Проблем става, когато ортодоксално вярващ човек се спре на изпълняването на физическите заповеди и не се пита за какво са те, каква е целта на творението и какво иска Творецът от нас? Творецът иска да разкрием и опознаем Него!

Ако човек е задоволен само с физическите действия, той създава на целия свят проблеми. Той не разбира, как изпълняването на тези физически заповеди може да вреди. Но правейки това, той не поправя нищо, защото всички поправяния стават в желанието.

Затова трябва да разкрием всички решимот (спомени, духовни записи), всички наши вътрешни разбивания, започвайки с източника. Тоест, всеки един от нас трябва да достигне до своя корен в света на Безкрайността. Там не може да има поправяне, освен ако Творецът не бъде разкрит във вътрешните желания на човек, келим (съсъди). Ако той не учи кабала с цел разкриване на Твореца, то той не ще напредне.

Всеки до известна степен е готов за това, тъй като всеки има желание. Все пак той е човешко същество, а не животно. Това означава, че той трябва да уподоби желанието си с това на Твореца. Това е всичко, което се изисква от него или нея. Започни да учиш със своето изначално малко желание и виж какво огромно и вечно желание ще се разкрие в теб. В крайна сметка коренът на всяка душа съществува в света на Безкрайността.

Поради това мъдростта на кабала не може да бъде скрита от хората. Напротив, на хората трябва да им бъде осигурено всичко необходимо за обучение. 

Сега те не могат да разберат това, но ще видим как нещата изведнъж ще се променят и всичко ще се разкрие. Тази мъдрост не е възприета в разума, а в желанието и това желание е безкрайно във всеки един.

Човек може да бъде недоразвит, живеейки най-примитивния начин на живот на някакво отдалечено място, но ако изведнъж му се разкрие пътят на поправянето, тогава той напълно ще се промени, защото това е въпрос на духовно усещане. Затова кабала не може да бъде скрита от никого.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 12.12.2010

[29541]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се готвим за сутрешния урок сега, след конгреса?

Отговор: Молим да ни се разкрие светлината, заключена в дълбината на нашата обща сила, на нашето общо желание. Търсим разкриване на светлината!

Аз не знам какво е това обкръжаваща светлина. Обкръжаваща, вътрешна, външна, некудот (гласни), таамим (вкус), не правя разлика между тях, знам само едно: ако ни се отдаде поне малко да се съединим помежду си, ще можем да разкрием светлината, скрита в това единство.

Затова наблягам на общото ни обединение – как си го представям, за да разкрия в него светлината. Какво е това светлина? Свойството отдаване! Искам да разкрия между нас свойството отдаване.

Има общо желание, в което са събрани всички желания, всички наши точки в сърцето, и аз искам да разкрия намиращата се там светлина, светлината на единството, поръчителството и любовта.

Все още не различавам в него степени, просто искам да разкрия духовното, да разкрия светлината, взаимното свойство отдаване, което е всъщност Твореца, за да Му доставя удоволствие.

Сякаш в мен има малко дете и аз мисля с какво мога да го зарадвам, какво да му купя, какъв подарък да му направя? Мисля за това, грижа се за това…

Така се отнасям към Твореца, когото искам да разкрия в съединението между нас и затова единството е това място, където мога да разкрия Твореца и състоянието, което мога да Му дам като наслаждение.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 10.12.2010

[29808]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е, че човек, отварящ кабалистичните книги, иска да спаси живота си, своята душа.

Той си задава въпроса за смисъла на живота и търси този смисъл, желаейки да се спаси от пустотата, която е по-лоша от смъртта. Ние виждаме, че цялото човечество по малко се приближава към това състояние.

Когато човек в дълбочината на своето сърце призовава за спасение – тогава какво е спасението за него? В това е проблема: вярно ли си представя той спасението, за което моли?

Означава ли това за него – да се издигне над егоизма, да се съедини с ближните си и с цялата реалност в едно цяло? Разбира ли той, че повече не може да използва получаващите желания (келим)? Пита ли се: какъв е смисълът да живея в получаване, в поглъщане навътре?

Ако човек действително иска нещо голямо – това е възможно само в отдаващите желания, в келим, които са устремени навън. Тогава неговият вик за помощ ще означава: „Спасете ме от желанието, което все дърпа към себе си, а не отдава!”

Ако сърцето на човека вече е обърнато навън, ако той иска да излезе от самия себе си, да уреди връзката с всички и там да намери усещането за живота – тогава неговото намерение е вярно, и светлината, идвайки, го връща към източника.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 15.12.2010

[29833]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Не е важно от коя част и кой пункт започваме да изучаваме „Зоар”. Дори, ако човек за първи път слуша урока – това изобщо не е важно. Защото „в Тора няма време”, тя разказва за духовни състояния. Всичко това се случва вътре в нас, но ние засега не го усещаме.

Но това няма значение. За нас е важно да пробудим светлината, която се намира в книгата „Зоар” – в най-високия, верен и силен източник. Нито една книга не може да се сравни с книгата „Зоар”, по своето въздействие върху душата.

