Въпрос: Какво са „буквите” в духовен смисъл?

Отговор: Буквите са сили, свойства на висшето въздействие на Малхут. Сама по себе си Малхут е събиране на всички души. Тяхното обединение трябва да поеме всичките 22 букви и 5 от техните крайни форми (МАНЦЕПАХ), включително техните всевъзможни форми в Тора: започвайки с първата дума „в началото (Берешит)” и завършвайки с последната дума „Исраел”.

Въпросът е: каква е основната буква, основният „сигнал”, която, получавайки я, човек със сигурност ще достигне поправяне? Дори свойствата, интегрирани в структурата на Бина, която управлява цялото поправяне, и дори формите на общуване с Твореца и връзката с Него, която е включена в Бина, като самех (ס) и мем (מ), не ни гарантират успех.

Буквата самех обозначава горната част на Бина. На пръв поглед, какво може да е по-възвишено от това? Тя не желае нищо за себе си и се нуждае само от отдаване, желае само да бъде включена в Отдаващия, да съществува над своите желания, без значение от вътрешните изригвания.

Буквата мем съдържа в себе си самех, а освен това е напълнена с желанията на другите да може да им отдава. Какво повече може да има, ако вече нищо не желая и особено, ако аз се грижа за всички останали, подобно на майка?

Свойствата на самех и мем отговарят на всички условия на отдаване: те съответно съответстват на съжаление от страх и съжаление от любов. Защо не можем да бъдем поправени чрез тях? Какво липсва?

Това, което не достига, е буквата бет (ב) символизираща благословение, т.е. чудотворното свойство, особена сила от висшето. Тя ни показва, че нищо не е от значение: нито разума, нито сърцето, нито времето прекарано в учение, нито, честно говорейки, нещо, на което можем да му направим разчет. Нито едно от тези неща не ни вкарва в духовния свят.

Това е главната идея на статията за буквите от „Предисловие към книгата „Зоар“”: ние се нуждаем само от благословия.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 14.12.2010

[29723]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В какво се отличава необходимостта от подготовка за урок до конгреса и сега?

Отговор: Стана по-понятно, че се намираме във властта на егоистичните желания, които не ще ни позволят никога самостоятелно, без помощ свише да достигнем до разкриване на Твореца.

Разкри ни се просто малко повече нашата безпомощност, невъзможността да достигнем до това със свои сили, и в противовес на това се изясни, че има висша сила, която може да направи това, ако много пожелаем това. То стана малко по-ясно, но това „малко по-малко“ е много! То е разкритие свише!

Това са всъщност „осветяване на деня“, „осветяване със светлина“, и в тази светлина е виден егоизма, това, което Баал а-Сулам нарича „разкриване на грешниците“. Конгреса изпълни своята работа!

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десете Сфирот“, 10.12.2010

[29708]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Адам – общата душа, създадена от светлината, от Твореца, като вътрешна част във външната част – духовния свят.

Първоначалното състояние на душите – Г“Е, разкриването на АХА“П, егоистичните желания, е довело до прегрешение – получаване за себе си.

В резултат е станало разбиване, и във всеки от хората има негова част, която трябва да се съедини с всички останали части в стремеж към „възлюби ближния както себе си“ – в група, в общо свойство за отдаване.

Адам – така се е наричал първияе от хората, който преди 5770 години е постигнал Твореца (от него е започнал летоброенето  еврейският календар), общото свойство отдаване.

След него останалите хора трябва за 6000 години да постигнат Твореца.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 29.08.2010

[22944]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Опасно е да се изучава книгата „Зоар“ с желание, все още не достигнало своята зрялост – все още не изчерпало се в този свят и не разбрало, че в него няма какво да се прави – освен, това да се издигнеш от него в света на изправлението.

Само ако човек търси смисъла на живота и трябва да намери, заради какво живее, тогава той може да открие за себе си кабала.

А ако в него засега  този въпрос не съществува, той ще започне да я тълкува егоистично и да я приспособява за своя полза, заблуждавайки се, че се поправя. Той ще започне да търгува с нея и да я използва като оръжие за своето его – не против егоизма, а заради неговите завоевания, и вместо жизнен еликсир, ще я превърне в смъртна отрова за себе си и за другите.

Затова кабалистите са се опасявали да разкрият науката кабала и са измислили множество забрани: възраст 40 години и необходимост предварително да се изучи цялата Тора, и пълното съблюдаване на заповедите, и въобще заплашвали, че може от нея да се полудее, за да могат окончателно да уплашат човека. Защото егоизмът е бил в процеса на своето развитие.

