Въпрос: За да не се губи от духовната цел, човек трябва да се държи за нещо, необходими са му закачвания, „засечки” на пътя. Така че, за какво да се държим?

Отговор: Може да се приведе такъв пример: всеки се чувства като изгарящ елемент на електронна система. Такъв е и неговият живот. Струва му се, че чувства другите, а в действителност той усеща наоколо своите прегарящи свойства: неживи, растителни, животински и самия себе си.

Когато пристъпваме към поправянето на системата, човек започва да чувства програмата на творението, силата на творението, токовете, пробягващи в поправената система. Сега нейните елементи са споени един с друг и отлично функционират, съгласно общия замисъл, който и е Творецът. Човек започва да усеща своя живот в системата и нея цялата като единно цяло.

Защото ако аз не съм съединен с другите и се чувствам като изолирана от системата част, ако ”живея за себе си” – тогава моето възприемане се ограничава с този свят, с реалността, която се рисува на моя вътрешен екран в задната част на мозъка, както пише Баал а-Сулам.

Ако се измъквам от самия себе си и виждам външния свят, то ще премина към същинската реалност. Тя ми се показва като разбита, не поправена, зависеща от моето отношение. И само аз, сам самичък, съм способен да реализирам връзката между всички.

При това вече си представям другите не като тела, а като свойство на отдаване. Всеки от тях фактически е поправен, но за да ги свържа един с друг, не достига връзка, свойството отдаване от моя страна. И тогава всичко ще заработи.

Казано по друг начин, общата система вече е пронизана от правилните взаимовръзки, а за нея аз съм като захранващ блок, батерия. Без моята енергия системата стои. Задължен съм да стана източникът на тока и тогава всичко ще оживее.

Подобни картини човек трябва през цялото време да удържа в себе си – като че ли действително всичко е така. Всеки по малко ще свиква с тях и изведнъж пред нас започват да се очертават контурите на системата. Защото навикът става втора природа, което позволява реално да усетиш дори това, което преди по никакъв начин не те е докосвало.

От урок по статия на Рабаш, 29.12.2010  

[31135]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Отсега вече е невъзможно да напредваме с предишните методи, със затворени очи към неизвестността – без разбирания, без разум и точно знание, а като животните, които в паника се спасяват с бягство в някаква неизвестна посока, където им се струва, че ще бъде по-добре.

Такава е била формата на нашето напредване в течение на цялата история, но днес ни е необходимо да започнем да напредваме, както е определено за човека. Човекът е този, който „има очи” и вижда пътя напред, знаейки къде напредва. Той най-напред постига следващото състояние в неговия „потенциален вид”, а после го реализира на практика.

Формите, към които сега трябва да преминем – това са формите за уподобяването на Твореца. И затова, ние преди всичко трябва да ги въплъщаваме във връзката помежду си, а благодарение на това получаваме нови свойства.

И тогава ще можем заедно практически да реализираме следващото състояние – с по-здрава и по-тясна връзка един с друг, основана на отдаване, и вътре в нея да разкрием Твореца, тоест своето следващо състояние.

Така ще напредваме стъпало, след стъпало и ще преминем всичките 125 стъпала. Това ще означава изход от изгнанието – към  пълното освобождаване. Започвайки от днешния ден и по-нататък, напредването трябва да бъде зримо и осъзнавано, без повтаряне на миналите грешки, които постоянно и методично сме извършвали, всеки път на всички етапи от развитието на човечеството.

Защото всеки път сме се опитвали да направим нещо, като не притежаваме никакви знания за бъдещето, и този, който е викал по-силно от всички, е получавал възможността да променя природата и човешкото общество. Той е претворявал своите идеи в живота, докато не са го сваляли или той сам не е умирал със своята си смърт, след което се е откривало, че всичко е било направено неправилно. И се е започвало всичко отначало – от една грешка към друга.

