Въпрос: Ако приема желанията на другите като мои собствени, не означава ли това, че заедно с всичките техни наслаждения, получавам също и цялото им страдание, за цялото човечество? Аз идвам, за да получа неземно наслаждение, но защо получавам и допълнително страдание?

Отговор: Ти не получаваш страданието на другите, а техните желания. Как може да изпиташ удоволствие от това да напълниш желанията на другите, ако те не са празни преди това? Трябва да почувстваш празнотата им.

Разбира се, не е приятно да имаш празни желания. Но, ако ти ги придобиваш с цел да ги напълниш, тогава си щастлив, че са празни! Това означава, че имаш възможността да ги напълниш! Това е като една майка, която се радва, че е приготвила толкова много храна, и нейното гладно дете яде добре от нея.

Затова, тук няма никакво страдание, а само наслаждение! Сякаш пред теб има вкусно ядене и ти пробуждаш апетита в себе си преди да ядеш. В крайна сметка, това е единственото нещо, което ти липсва, за да го получиш.

Светлината е в абсолютен покой и ние сме в океан от светлина. Колкото повече получаваш от другите празни съсъди или желания, толкова повече ти ще можеш да ги запълниш със светлината и цялото това наслаждение ще бъде твое! На това ни учи науката кабала. Тя е „мъдростта на получаване” или напълване.

Ти си като майка, която има 7 милиарда гладни бебета и достатъчно мляко за всяко от тях – цялата светлина на Безкрайността. Можеш ли да си представиш само какво наслаждение е това?!

От урока по статията „Свобода на волята”, 17.12.2010

[30048]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

В поетичен, дружелюбен маниер кабалистите ни разказват за духовния свят.

Но този разказ е основан на знанията им за висшата природа, – съвършената и вечната. И нейният главен закон – това е законът за връзката на Твореца с творението – законът за взаимното поръчителство.

Но в него не става въпрос за Твореца, и за това, че той е добър и творящ добро, за това, че няма никого, освен Него. В него също така не се говори за Неговото отношение към творенията и връзката между Него и творенията.

Този закон се изразява като закон за сливането, от което произтича отношението между творенията, проявяващо се в безкомпромисната и принудителна форма на взаимното поръчителство.

Този велик закон, в който се говори за всички връзки в системата на душите, много точно създадена от Твореца, ни се разкрива постепенно – подобно на възрастните, които постепенно разкриват света на децата, меко и нежно отнасяйки се към тях, докато те не влязат в самостоятелния живот.

Така природата, Творецът се отнася към всеки човек и към цялото човечество, тъй като, съгласно Програмата на Природата, ние трябва да “отгледаме“ и да реализираме върху себе си  закона за поръчителството.

Реализацията на закона става поетапно, отвътре навън: отначало в по-вътрешна група, а след това се разпространява на дълбочина и ширина, докато взаимното поръчителство, като закон на единната система, не започне да управлява цялата действителност. Което и ще бъде краят на поправянето.

От урока по статията „Поръчителство“, 15.10.2010

[24513]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→

Ако ние искаме да предизвикаме добри промени в света, не по законодателен начин, не насилствено, а на практика, то тези промени трябва да станат в човешкото съзнание.

Трябва да доведем до знанието на  всички за това, какво говори науката кабала за човека и за неговото преобразяване по собствен избор и чрез реални методи.

Ние разширяваме групите и външното разпространение, но ключът към успеха се състои във всеобщата вътрешна взаимовръзка.

Ние представляваме определена част от човечеството, която е свързана с всички останали части. И затова обединението, което ние постигаме помежду си, ще се разлее, както светлината, по каналите за връзка – без наше знание, и без знанието на останалите.

Тогава хората просто и естествено ще почувстват, че в нас живее силата на единството. И това ще бъде правилното разпространение.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26017]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Моите чувства и духовни преживявания се отразяват на реалността, която виждам. Означава ли това, че по външното аз мога да съдя за вътрешното?

