Въпрос: Какво трябва да направя, ако не искам да бъда част от групата и само се преструвам, защото ми е казано, че е необходимо, за да постигна целта?

Отговор: Аз трябва да се преструвам не от безизходица, а за да помогна на другарите, да им вдъхна сила. Всъщност, аз играя против своя егоизъм и го обърквам. Влагам всичките си сили, но това е недостатъчно. При това, аз осъзнавам, че ако групата излъчва към мен цялата си сила, аз ще се вдъхновя и ще мога да се издигна над себе си. Как да пробудя групата към такова „излъчване”?

За да постигна това, извършвам отдаване на приятелите. Предавам им моето пробуждане, обгръщам ги с топлина запалвам ентусиазъм, макар че всъщност аз го нямам. Аз съзнателно играя, за да получа от другарите същото в отговор, само че 100 пъти по-мощно. Тъй като, моята преструвка ги разпалва, независимо дали им харесва или не. И не е важно, че лъжа; въпреки това, те се вдъхновяват, и го излъчват обратно към мен.

Излиза, че моята изкуствено раздухана искра става истински пламък. Започнах с преструвка, но в резултат наистина се запалих. И целият този огън на желанието, е мой. С помощта на обкръжението, извърших работа за преобразуване на егоизма в отдаване.

Групата като усилвател е умножила многократно моето първоначално слабо въодушевление. И сега с това честно изработено желание, аз се обръщам съвсем сериозно към Твореца – без никакъв фалш.

От урока по книгата „Зоар,“ Предисловие, 06.12.2010

[28899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Всеки нисш парцуф от света Ацилут, както и от света Адам Кадмон се облича във висшия. Какво означава „облича се”?

Отговор: Облича се, означава постига. Аз се обличам в твоя разум, в твоите действия. Това означава, че ги постигам.

Висшият се спуска към нисшия, за да може нисшият да се облече в него, а после, когато нисшия се държи за него, висшият започва да го издига на по-високо стъпало, за да му помогне да го постигне.

Нисшият усеща, че висшият го ражда, дава му всичко и се грижи за него. И тъй като нисшият сам се опустошава и ражда следващия парцуф, то иска да опознае висшия: кой е той, какво представлява, за какво и защо съществува.

Защото сега, самият той чувства същата потребност да се грижи за своите нисши парцуфим. За да ги напълни, той се обръща към висшия, защото може да се напълни само от света на Безкрайността.

Излиза, че той е задължен да установи връзка с висшия. Връзката с висшия и неговото постигане се нарича „обличане”.

От една страна, нисшият има потребност да даде на още по-нисшия. От друга страна, тази потребност, продиктувана от безизходицата го довежда до връзка с висшия. От трета страна, той е подготвен за постигането на висшия, защото той и висшият си приличат като две капки вода.

Това обличане на парцуфим винаги е напълно идентично. Нисшият, обличайки се във висшия, вижда в него същия модел, който съществува в самия него. Той вижда във висшия цялата си структура, като собствено огледално отражение. Затова няма проблем да постигне висшия. И по тази причина, обличането означава постижение. Нисшият вижда себе си такъв, какъвто желае да го види висшият.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 10.12.2010

[29484]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да съчетаем объркването и въпросите, възникващи при четенето на книгата „Зоар” с намерението, насочено към целта?

Отговор: Замисляйки се първо за действието, ние трябва да си представим неговия край. Към това се отнасят и онези сведения и усещания, които получаваме от четенето на кабалистични текстове.

Те също се намират в тази окончателна, финална форма, която се стараем да разкрием – във всеобхватното свойсто отдаване. Бидейки подобни на него, те всички са включени в него.

Книгата „Зоар” разказва за действията на светлината върху нас. Като кабалисти, ние разкриваме тези действия в степента, в която се уподобяваме по свойства с нея.

Светлината е изпълнила Малхут на Безкрайността и я е превела през всички състояния, изпълнявайки в нея своята програма. Сега, ние трябва да разкрием онова, което е направила. И това е разкриването на Твореца пред творението.

За да Го разкрием, ние трябва да се уподобим на състоянието на окончателно поправяне. Там Малхут, като напълващата я светлина, пребивава в отдаване. Оттук идва и името – свят на Безкрайността (Ейн Соф). В него светлината и кли не се ограничават взаимно, а се изравняват чрез чудесно сливане.

