Въпрос: Кога в света ще настане мир и навсякъде ще има едно и също ниво на живот? Сега хората се преместват по целия свят в търсене на работа – а тогава всеки човек ще може да остане в родината си и там да живее достойно?

Отговор: Когато в света настане мир – светът ще изчезне… Защото „свят” (олам) означава „скриване” – а него повече няма да го има, всички ще се издигнат към усещането за света на Безкрайността. Нашето сегашно усещане за реалността ще изчезне.

Но докато  сме в процес на поправяне и усещаме себе си намиращи се в „света”, в скриване, в непоправена действителност, то остават различия в жизненото ниво на хората. Защото нашият свят  е проекция на висшия свят.

В степента, в която предизвикваме поправяния във висшия свят, сливания със светлината (зивугим) – и в този свят съответно ще се усещат последствията: страдания или радост.

Ако  предизвикваме само положителни процеси, само изяснявания в света Ацилут,  и процесът на поправяне  работи като поправен часовник, тогава ще се чувстваме добре и в нашия свят.

Но ние, все още не сме завършили поправянето, и затова този свят засега съществува в нашето възприятие и не всички негови части са равни.

А когато в света се установи мир, аз мисля, че човек вече няма да чувства такава зависимост от мястото на живеене. Светът ще бъде толкова обединен, всички в една мисъл, допълвайки се един друг, че всеки ще може да намери кое място му подхожда най-добре съгласно висшите духовни сили, действащи по различните части на земното кълбо.

Защото земното кълбо е следствие от влиянието на висшите сили. Аз изведнъж ще почувствам кое място е най-добро за мен и ще отида да живея там, защото то  ще подхожда точно на корена на моята душа съгласно духовната география.

Във времето, движението и пространството, аз ще извършвам само такива действия, към каквито ме насочва висшата сила, водеща моето поправяне. Това се нарича мир и съвършенство.

Когато  се приближим към духовното поправяне, няма вече да са ни необходими никакви войни за територии! Всеки ще почувства къде му е удобно и хубаво да се намира!

Всички граници ще изчезнат и човек ще живее съгласно корена на своята душа, точно като електронът в електрическото поле, който се стреми към мястото на своето равновесие.

От урока по статията „Мир в света“, 20.12.2010

[30318]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Възможно ли е да постигнем мир в нашия свят, във висшите светове? „Мир“ означава абсолютна „пълнота, съвършенство“, а не такъв, когато  ми се струва, че е добре, а след миг,  съм пак недоволен. Ако това е съвършенство – то е завинаги.

Може ли е да постигнем това, програмирано ли е  в природата, или това са просто мои несбъднати мечти и никога няма да ми бъде добре? А ако мирът в светът е възможен, то как да стигнем до него?!

Виждаме, че ситуацията в целия свят става все по-сложна. Като че ли човечеството има всички възможности да се развива към добро, а то пропада в пропаст и изобщо не може да намери правилния път за себе си.

Човекът само се въвлича  във все по-големи проблеми. Всички умеят умно и красиво да разсъждават, а на практика се оказва, че не сме способни да постигнем каквито и да е добри резултати – нито в общия, нито в частния случай.

И защо природата ни поставя през цялото време в противоположно на света и съвършенството положение?! И ако ни е писано в крайна сметка да го постигнем, то как да го направим?

За всичко това Баал а-Сулам пише в своята статия „Мир в света“, която започваме сега да четем.

Не може да има мир в света, докато има хора, които са недоволни от нещо – това вече е недостиг на съвършенство.

Светът се развива, с всеки изминат ден става все по-интегрална система, в която всички части са свързани една с друга като зъбни колелца. Нито едно от тях няма свободата да се отклони и на милиметър в страни, в какъвто и да е смисъл: в желанието си, в мислите си, в действията – без да повлияе с това на всички останали.

Затова в света не може да има покой и съвършенство, докато има макар и един неудовлетворен човек, който не е съгласен, че това състояние е съвършено. Това е закон на интегралната система. Всички сме свързани като органите на едно тяло, а ако един орган заболее – усеща се в целия организъм.

Но от друга страна, придвижването към мира е стъпаловиден процес, както по отношение на целия свят, така и на отделни негови части.

Днешният свят е като болен, който лежи на операционната маса за операция на отворено сърце. И разбира се, че лекарят няма да обърне внимание на дребните му  жалби, като например болка в крака. Затова поправянето на света ще става постепенно.