Отговор: Съвсем не. Казано е, че “светът живее както е установено“. В материалния свят аз имам различни състояния и взаимоотношения, повече или по-малко приятни, но аз изобщо не смятам да им слагам духовни етикети.

Над всички събития в моя материален живот аз трябва постоянно да се придържам към духовната цел. Дори и ако Творецът ми устрои нещо много ужасно, аз не бива да отпускам тази хватка.

Аз не знам поради какво и защо всичко се случва именно по този начин. Тъй като съм свързан с другите души, събития и състояния, за които нямам понятие. Сега аз нямам усещане за цялата система, което би ми позволила да разследвам това.

Глупаво е да се мисли, че можем да проследим връзката между духовното и материалното. Защото ние не разбираме нито едното, нито другото.

Аз нямам никакви инструменти за изследване: нито разум , нито усет, нито възприемане. Не виждам пред себе си висшата система/свят, низшата система/свят и връзките между тях/световете.

Всичко това е все още далеч от мен. Не го постигам дори и на първите духовни степени. Тъй като те са основани на себеотрицанието, там аз не мога да разкрия нищо, а и не желая нищо друго, освен да се включа във висшето.

Какво друго имам, освен егоизма? И какво трябва да постигна освен отдаване? А за това аз трябва да анулирам своето его и да провеждам  вътрешна работа в групата с другарите.

Ние изграждаме вътрешно единство, стремейки се да придобием обща сила, намираща се вътре във всеки поотделно и принадлежаща на всички.

И нима вместо това, аз ще започна да градя догадки за тайния духовен смисъл на моите болести, банкови проблеми, семейни неуредици и конфликти с началника? Това просто е глупаво. Аз още изобщо не съм готов  за подобни разчети. Така че, новият компютър е просто “куп желязо“ докато не го включа, не установя операционната система, не инсталирам нужните програми и не внеса в тях необходимите данни.

Само тогава, когато се запозная с инсталираните програми и заредената информация, аз ще мога да пристъпя към работа.

Засега ние нямаме келим, “компютър“, а да не говорим за “софтуеър“. Затова още не сме в състояние да съдим за вътрешното по външното.

От урока по статията на Рабаш, 04.11.2010

[25885]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Устремявайки се направо към Твореца, ние изучаваме Тора – с други думи, изучаваме действието на светлината, която ни поправя.

Казано е за това: „по действията Ти ще Те познаем”. Обучавайки се на действията на Твореца, ние започваме да Го разбираме, да Го постигаме и благодарение на това постигаме сливането с Него.

Да се занимаваш с Тора означава да изучаваш това, което прави с нас светлината. В крайна сметка, при четенето човек веднага трябва да почувства как светлината осъществява промените в него.

От всяка дума, от всяка буква излиза преобразяване. Защото  буквите – това са символи на духовните свойства, изградени от кабалистите, и, четейки ги, човек вижда как действат те в него, поправяйки го от получаване на отдаване.

С всяка дума човек забелязва промяна в себе си. Така му се разкриват действията на Твореца, и от тези действия се разкрива самият Творец.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 16.12.2010

[29935]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Главното това е – работата над Тора и заповедите

Изпълнението на Тора и заповедите разкрива целта на творението „желанието на Твореца да твори Добро за творенията”.

Рабаш. Шлавей Сулам. Значението на молитвата за обществото. Статия 7. 1985-86 г.

Същността на душите на синовете на Исраел (устремените към Твореца, независимо от тяхната националност) – е същността на Божествената част свише (свойството отдаване), при което душата се е спуснала (от света на безкрайността в нашия свят) по закона за причината и следствието (подобие на светлината на желанието), низхождайки (в свойството отдаване) от степен в степен, докато не е станала пригодна (дотолкова отделена от степента на отдаване на Твореца), че да дойде в този свят (степен) и да се въплъти в мръсното, материално тяло (желанието не да отдава, а само да получава).

Но с изпълнението на Тора и заповедите, душата се изкачва от степен в степен (в свойството отдаване), докато не се запълни обемът ѝ и не стане тя достойна да получи своето възнаграждение от Твореца, – приготвеното за нея от по-рано постигане на святата Тора като имена на Твореца (свойствата и действията за отдаване), явяващи се същността на 613-те заповеди за получаване на светлините.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрия“.

