Това е идолопоклонничество – да се мисли, че Творецът може да се измени. Казано е: „Аз своето явяване на АВАЯ не съм променял”.

Творецът е построил неизменна система от закони, висшата светлина пребивава в абсолютен покой”. И желанието също е създадено такова – то само се развива от светлината – и все повече усеща/разкрива себе си, сравнявайки се със светлината.

Светлината въздейства на желанието, влиза в него и преминава през всички негови слоеве: 0-1-2-3. И когато достига 4-то ниво (бхина далет) – само тук в нас се появява свободата на избора. Но тя е само в това, да изменим своето отношение. А променяйки отношението, ние променяме и своето усещане.

Ако ти искаш да Го разбереш и да станеш такъв, какъвто е Той, то започваш да чувстваш доброто. Баал а-Сулам пише в „Предисловие към ТЕС”, че целият ни проблем е само в това, ние да разберем висшето управление.

Ние стоим срещу Природата/Твореца – и към кого можем да проявяваме претенции? Цялата предишна история ние сме се развивали по степените 0-1-2-3, както всяко неживо, растително и животинско, принудени да се развиваме неосъзнато под натиска на страданията или привличането на наслажденията.

Но когато ние достигаме 4-то ниво – сме длъжни да се запознаем с този процес и от него да познаем Изпълняващият всички действия.

Тоест на нас ни е необходимо да се запознаем с Неговата работа, да разберем, какво прави Той, да се обърнем в отдаващи – такива, какъвто е Той. Тогава „по Неговите действия ние ще Го познаем”, А познавайки Го, ние започваме да Го оправдаваме, и ставаме такива, какъвто е Той, тоест издигаме се на неговото ниво.

И всичко това е за сметка на намерението. Това не е просто отношение – благодарение на него ние започваме да опознаваме Твореца и да чувстваме в себе си Неговите действия в техния истински вид.

Когато аз се издигна над своя егоизъм, правя съкращение, екран и отразена светлина, – аз ставам подобен на светлината! Тоест аз започвам да разбирам Неговото истинско отношение към мен.

В обличащата се в мен светлина аз усещам „вкусове” (таамим) – отношението на Твореца към мен: какво Той иска от мен, как Той се отнася към мен. Опознавам Източника, от който идва всичко към мен, и благодарение на това се прилепям към Него. Аз започвам да живея не със своите желания, а с Неговите.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 07.12.2010

[29061]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да си представим какво е това „нечисти сили”/клипот?

Отговор: Представи си, че има „добри” хора, които винаги те хвалят и ти дават подаръци, а има „лоши”, които през цялото време те наказват и ти донасят всякакви неприятности.

Сега се пита, кои от тях действително ти носят добро, а кои ти вредят? Всичко зависи от това, каква цел искаш ти да постигнеш.

Тези, които те бият – ти разкриват истината, показвайки ти, че в теб има такива свойства, които са ненавистни за тях. С това те ти показват източника на злото, причината на ненавистта към теб. Ако ти изправиш тази причина, то изведнъж ще видиш как тези враждебни сили стават твои приятели!

Така, какво мислиш, те поначало добри ли са били или лоши? – Видимо, добри!

А тези хора, които само са ти давали подаръци и през цялото време са те хвалили – не са ти дали нищо да поправиш в себе си. Те само са удовлетворявали твоя егоизъм – така, получава се, че те са твои врагове. Нима не е така?

Това е разбираемо, че на всички им се иска да имат около тях „добри” хора, които да ги хвалят – но тези добри хора развалят света! И написано е в книгата „Зоар“, че „цялото тяхно милосърдие е егоистично – заради себе си”.

Необходимо е да обичаме клипот, да ценим Фараона! Всички наши ненавистници указват на нашите неизправени места. И ако ние видим поправките, които можем да направим с тяхна помощ, то трябва да сме им благодарни.

Цялата ни работа е да отгледаме и да възпитаме себе си – това е изясняване на свойствата, които можем да поправим, и да растем за сметка на егото.

Ненавистта към клипот – това е детството (малкото състояние/”катнут”)! Трябва да видим техният източник – защото висшата светлина идва чрез тях, през нашите повредени желания, и ни показва тези неизправности отстрани, във вид на външни, нечисти сили, клипот. Това се нарича „видими пороци”.

А всъщност аз гледам себе си в огледалото и виждам своето лице, което не ми харесва! Така кого да виня, огледалото или самия себе си? Клипа е нашето огледало. Всички пороци, които ни показва тя – се намират вътре в нас (както и целият свят, който ние виждаме наоколо).

Всички катастрофи и проблеми, с които се сблъскваме, от малките и до най-големите – това е проекция на нашите вътрешни свойства.

