Рабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 4, „Потоп в духовната работа”: Вяра над разума е територия, принадлежаща на светостта…

Въпрос: Как можем да достигнем тази територия?

Отговор: „Вяра над разума” означава, че аз се въоръжавам със силата на отдаване над егоистичното желание, което се пробужда в мен отново и отново. Това не е просто желание да спя, ям или да си прекарвам добре, а желание, което ми пречи да се свържа с другите.

Говорим за един критерии: за или против обединението. Всички други желания се отнасят към животинската степен. Истинското желание за наслаждение, което се отнася към човешката степен, произхожда само от разбиването на душите. Всичко друго се отнася към по-ниските нива в мен: неживо, растително, животинско. Аз не се занимавам с тях въобще.

Затова критерият за моя анализ е отношението ми към обединението. Съветът е да провериш себе си в групата, защото объркването в широкия свят е неизбежно и там няма с кого да работиш. Ако се съберем с цел да се обединим и аз открия, че съм неспособен да направя това, и че не го искам, че мразя и отхвърлям тази идея, това означава, че разкривам злото начало в себе си.

Полагам усилия, опитвам се да се издигна, но разкривам, че не мога. Тогава поради липсата на избор и, чувствайки колко важно и необходимо е да постигна обединение, аз извиквам „Спаси ме!”. И свише получавам силата на отдаване, която ми помага да мисля за обединение, да се свържа с другите поне малко.

Междувременно другите не го усещат, а и не е нужно. Говорим за вътрешната работа на човек, който започва да усеща общата сила на обединението вътре в стремежа си за свързване. Тази сила се нарича „Творец”.

Така човек се придвижва от едно състояние към следващо. Неговото желание непрекъснато расте, противопоставяйки се на обединението все повече и повече. Той полага усилия, опитвайки се да се справи с всичко сам. Но не успява, отчайва се и моли за силата на отдаване. В тази сила, насочена в сърцето на групата, той разкрива Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31118]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е „потоп” за групата?

Отговор: Ако групата като цяло не може да преодолее увеличаващото ѝ се желания, ако приятелите достигнат омраза и не могат да я преодолеят, това означава, че те се давят във водите на потопа.

Когато усетят наближаващия потоп и силите, които ги преодоляват (Гвурот), те трябва да положат общи усилия да построят ковчег, тоест да изразят взаимно отдаване, за да бъдат спасени от егоизма на всеки един и от общата омраза. Точно така авторите на книгата „Зоар” са седели да учат, чувствайки омраза един към друг, и тогава са разкривали любов.

Всичко зависи от това дали приятелите използват Тора според предназначението ѝ, дали изграждат ковчег, общо кли на взаимно отдаване, обединение и взаимно поръчителство, в което те ще бъдат спасени от потопа.

От  урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31138]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Трябва да свикнете с факта, че ако започнете да изследвате нещо, винаги ще намерите две противоположни свойства в него, които въпреки това са  свързани. Това е нещо като „раздвоение”.

Ако работиш с егоистичното желание, тогава всичко излиза така: 1 + 1 = 2. Но, ако комбинираш желанието за получаване с намерението за отдаване – те са противоположни и не могат да се свържат. С други думи: 1 + 1 = 3! Третият е Творецът. Трябва да свикнете с този парадокс и да го приемате като естествен; за нас това е норма.

Свидетели сме на такъв „парадокс” в човешкото общество. От една страна, всеки прави всичко възможно да се отдели от другите, но от друга страна, хората търсят контакт помежду си.

Превърнало се е в мания. Имало е случай, когато цяла телекомуникационна система е била повредена, хората са останали без мобилни телефони и просто са започнали да откачат. Как може всеки да иска да бъде сам и, от друга страна, да не може без комуникация с други хора?

Фактът е, че човек иска да бъде сам за малко, за да не му се меси никой. Но заедно с това хората искат да живеят заедно: в един голям град, в една масова култура. Склонни са да си подражават и да правят всичко така, както другите го правят. Следователно едното не отменя другото.

Човек има нужда от място, на което може да се скрие, като пчела – всяка в своята лична клетка. Но в момента, в който човек почувства такава „независимост”, той трябва да усети, че живее сред всички.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 19.12.2010

[30210]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→