Написано е в самата книга „Зоар“, че ѝ е писано да се разкрие само в края на дните, когато се отвори нейната мъдрост за поправяне на света, вече готов за поправянето. И тогава ще дойдат кабалистите, които ще ни кажат, че е дошло това време!

Затова раби Шимон е плакал за това, как да напише книгата „Зоар“, така че , дори ако се открие ненавреме – да не нанесе вреда. И затова той я пише с помощта на раби Аба – като особен секретен шифър. Ние четем книгата „Зоар“ и не разбираме, къде тук зад раби Аба е скрит раби Шимон, който е плакал за разкриването на великата тайна?

Раби Шимон е използвал раби Аба като „щит”, външно обличане, възможност да пише скрито. Човек ще може да разкрие тайната, скрита от раби Шимон, само при условие, че проникне през защитната одежда на раби Аба. Тогава той ще може да приеме тайното послание на раби Шимон, а дотогава той няма да го прочете.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 14.12.2010

[29762]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че раби Шимон е плакал, когато е писал книгата „Зоар“, опасявайки се да разкрие тайната: „Мъка, ако кажа и мъка, ако не кажа.

Ако кажа, ще се научат виновните да работят за своя господар. А ако не кажа, ще загубят другарите това достояние”. За каква велика тайна, скрита в книгата „Зоар“ е плакал раби Шимон?

Отговор: Тайната на книгата „Зоар“ е в това, че ако се отнесеш правилно към нея, то можеш да извлечеш от нея висшата светлина, възвръщаща към източника. И тази светлина може да стане за нас като еликсир на живота, така и смъртна отрова – в зависимост от нашето отношение към „Зоар“ и въобще към Тора.

Но ние виждаме, че не е имало забрана за изучаване на Петокнижието на Тора или на Талмуд, макар че те също са били написани от кабалистите. Само „Зоар“ толкова години се е скривал и е бил защитен – защото в него е скрита много силна светлина, която ние можем да привлечем. Разбира се в Тора също има светлина, но тя за нас е почти недостъпна, толкова е висока тя.

Ако аз искам да постигна отдаването – тази светлина ще бъде за мен еликсир на живота и ще ми помогне да отида при нея. Но ако се изучава Тора без намерение да се постигне отдаване, човек става по-егоистичен и започва да се смята особен, повече от другите, праведник. Тора става за него отрова и нараства неговото его. Вместо да принизи себе си и да се чувства по-малък от другите, той напротив – започва да се гордее.

И всичко това основно се случва сега, в последното столетие, при новото ниво на егоизма. Затова кабалистите са се опасявали, че така егоистично ще започнат да изучават кабала, да се гордеят с нея и да я превърнат в търговия с „чудодейни средства”: червени конци, светена вода и благословии.

И това ще обърква хората и ще ги отблъсне от тяхното поправяне, докато чрез много загубени кръгообороти на живота, те накрая ще разкрият, че такъв подход – това е блъф и лъжа. Но колко време ще потрябва за това и колко страдания!

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29759]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Мъдреците са казали, че в кабала не трябва да се обучава този, който не е изоставил “идолопоклонничеството, суеверието“. Какво точно се има предвид с това?

Отговор: “Суеверие“ – това означава, да считаме, че нашият живот зависи от случайността, а не от една единствена висша сила, освен която няма нищо друго  – “Добрият и творящият добро“.

Всичко останало се нарича суеверие: вярата в правителството, в собствените сили, в силите на природата, в късмета, дяволите и духовете – вярата във всяко едно нещо,  с изключение на Твореца, който е единствен, и носещ нам благо.

В резултат се получава, че суеверието – това е всяко състояние, при което човек не вижда себе си във взаимовръзка, в един общ свят, в една интегрална, затворена система, в която властва единствената сила – на отдаване и любов.

И ако в човека това явно усещане не съществува – това означава, че у него няма вяра. Всяко друго усещане за света и нежелание да чувства това,се нарича суеверие, тоест вяра в най-различни други сили.

Но разбира се – от всекиго се изисква спрямо степента на неговото развитие, така както ние изискваме от детето – все повече с всяка година, съгласно възрастта му.

Затова не трябва да се обвинява първия срещнат защо не се намира в света на Безкрайността и в усещането за единния Творец. Но всеки трябва да си представя по някакъв начин това на своето си ниво, ако той е човек.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 13.12.2010

[29665]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Главното това е – работата над Тора и заповедите

И ето думите на мъдреците, задаващи въпроса: “Каква е разликата, че някои колят добитъка откъм шията, а други откъм тила? Тъй като заповедите са дадени само, за да се пречистят (от егоизма и да се съединят) чрез тях творенията“. И “пречистване“ означава пречистване от мръсното (егоистично) тяло (желание), което и се явява целта, произтичаща от всичкото това изпълнение на Тора и заповедите.

