Въпрос: И все пак хората през цялото време се връщат към един и същ въпрос: какво на практика трябва да се прави?

Отговор: Ако се има в предвид просто безсмислено действие, то колкото по-малко правиш, толкова по-добре – по-малко ще навредиш. Ако можеш да работиш единствено с ръцете си, без да мислиш, по-добре въобще нищо да не правиш – така е и написано: ”По–добре седни и нищо не прави”.

Преди всичко трябва мислено да си изясним нещата. Това се отнася най–вече за тези, които се занимават  сериозно с кабала и са длъжни да се превърнат в нейни преподаватели за цялото останало човечество – като образователно общество, издаващо всички видове медии и разпространяващо знанието за кабала, методиката. Тук вече са нужни по-малко действия и повече пояснения.

Но това се отнася и за цялото човечество. Всеки трябва да повлияе на себе си, на своето желание. Затова преди всичко трябва да помисля какви вътрешни и външни действия могат да променят моето желание, така че да поискам да отправя  нагоре МА”Н, молбата за поправяне.

С това, всъщност, и приключват моите действия – нужно ми е единствено да се помоля да усетя потребността да се променя, да стана отдаващ, като Твореца, да изляза от себе си навън – и всичко това, за да Му доставя удоволствие.

Как обаче да постигна това? Ако са необходими някакви външни действия – ще ги изпълня. Но основно се изискват вътрешни действия.

Всеки, дори най-обикновеният човек, може, използвайки различните видове медии: филми, музика, театър – да си повлияе така, че да поиска такива промени в себе си. Защото всеки човек живее вътре в своите желания. Трябва да помислим как да предизвикаме в себе си желание да се променим към отдаване!

От урока по статията „Кабала и философия“, 29.12.2010

[31163]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Хохма и Бина могат да бъдат в четири състояния (както и парцуфите Аба и Има в света Некудим)/:

1. гръб в гръб (ахор бe-ахор): няма светлина Хохма и няма потребност нито долу, нито горе Хохма и Бина да се намират във връзка;

2. лице в гръб (паним бe-ахор): има Хохма в Аба, но у Има няма никаква потребност да я получи.

3. гръб в лице (ахор бe-паним): у Има има потребност от светлината Хохма, но тази светлина я няма в Аба;

4. лице в лице (паним бe-паним): у Аба има желание да отдава, у Има – желание да получава светлината Хохма, за да я предаде на по-низшите.

„Лице“ – означава предаване на  светлината Хохма. „Гръб“  означава само връзка в Хасадим или отсъствие на връзката.

Състоянието „лице с гръб“ –  е постоянното състояние в света Некудим, когато има Хохма в Аба, но Има не желае да я получи. Това състояние може да бъде постоянно, доколкото не води до разбиване..

Същото състояние може да бъде след това и в света Ацилут като състояние на подготовка, очакване (standby). Системата e готова и в момента, в който отдолу се издигне желанието да се поправиш от разбиването на душите, възниква връзка между Аба и Има и отгоре идва светлина.

Но задължително трябва да има МА“Н, молба, молитва на низшите. Тя все едно отваря кран, прекъсващ пътя на потока от светлина, която се устремява надолу

Това можем да сравним също и с транзистор, на входа на който се подава напрежение (МА“Н), и тогава той започва да пропуска електрически ток. Не е важно за какви системи говорим – механични, електронни, мисли или желания – принципът е един.

Състоянието, в което системата е готова отгоре, се нарича ”лице в гръб”. Аба се обръща с лице, Има – с гръб. Но в момента на издигане на МА“Н, желанието от низшите, то въздейства на Има, тя се обръща към Аба, и тогава в състояние „лице в лице“ се извършва  сливане (зивуг) – и светлината Хохма се спуска надолу към душите.

От урока за „Учението за Десетте Сфирот““, 20.12.2010

[30366]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че ние трябва да развием нашата чувствителност. Може ли да обясните защо това е необходимо и как да го направим?

Отговор: Пътят на духовното постижение се състои в увеличаване на чувствителността. Навикът става втора природата. Ние развиваме такива свойства и способности, които не сме използвали преди и дори не сме разбирали, че тези възможности съществуват в нас – да чувстваме явление, което не сме долавяли до сега. Те съществуват в обкръжаващата ни природа, защото висшият свят е тук. Но къде е той? Той съществува на различна честота, в различно свойство, което не съществува вътре в мен и затова не го разпознавам.