Днес, освен всичко друго, се е създала особена ситуация с ръководството, оказващо се начело на света и с цялата тази тенденция. Ще гледаме още какво е това огромно препятствие на нашия път и какви са всички управители. Докато те накрая не се сменят с някакво достойно правителство, по примера на ”Санедрин” (събрание на кабалистите) – истинското духовно ръководство, което стои начело на цялото човечество.

От урок по статията „Кабала и философията”, 29.12.2010

[31183]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Грешката ни е в това, че не диференцираме подхода към различните степени на развитие.

На животинско ниво, ние пресаждаме и клонираме органи, на растително – приемаме най-новите селскостопански технологии

Ако не модифицирахме храните, които отглеждаме, нямаше да има какво да ядем. Преди плодовете и зеленчуците се разваляха за много кратко време, а днес – можеш да поиграеш футбол с един домат, а след седмица да го изядеш.

Въпреки всички недостатъци, трябва да разберем, че това спасява света. От една срана, ние „разваляме” онова, което е създала природата, а от друга – осъществяваме поправянето.

По такъв начин, на неживо, растително и животинско ниво, успяваме да направим живота по-комфортен и приятен за своя егоизъм. Действително можем да адаптираме предходните, намиращи се под нас нива, създавайки благоприятно обкръжение.

Вече не живеем в колиби, вигвами и иглута, а изграждаме за себе си домове с отопление и осветление. Модернизираме ранните стадии и виждаме, че това е в наша полза.

Но ползата свършва, когато пренесем своя подход на нивото „човек”. Хората не виждат тази граница, а междувременно, на човешкото ниво не разполагаме със средства за поправяне на ситуацията. И така, действайки със същите методи, ние разрушаваме всичко.

Като не поправяме човешкото ниво, ние предизвикваме появата на недостатъци и на по-ниските нива. И макар да ни се струва, че успяваме с тях, в крайна сметка излиза, че това не ни се отдава и положението се влошава все повече.

Както и да се стараем да усъвършенстваме и модифицираме своя живот, продължаваме да страдаме не по-малко отпреди. Защото човешкото ниво в нас се издига над всички останали, а в резултат на това, под неговата тежест се разрушават и те.

И затова, Баал а-Сулам пише във „Въведение в науката кабала”, че не трябва да се вземат предвид предходните стъпала, защото те се издигат и спускат заедно с човека. И това е казано не толкова за външния свят, а на първо място за нашите вътрешни стъпала на развитие.

От урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

[30504]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво решение можем да дадем на човек, който гледа на нас отстрани? Няма ли да му се стори това като проста философия?

Отговор: Кабала говори за силата, съществуваща в природата, чието положително въздействие можем да предизвикаме върху себе си, ако поискаме да бъдем подобни на нея.

Ние не изменяме тази сила, а трябва да приведем самите себе си в порядък. Като светлината на слънцето – мога да стоя на сянка, а мога и да се кача на покрива и нарочно да се изложа на слънчевите лъчи. Слънцето не се изменя – изменям се аз, желанието да получа повече от неговата светлина!

Ето, такава сила има и в природата, която науката кабала може да ни научи да получаваме. Кабала е наука. Стани умен, научи се да използваш силата на светлината и тя ще те развие правилно и добре.

Не говорим за някакви изкуствени неща или фантазии – само за това, как да се организираме, да организираме връзката между нас, общата „мрежа”, в която можем да разберем силата, съществуваща в природата и да спечелим!

Вместо да се обръщаме към „слънцето” с гръб или отстрани, да се обърнем към него с лице! Т.е. да достигнем с него подобие на свойствата.

За това говори науката кабала. Тя съветва човека: ти си принуден да се развиваш, искаш или не искаш. Но ако искаш да се развиваш по добър, приятен път, то познай силата, която ти въздейства и те развива.

Ако си обърнат с гръб, тя те развива със страдания, тъй като ти усещаш нейното въздействие като тласък отзад. Ако стоиш към нея „отстрани”, може да бъде с добро или с лошо. Но ако се обърнеш с лице, то ще се развиваш с добро и в радост.