От урока по статията „Мир в света“, 20.12.2010

[30330]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Съгласно духовните корени, на коя страна ще е най-трудно да се присъедини към постигането на мира в света?

Отговор: Това трудно може да се каже сега, защото процесът е много сложен. И не, защото е тежък – светлината работи и прояснява желанията.

Но именно по тази причина, могат да започнат да се надигат най-низките желания. Между тях може да се появи такава връзка, че в началото да се събудят  части, за които дори не сме си помисляли.

Например, в Южна Америка изведнъж се появиха  много хора, стремящи се към духовното развитие, толкова вярно чувстващи и разбиращи  методиката за постигане на Твореца.

А Европа, която винаги се е смятала за културен център на света, засега остава глуха за Кабала. Но никой не знае какво ще се случи утре! Може всичко да се преобърне!

Затова  разпространяваме науката Кабала по целия свят, а на който му е дошло времето да се събуди – той ще се събуди.

От урока по статията „Мир в света“, 20.12.2010

[30324]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книга „Зоар“. Предисловие. Статия „Мъдростта, на която се държи светът„, п.40: Този, скритият, който е неизвестен, той е Арих Анпин. Тъй като думата създал (ברא), се намира в самата дума берешит (בראשית – първата дума на Тора), в такъв случай – кой е Той, който е създал това?

Това е този скрит, който е неизвестен – скритата Хохма на  Арих Анпин. Защото Той е извел Бина от своя рош и я е направил ВАК, т.е. създал е тези шест висши по-големи окончания, косвено указани в думата берешит.

Бина се отнася към главата на парцуфа (рош). А освен това тя представлява хафец хесед – буквално: иска милост, т.е. никога от нищо не изпитва недостиг. Милост винаги има предостатъчно и, ако я искаш, моля, получавай. Върху нея няма ограничения, никой не ти поставя условия или забрани.

Затова Бина се нарича „свободна страна”, „свободно желание”. Тя може безпрепятствено да присъства навсякъде, а също снабдява със собствените си свойства Малхут, егоистичното желание. Тогава,  това желание става даващо и също преминава в категорията хафец хесед. По такъв начин, Бина е способна да служи като средство за поправяне на Малхут, за поправяне на душите.

Самите души не могат да се издигнат при нея, в рош на парцуфа.  Не искайки нищо за себе си, тя се намира там в съвършенство. Но без никаква загуба, тя може да се намира и извън главата, в мястото на обитаване на нисшите, предоставяйки им своето съвършенство.

Там, където те са нещастни, където страдат, неспособни да напълнят себе си заради недостиг на поправяне, там, където светлината не може да се появи, докато не бъдат изпълнени условията на Първото съкращаване (Цимцум Алеф) – там Бина им обезпечава светлината хасадим и показва колко е хубаво да се намираш в свойството хесед.

И наистина, тя няма никакви ограничения, никакви проблеми –  не се разделя със съвършенството дори на най-ниското стъпало.

Ето защо „бащата”, т.е. Хохма, който не може да се появява никъде, извежда „майката”, т.е. Бина, навън, за да бъде тя там, където страдат децата, и на първо място да им обезпечи поправяне на милосърдието (хасадим).

Тогава, те постигат съвършенство на отдаването,  вече не са подкупени, не са заробени от своето желание за наслаждаване – и започват да се замислят не само за отдаването заради отдаване, но и за получаването заради отдаване. Защото в тях има желание да получат светлината хохма и сега, осигурили си свойството Бина, те могат да пробуждат своето желание.

Но да го пробуждат само в онази степен, в която са способни да го подчинят на властта на Бина. По този начин, Малхут постепенно се включва в Бина – с други думи, получаващото желание на душите се включва в даващото желание Бина, което са получили. Тогава, те получават светене на хохма отдолу нагоре – „екранизирайки” го в отдаване.

Така душите поправят себе си чак до окончателното поправяне (гмар тикун). Затова е и казано: „берешит” – бара шит, т.е. създал шест окончания, ВАК на светенето на хохма. Това вече са големите поправяния по пътя към целта.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 20.12.2010

[30276]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предговор. „Буквите на раби Амнон Саба“, п.34: „Буквата заин се пише във вид на юд над вав.“

Казано е: „Доблестната жена  е  венец  за своя мъж“, защото тя се включва в мъжкия свят, тоест вав, и тогава става венец на главата му.““

Всяка буква е сбор от множество свойства и състояния, през които преминава човек, докато не прояви буквата в себе си и не започне да работи с нея. Заин (ז) е седмата буква от азбуката, „венецът на главата на праведника“, „доблестната жена“, юд (י) над вав (ו).