Затова всичко зависи от това, до колко ще увеличим нашата чувствителност към свойството отдаване. Съгласно това, аз започвам да усещам не мрежата, която поглъщам в себе си, която действа между творенията на неживо, растително и животинско ниво, а мрежата на отдаване, действаща между душите на човешкото или „говорящото” ниво. Това трябва да постигнем. Затова всичко зависи от нашата чувствителност.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 29.12.2010

[31156]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние искаме да достигнем до свободен избор, за да постигнем Твореца. Сега ние с нежелание изпълняваме заповедите на природата. Решимот се пробуждат в нас и ние ги реализираме сякаш те са наши собствени желания, защото не чувстваме Този, който ни задължава да направим това. Но целта на творението се състои в това ние да постигнем Силата, която ни задължава, а така също и нейната цел и програма по отношение на нас. Ние трябва да получим от нея всички сили и параметри за нашето развитие, за да можем независимо да желаем, разбираме и реализираме етапите на развитие.

Затова тяхната реализация е осъществена над текущите параметри. Параметрите идват от Твореца, проявяват се в желанието за наслаждение или в не поправените решимот. За това е написано: „Аз създадох злото начало”. От наша страна, ние трябва да се въоръжим със силата на поправяне и с всички необходими средства, така че на всеки етап, когато разкриваме още един параметър, да намираме начина да го поправим и да го направим подобен на Твореца.

Благодарение на тази работа, ние ще постигнем Твореца и ще придобием независимост.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31130]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 4, „Потоп в духовната работа”: Ние сме длъжни да приемем върху себе си вярата в мъдреците…

Да допуснем, че аз съм готов да повярвам в думите на мъдростта, но какво означава това? Аз разбирам ли думите на мъдреците? Какво е тяхното послание?

Преди всичко, в науката кабала ние не се занимаваме с телата. Няма тела, а само души. Представящите се пред мен тела са образи на един илюзорен свят.

Аз съм в желание, което се проявява в различни форми: неживо, растително, животинско и човешко. „Мъдреците” са поправените души, които се намират в разбитата система Адам Ришон. Те могат да ми помогнат и да ми дадат подкрепа; те могат да бъдат наставници и възпитатели на моята разбита душа.

Съответно ние трябва по такъв начин да приемаме техните съвети. Например книгата „Зоар” ни разказва за десетте мъдреци от групата на раби Шимон, а така също и за пророците Елия, Мойсей, Аарон, цар Давид, цар Самуил и прочее. Ние не трябва да ги възприемаме като хора, живеещи в нашия свят, а като поправени желания или души. Те се намират в разбита система, която постепенно започва да се възвръща към живот. Тези души са вече поправени, от части или напълно, и те участват в поправянето на цялата система.

Аз чета в книгата „Зоар” неща като: „Казал раби Шимон… казал раби Аба…”. За мен те не са хора, които постигат висшия свят и ми казват за него, а са имена на степени на постижение. Чрез тези думи аз изучвам стълбата на духовните степени: на една степен действителността се проявява по този начин, а на друга степен – по този начин. Изглежда сякаш кабалистите ми разказват за това, но за мен те са сили или съсъди за възприемане.

За мен всеки мъдрец олицетворява духовно понятие, мощ, сила или свойство. Аз не гледам в имената на исторически личности, а в имената на духовни явления и степени. Това е „вяра в мъдреците”. Аз искам да постигна същото отдаване, както на степента, за която чета. „Вяра” – това е отдаване.

По време на урок човек трябва да се настрои на това и да се стреми да разбере как ще въздейства това. Няма значение какво описва книгата, аз искам да проникна вътре в духовната същност на всяка дума. Това означава, че аз вярвам в думите на мъдреците.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31115]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Кои са тези приятели, за които през цялото време пише в Зоар? Как мога да ги разпозная в себе си?

Отговор: Ако разпознаваш приятелите си като действително принадлежащи на теб и намиращи се вътре в теб, тогава ще видиш, че те са част от твоята душа. С тяхна помощ ти сега изграждаш своя духовен свят, а в него разкриваш Месията.

Всичко е много просто: настоящата картина изчезва и ти усещаш само вътрешната структура на душата. „Приятел” (хавер) идва от думата „съединение” (хибур). Ако съумееш да присъединиш към себе си някой, който ти изглежда непознат, така че да го почувстваш вътре в себе си, то той се нарича твой приятел.