Това е всичко, което правим! Искаме просто да разкрием положителната сила върху себе си.

Тя в който и да е от случаите ни влияе и ни развива, дори и сега. Безспорен факт е, че нашите състояния се менят. Нима можем да спрем живота? – Не! Всеки миг ни се разкрива някаква нова ситуация и този процес зависи от нас.

Но има наука, която казва: погледнете на съществуващата тенденция! Не трябва нищо да измисляме и да „изобретяваме наново велосипеда”. Виждате, ние всички сме свързани един с друг, но сме свързани с лоша връзка. Все повече разрушаваме природата. Така, че хайде да поправим връзката между нас, за да бъде всичко на обратно.

Ако всички проблеми са предизвикани от нашите неправилни връзки един с друг, хайде да помислим как да се съединим правилно! Кабала просто обяснява в разбран вид природните закони за съответствие между свойствата. Творец – означава природа.

От урока по статията „Кабала и философията“, 29.12.2010

[31175]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Нашата работа се състои в постепенното придобиване на силата на отдаване и постигане на силата на висшата мъдрост (Хохма) – с други думи, светлината хохма, обличаща се в светлината хасадим.

Понякога не ни се удава и тогава силата хасадим, която трябва да придобием от „спокойния ход” се превръща във вода на потопа. Потъваме в нея, а след това настъпва обновяване и изплуващите решимот ни помагат да продължим пътя.

И така във всяко състояние: може да се достигне над знанието и да преуспея, но ако човек прояви небрежност, не организира обкръжение, което да го поддържа – той попада в нарушение, в грях и потъва в това разбито решимо, вместо да премине над него. А след това, вторият път все пак го реализира правилно.

Така се придвижваме. Казано е в писанията: „Няма на земята праведник, който да извърши благо преди да е съгрешил”. Той е почувствал този грях, това зло начало, създадено от Твореца и разкриващо се отново на всеки етап в него. А от друга страна, ако реализира своите решимот като праведник, т.е. повдигайки се над знанията към Есод, над Малхут, то действа по верен начин.

Разбира се успешната реализация на решимот зависи от това, дали човек е подготвил необходимите условия: обкръжение, обучение и всякакви прочее средства, които стават залог за успех.

А самият успех е във вяра над знанието, когато човек се намира в група и може да реализира решимот по отношение на нея, за да може в крайна сметка да прави същото по отношение на Твореца. По такъв начин, „Творец” е по-дълбоко явление, което човек постига в съсъдите, в келим на групата.

Човек винаги има възможността да събере всички параметри и да организира всички средства, за да „построи ковчег”, „да опъне палатка” и въобще да бъде готов за всичко. Той действа, давайки си ясна сметка за случващото се, прави самоанализ – и тогава през групата преминава към Твореца.

Той поправя на отдаване 613 от своите желания, добавя към тях „седем заповеди на мъдреците” и по този начин 620 пъти увеличава мощта на проявяващото се в тях решимо, детайли на възприятия. Така човек построява цялостно кли.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31127]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои нашата свобода на избора, когато четем книгата „Зоар”?

Отговор: Ние четем „Зоар”, за да реализираме нашата свобода на избора. Иначе от книгата „Зоар”, както и от цялата наука кабала, няма никаква необходимост.

За какво ми трябва тя? За да знам, колко ангели има в небесата? И какво от това, че ще мога да ги изброя по имена? Но, аз не знам какво е  „небеса” и кои са тези „ангели”, а може би ще ги нарисувам с крилца.

Затова, към четенето на книгата „Зоар”, към изучаването на науката кабала, към работата в група като цяло, аз пристъпвам, за да реализирам своя собствен свободен избор – за да мога, с помощта на всички тези средства да получа „чудесната сила” (сгула).

Книгата, лежаща пред мен е някакъв изкуствен апарат, свързващ ме с духовния свят, който не осъзнавам и нямам никакво понятие за неговите свойства. Но кабалистите казват, че имам някакъв адаптер, който може да ме свърже с неизвестен за мен свят.