Представете си, че сте на мястото на царската дъщеря, която наблюдава двама герои, сражаващи се за правото да станат неин съпруг. Какво ще почувства тя, наблюдавайки ги? В този момент, всъщност, се решава нейната съдба. Някой интересува ли се, кого от тях тя обича, и дали въобще обича някого? Не. Победителят ще стане неин мъж за цял живот – това е.

Как се чувства човек с непоправени свойства в такава ситуация? Как се отнася към ставащото? А едновременно с това, той трябва да се поправи до такава степен, че накрая изцяло да заобича победителя. Как да го направи? Как да се „влюби” в своя избранник само, защото той е победил?

Затова трябва да се издигнем във вяра над знанието, над егоистичните чувства, над личното отношение и безрезервно да заобичаме този, който е по близо до Твореца. Ето какво трябва да постигне Малхут.  С други думи, човек  трябва така да се поправи, че да се съгласи с изхода на сражението.

Вероятно, този пример ще ни помогне да си представим, да почувстваме, как поправяме себе си в свойството на буквата зайн. Човек трябва до такава степен да се издигне над своите лични усещания, че неговата любов към победителя да бъде абсолютна.

От една страна, царската дъщеря не си избира мъж, а от друга – той ще стане за нея любим съпруг за цял живот.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 19.12.2010

[30175]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Целта на изучаването на Тора (кабала, разкриваща Тора), е да почувстваме този, Който дава Тора. И ако човек не си поставя такава цел – да постигне усещането за Даващия Тора (за Твореца), той се смята за „гой” (нежелаещ да разкрие за себе си Твореца, независимо от своят произход и националност), тъй като на него не му е нужна вяра (усещане за Твореца), т.е.  няма потребност да изпълнява съветите (указанията на Тора, съветите на кабалистите) за постигане на вярата (усещането за Твореца).

Затова, той все още се нарича „гой” (нежелаещ да разкрие Твореца), т.е. недостигащ свойството „Исраел” (стремежът към Твореца).

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 12 1987-88 г.

[30280]

Filed under: Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво oзначава „да издигнем важността на сливането с Твореца“?

Отговор: Ние трябва да преценим: откъде гледаме  пътя си, самите нас и целия свят  – от своята точка или от точката на Твореца? Трябва да се вземе решение.

Ако гледам от своята гледна точка, то „всеки съди в степента на своята порочност” и тогава не виждам истината. Ако обаче гледам от Неговата точка, която трябва да постигна, да стана подобен на Него във всичко, оттам оценявам и виждам всичко.

Оттам  започвам да разбирам, че любовта е подобие на свойствата. Аз приемам  цялата Му природа и тя става като моя собствена – разбира се, над целия ми егоизъм, всичките ми свойства, огромната ненавист и тотална съпротива. Но само тогава мога да разбера, кои от желанията в мен са предназначени за поправяне.

Защото, ако сега гледам, изхождайки от себе си, аз не виждам какво трябва да се поправи, кое е важно сега. Виждам това само в  случай, че улавям крайната точка, както е казано: „Краят на действието е в началния замисъл”.

Въпрос: Но какво пречи на човек да погледне от крайната точка?

Отговор: В мечтите си, той не се намира в състояние на сливане с Твореца – не се безпокои за това, да достави удоволствие на Твореца, и това пречи.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 20.12.2010

[30284]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Необходимо е да се разбере, че колкото повече се стараем да се сближим помежду си, толкова повече всеки от нас открива, че ненавижда другия.

Защото всеки път, приближавайки се към теб, аз разкривам колко си противоположен на мен. И колкото повече се приближавам към теб, толкова по-далече оставям онова място, от което съм излязъл, където съм бил сам.

Да допуснем, че направя крачка към теб, тоест все повече и повече ще те опозная. А колкото повече те опознавам, толкова повече ще нарасне моята ненавист към теб. Защо? Защото ще разбера, колко си противоположен на мен. Това е първото препятствие при напредването.

Второто препятствие се състои в това, че колкото повече се приближавам към теб, толкова повече се отдалечавам от себе си. Защото, за да те опозная, трябва да оставя своите свойства и да узная твоите.

Да кажем, че ти си продавач, а аз – купувач. Ти казваш своята цена, а аз предлагам моята, и постепенно, пазарейки се, ние стигаме до компромис. Но колкото повече идвам към теб, толкова повече се отделям от своите първоначални думи.

Става ми все по-трудно, защото изоставям своето предишно мнение, за да се приближа към теб. И макар, ти също да се отдалечаваш от своето мнение, това не ме вълнува. Вълнувам се само за себе си.

По такъв начин, според степента на приближаване към теб, аз откривам: 1) твоята противоположност, 2) отдалечаването от самия себе си.

И затова, колкото повече напредваме и се приближаваме към Твореца, към поправянията, толкова повече се увеличава нашият авиют/плътност на желанието и трудността, която усещаме нараства по експонента. Защото ми става все по-трудно и от осъзнаването на това, че си противоположен на мен, и от това, че трябва повече да се отдалеча от себе си.

Според степента на нашето напредване, ние през цялото време придобиваме допълнителни келим/желания за поправяне, увеличаваме ги. Неочаквано разкриваме желания, които са много по-големи, отколкото сме си мислили преди.

И това е хубаво, защото тогава има какво да поправя – много повече, отпреди. По-рано съм си мислил: „Я виж, трябва да поправя само 10 грама”. И изведнъж откривам, че това не са 10 грама, а 50 кг. Но, поправяйки ги, аз печеля 50 кг. светлина.

Въпрос: И кога настъпва поправянето?

Отговор: Поправянето ще започне, когато се откажеш от голямата ненавист и пренебрегнеш голямото отдалечаване от себе си, защото най-важно за теб ще бъде да се съединиш с мен. Това е отказ и от двете.

Искаш да се намираш сред любов? Покажи, че обичаш! Как да го направиш? Отказвайки се от ненавистта и пренебрегвайки отдалечаването от себе си.

В нашия свят всичко е просто – купуваш на годеницата си пръстен и тя ти принадлежи. А в духовното, това отказване е много трудно.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 20.12.2010

[30290]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам „Основи на намерението“, п.87: И знай, че завършеното зло, в което няма нищо хубаво – това е изясняване на трите „външни клипот“ които се поправят само в Края на поправянето (Гмар Тикун) – но четвъртата клипа не се изяснява напълно и затова остава във вид на „одеяние“ и „кожа“.

Тоест в нея има нещо хубаво, но засега неизяснено – и затова се нарича клипа. Но, все пак, това не е такава клипа като трите нечисти клипот, за които е ясно, че в тях не може да има нищо хубаво и затова не можем да ги поправим до самия Гмар Тикун.

А четвъртата клипа – клипат Нога, можем да изясним и трябва да работим с нея. Това са разбитите келим, паднали в световете БЕА, където доброто и злото са смесени заедно. Именно с това изясняване ние се занимаваме в клипат Нога, наричаща се средна третина на сфирата Тиферет.

Това е единственото място на нашата свободна воля. Над нея е светостта, там няма какво да се изяснява. Под нея е пълната нечистота, клипа, с нея също няма какво да се прави. Ние можем да работим само в клипат Нога, където са смесени доброто и злото.

Излиза, че именно това е мястото, където трябва да се намираме през цялото време –  в мястото на обърканост и съмнения, където всичко е смесено и нищо не се разбира, всичко е тъмно. Там трябва да си изясняваме нещата, това е мястото на нашата работа!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 20.12.2010

[30306]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Струва ли си да се четат кабалистичните текстове на иврит, дори когато не се разбира езикът?

Отговор: Тук, преди всичко, е важно доколко човек се въодушевява от самата идея.

Затова си струва да чете книгите на разбираем език. Той трябва да е с нас чувствено, а не граматически.

Геометричните форми на изписване на буквите съществуват само в нашия свят. На малко по-високото, духовно стъпало, това вече не е геометрия, а свойства, които по никакъв начин не са свързани с очертанията, които виждаме сега. Там контурите на буквите се сливат с усещането.

Така че, ако човек не знае иврит, нека слуша урока на който и да е език, който ще му позволи да вникне в същността, в идеята.

А всъщност, тези букви не принадлежат на езика иврит, а са символи на две сили – хасадим и хохма, получаването и отдаването, свързващи се помежду си по различни начини.

На иврит буква (от, אות) –  също така е и символ. Пред нас имаме не буквите на иврит, а геометрични форми, обозначаващи различни съотношения, съчетания на две свойства.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 19.12.2010

[30165]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→