Приятелите са същите свойства, които си усещал извън себе си като чужди. Ти си работил върху тях да се присъединят към теб и, разбира се, не си успял да го направиш сам. Тогава си помолил светлината да го направи за теб. Тя ти е въздействала и ги е присъединила към теб.

Тя създава в теб такова отношение към приятелите, които се намират на същия път, сякаш те са били част от теб. Тогава ти ги усещаш като „събрание”. Събрание означава общо желание, обединение на отделните желания, всяко от които преди това е съществувало само по себе си или така ми е изглеждало в моята гордост, в моя егоизъм.

Аз съм принизил себе си от състоянието „стоящ”, достигайки до състоянието „седящ” (йешива). Тогава, седейки заедно, всеки един може да се свърже с останалите, както се пее в песента: „колко хубаво и приятно е да седят братята заедно” („ине матов ума наим шевет ахим гам яхад”). Затова се нарича „събрание” (йешива), малко състояние (катнут).

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 26.12.2010

[30793]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Четенето на Зоар само по себе си носи много резултати, извиква различни явления и изменения в човка.

Той не разбира това, което чете и се старае да разбере, движен от природата си, независимо, че от гледна точка на Кабала това не е задължително. Той може да чете с правилни или не толкова правилни намерения.

Но във всички случаи книгата работи върху него, въздействайки му така, че той се издига. Той не може да не почувства промяната в себе си. Нужно е само колкото се може по често да се връща към книгата, да я чете при всяка възможност, да бъде с нещо свързан с нея.

Тогава той ще види, че книгата е построена така, че му създава картините на реалността паралелни на сегашната действителност и той започва по малко да преминава между тях, да си представя зад повърхностния разказ нещо извън пределите на тази реалност.

Така Зоар работи вътре в човека, създавайки в него нови свойства на възприятие.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 29.12.2010

[31147]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Когато се възпитава дете, основно се действа ласкаво, опитвайки се до го поощрят и ободрят.

Защо в мен съществува чувството, че Творецът нас ни възпитава повече с пръчката отколкото чрез поощрения?

Отговор: Това се нарича: “Всеки обвинява в степента на своята непоправеност“.

Но когато ти се разкрие Неговото отношение към нас, ти ще видиш с какво безкрайно милосърдие Той е действал. Само ние – гледайки през своите егоистични очи, не можем да видим и разберем това.

Дори и сега да ти дадат пълно, стопроцентно напълване – в следващия миг, когато се разкрият нови информационни гени (“решимот“), ти ще се почувстваш така все едно нищо не си имал и ще попиташ: “Е, къде е този, който ме е създал, защо Той не ме напълва?!“

И от гледна точка на егоизма, това ще са напълно справедливи претенции – щом като Той е създал желание за наслаждение, Той очевидно трябва и да го напълва с наслаждения? Само че ние не вземаме под внимание това, как Той иска да ни напълни, но в друго сто пъти по-високо ниво, и затова от нас се изисква първо да станем подобни на Него.

От нашето ниво на нас ни е невъзможно да оправдаем действията на Твореца. Затова нивото на праведника започва от Бина и нагоре.

Само когато ние през цялото време усещаме ударите по нашия егоизъм – в нас се появява възможност да вървим с вяра над знанията. Само пребивавайки във вечни проблеми и съмнения, ние сме способни да се отървем от нашето его. А ако Творецът постоянно ме напълваше с наслаждения, аз бих бягал като крадец пред тълпата, крещейки по-силно от всички: “Дръжте крадеца!“

Аз бих Го прославял от сутрин до вечер: “Да, здравей Творецо – добър и творящ добро!“ Бих Му благодарил за това, че е тъй щедър към моя егоизъм.

Но на нас ни е нужно да се издигнем над своите празни желания, и даже не просто празни, а преживяващи дълбок “минус“ – големи страдания. И ако човек е способен да се издигне над такива чувства и да започне да отдава, това означава, че той прави съкращение (цимцум) и екран на своя егоизъм.

А ако той успее и да получи наслаждение, но не заради себе си, бидейки съгласен да остава в себе си пуст, а да се напълва само от отдаването на Твореца – тогава той се нарича истински праведник.