В квантовата физика има понятие „микросвят” – свят на елементарните частици. Аз не ги усещам, въпреки, че живея сред тях. Но физиците казват, че може да се направи инструмент, с помощта на който, този свят може да се постигне, да се усети. Затова, те правят различни апарати, ускорители на елементарни частици.

Така разполагат със средство, с помощта на което от нашия свят, който ние усещаме, да се стигне до един много вътрешен, скрит свят на частиците, в който не може да усетим нищо, защото сетивните ни органи не действат в неговия диапазон.

В науката кабала, на мен също ми се дава средство – четенето на книгата „Зоар” – с помощта на което мога да стигна до скрития, духовен свят. И това работи! Използвай го – и това е всичко!

Но работата е там, че в науката кабала, използвайки даденото ти средство, ти самият се променяш и това средство се превръща в твой вътрешен инструмент. Докато учените, занимаващи се със земните науки, не се променят, а променят само своите средства с по-усъвършенствани и мощни. И затова, нещото, с което се занимават се нарича външен свят, извън човека.

А в науката кабала се занимаваме с вътрешния свят, защото така променяме своята природа. При това, изведнъж започваме да усещаме явления, които са били напълно извън нашите усещания.

Ние не повишаваме вече съществуващата в нас чувствителност, като музиканта, който малко по-добре усеща звуците, или като художника, много по-добре възприемащ цветовете. С помощта на науката кабала, аз стигам до такова състояние, че в мен се развиват свойства, несъществували преди това.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 29.12.2010

[31150]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Свобода на волята - Няма коментари→

Философията може да бъде опасна за човечеството, защото не спира на границата, до която работят нашите сетивни органи и всички апарати, а продължава да прави изводи и в областта на духовното, основавайки се единствено на своите догатки, загубвайки истината.

Има се превид не тази философия, която изучават в университетите, а всеки подход към живота, измислен от човека, който не се базира на реални факти. Във всеки от нас се крие голям философ и ние трябва да воюваме с този подход.

Достатъчно е да погледем към кризата, през която минава света във всички форми. Ние не сме в състояние да се справим с променящия се свят и нямаме никакви доказателства за поредния нов подход, който се опитваме да приложим към нея – това също се нарича „философия”.

Един предлага едно решение, за да поправи света, друг – друго, но откъде знаят, че това ще проработи? Обикновено, решение се взима от безизходица, за да се опита, може пък и да помогне – но то няма никаква реална основа.

Така, някога се опитваха да построят в Русия обществото на всеобщата справедливост – върху една неоснователна теория, непотвърдена от никакви факти.

От друга страна, ако ние през цялото време напредваме към неизвестността, то как иначе можем да го правим? Нямаме възможност да проверим това, което все още не е постигнато от нас. Но не е възможно да се реализира нещо, ако не се опитва. И как тогава човечеството да напредва на здрава научна основа, към следващите си състояния, в които все още не се намира, а само иска да постигне?

Разбира се, в този случай, целият ни напредък ще се опира само на филосифията, на надеждата, че в резултат нещо ще се получи. И именно това наблюдаваме, оглеждайки целия път, извървян от човечеството до днешния ден.

Ние сме вървели, ръководейки се от философията – от формата, която не е облечена в материя. Всеки път сме измисляли как може да стане, а после сме се опитвали да го въплътим в живота – и всеки път сме грешали! Такава е била нормалната форма на нашия напредък – по метода на пробите и грешките, и така до ден днешен. Защото следващата форма, никога не ни е известна предварително.

И едва сега сме стигнали до такова състояние, че сме способни да разкрием своята следваща форма! Те, формите, се разкриват във връзката между нас и, ако успеем да ги разкрием предварително, няма да имаме никакви проблеми с постигането на успеха.

