ецира, Асия и даже нашият свят – имат един и същ строеж, като отпечатъци един в друг. Само че в нашия свят ние не виждаме това.

Започвайки с разбиването на световете и смесването на Бина и Малхут, парцуф СА”Г служи за печат, матрица, отпечатваща своята форма на Бина, съединена с Малхут, върху целия материал, на всички нива: Ацилут, Брия, Ецира, Асия, нашия свят.

Най-отгоре в главата на света Ацилут се намира коренът на всички светове, защото самият СА”Г се отнася към първото съкращаване (Цимцум Алеф) и неговото въздействие не достига до световете от второто съкращаване (Цимцум Бет) директно, а само чрез „сеарот” (тесни като косъм канали)

А от главата на света Ацилут тези нишки се спускат като проекции чак до нашия свят, повтаряйки един и същ строеж, нанизан на същите тези оси, като на шиш. Затова всички светлини се разпространяват чрез паралелни лъчи отгоре надолу.

Но това се отнася само за строежа на световете, а не за тяхното поведение! Правилата на поведение във всеки свят съответстват на неговата степен и затова се различават. Светът Ацилут е целият заради отдаване, а по-ниските светове: Брия, Ецира, Асия и нашият свят действат всеки съгласно своето ниво.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 01.12.2010

[28325]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да постигна подобие на свойствата с Твореца, ако при Него и намерението и действието са отдаване, а при мен има възможност да се поправи само намерението. Как мога да се уподобя на Него в пълния смисъл на думата?

Отговор: Според същността на действието, ти Му се уподобяваш точно. Отдаваш ли Му? Отдаваш Му. Той отдава ли ти? Отдава ти. Правиш всичко, което е по силите ти, за да му покажеш любовта си? Той прави същото.

Ако новороденото прави всичко, за да зарадва майка си, не е важно дали получава от нея нещо или не, важно е качеството на действието! Така е и с хората – ти гледаш по посока на напълването, но тук става разкриване на отношението и е възможно получаващият да отдава.

Само нашият свят живее без отношение, благодарение на искрата светлина, която се намира в него и го оживява. А целият духовен свят действа само съгласно намерението. Когато казваме, че ни изпълват светлините НАРАНХАЙ, какво представляват тези светлини? Това е отношението един към друг и нищо повече.

„Аз получавам от Него!” – какво означава това? Аз получавам Неговото отношение към мен. А какво Му давам? Също само своето отношение към Него. И по този начин, ние се напълваме.

А какво си предаваме един на друг – за нас изобщо не е важно! Ние не се съобразяваме с това. Аз мога нищо да не получавам, като „хафец хесед” (нежелаещият нищо за себе си) и над това, ние изграждаме своето отношение.

Желанието/кли, създадено от Твореца е само черна точка в океана от светлина. Но какво означава „океан от светлина”? „Океан от светлина” ни показва отношението на Твореца към тази точка.

Тази точка трябва също да се разшири до безкрайност в своето отношение към светлината и така тя става съсъд, вместилище за светлината. А какво получава тя? Отношението на Твореца.

Ние не разбираме, че наслажденията тук са само от отношенията един към друг, а без отношения няма наслаждение.

Наслаждения без отношения има само в нашия свят, затова той не съществува. Той е въобръжаемият свят, от който се издигаме в духовното, където всичко се определя само от намерението.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 30.11.2010

[28290]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: По какво се различава екранът („масах”) от махсома?

Отговор: Махсомът („бариера”) е получаването на първия анти-егоистичен екран. Между всички нива има такива бариери (махсоми), но ние ги наричаме просто стъпала.

Най-първото стъпало или „махсом” е толкова особено, защото преди него, човек изобщо не знае какво е отдаване. А след него, започва по малко да си го представя, вижда примера на Висшето и Му подражава. Той има някаква връзка с Твореца.

Защото, изкачвайки се на първото стъпало, той трябва да премине през тази „бариера” слепешката.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 01.12.2010

[28322]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В началото на урока, вие обикновено ни давате обща за всички посока, помагате ни да се фокусираме върху общото намерение. Доколко е важно това?

Отговор: На урок е нужно да  идвате предварително подготвени, с определено желание/намерение – какво желая да получа от урока. Над това трябва предварително да помисля много.

Понякога организирам намерение за всички, без да разчитам на подготовка, показвайки пример. Но по принцип, всеки трябва сам да се подготвя в своето намерение за урока. И именно от намерението му зависи неговия успех в разкриването на Твореца.

Майката дава на малкото дете  онова, което смята, че му е нужно. Но пораствайки, човек избира сам, по свой вкус, ръководейки се от собствения си опит и разбиране.

Не за първи път се докосваме до книгата „Зоар“ и сме изпълнили много упражнения с правилно намерение. В продължение на целия ден, човек е длъжен да се подготвя за урока и да се настройва за учене.

Считам, че трябва да предоставим на хората възможност сами да изграждат намерение, а не да ги призоваваме, като учителката в детската градина : „Хванете се за ръце и след мен”

От това, което човек чувства и разбира, от своето текущо състояние, той трябва сам да се подготвя за урока. Защото урокът е времето за изпълнение на желанията. Тук, на срещата със светлината, човек може да получи това, към което се стреми точката в сърцето му.

Понякога е нужно да се постои в тишина 15 минути преди урока, за да може всеки да извърши вътрешно търсене. Но за това, аз разчитам на вас: между пробуждането и началото на урока имате време да помислите, да се настроите и да изградите своето намерение.

От урока из книгата „Зоар“. Предисловие, 01.12.2010

[28299]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→