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30617]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Тора развива в човека усещането за осъзнаване на злото

Занятията с Тора и заповедите (поправяне на себе си изучавайки Кабала) е било дадено единствено за това, да се обединят стремящите към Твореца (в единно, цялостно желание), за да се развие в нас чувството за осъзнаване на злото (егоизма), заложен в нас по рождение, и определян от нас като любов към себе си, и да достигнем до абсолютното добро, което се нарича любов към ближния. И това е единствения преход към любовта, към Твореца.

Баал а- Сулам. Свобода на волята.

Когато човек се занимава с Тора (методиката за поправяне на своят природен егоизъм), Тора (ако той наистина се занимава с истинската Тора) му показва истинското състояние, т.е. неговата отдалеченост от духовното, и той вижда какво ниско творение е той, по-лош човек от който няма на цялата земя.

Баал а- Сулам. Шамати.  Статия 56, Тора се нарича показващата.

[31141]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Днес, в Америка съществуват крупни организации за борба с кризата и проблемите с екологията, които заявяват, че в близките години я очаква хиперинфлация, която ще доведе до разпадане на обществото и гражданска война.

Затова, те казват, че е необходимо да се направят промени в общественото устройство. На каква основа можем да си сътрудничим с тях и какво решение може да им предложи кабала?

Отговор: Най-широката платформа за сътрудничество е фактът, че светът се намира в нарастваща криза и това не е случайност, а закономерен процес, протичащ в природата.

Кризата обхваща много области и по тази причина, може да послужи като надеждна основа за сътрудничество, защото е нагледно доказателство на неживо, растително и животинско ниво, включвайки дори човешкото общество – живота на човека в този свят.

Днес, тази тенденция е очевидна за всички и се явява естествена. Онзи, който може да  погледне малко по-високо, разбира, че тя дори не зависи много от човека. Ако погледне още по-високо, тогава възникват въпросите: „Какво да правим с тази тенденция? Явява ли се това програма на природата, която притежава желание, план, крайна цел?”

На тези нива, ние можем да търсим съюзници, с които да обсъждаме, но те трябва да бъдат реални партньори, с реалистичен научен подход – без религия, философия и твърдения, които не се основават на доказателства.

Необходимо ни е да видим как, от тези очевидни за всички факти, можем да стигнем до признаване на необходимостта от промени в човешкото общество, до решение! Мнозина признават, че светът се намира в криза, екологията е в застрашено състояние, финансовата криза не е приключила – но задават ли си въпроса, какво да правят по-нататък?!  

Защото, ако нищо не правят, то изобщо не си струва да говорим за това. Тогава са прави хората, намиращи се във властта и премълчаващи тези проблеми – утре ще умрем, но днес, все още можем да си поживеем. Едни притъпяват тези усещания с наркотици, други се изхитряват да не мислят за това, трети играят реалния живот на борсата, както е в играта „Монополи”. Но, не за тях става дума, а за онези, които търсят решение за кризата.

А, от друга страна, трябва да говорим за това, че светът е станал глобален и интегрален. Глобален – означава, че целият свят е въвлечен в кризата и не е възможно да бъде отделена нито една негова  част. А е интегрален, защото всички сме свързани с всякакъв вид връзки – вътрешни и външни: с мислите, технологиите, промишлеността, банките, дори там, където не ни е известно и е неразбираемо.

Искаме или не, всички се намираме в една чиния – сега трябва да решим какво е нужно да направим?! Тук, кабала може да предложи своите решения, давайки на човека разбираеми, опростени и логични обяснения за това, какво дава вътрешната връзка помежду ни, как правилно да я изградим и т. н.

Защото, ако кабалистите се включат вътре в цялото външно движение, стремящо се към съединяване, тогава е достатъчно, нашето правилно намерение, което сме способни да създадем по силата на своята природа, да се включи в цялото това голямо човешко общество, което засега действа без намерение, а участва само със своите физически действия.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Последното поколение”. А именно, че ще има хора, които ще дойдат и ще кажат: „Готови сме да се присъединим към вас и да участваме – само ни кажете какво трябва да правим!”

И ако можем постепенно да установим правилни отношения с всяка част на обществото – на съответстващото ниво, тогава ще имаме възможност да се приближим до решението. Аз смятам, че това е формата, под която сега трябва да започнем да работим, паралелно с развиването на методиката за възпитание на децата. Защото, човечеството го очакват още по-големи проблеми.

От урока по статията „Кабала и философията“, 29.12.2010

[31179]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→