[30022]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Въпрос: За какво ние трябва да поръчителстваме един пред друг?

Отговор: Има в живота трудни ситуации, когато оставаш без пари и приятели, и няма към кого да се обърнеш за помощ.

Опитай се да си представиш, че си безпомощен и напълно зависиш от другите – както миньорите, затрупани под земята. Ако там, отгоре, не се погрижат за теб – то свършено е с теб.

Ето какво трябва да чувстваме – отчаяна зависимост от другарите. Без тях няма да преживеем, без тях няма да достигнем целта, без тях ние просто няма да се изхраним. Работата опира вече до материалния, животинския страх, който заставя човека да цени поръчителството.

На нас ни се разкрива система, в която ние тотално зависим един от друг. За какво поръчителстваме? За кислород, за всичко, което е необходимо за живота.

Това усещане зависи от това, доколко всеки се старае да го разкрие. А после, издигайки се по духовните стъпала, ние ще усетим тази зависимост до мозъка на костите, до всеки дъх – като водолазите, които са останали с последната кислородна бутилка и дишат през една тръбичка, предавайки си я един на друг.

Това е и поръчителството. Защото ние сме точно така „свързани” в една душа, само дето за сега не го виждаме. Но постепенно Творецът ни открива реалното състояние на нещата – сваля скриването.

От урока по статията „Поръчителство““, 17.10.2010

[24589]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Кабала е много трудно да се разкрие сред масите и да се обясни на обикновения човек, защото става въпрос за реалност, която той не усеща, а освен това – тя е обратна на него, „антисвят”.

И това не е просто противоположна реалност, където „плюсът” може да се смени с „минус”, и на нас ни е абсолютно непонятна  тази противоположност, тази формула не действа в нашия свят. Затова е естествено, че с тази наука се занимават единици.

Макар че много хора се съгласяват, че очевидно става въпрос за нещо много възвишено, добро, правилно – но те самите не са способни да се хванат за нея.

И затова виждаме, че човечеството затъва все повече в лъжи и се утешава с някакви сурогати, подменящи истината: теология, мистика, всевъзможни течения „ню ейдж”.

Тук нищо не може да се направи, налага се да се чака, докато човечеството порасне. Колкото повече в хода на ученето са претендиращите за истината в разкриването на духовното – толкова по-скоро на човека ще му се разкрие, къде са доброто и злото.

Известен закон е, че колкото по-популярен става човек – толкова по-бързо се изяснява, колко той всъщност струва. Ако лекарят се рекламира, то всички ще се втурнат да се лекуват при него. И ако той не е много добър лекар, то при такова количество пациенти, много бързо ще се изясни това, и всички ще го оставят.

Допреди това при него може все още да са се лекували някакви болни, а след тази „реклама” въобще никой няма да дойде. Тоест рекламата, в крайна сметка, ще способства за разкриването на истината.

Затова кабалистите не застават против никакви учения –  нека всеки има своето място, защото всички те съществуват поради неизправността на желанието.

Докато хората намират във всички тези методики някакво напълване за себе си, с това нищо не може да се направи. Нека човек сам да си направи изяснение в своя егоизъм и тогава да стигне до истината.

Многобройни препятствия, множество лъжливи учения стоят на нашия път. Но те са като филтри, които ни помагат и прецеждат през себе си нашето его.

И когато човек накрая преминава през всички тези филтри, и престава да вярва в многобройните сили („многобройните богове”) и в своите собствени сили, във всевъзможни фетиши: червени конци, камеи и благословии – той разбира, че нищо не може да му помогне, освен висшата светлина, връщаща към източника на доброто!

А освен това, сега той точно знае – какво означава „добро”. И тогава той идва при него…

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 16.12.2010

[29980]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: В какво се изразява същността на жената? Какво е това женственост?