Кабалистите постепенно разкриват това състояние и пишат за него от стъпалата на постижението. Всеки кабалистичен източник разказва за това, какво е разкрил авторът му по духовния път. Разбира се, и ние ще го разкрием, ако постигнем същото състояние.

И затова, четейки кабалистични текстове, ние се стремим да го проявим в себе си, искаме да израснем. Така ние се изтегляме, вкарваме се там. Колкото по-правилно си представяме съвършеното отдаване, абсолютната любов, толкова повече се включваме в това състояние и предизвикваме поправяне със свои усилия.

Като детето, аз искам да попадна в книгата, която чета. Дори да е неразбираема за мен, аз като омагьосан, бродя из вълшебната гора, из огромен магазин за играчки, по безкрайния свят, който се разкрива на нейните страници пред мен.

Аз целият съм там. Искам това място да ми стане по-познато, родно. Малко, по малко се сближавам с него, вписвам се там. Старая се да внеса вътре всички свои въпроси, проблеми, смущения така, че да не ги отхвърлям или затулвам, а веднага, над тях, да укрепя още повече връзката, да обновя стремежа си.

Четейки текста, аз постоянно се стремя към състоянието на единство, доколкото мога да си го представя. И дори ако текстът е абсолютно непостижим за мен, въпреки това разбирам, че става въпрос за действия, свързани с отдаването, за подобие на светлината на определено стъпало, което ми описва кабалистът.

В детството сме се зачитали в разкази за приключения, за пътешествия и удивителни открития. Ето и сега, ние сме потънали в прекрасно приключение, което разкрива пред нас духовния свят.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 12.12.2010

[29524]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Всички езици се включват в езика на науката кабала

Вътрешната част на науката Кабала представлява не нещо друго, а вътрешната част на ТАНАХ, Талмуд и Агада. А цялата разлика между тях е само в пътят на логиката. И това е подобно на копирането на науката на четирите езика.

Подразбира се, вследствие на изменението на езика, същността на науката Кабала, изобщо не се променила (само се е появил избор в предлагането на материала) и всичко, за което трябва да се мисли е относно това, кое копие ще е най-подходящото за предаване на науката на изучаващия.

Баал а-Сулам. „Науката Кабала и нейната същност„.

[22610]

Filed under: Баал Сулам, Език на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Заповеди

Заповедта се явява тайното кли (същността на постижението). И в него се облича светлината, т.е. името (проявлението) на Творецът, отнасящо се до тази заповед (поправяне), както е казано: “Заповедта е свещта (отразената светлина “ор хозер“), а Тора е светлината (пряката светлина “ор яшар“).

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрите“.

Във всяка от 613-те заповеди има частичка светлина, съответстваща на тази степен и на определен орган на душата (светлината) и тялото (желанието). Изпълнявайки заповедта (поправяйки своето желание), човек притегля (в поправеното желание) съответната (за това желание) светлина, и това (напълването със светлина, разкриването на Твореца) се нарича “вътрешен аспект на заповедта“

Рабаш. Шлавей Сулам. Значение на молитвата за обществото. Статия 7, 1985-86 г.

Всичките 620 имена (613-те заповеди на Тора и 7-те заповеди на мъдреците) – това са всъщност 5-те части на душата, НаРаНХаЙ, защото съсъдът НаРаНХаЙ – това са 620-те заповеди, светлината НаРаНХаЙ  е светлината на Тора, находяща се във всяка заповед. Получава се, че Тора и душата – са едно и също.

Баал а-Сулам. Писмо 17.

[29487]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници - Няма коментари→

Всяка сутрин преди урок ние отново се изправяме на крака, слагаме чист лист. Същото може да стане и в течение на деня.

Казано е: “Старите, вече използвани вещи, нека всеки ден да са като нови в твоите очи.“. Човек всеки път е длъжен да чувства себе си като ново творение, отново и отново да встъпва в контакт, започвайки духовната работа и сближавайки се с Твореца.

С всяко такова подновяване той реализира решимот, докато те не станат достатъчно количество. Числото им не е известно от по-рано, но броячът се върти, колелцата също, променяйки цифрите, след тях и запетайките, докато в един момент главното колело от ляво премине на следващото число.

Същото се случва и с нас. И затова ние трябва във всеки момент да сме готови да подновяваме контакта, намерението и устрема към целта. Както е казано: “Краят на действието е заложен в самото начало на замисъла“. Още сега трябва да мисля за целта, която се надявам да достигна накрая. Накъде вървя? И какво точно искам? Всеки път аз трябва отново да си изяснявам и да си представям това, но все по-точно, по-понятно, по-ясно и по-осезателно.