След като разкрием случващите се в нас изменения в духовната форма, ще можем да ги реализираме и в материалния свят, в нашето човешко общество.

Тогава, няма повече да ни се наложи да напредваме чрез удари и страдания, по метода на пробите и грешките! Това предлага науката кабала на човека.

От урока по статията „Кабала и философията”, 29.12.2010

[31186]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Каква възможност има детето да се включи към общата система на образоването?

Отговор: Детето ще се включи към тази „среда на съществуване” през интернет, на понятен за него език и в подходяща за него форма.

Необходимо е само отначало да поощрим децата, за да се насочат към тази система и те ще се свържат с другите деца по целия свят и ще се чувстват добре в нея и ще напредват.

Аз мисля, че веднага ще има забележителни резултати. Само след няколко седмици вие ще почувствате как се променя детето. Пробвайте да поговорите с него и ще видите колко то е пораснало, поумняло, започнало е да отговаря на въпросите ви, като възрастен, по друг начин се отнася към целия живот.

Ние трябва да се отнасяме към детето като към възрастен! Душата няма възраст! Проблемът е в това, че ние говорим неясно с децата и ги разваляме. Детето не иска от нас такова отношение – то иска да е такова, като нас!

Вие ще видите, колко добре възприемат това децата и го искат. За тях да бъдат възрастни – това е увлекателна игра. Не трябва вместо това ние, възрастните, да се спускаме до тяхното ниво и да играем, сякаш ти си детето – това е неправилно! Не те, а ние си играем! Това е много важен принцип на възпитанието – да се отнасяме към децата, като към възрастни.

Не гледайте, че то изглежда като малко дете – това е само физическото тяло. А от това детско тяло ви гледат очи съвършено като на възрастен човек, който внимателно ви следи и всичко разбира!

Това да го смятаме за дете е грешка, която човечеството влачи от древността, съпровождана е от всякакви приказки, проповядващи фетишизъм и всевъзможни суеверия.

Всичко това трябва да се изключи. Ние се отличаваме от детето само на животинската степен – а ако се свързваме на нивото човек в нас, то трябва да общуваме като равни с всички.

Детето е наш равноправен партньор в създаване на тази нова методика на образованието и трябва открито да говорим с него за всичко да изискваме от него пълно участие. Нека децата да стоят на събранията заедно с възрастните и да участват във всички обсъждания, в съставяне на програмата – ние няма какво да крием от тях.

Именно с това те ще пораснат. Те не искат да получават от нас всичко наготово – те искат сами, осъзнато да реализират това от самото начало. Нищо не требва да се скрива от детето – то не е дете! Трябва да се отнасяме към него съвършено като с равен.

От урока по статията „Кабала и философията“, 28.12.2010

[31042]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако хората се съгласяват, че всички проблеми идват от нашия егоизъм, тогава защо ние просто не можем да се договорим да си поделим всичко и да решим, че всичко е общо?

Отговор: Няма да ни помогне да обявим всичко за общо и да поделим всичко! С това ние няма да изменим света към добро, а само отново ще се върнем към „справедливата” социалистическа уравниловка. Но тя не може да изправи света! Защото светът съществува само заради това, да разкрием Твореца!

Не отчитайки този факт, ти отрязваш себе си от източника, който може да измени човека. Ако ти не се занимаваш с науката кабала поне в някаква минимална форма, в теб няма да има никакви сили, за изменение на човешката ти природа. И в крайна сметка, ако не днес – утре, ти ще дойдеш до още по голяма криза.

Ние сме задължени на всеки да направим инфузия от истинската наука кабала, за да има в него сила, която да му влияе и да го изменя. Иначе ние просто ще започнем да си играем на строителство на някакво ново общество. Но нима светът съществува заради това,  да построим красив материален живот между нас?

Необходимо е да се обясни на всички, че светът е създаден не за това! В програмата на творението е да доведе всеки човек, заедно с цялото човешко общество, на друго ниво на съществуване – към абсолютно, взаимно отдаване, за да се разкрие между нас тази сила на тоталното отдаване, която се нарича Творец, висша природа.