Затова без клипот е невъзможно! Ние нищо не бихме постигнали, нищо не бихме чувствали, нищо не бихме различавали. От къде щяхме да започнем нашето поправяне, ако не от клипот?

Невъзможно е да поправим порока, ако не разкрием неговата причина. А ролята на клипот е да ни покажат нашите неизправности. Това е най-необходимото за нас! Ние знаем, че да достигнем до плода можем само през кората.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 06.12.2010

[28948]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо му е потрябвало на Твореца такъв сложен процес на поправяне на творението, за да може творението да действа само – нима не е трябвало веднага да бъде направено поправено?

Отговор: На Твореца не са му нужни нашите действия – на Него му е нужно да разбереш нещичко и сам да се придвижваш, докато не достигнеш целта.

Творецът така е създал всичко – от раз, а цялото разпространение на световете отгоре надолу и обратния подем нагоре, са нужни само на тебе! Творецът не може от раз да ти даде всичко, което в крайна сметка ще получиш.

На теб ти трябва да преминеш през всички стадии: 0-1-2-3-4, докато не започнеш да възприемаш, да разбираш и да станеш такъв, както и Той.

Постижение означава знание на явленията „в корена“ и неговите следствия. Ти трябва да постигнеш цялото творение, в целия комплекс, а това може да стане само постепенно, учейки се на противоположностите на всяка крачка, през цялото време разкривайки отначало недостатък, а след това напълване, разбиране / неразбиране, лошо усещане / добро. Само така се строят в тебе струните на душата, иначе не бива.

Разбирам, че искаш всичко веднага, но така не може. Нима може да се вземе малко дете и за един ден да направим от него професор?

Мъдрец е този, който през целия живот е наблюдавал неговото устройство, как едно се е развивало от друго, как всичко е свързано с другите, постепенно е поумнявал, за да стане накрая мъдър!

А ако от веднъж му се набие в главата цялата тази информация, то това ще бъде просто „компютър“, работещ по заложена в него програма. Но ако тази информация постепенно, поетапно се отпечатва в материала, който усеща добро и зло, истина и лъжа, пустота и напълване, то ще се получи жив „разум“, а не компютър.

Това е цялата разлика! Защото той ще узнае разликата между светлината и тъмнината, той ще се научи на това, в него ще се появи желание, той самият ще знае какво иска да разбере и да почувства!

Всяка порция данни, която ти зареждаш в компютъра, трябва да предшества неговото желание, за да пожелае той самият да я получи, да знае какви празнини и неразбирания трябва да напълни. Компютъра трябва сам да реагира! И тогава ще се превърне в човек…

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 03.12.2010

[28877]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Святост“ / отдаване се крие зад „нечистите сили“ / клипот. За да я достигнем, трябва да ги преодолеем – а за това трябва да стана умен, разбиращ, чувствителен, силен.

Ако имаш инструментите (келим) за работа с това, което се крие вътре в кожата (клипа), то ти можеш през нея да се добереш до плода.

До грехопадението на Адам не е имало нечисти сили, „кожа“, клипот. Казват, че цялото дърво имало вкус на ябълка! Вкусваш от ствола, а той е сладък като ябълка, точно същия вкус… Това е знак, че е невъзможно да бъде намерено гнило място, нуждаещо се от поправяне!

Затова на Адам му се е наложило да съгреши, т.е. да разкрие греха. Тъй като греха вече е съществувал. Ние не създаваме нищо ново, а само разкриваме разликата между „възникнало от нищото“ (еш ми-аин) и „винаги съществуващото“ (еш ми еш), творение и Творец, на цялата дълбина на последното четвърто ниво.

Това е разлика между това да бъдеш животно или да бъдеш човек! Именно това ни показват клипот.

Това се нарича „помощ против тебе“. Само помисли, някой стои направо срещу тебе и постоянно ти помага, абсолютно във всичко!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 06.12.2010

 [28943]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли връзка между света Ацилут и света Адам Кадмон (АК), след разбиването на света Никудим?

Отговор: Нямаме никаква връзка със света Адам Кадмон, защото той се отнася към Първото Съкращаване.

Ние не можем да го усетим, неспособни сме да разберем на какъв принцип съществува и работи. Това е разум, усещания и разчети, които не можем да постигнем и ще го направим едва след пълното си поправяне.

Например, нека допуснем, че твоят котарак те гледа. Той не разбира за какво мислиш. Малко чувства настроението и състоянието ти, защото животното, което зависи от теб има някаква представа за теб, като за стопанин. Но твоите мисли, разчети и желания никога няма да може да разбере.