Отговор: Женската същност – това е обикновено его, такова, каквото е и в мъжете. Разликата е в това, че жената трябва да направлява мъжа, съгласявайки се да се включи в него, да стане негова част, „ребро”, както това е било изначално, – при условие, че мъжът е устремен към духовната цел.

Въпрос: Значи, същността на жената е само да се склони?

Отговор: Да се склони пред Целта! – Не по отношение на мъжа, а пред тази цел, към която той е устремен. Защото просто да се отмени относително мъжа нищо не дава! Това е животинско ниво.

А ако става въпрос за нивото „човек”, – жената се отменя пред тази мисия, тази функция, която е възложена на мъжа, и се съгласява да му бъде в помощ или в – „помощ против него”, – само за постигане на духовната цел, към която той я води. Но без жената той не е способен да я постигне.

Ако той не върви към тази висока цел, то жената съвсем не му е помощник, а е против него! И това също е мисия, само че противоположна!

Жената трябва да направи всичко възможно в тази ситуация, така да преобърне мъжа, че той да избере тази цел и да се устреми към нея. И тогава от „помощ против него”, тя става в негова помощ.

От беседата „За женствеността”, с моята най-малка дъщеря Рахел Лайтман, 14.12.2010

[30059]

Filed under: Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Кога злото начало започва да пречи на човека?

Отговор: Когато реши за себе си, че е зло.

Поначало аз съвсем не смятам егоизма си за лош в нещо. Точно обратното, целият съм на неговите услуги. Той ми помага, придава ми усещането за живот. Без него аз угасвам.

Ако човек поради болест губи апетит, го уговарят да похапне поне малко. Загубата на сексуално влечение се стараят да излекуват с различни лекарства. Човек не може без наслаждения, той е длъжен да получи удоволствия.

Храна, секс, семейство, пари, уважение, знание – в това е целият ми живот и от всичко искам да захвана по парченце. Загубвайки желанието за наслаждение, аз изпадам в отчаяние, готов съм да умра.

Затова когато поискат да изведат човек от нашия свят, отнемат му наслаждението и той чувства, че няма за какво да живее. От наличните желания той не може да извлече удоволствие. Тогава с какво да се наслаждава?

Но едновременно с това му дават по-висше, духовно желание – и по такъв начин го насочват към науката кабала, към средството, което ще му помогне да постигне новото наслаждение.

Довеждат човека в група. И отначало той мисли, че го чакат още по-силни егоистични наслади. «Дайте тук ангели, отворете духовния свят, поднесете Твореца на тепсия…»

Както пише Баал а-Сулам в „Предисловието към книгата „Зоар““, до степента, която се нарича «тринайсет години», човек е готов да погълне целия материален свят, а от «тринайсет години» той превключва на наслаждения от бъдещия свят.

Това е естествено, тъй като не можем да влезем в духовното без развито желание, готово да погълне всичко и да властва над всички. Искам Творецът да ме обслужи и предявявам претенции към Него : «Защо Той е създал света такъв? Защо не ме напълва както се полага?»

Но след това, продължавайки пътя, човек започва да разбира доколко той самият е противоположен на Твореца. Към това го води именно голямото егоистично желание.

Така и в нашия свят, лъжецът на дребно въобще не се смята за престъпник. Ето и ние смятаме себе си за невинни. А истинския, заклет рецидивист, впускайки се в грабеж, произнася, подобно на Фараона: «Да, Творецът е праведен, а ние сме грешници».

И затова, докато желанието не се е проявило в цялата си мощ, човек не вижда, че е глупав. Съвсем не е просто да постигнеш, че Творецът е създал злото начало. Колко хора в света могат да кажат, че те са лоши? Напротив, всички са безгрешни, праведни и едва ли не светци. Нужни са много работа, големи усилия, голяма светлина свише, за да може разкрилият се в човека егоизъм нагледно да му покаже злото си.

При това, злото разкриваме по отношение на Твореца, а не към другите хора. Оказва се, че аз съм глупак в сравнение с Твореца, със свойството отдаване. Откривам, че самото желание за наслаждение, призива към получаване, а не към отдаване, ненавистта към всички, желанието да ги използвам – е самото зло.

От урока по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→