В крайната цел се насочват, спояват се в едно и се изпълняват всичките мои помисли и усилия, желания и разочарования. Работата ми завършва в точката на финалния контакт и тази точка се нарича “капката на единството“. В нея аз съм сам, цялата почувствана от мен реалност и Твореца, т.е. свойството отдаване, Висшата сила – всичко става едно цяло. Но това състояние трябва да си го представям вече – сега, в този момент.

Баал а-Сулам дава друга формулировка: човек е длъжен да се стреми  към единство с Исраел, Тора и Твореца. Наричай това, както на теб ти е угодно. Важното е да мислим за крайната точка на единството.

И колкото по-отчетливо си я представям в чувствата и в разума си, толкова по-голяма радост трябва да ми доставя. Тъй като тогава аз безусловно реализирам текущото решимо и напредвам последователно към края на действието.

От урока по книга „Зоар“. Предисловие, 12.12.2010

[29527]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

„Народи на света“ се наричат желанията в човека, които не могат самостоятелно да достигнат до поправяне. Те имат нужда от желанията „Исраел” – и тук става въпрос за тип душа, а не за националност – т.е. в зависимост от това, получил ли е човек такова желание или не.

Едва чрез „Исраел” светлината може да достигне до „народите на света” – желания, неспособни да се изправят самостоятелно. От това трябва да разберем, че ако ти е дадено желание към духовното – ти си длъжен правилно да го реализираш! И ти самият няма да достигнеш поправяне, ако не предадеш полученото желание за поправяне  на света.

Зад всеки човек „Исраел”, получил желание към Твореца, стоят онези, които нямат такива желания, и той трябва да ги обезпечи със светлина! Те сами не могат да помолят за поправяне и да реагират – той е длъжен да им помогне, да ги напълни! Няма какво да говорим повече по въпроса – такова е устройството на света.

И във всеки от нас съществуват тези части: Исраел и народите на света – във всяко желание и мисъл. През цялото време трябва да се изяснява с какво работим в момента и към каква част се обръщаме. Трябва винаги да се обръщаме към най-вътрешната част: и в другите хора, и вътре в себе си.

Самият „Исраел” също е разделен на „Исраел” в Исраел и „народи на света”. А в „народите на света” има част „Исраел”, готова да чуе нещо, и част „народи на света”. А низките желания се наричат „грешници”, в които също има вътрешна част, възможно мислеща за някакво поправяне.

След разбиването на душата всеки човек се състои от всички тези свойства – във всеки има всичко: и Исраел, и народи на света, и грешници! Но ние трябва точно да определим с коя част можем да работим. Ако в човек има „точка в сърцето”, която го дърпа нагоре, то благодарение на нея, той се нарича „Исраел”. А ако тя не говори в него, т.е. погребана е дълбоко вътре, то той принадлежи към „народите на света”. Но независимо от всичко ти си длъжен да го доведеш до поправяне.

Това се нарича „да бъдеш светлина за народите на света” – да обезпечиш за всички духовно напълване. Разликата е само там, че тези желания са неспособни сами да се свържат с Твореца и да повдигнат МА”Н. Исраел също трябва да тръгне насреща им, да вземе техните желания, да ги присъедини към себе си, да ги „преведе” на езика на духовното желание, за да привлече към тях светлината свише – и да им обезпечи напълване в подходящ за тях облик.

Подобно на това как човек се грижи за другите части на природата: нежива, растителна и животинска, правейки онова, което те сами не могат да направят. Но ние в такъв случай обикновено ги експлоатираме в своя полза – а тук става дума за отдаване, точно противоположно действие. Тоест, това е аобратно, както помощта за децата – за да ги обезпечим с всичко необходимо!

От урока по статията “ Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 12.12.2010

[29548]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: От къде идват желанията в мен?

Отговор: Всички желания идват от висшето, което се облича в теб и те пробужда.

Желанието в теб е светлина, дошла от висшето, малка светлинка, възбуждаща желанието. Защото ти си само желание, все едно къс желязо. Когато светлината идва при теб, тя започва да те „разгаря”, нещо прави с теб.

Откъде у теб възниква усещане, че искаш нещо? Това е вече намиращата се в теб светлина, която те привлича, само че засега на обратната си страна. А желание, в което липсва светлина, ние не усещаме, за нас то просто не съществува.