По същия начин, не можем да разберем и света Адам Кадмон. Петте парцуфим на АК са по-високо от нашето постижение. ГАР (първите три парцуфим) на света Ацилут, също се наричат непознаваеми – ние не ги постигаме.

Само, започвайки от пълното поправяне (Гмар Тикун) и нататък, когато се съединят всички келим/желания, ще можем да постигнем това. Първо ще поправим АХАП де-алия (АХАП на издигането), ще поправим ЕЛЕ, които ще се издигнат и съединят в името ЕЛОХИМ, в пълната Бина.

А после, в заключителното действие на процеса на поправяне „Рав паалим умекабциел”, когато светлината, идваща свише в света Ацилут се спусне до парса, и към Ацилут се присъединят всички разбити желания, тогава светът Ацилут ще се разпространи и под парса, до края на света АК (Сиюм Галгалта), както е казано: „И нозете му ще стъпят на Маслиновата планина”. Тогава ще можем да се съединим с десетте пълни изначални сфирот на Адам Кадмон.

Защото целият процес на разпространяване на световете и нашето поправяне е предназначен, за да се напълни първия парцуф Галгалта. Само тогава ще постигнем петте парцуфим на Адам Кадмон и ще влезем с тях в кръга на безкрайноста.

Тогава линията (йошер) и кръговете (игулим) ще се изравнят помежду си. Всичко, което е било в кръга ще приеме формата на линия и няма да има разлика между линията и кръга.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 07.12.2010

[29045]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът преднамерено заплита своето управление над нас така, че не можем разберем, къде е началото и къде – краят. Като че ли Той изобщо не съществува!

Но ако сега, Той ми се разкрие, то моето „Аз“ няма да съществува. Нали всичко извършва и на 100% управлява Той?

Трудно ни е да разберем факта, че в духовното измерение ние, такива егоистични, каквито сме сега – не съществуваме! Моята личност започва да се проявява само тогава, когато започна да Му се противопоставям. Моята духовна реалност започва от Фараона, от когото трябва да взема цялата негова мощ. Това означава да се противопоставя на Твореца. А иначе, как ще порасна?

Впоследствие, въз основа на противопоставянето, аз ще придобия формата на Твореца, но това става в съответствии с онова, което аз самият съм планирал – след като съм проверил, изяснил и решил, че именно това ми е необходимо и си струва да направя.

За тази цел, трябва да включа в себе си двете противоположности: тъмнината и светлината заедно. Иначе, няма да стана самостоятелен. Ето защо, Творецът малко по малко ни пробужда, като ни изпраща всякакви проблеми, за да съумеем  правилно да се насочим.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 03.12.2010

[29018]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Не разбирам, как могат да се разбият Галгалта ве-Ейнаим? Нали те са отдаващи желания, а върху отдаването няма ограничения?

Отговор: Няма такова нещо като отдаващи желания/съсъди/келим! Съсъдът може само да получава. Творецът е създал желание за получаване на наслаждение.

Творението може да отдава, ако получи от светлината свойството любов към някого. Тогава, то ще може да усети желанията на любимия и чрез себе си, през своя екран, ще напълни онзи, когото обича, със светлина, защото е присъединило към себе си неговото желание като свое.

Затова е и казано: „Възлюби ближния като себе си”. Съсъдът действа само в една посока – той може само да получава и нищо не може да даде, защото е творение.

Така че, келим (съсъдите) Галгалта ве-Ейнаим – това е също желание за получаване на наслаждение. Когато те губят  екрана (намерението за отдаване),  получават светлина заради себе си – и се разбиват.

Има само желание и светлина – едно от двете! Желанието за получаване е целият материал на творението. Ако върху него има анти-егоистичен екран, тоест свойството, което е получило от светлината и докато свойството го удържа, както магнитът държи къс желязо – то ще остане в отдаването.

Но в момента, в който светлината изчезне, това желание веднага става получаващо – по силата на своята природа. Тук нищо не може да се направи.

Всеки от нас може да бъде поставен в такива условия, в които да изгуби цивилизования си, интелигентен образ и да се върне към своето „първобитно състояние”. Всичко зависи само от поправянията!

Изчезват поправянията и остава неприкритото егоистично желание. Добавят се поправяния – и ние можем да „се представим” като желание за отдаване.

Затова, Галгалта ве-Ейнаим са също получаващи келим – като АХАП. Само че, са малки, по-светли, не толкова груби. По тази причина, върху тях може да се извърши такова поправяне, че те да ни се струват като „отдаващи”.

Но, щом светлината и екранът изчезнат, те веднага стават получаващи – като всички останали.

Просто  по-лесно е да бъдат поправени, но въпреки това се нуждаят от поправяне. В творението няма нищо друго, освен желанието за наслаждение.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29056]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво мога да дам на групата по време на обучението?