Но за това, да изменим своята природа до нивото, което ние трябва да стигнем, на нас ни трябва да получим от там инфузия, за да подейства на нас светлината, възвръщаща към източника.

А как иначе аз мога да подскоча на тази степен? Аз сега стоя на по-ниската степен, между първата и втората – и затова виждам, как тази следваща степен израства пред мен като стена! Но това не е стена, това е само подем на следващата степен! Просто тя е толкова висока, че ми се вижда като стена. Как мога да подскоча на нея?

И кабала казва: „Ти можеш да направиш това, само притегли към себе си силата на светлината!” Но ние не можем да направим това по единично: нито аз, нито ти, нито той – само заедно! Само ако ние всички се обединим, един ще учи повече, друг по-малко, една част ще се занимават с действия, друга част с намерения, всеки с това, което повече му подхожда.

Не всички хора са еднакви: един не иска много да мисли, предпочита да действа, а друг всичко решава само мислено. Но когато всички се съединят заедно – всичко се нарежда. Необходимо е и едното и другото.

Но на човека е необходимо да се обясни всичко това. Той трябва да знае в какъв живот, в какъв свят се намира. Доколко дълбоко той ще усвои това – зависи само от него: един възприема повече с разума си, друг – с чувствата, това не е важно. Но всеки ще има връзка със светлината.

Затова Баал а-Сулам пише, че „всички трябва да седнат на чиновете” – въпросът е само в това, кой колко трябва да учи. Но нали всеки някак учи, за да се устрои в живота? Днес няма да се намери нито един най-обикновен човек, който никъде не е учил.

Ако ни бяха казали, че утре ще дойде страшна буря и трябва да се научим как да се скрием от нея – всички ли щяха да се съгласят да учат, за да се спасят? Всички са принудени да учат за природните катаклизми, които сега се случват навсякъде. А ние предлагаме на човечеството да се учи, как да постигне щастие – всеки ще се радва да се научи!

От урока по статията „Кабала и философията“, 29.12.2010

[31166]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 4, „Потоп в духовната работа”: Не е ли това противно на логиката? Нашата вродена природа е желанието за получаване на наслаждение. Ако работим върху нещо, тогава ние несъмнено получаваме награда за нашите действия.

Наистина е невъзможно да работим без награда. Творецът иска да се наслаждаваме и да бъдем напълнени. Целта на творението е да даде блаженство на Неговите творения и това означа, че ние получаваме блаженство. Освен това, трябва да мисли, как да получим блаженство от Твореца.

Единственият въпрос е: в кои Келим ще го получим? В съсъдите за получаване или в съсъдите за отдаване?

Наградата си остава награда. Написано е „Наградата за заповед е да познаеш Този, който заповядва.” Трябва да Го познаваме така, както Адам е познавал Ева, тоест да постигнем, разберем и да усетим Него. Светлината Хохма, която получаваме, е светлината на знанието, която напълва всички Келим.

Построени сме по такъв начин, че цялото ни наслаждение идва от това да познаваме Твореца, от това да достигнем обединение и сливане с Него. И това е възможно само според закона за подобие на формата, според светлината Хасадим, свойството отдаване, което ние развиваме в себе си над свойството получаване, което непрестанно се появява в нас все по-силно.

По този начин ние имаме всички необходими условия за изграждане на правилно кли, и за получаване на блаженство и награда вътре в него. Само трябва да работим правилно с него: не се наслаждаваме директно, а от факта, че постигаме Твореца, разкриваме Го и Го опознаваме, както е написано в Пророчествата „всеки ще Ме познава от малки до големи”.

Трябва да разберем, че нашите Келим, нашата сегашна природа не е само състояние, от което трябва да се издигнем до духовната природа. Тогава, вътре в нашата духовна природа, вътре в желанията за отдаване, ние ще получим цялата награда, на която се надяваме.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31121]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→