Въпрос: Кога злото начало започва да пречи на човека?

Отговор: Когато реши за себе си, че е зло.

Поначало аз съвсем не смятам егоизма си за лош в нещо. Точно обратното, целият съм на неговите услуги. Той ми помага, придава ми усещането за живот. Без него аз угасвам.

Ако човек поради болест губи апетит, го уговарят да похапне поне малко. Загубата на сексуално влечение се стараят да излекуват с различни лекарства. Човек не може без наслаждения, той е длъжен да получи удоволствия.

Храна, секс, семейство, пари, уважение, знание – в това е целият ми живот и от всичко искам да захвана по парченце. Загубвайки желанието за наслаждение, аз изпадам в отчаяние, готов съм да умра.

Затова когато поискат да изведат човек от нашия свят, отнемат му наслаждението и той чувства, че няма за какво да живее. От наличните желания той не може да извлече удоволствие. Тогава с какво да се наслаждава?

Но едновременно с това му дават по-висше, духовно желание – и по такъв начин го насочват към науката кабала, към средството, което ще му помогне да постигне новото наслаждение.

Довеждат човека в група. И отначало той мисли, че го чакат още по-силни егоистични наслади. «Дайте тук ангели, отворете духовния свят, поднесете Твореца на тепсия…»

Както пише Баал а-Сулам в “Предисловието към книгата “Зоар””, до степента, която се нарича «тринайсет години», човек е готов да погълне целия материален свят, а от «тринайсет години» той превключва на наслаждения от бъдещия свят.

Това е естествено, тъй като не можем да влезем в духовното без развито желание, готово да погълне всичко и да властва над всички. Искам Творецът да ме обслужи и предявявам претенции към Него : «Защо Той е създал света такъв? Защо не ме напълва както се полага?»

Но след това, продължавайки пътя, човек започва да разбира доколко той самият е противоположен на Твореца. Към това го води именно голямото егоистично желание.

Така и в нашия свят, лъжецът на дребно въобще не се смята за престъпник. Ето и ние смятаме себе си за невинни. А истинския, заклет рецидивист, впускайки се в грабеж, произнася, подобно на Фараона: «Да, Творецът е праведен, а ние сме грешници».

И затова, докато желанието не се е проявило в цялата си мощ, човек не вижда, че е глупав. Съвсем не е просто да постигнеш, че Творецът е създал злото начало. Колко хора в света могат да кажат, че те са лоши? Напротив, всички са безгрешни, праведни и едва ли не светци. Нужни са много работа, големи усилия, голяма светлина свише, за да може разкрилият се в човека егоизъм нагледно да му покаже злото си.

При това, злото разкриваме по отношение на Твореца, а не към другите хора. Оказва се, че аз съм глупак в сравнение с Твореца, със свойството отдаване. Откривам, че самото желание за наслаждение, призива към получаване, а не към отдаване, ненавистта към всички, желанието да ги използвам – е самото зло.

От урока по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма | Add Comment →