Да привлечем светлината върху себе си така, че тя да ни въздейства, е възможно единствено чрез уподобяването на нейните свойства. Затова четем книгата „Зоар” заедно, т.е. преди да сме отворили тази книга, всеки трябва да се подготви за връзка с другите.

Така е написано и за даряването на Тора: ако сте съгласни (ясно е, че не сме способни, а можем да бъдем само съгласни!) да станете „като един човек с едно сърце”, да постигнете братската любов (в бъдеще), то ще получите Тора, т.е. методиката за поправяне със светлината, връщаща към източника/Твореца. Тогава тази светлина ще въздейства върху вас и ще ви върне към Източника, към доброто, към подобието с Твореца.

Затова, по време на четенето на книгата „Зоар”, ние трябва през цялото време да се стараем да отговаряме на това условие – да сме готови за съединение, за да може светлината да въздейства върху нас, да ни съедини. А в нашето единение, като в една душа, ние ще разкрием светлината/Твореца. Защото отделната душа може да усети само нашата настояща реалност, която възприемаме сега.

От урока по книгата „Зоар”, 15.10.2010

[23722]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как една работеща жена, която има деца, може да съчетае подготовката за конгреса с ежедневните домашни задължения?

Отговор: Аз препоръчвам по време на всички домашни задължения да се слушат предаванията от нашия телевизионен канал или през интернет сайта.

За жената това е по-лесно – тя се занимава с домакинството, включва телевизора и слуша. По този начин, човек вече се намира под влияние на правилното обкръжение.

Освен това, ако има възможност може да посещава моя блог, да чете всеки ден, колкото й позволява времето, да посещава сайта на стимулатора и да отговаря на въпросите.

Обикновено, жената е по-ограничена във времето от мъжа, но ако тя има време за всичко това, то може да опита да слуша кабалистична музика.

Ако човек се стреми, но не може да направи повече, това означава, че тези условия са му подготвени свише и са достатъчни за неговата подготовката. А всичко останало, ние ще направим заедно на конгреса.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 12.10.2010

[23868]

Filed under: Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как, изучавайки кабала мога да съм сигурен, че не „философствам” по повод понятия, които реално още не съм постигнал: любов, поръчителство, съединение, отдаване?

Отговор: Ако човек изучава кабала по оригинални първоизточници, получава правилни наставления и се държи за учителя, за истински кабалист, той не може да започне да фантазира, вместо да изследва себе си в светлината, връщаща към източника.

Защото в него вече се изработва правилен подход и той знае, че само в това има живот.

Той учи, за да придобие отдаващи желания и по този начин привлича светлината към себе си. И въпреки, че все още не се занимава с истински изследвания на духовния свят, той работи с групата като в лаборатория.

И там, ти ще откриеш какъв егоист си. А от друга страна, привличаш към себе си висшата светлина, която започва отдалечe да ти свети, и виждаш свойствата си на фона на тази светлина. От това ще започнеш да страдаш, защото искаш да станеш подобен на светлината, но разбираш, че нямаш сили да го направиш.

Това напрежение, разликата между желаното и действителното, ще те доведе до взрив и ти ще издигнеш молитва за помощ към Твореца. И тогава ще получиш свише силата на отдаването!

А от момента, в който в теб се появи силата на отдаването, ти ставаш кабалист и започваш да изследваш духовния свят. Вече можеш, макар и малко, да вкусиш по какво се различава едното от другото – силата на отдаването от силата на получаването.

Ти ставаш учен-изследовател – на самия себе си и на Твореца, което е едно и също! Защото във вас вече има обща част, която е достъпна за теб.

Така получаваш възможност да изследваш духовното, „човешката степен”.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 15.12.2010

[29857]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Всеки вид творчество: живопис, музика, танц – всички начини за самоизразяване също се наричат „наука”, защото произхождат от същото его, от желанието за наслаждаване.

Както изследвам този свят, т.е. изучавам егоистичните си свойства спрямо светлината, така и в танца, живописта или музиката, аз изучавам своите собствени проявления на фона на бялата светлина.

И едното и другото отразяват съществуващите закономерности. Само че, в творчеството изучавам своите специфични, индивидуални свойства. А в традиционната наука изследвам своето желание на нивото на нашата обща егоистична природа и затова, всички ние установяваме еднакви явления, наричайки ги наука.

Какво е например физиката? Физиката е изследване на това, как виждам собствената си природа на фона на бялата светлина. Но ние получаваме едни и същи резултати, които се наричат „факти”, защото изследваме на ниво (на неживата, растителната и животинската природа), на което всички имаме еднакви свойства.

Но има по-високо ниво на егоистичната природа – „човек/говорящ”, който при нас не е еднакво, защото в него всеки има свой духовен корен и своя свобода на волята/избора. И затова, когато го използваме – танцуваме или пеем, рисуваме, свирим на музикални инструменти, при нас се получава много индивидуално. Но всичко произлиза от същото желание за наслаждаване.

Кабала дава общ подход към възприемането на реалността. На нас само ни се струва, че строгите научни закони и свободното творчество не са свързани по никакъв начин, но и едното, и другото са произведения на нашето егоистично желание. И ако всички ние правим нещо по един и същи начин, то приемаме тази форма за постоянно съществуваща в природата, обявяваме я за закон и изграждаме върху това своята наука.

Ако пък композираме музика, то един приема една мелодия, втори – друга, трети – трета, хиляди различни мелодии, и затова казваме, че това не е наука, защото всеки прави това, което му се иска.

На „човешкото” ниво, вече не могат да се проследят ясните „научни” закономерности – към това ниво се отнасят психологията и всички видове творчество: живопис, музика, танц. Но това също е „наука”, т.е. форми на проявление на моето желание, на фона на бялата светлина, които могат да се видят и изучат. Но само практически.

Сега, на човешкото ниво, ние просто не сме способни да разберем тези форми. Но когато развием в себе си този „човешки” слой с помощта на науката кабала, тогава ще можем да го изследваме съвсем научно, и ясно и ще разберем защо рисуваме, танцуваме, пеем по този начин – от къде произлиза това? И тогава, то ще се превърне в точна наука, изучаваща проявяването на нашите желания на фона на бялата светлина.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 15.12.2010

[29871]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Обикновената наука се занимава с изследването на материала, желанието да се насладиш.

Ние изследваме неживото, растителното или животинското ниво на желанието, като изучаваме неговото поведение, проверявайки реакциите му на различни въздействия, натрупваме ги – и така създаваме науката.

И своя собствен материал, желанието да се насладим на човешко ниво – ние също можем да изследваме, проверяваме и да направим от това наука. Точно така е възникнала науката кабала! Тя изхожда само от опитните резултати, които човек разкрива върху самият себе си. А от небето не пада никаква книга и не се чува глас свише…

Кабалистът е човек, който изследва природата и достига до разкритие за нейната обща сила. От тази сила изхожда енергията, построила цялото мироздание. Тази сила ние наричаме Творец, и нея изучаваме: какви въздействия ние можем да ѝ окажем, и каква реакцията получаваме в отговор. Това се нарича наука кабала.

И ние виждаме, че всички естествени науки за природата в този свят, изучаващи неговото неживо, растително и животинско ниво, точно както и науката кабала изхождат от знанията за тази единна глобална сила, която въздейства на всички нива на материала-желание.

Затова науката кабала, изучаваща точно тази обща сила и нейното въздействие върху създадения от нея материал се явява най-общата наука. А всички останали науки се включват в нея.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 15.12.2010

[29863]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Наука - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Главното това е – работата над Тора и заповедите

Ако намерението на човек е не заради Твореца, а заради собствена изгода (егоистично), то той (чрез занятията с Тора) не само, че не изменя своята природа – желанието да получава (заради себе си), а даже обратно – неговото желание да получава ще стане много по-голямо, отколкото е било изначално в него (преди началото на заниманията с Тора).

Баал а-Сулам. Статия при завършване на книга „Зоар“.

Целта на цялото творение се заключава в това, – низшите създания (хората от нашия свят), посредством изпълнението на Тора и заповедите (привличане на висшата светлина на поправянето чрез изучаването на Кабала),  да могат да се издигат (по степените на отдаването и любовта) все по-високо и по-високо, докато не се удостоят със сливане (в пълно подобие на свойствата) със своя Създател.

Баал аСулам. Дарованието на Тора, п.6.

Тора и заповедите (средството за поправяне) са дадени за това, да се пречисти чрез тях Исраел (стремящият се към това), и това не е нищо друго, освен възвишеност на чистите (алтруистични) желания, а след това той ще се удостои с истинската награда (за своите усилия в поправянето) – сливане с Твореца (пълно подобие на висшата сила), което и се явява целта на творението.

Баал аСулам. Поръчителство. п.27.

[29836]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Взаимното включване е единственото действие, което изпълняваме през цялото време, независимо от това, дали го желаем или не.

В нашия свят, всичко се основава на взаимното включване – процесите на поглъщане и абсорбиране, процесите на разпределяне, ставащи в организма, различните видове химични реакции, привличането или отблъскването на телата, тяхното поведение в магнитното или електрическо поле, и т.н. Всички това са примери за взаимно включване, в основата на което лежат действията на духовния съсъд и светлината.

Когато искаме да измерим качеството на своите действия, ние винаги трябва да оценяваме степента на своето включване в другите. С други думи, доколко мога да се включа в колкото може повече души – не в децата, не във възрастните, не в действията на неживата, растителната и животинска природа или в човека, а в душите.

Душите, това са точките в сърцата. Затова, когато присъствам на такъв голям конгрес, където се събират хиляди точки в сърцата, в които аз възнамерявам да се включа, то това се явява най-ефективното действие за моя духовен напредък. Това е най-силното действие, което изобщо може да се случи в реалността, във всички светове.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 27.10.2010

[25349]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→