За бебето, което се срамувало да яде
В самото свойство получаване, поначало няма нищо добро или лошо. Но Творецът нарочно е създал такова условие, че да усещаме срам от него.
За срама няма никакви причини – това е самостоятелно творение. Съществува желание за получаване на наслаждение, желание за отдаване – Той отдава, а аз получавам – нима това е лошо?
Точно обратното, нима бебето се срамува от това, че майка му го храни? – това му носи наслаждение! И по същия начин Творецът се наслаждава, наслаждавайки нас.
Защо аз не мога просто да се наслаждавам, получавайки от Него – какво още е нужно? Нека само ми даде повече желания и повече напълване – аз ще бъда послушно бебе, което приема всичко, което иска да му даде неговата майка, и ще Му доставя наслада!
Защото, за да наслаждавам Твореца, няма нужда да Му отдавам – Той сам е създал желанието ми и може да направи всичко, което искам. А аз ще поискам всичко, което Той ми дава – защото такъв съм създаден. Така че нека напълни тази създадена от Него природа, моите желания – и на Него ще му бъде хубаво, и на мен! Ще се наслаждаваме един на друг!
На всички е известно каква наслада носи на майка си бебето, което се е нахранило добре и кротко спи в ръцете ѝ. Аз съм съгласен да бъда такова бебе! Какво още иска Той от мен?!
Ние нищо повече не искаме, ние искаме да останем бебета в ръцете на Майката-природа. Но Творецът не е съгласен с това – Той иска да ни издигне до собственото си ниво. И затова „срамът” произлиза не от това, което получавам от Твореца. Срамът не е от получаването! Срамът е от несъответствието на нашите свойства.
Да получаваш от Него не е срамно, защото Той ме е създал такъв, и не това поправяме. Ние поправяме разрива между нас – тоест противоположността на нашите стремежи, само за да се изравним.
Затова Баал а-Сулам пише (в главата „Вътрешно съзерцание”, 1-ва част на Учението за Десетте Сфирот), че срамът е предназначен само за най-високите души.
Когато те разкриват Твореца като отдаващ, а себе си като получаващи, разкриват онази пропаст между тях – чувстват, че трябва да поправят именно това несъответствие.
Както и в нашия свят съществуват неща, които едни се срамуват да правят, а други – не. Така и тук, трябва да бъде достигнато определено ниво на духовно поправяне, за да започнеш да чувстваш срам. А до това ниво срамът не се чувства.
И самият Творец по степента на това как човек се издига по-високо и започва да усеща срам – се отнася вече по друг начин към него, с повече изисквания. Затова е казано, че „Творецът е придирчив към праведниците с дебелината на косъм”, а всички разчети се водят по отношение на срама.
Когато усещаме намерение за отдаване срещу желанието си за получаване – това е различие, делта, поражда усещане за срам.
А в нашия свят детето яде и засега не се стеснява – то и така ще порасне, защото в него вече е заложено това желание от природата. Ние обаче, за да станем „възрастни”, трябва сами да поработим над себе си, вместо природата.
От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 30.11.2010
[28160]
Въпрос: Как да засилим отговорността на всеки другар за поръчителството?
Въпрос: Как да отличаваме духовните свойства от материалните? В какво се изразява тяхната разлика?
Творецът действа само със Своята светлина. Светлината въздейства на желанията/келим, които, в зависимост от своето състояние, усещат себе си по-зле или по-добре, според своето равенство със светлината. Това се нарича закон за подобие на свойствата.
Защо трябва да се отнасяме добре един с друг? Трябва да го правим само, за да постигнем сливане с Твореца. Защо идвам в групата? Само заради Твореца.
Въпрос: Не пречат ли сериозните занимания с кабала на човека да остане религиозен?