Въпрос: Не разбирам, как могат да се разбият Галгалта ве-Ейнаим? Нали те са отдаващи желания, а върху отдаването няма ограничения?

Отговор: Няма такова нещо като отдаващи желания/съсъди/келим! Съсъдът може само да получава. Творецът е създал желание за получаване на наслаждение.

Творението може да отдава, ако получи от светлината свойството любов към някого. Тогава, то ще може да усети желанията на любимия и чрез себе си, през своя екран, ще напълни онзи, когото обича, със светлина, защото е присъединило към себе си неговото желание като свое.

Затова е и казано: „Възлюби ближния като себе си”. Съсъдът действа само в една посока – той може само да получава и нищо не може да даде, защото е творение.

Така че, келим (съсъдите) Галгалта ве-Ейнаим – това е също желание за получаване на наслаждение. Когато те губят  екрана (намерението за отдаване),  получават светлина заради себе си – и се разбиват.

Има само желание и светлина – едно от двете! Желанието за получаване е целият материал на творението. Ако върху него има анти-егоистичен екран, тоест свойството, което е получило от светлината и докато свойството го удържа, както магнитът държи къс желязо – то ще остане в отдаването.

Но в момента, в който светлината изчезне, това желание веднага става получаващо – по силата на своята природа. Тук нищо не може да се направи.

Всеки от нас може да бъде поставен в такива условия, в които да изгуби цивилизования си, интелигентен образ и да се върне към своето „първобитно състояние”. Всичко зависи само от поправянията!

Изчезват поправянията и остава неприкритото егоистично желание. Добавят се поправяния – и ние можем да „се представим” като желание за отдаване.

Затова, Галгалта ве-Ейнаим са също получаващи келим – като АХАП. Само че, са малки, по-светли, не толкова груби. По тази причина, върху тях може да се извърши такова поправяне, че те да ни се струват като „отдаващи”.

Но, щом светлината и екранът изчезнат, те веднага стават получаващи – като всички останали.

Просто  по-лесно е да бъдат поправени, но въпреки това се нуждаят от поправяне. В творението няма нищо друго, освен желанието за наслаждение.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29056]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →