Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Тора

Под Тора се подразбира светлината съдържаща се в Тора. И в казаното от мъдреците: “Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне“, – има се впредвид светлината, заключена в самата Тора, тъй като светлината съдържаща се в нея, възвръща към Източника.

Баал аСулам. Шамати, статия 6. “Помощта, която оказва Тора в духовната работа“.

Тора се явява специално средство за поправянето, способно да отмени злото начало (егоизма на човека) и да го застави да отстъпи (да спре да използва егоизма си), както е казано: “Нейната светлина възвръща към Източника“.

Баал аСулам Науката Кабала и нейната същност.

[29418]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Ако пренесем целия акцент именно върху връзката на децата помежду им и върху връзката на децата с възрастните, а не лично към всеки един – кой е той и какъв е – и възпитавайки, развиваме връзката на човека с околната среда, тогава той и вътрешно ще се развие правилно!

Защото всички наши вътрешни качества, наклонности и гени, не подлежат на поправяне и са ни дадени само с цел контакт с другите.

Цялата тази система е била създадена като абсолютно противоположна на сегашното състояние и ние сме били слети в едно общо желание до такава степен, че никой от нас изобщо не се е усещал и е бил незабележим.

Само след разбиването на тази система, ние сме се разделили на „аз”, „ти”, „той”. Затова, нашите личности не изискват никакво поправяне – те ще изчезнат със създаването на правилни връзки и с нашето включване във всички останали.

Само тези връзки или тяхното отсъствие определят как човек се представя в обществото и доколко правилно работи в него и се реализира.

От урока по статията „Свобода на волята”, 10.12.2010

[29373]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Казано е: „Аз съм създал злото начало”. В седмичната глава „Ваешлах”, образът на Ейсав е една особена интерпретация на злото начало, в други глави ще е Фараонът, Билак, Билам и други злодеи, но това винаги ще е моето зло начало, то не съществува извън мен.

То само бива описвано във всевъзможни ракурси, разграничавайки различни свойства, с които трябва да работя всеки път на различно ниво.

В противовес на това ми разказват, с помощта на какви сили трябва да работя и показват как първата ми среща с това зло начало завършва с пълен провал.

Когато то се разкрива, аз незабавно му се подчинявам – не знам какво да правя! А после, постепенно започвам да се освобождавам от него, да го отделям, съкращавам и по малко да го управлявам.

Отрязвам част от него и я поправям, после още една, и така ние преминаваме от един към друг пласт до самия край на поправянето, докато не поправим целия си егоизъм.

Тора винаги ни разказва за това, как човек сам се поправя и сега вече изобщо няма да ти е трудно да я четеш.

Човекът е малък свят и със сигурност съществува в теб. Ти трябва само да се постараеш да намериш къде в теб се намира Бейт Ел, Шхем, Балак, Дина – всички герои на този разказ, а освен това и всичко неживо, растително и животинско, за което разказва Тора, защото това също са свойства на твоята душа, но на по-ниско ниво.

В никакъв случай не трябва да виждаш в Тора литературно произведение. За това е казано: „Не си създавай образ, не си създавай никакъв облик”.

От предаването „Седмична глава”, 18.11.2010

[29340]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Как бихте определили развиващия се човек?

Отговор: Кукла, движеща се с моторче, с реостат под него . Задвижват го и в куклата започва развитие, тя се преобразява, нараства нейното потребление, после  започва все повече да се среми към знание, след това се стреми към осъзнаване на причините за страданията, които не са се повлияли нито от развитието на потреблението, нито на знанията, нито от опита за бягство от страданията – и това е довело куклата до желанието да осъзнае причината за страданията. Всичко  се случва по програма, заложена в самата кукла.

И тя разбира , че страданията са целенасочени и я принуждават да се променя.  Творецът започва да „безпокои” този, когото иска да привлече към себе си.

По този начин Той показва на човека, че е необходима промяна в самия него, че нито с промяна на обкръжаващата среда, нито на начина му на живот, с нищо от това той  не може да избяга от страданията и няма да постигне нищо. Така Творецът го принуждава  да се променя.

[29424]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Аз имам проблем: не знам как да напредвам към духовната цел – не я виждам, не мога „да я взема на прицел”. Затова, през цялото време трябва да анализирам дали не съм се отклонил от пътя.

Защото, дори най-малкото отклонение в неговото начало, може да доведе до това, че макар да продължавам правилно по-нататък, да не мога да постигна целта.

Ще ми се струва, че се движа в правилната посока, и дори няма да забележа, че „съм се отклонил от пътя”. Затова, за мен е по-добре да спра и да проверя себе си – и може би да се върна обратно. Тогава ще е възможно правилно да продължа своя път.

Но по какви признаци ще успея да определя и да бъда уверен, че напредвам в нужната посока, въпреки че целта е скрита от мен?

Например, когато изстрелват ракета, за да бъдат сигурни, че тя ще порази целта, пресмятат чрез много сложни формули траекторията на нейния полет, отчитайки различни фактори – силата на вятъра, въртенето на Земята и т.н. Но в крайна сметка, всички тези закони са ни известни.

А, когато става дума за духовната цел, когато се издигаме на всяко стъпало, ние трябва да направим целия анализ в началото на пътя, когато нищо не разбираме и не виждаме Твореца – не си представяме самия път. И кой ще ми подскаже, дали греша или не?

Затова кабалистите казват, че правилната формула за постигане на духовната цел е „Исраел”, Тора и Творецът са единни”. При това, необходимо е през цялото време тези три съставни да бъдат равни помежду си – нито една от тях не трябва да преобладава над другата. И трите трябва да бъдат заедно, постоянно включени в една точка.

Исраел – това е всеки човек, стремящ се да стигне до целта – право към Твореца (на ивр. „исра” – пряко, „Ел” – Творец). Творецът е нивото Бина, а Бина е свойството отдаване – хафец хесед.

А какво е Тора! Светлината, връщаща към Източника. С други думи, през цялото време, аз трябва да се стремя към някаква поправяща сила, която да ми въздейства, поправяйки ме до състоянието, в което Исраел, Тора и Творецът да станат единни.

Творецът е коренът, към който се стремим. Той е и нашата цел – абсолютното, пълно свойство отдаване. Тоест, ако аз изцяло, във всички свои желания поправя себе си, то моето поправяне ще се нарича Творец („Кадош Барух Ху“).

Затова, преди да предприема каквато и да е стъпка – в мислите, в желанията или в намеренията – аз трябва във всеки миг да задържам вътре в себе си тези три съставни така, че те да бъдат равнозначни и да ми дават усещане за единство помежду си.

И тогава ще вървя правилно към целта

От програмата „Кабала за начинаещи”, 17.11.2010

[29109]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако виждам само своите желания, как е възможно да виждам желания, които изобщо не искам да виждам?

Отговор: Ако виждахме само тези желания, които бихме желали, нямаше да имаме възможност да разкрием истината.

Аз се развивам само благодарение на това, че нашата реалност се дели на добро и лошо, на истина и лъжа, на аз и другите, на аз и групата, на мразещи и обичащи.

По същество, разделянето на противоположни едно на друго свойства произлиза от светлината и желанията.

Светлината е свойство отдаване, Творецът, Добър и Създаващ добро, и Неговата пълна противоположност – точката на желанието да получаваш за себе си и да се наслаждаваш сам.

В хода на взаимоотношенията и на въздействието един на друг чрез тези две противоположности, освен които в природата не съществува нищо друго, в желанието се натрупват различни впечатления.

Тези впечатления се наричат „светове”. И всичко, което съществува в духовните сили и в нашия материален свят, води своето начало от тази, създадена от светлината малка точка, получила впечатление от своята противоположност на светлината. Нея трябва да доведем до обратното състояние, наречено „капка на единството”.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 23.11.2010

[29407]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Рабаш, „ДарготСулам“, статия 545, „Усилия и находка“: „Казано е: постарал се и намерил – вярвай. Какусилията са свързани с находката? Тъй като находката идва неочаквано.“

Висшия свят ми се разкрива като „находка“: аз искам да получа нещо, а изведнъж съм намерил нещо друго.

Секунда, аз няколко години съм влагал, разчитайки на определено възнаграждение. Защо сега отплатата се превръща в находка?

Работата е в това, че съм гледал на целта, изхождайки от собствения си разум и усещане. Но с времето, придвижвайки се напред, аз съм изменял себе си посредством светлината, възвръщаща към Източника.

Тя ми е придавала нов разум и ново усещане и именно с тях се съгласува моята „находка“, която е неочаквана за мен предишния.

Получавам не това, което съм искал по-рано. Вместо „законно възнаграждение“ аз намирам нещо друго, съответстващо на новата ми степен.

В нашия свят ние искаме уговорена отплата, а на духовния път по хода на работата, егоистичните послания се обезценят, усещанията ни се менят и на новата степен ни чака находка от съвсем друг род.

Отурокапостатия наРабаш, 10.12.2010

[29387]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Яков се страхува от Исав, от какво се страхува?

Отговор: Да предположим, дошъл съм ти на гости. Преди да дойда, съм похапнал добре и макар и да ми предлагаш всевъзможни ястия, аз не съм гладен, т.е. желанието ми за наслаждение съвсем не е голямо.

Казвам ти: „Знаеш ли, не искам нищо, но заради тебе (заради отдаването), съм съгласен да приема леко угощение, например чай с пирожки“.

Получил съм угощение и мен никак не ме е срам, направил съм го с намерение да насладя домакина, благодарение на това ние с теб сме равни, тъй като ако не получавам заради себе си, това се нарича – отдавам на тебе, и аз съм изпълнен със самоуважение.

Седим на масата, беседваме, времето върви и аз започвам да чувствам, че огладнявам. Ти ми казваш: „Е, може би все пак нещо ще опиташ?“  Но сега аз действително искам да ям! Аз усещам аромати, те ме „атакуват“! Какво да правя! Страх ме е да остана в това голямо желание.

Пред мен има голямо наслаждение, ще успея ли с голямото си желание да устоя на това голямо наслаждение и да изпълня такова действие, че да насладя домакина?

Ако действам заради отдаване, аз разкривам Твореца, а ако не достигна до това, попадам в така наречения „ад“, аз падам и Исав властва над мен.

Това се нарича, че Яков се бои. Той не знае може ли да преодолее егоизма си, желанието си за наслаждение, тъй като Исав се намира в него, той започва да изисква, той се приближава до Яков и казва: „Ние сме братя! Нека бъдем заедно!“

Егоистичното ни желание ни казва: „Искаш духовното? Аз съм с теб! Искаш да постигнеш светлината? Аз много обичам светлината! Дай ми я!“ Трябва да го отблъснем, да го надхитрим и да кажем: „Добре, ще се видим утре“ и да избягаме колкото се може по-бързо и колкото се може по-далече.

Тора ни учи по какъв начин да работим с егоизма, за да вземаме постепенно от него части за поправяне, докато не поправим целия егоизъм.

От програмата „Седмична глава“, 18.11.2010

[29335]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Как може вместо добра светлина да възникне жесток огън?

Отговор: Вие сте прави, този въпрос ми задаваха много хора по време на пожара в Израел. Така, свише идва светлината, а ние, със своите противоположни на нея свойства и действия, я обръщаме в огън.

Вижте какво казва за това Зоар (има още много такива места). Зоар, Берешит, п.17, статията „Земята беше пуста”:

Тъмнината – това е силен огън. И тази тъмнина покрива пустотата, царува над тези отходи и се изправя от тях. По този начин, тъмнината – това не е просто отсъствие на светлина, т.е. опустошеност, а категория на опустошаващото действие, подобно на силен огън, изгарящ и унищожаващ всяка същност – докосвайки се до нея и оставяйки пусто нейното място.

Затова е казано, че тъмнината – това е силен огън, изгарящ и унищожаващ всичко. Така тя унищожава и прекъсва светлината на нейното място, и тази тъмнина покрива тази празнина. И се нарича тъмнина, а не огън, защото силата на изпепеляване в нея идва не от нея самата, а от това, че тя цари над тези отходи, които се наричат пустоти, и получава от тях.

Защото това е включване на свойството на съсъда в свойството милосърдие. Малхут се е издигнала на мястото на Бина, за да се изправи там с категорията екран в нея. А доколкото в Бина няма никакъв съсъд и огън, за да може Малхут да се изправи в екрана, както се е изправил хаосът, – дотолкова цари тази тъмнина над пустотата, където се намира силен огън, обръщащ нечистотата в отходи и пустота.

Оттук тъмнината получава силата на изгарящ огън, подобно силният огън в пустотата. Тази тъмнина покрива пустотата, цари над тези отходи и се изправя от тях, понеже получава от пустотата тази мощ на силният изпепеляващ огън.

[29248]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Длъжни ли сме да чувстваме, че Зоар говори вътре в нас, или да търсим усещането на Зоар във връзката с групата?

Отговор: Зоар ни разказва за лични състояния, които всеки от нас лично преминава. Но да се подготвиш за това е възможно само в единството с групата, подобно на авторите на Книгата Зоар, които са я писали в съединение.

Те пишат за отдаването, съединяването и неговите нива. Нивата на съединяване – това са 125-те стъпала. На всяко стъпало има множество желания и свойствата на човека се съединяват заедно, за да станат подобни на единната светлина.

От урока по Книгата Зоар, 24.09.2010

[21909]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→