Отговор: Своето участие, стремежа към целта, колкото се може по-силно. Това е и силата на поръчителството, с която укрепваме групата.

И особено по време на обучението, когато можем да се обединим и да привлечем светлината, възвръщаща към източника.

От урока по книгата“ Зоар“. Предисловие, 07.12.2010

[29031]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да мисля за поправянето, което носи книгата „Зоар“, ако изпитвам отрицателни емоции, като ненавист например?

Отговор: Молитвата – това е което чувства сърцето. Ако сега в моето сърце има ненавист, това е моята молитва – „аз искам да се преборя с моя ненавистник”.

За правилното използване на тази сила, която се крие в книгата „Зоар“, в нейното съвместно/групово четене, аз трябва първо да подготвя сърцето си – за да желае същото, което желае и Творецът.

В действителност Творецът отговаря на всяка молитва – желание на нашите сърца. И затова този свят е толкова лош!

Но от друга страна е казано, че Той отговаря само на тази молитва, която е преминала през „вратата на сълзите”. Така, нима Той все пак откликва на всяко желание, даже на мимолетния каприз на детето и на желанията на злодея?

Да, казват кабалистите, разкрили системата на взаимоотношенията между нас и Него. Крадецът, набелязал си обир, грабителят, тръгвайки да граби, и готовият да убива, също искат да преуспеят и тяхната молитва се приема. Защото става дума за желанията Малхут на света Ацилут. А всичко, което е по-ниско от нея, включително нашият свят, принадлежат на нея.

И така, защо говорим, че желанието може да се повдигне в Малхут, а може и да не се повдигне? – Работата е там, че ние правим разграничение на два вида желания:

– Едните са устремени в същото направление, в което е и волята на Твореца. Тогава те се обединяват с висшето желание и се възприемат като изобилие свише.

– Другите не съответстват на волята на Твореца. Те също предизвикват отговор свише, както и положителните желания, но се възприемат като отрицателни желания, отрицателно, като негативна реакция.

Тя поправя човека, водейки го по дългия и труден път на страданието, вместо по краткия и лек път, когато неговото желание и желанието на Твореца съвпадат.

Затова е желателно да се готвим за правилната молитва – и с нея да се обръщаме към книгата „Зоар“. Защото човек не може да седи на урока без някакви желания.

Така или иначе той иска нещо и, ако желанието му е предварително подготвено, устремено в нужната посока, то, четейки „Зоар“, той напредва леко и бързо.

А, освен това, трябва да помним, че се намираме в група и с нейна помощ усилваме своята молитва. Излиза, че, ако мислите на човек не са насочени към целта, той влиза в  противоречие с групата и още повече усеща негативната реакция свише.

По такъв начин цялата наша работа се заключава в подготовката за урока, в четенето на „Зоар“ и други кабалистични книги. А когато дойдем на урока – вече е трудно нещо да се промени. Защото сърцето на човека вече е настроено на определено желание.

И затова е много, много важно с какви мисли лягам да спя, как се подготвям за урока на сутринта. Тези минути играят решаваща роля. Не трябва да се забравя и за физическата подготовка, за да не заспива отново тялото.

Рабаш пише в статия 36 от Даргот Сулам: Казано е: „Чуващият молитвата”. Защо „молитва” в единствено число? Нима Творецът не чува всички молитви? Работата е там, че ние трябва да отправяме само една молитва – за възстановяване на Шхина от прахта.

Да се молим за възстановяването на Шхина от прахта значи да желаем да разкрием Твореца, свойствата на отдаване и любов към ближния в мен, за да бъда подобен в това на Твореца. Ако всичките си усилия насочваме в една посока, то чукаме на врата, която обезателно ще се отвори.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 07.12.2010

[29034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Музика, Намерение - Няма коментари→

Баал Сулам, „Предисловие към ТЕС“, п.44: … Разбирането на управлението на Твореца има за причина цялото благо, а неразбирането – причината за цялото зло.

И се получава, че това е полюс, около който се въртят хората, към наказание или към милост.

Ние не разбираме управлението на Твореца, на нас не ни е ясно как Той се отнася към нас. Затова ние през цялото време като че ли искаме от Него: „Е, къде си Ти, добър и творящ добро?“ И какво получаваме в отговор: „Аз съм добър и през цялото време ви нося добро, но какво правите вие с това?!

Вие вземате цялото добро, което Аз ви изпращам, превръщате го в зло и вместо светлина и топла любов, получавате пламъка на пожарите. Вие сте тези, които не обличате светлината Хохма в светлината Хасадим и вместо неговото светене в светлината Хасадим към вас идва разрушителния огън“.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 03.12.2010

[29010]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→