Ние и сега се намираме в Малхут на Безкрайността. И какво от това? Какво усещаме? – Този свят и не повече. Защо? Всички останали желания, освен това малко пространство, не са осветени – и затова не ги усещам. У мен няма никакво влечение към тях.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 10.12.2010

[29481]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако възможността за поправяне зависи направо от количеството поквара, то как се отнасяте към сайта WikiLeaks, публикуващ различна скандална, секретна информация за дейността на правителства и крупни чиновници? Това носи ли поправяне или вреда?

Отговор: Мисля, че това спомага поправянето. Когато истината се разкрива – това винаги е хубаво. Колкото повече хората знаят един за друг – толкова по-добре. А срамът, който ни заставя да се крием, като защитаваме своята гордост, само разделя хората.

Затова шпионинът прави добро, като прониква в другия човек през неговия срам, като разкрива какво е вътре в него. А той ще направи същото с мен. Ако ние не можем да бъдем открити един с друг – то ще се отворим в крайна сметка така… Това много помага да се разберем един друг.

А когато започваме по-добре да се разбираме един друг, дори чрез неблаговидни постъпки – ние толкова повече получаваме възможността да се свързваме един с друг. Ако двама лицемерят и се държат на разстояние, то те никога не могат да се съединят.

Затова всяко действие, водещо към разкриване, може да се приветства. И аз мисля, че благодарение на разобличаването на тези ”секрети”, на хората се е разкрил фактът, че властта над света се намира в ръцете на хора, които разбират и знаят за него не повече от всеки среден жител.

Разкрива се, че ”кралят – той е гол”, точно както в приказката! И на кого още ни остава да се надяваме – само на Твореца. Това заставя човек да се замисли как да се спасим от всички тези проблеми: в екологията, където е неразбираемо какво се прави с климата, във финансите, където всичко е подкупено и изпокрадено.

Всеки, намирайки се на своето ниво и позиция, мисли само за себе си: как да използва целия свят в своя полза. Сега ще се разкрива цялото това лицемерие – и това е забележително! Това е разкриването на действителната природа. В резултат – светът много ще се измени и ще стане по-открит.

Връзките, които усилено са се опитвали да скрият – изведнъж се разкриват и виждаме, че светът е изцяло свързан. Той изведнъж намира много ”човечно лице” и всички ще видят, че тези висши политици са също хора. Всяка мръсотия излиза навън и това е много полезно.

Именно така става поправянето – отначало е нужно да се изясни разбиването, а вече след това от него да идват към поправянето. Това е правилният процес. Нима е по-добре, ако би им се удало всичко да се държи в тайна и да се покрива – ние да не разберем никога какво се скрива там вътре.

И в резултат, всичко идва свише, само се облича в нашия свят в някакви си хора, кръгове, правителства. Но самият факт радва много – ако в света се разкрият всички съмнителни неща, на нас би ни било по-лесно да решим: кои сме ние и какво да правим със себе си!

Ето, ако сега биха се разкрили секретните отчети за състоянието на екологията – най-големият проблем, който скриват днес от нас! Наистина няма да ни позволят да узнаем в какво опасно състояние се намираме. Хората биха видели, доколко сме безнадеждни, ако не искаме нещо да изменим в себе си. Ако се разкрият проблемите на природата, пред които ние сме съвършено безсилни и няма къде да се скрием – това ще убеди човека.

От урок по статията ”Прислужницата, наследяваща своята господарка”, 12.12.2010

[29554]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „Седмична глава” от гледна точка на вътрешното развитие?

Отговор: Седмична глава – това е част от нашия духовен път, който започва и завършва на определено духовно стъпало.

Тя поставя заключителните щрихи на нашето напредване в дадено състояние и започва следващата глава, новото завъртане, обновяването на висшия механизъм, който въздейства върху нас и се нарича Зеир Анпин на света Ацилут.

Седмица, седем дни, това са седемте сфирот на Зеир Анпин, ХаГаТ-НеХИМ, които отново и отново се обновяват на всяко стъпало.

Ние получаваме от Зеир Анпин определена порция светлина и с нейна помощ се поправяме, това означава, че сме направили седмично изправяне и в последния ден, в събота, не трябва нищо да правим.

Всичко, което сме поправили за шест дни, от шестте сфирот Зеир Анпин /ХаГаТ – НеХИ/ влиза в Малхут.

От програмата „Седмична глава“, 09.12.2010

[29502]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→