Възпитание, а не „професионално образование“
Проблемът не е в това, че пречупваме характера на човека и разваляме нещо в този свят. Но по този начин откъсваме от общото поправяне някакви части, без които общата система вече няма да е съвършена.
В духовното всичко трябва да бъде съвършено! И ако не достига дори една миниатюрна клетка в цялата огромна система – цялата система не е съвършена! Тя предполага тотално взаимно включване на всеки и във всичко. Всеки се включва във всички и съдържа всички в себе си.
Получава се, че ако дори един не е поправен – то няма нито една поправена душа! Ако една от душите е повредена, този порок се усеща във всички останали души и общо в цялата система.
И всеки порок е комулативен, защото, оставайки в една душа, той се размножава и се разпространява на всички останали души, и влияе на всяка душа, многократно умножавайки се от тяхното включване една в друга.
Затова кабалистите, защитавайки свободата на личността, търсят не красиви човешки отношения, а се опират на устройството на творението, виждайки го от началото до края. Затова говорят, че не трябва да правим това , което ни се иска в момента, а трябва да изхождаме само от истинската форма – окончателното изправеното състояние /Гмар тикун/.
Трябва да дадем възможност на всеки да се развива в посока към изграждане на връзки с останалите. А не да развиваме единствено него, получавайки различни егоистични успехи и отличия – с каквото е заето средното училище, не възпитаващо човека, а само даващо му „професионално образование”.
Вместо това, училището е длъжно да се занимава именно с възпитанието на човека в обществото! Благодарение на това, всичките му природни склонности ще се развият в него правилно, защото те се намират в човека заради връзките му с другите: всичките му гени, хормони, вродени свойства. Всичко това е насочено в посока към обществото и съединението.
Иначе те биха били за нас незабележими. Ние ги виждаме само поради това, че сме преминали през разбиване. Тоест личните свойства на всеки са следствие от разбиването на общата душа и могат да бъдат поправени само с помощта на съединението.
И, наистина, човек няма с какво повече да се заеме в този свят освен със съединяването с останалите. По този начин той ще съумее да развие в себе си всичките си индивидуални свойства и природни наклонности в най-оптималния им вид. Това гарантира разцвет и на разума, и на чувствата в най- сбалансиран вид.
А освен това, чрез съединението с другите, той влага в тях всевъзможни допълнителни свойства, впечатления, усещания – всичко, което му е нужно. Той ще се храни от всички, от цялата тази система – и дотолкова правилно, че да се развива хармонично, в идеална форма.
От урока по статията „Свободата на волята“, 10.12.2010
[29370]
Въпрос: Защо в Тора всичко като че ли съществува поотделно: отделно Ейсав, отделно Яаков, Яаков се страхува от Ейсав…
Въпрос: На мен ми е ясно, че трябва да придобия втора природа. Но как?
Въпрос: Обожавам конгресите, музиката, срещите с хора – но на урока умирам от скука. Какво да правя? Кога ще дойде светлината?
Човек не може да работи за отдаването, ако не получи усещане за неговата важност, което му служи като енергия за изпълняването на по-нататъшните действия.
Въпрос: Как трябва да се подготвим за срещата с другарите от световната група – с онези, които идват на конгреса за първи път?
Въпрос: Защо има 12 колена и само 10 сфирот?