Баал Сулам. Дарованието на Тора, п.12

Както са казвали мъдреците: “Тора и заповедите са били дадени за нищо друго, освен за да пречистят (съединят) тях с народа на Исраел (всеки един, който се устремил към Твореца, свойството отдаване)“.

И тази заповед представлява „пречистване на тялото”(от егоизма) дотогава, докато то не придобие втората природа, заключена в любовта към ближния, т.е. тази едничка заповед “възлюби ближния като себе си“ се явява крайната цел, която достигайки – се удостояваш със сливане с Твореца.

Баал Сулам. Дарованието на Тора, п.15

[29736]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Ти не можеш веднага да попаднеш в окончателното състояние – тогава няма да имаш самостоятелност.

Ти си длъжен сам да пресъздадеш, да построиш връзките между душите. Те изчезват, изтриват ти цялата картина, а ти я възстановяваш отново и отново. Така ти строиш своята независима личност.

Важна е не окончателната поправена картина – тя вече съществува! И не сегашната повредена – тя е въображаема. Важни са единствено твоите усилия, желанието да изградиш тази система и да я пуснеш да работи, както при детето, играещо си на възрастен. С тази игра ти строиш своето „Аз”.

Състоянието, в което през цялото време те хвърлят, се нарича „този свят”. А поправеното състояние зависи от това до какво ниво на връзка си се издигнал: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, свят на Безкрайността…

И всеки път ти влизаш в духовния свят и излизаш – даже на най-високите степени, където ти става ясна цялата система и остават някакви дребни и дори незабележими за теб детайли. И изведнъж те изхвърлят изцяло, в пълна тъмнина, и ти трябва да се върнеш обратно!

И работата става все по-сложна и по-сложна, както и трябва за големи хора. Защото кой се счита за голям специалист – онзи, който умее да изпълнява сложната работа и да решава такива проблеми, които никой не може да реши.

И това значи, че той се труди повече от останалите – но и повече от всички печели: пари („кесеф” – покритие, екран), почитане, статус!

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 13.12.2010

[29650]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Светлината на егоистичните желания (клипот) – това е, когато ни се струва, че ако имаме милиони долари, ще бъдем щастливи”

От книгата „Точката в сърцето”

Въпрос: Написано е, че клипот съблазняват душата. Какво означава това на практика, в усещанията? В какво се състои тук съблазънта?

Отговор: Желанието за наслаждаване ни призовава: „Отиди! Направи! Спечели! Вземи! Открадни! Преуспей!” И всичко това е в егоистичните келим/желания, изразено в ясна и проста форма, където изгодата е разбираема за всеки.

Това е работа на клипот. Много голяма работа! Необходимо е да се разбере, че клипот ни помагат – това е помощ, насочена срещу нашето его. Тяхната работа е благословена.

Ако всички се намираме в разбито състояние, кой може да ни повлияе? Висшата светлина не може да ни подейства, тъй като има закон за подобието на свойствата. Аз не я чувам, не я усещам – тя не ми влияе. Въздейства ми „зад кулисите”, защото присъства навсякъде, но на мен ми влияе индиректно.

А на практика, на мен ми въздействат, движат ме клипот – аз ги разбирам, намирам се във връзка с тях.

Затова, има система на нечистите светове (клипот) – моето развалено обкръжение, в което също се намирам в непоправено състояние, и затова между нас цари разбиране – какво си струва да направя и какво – не, за какво и защо да спечеля, да подчиня целия свят, да използвам всички.

Аз разбирам света и той ме разбира – и няма никакъв проблем. Не можем да предявим претенции към никого, защото самите ние сме също такива, а и целият свят е такъв.

Намираме се в разбито състояние, откъснато от висшата светлина и противоположно на нея, в което светлината не може да ни въздейства. А всички действия, с помощта на които все пак се пробуждаме и стигаме до поправяне, стават за сметка на клипот. Кажете им: благодаря! Казано е, че Фараонът е приближил Исраел до Твореца. Това е негова работа. Той наистина работи много усърдно..

Нима, със своето обикновено егоистично желание бихме се помръднали от мястото си? Аз изобщо нямаше да се движа! Дори песъчинката не е възможно да бъде преместена, ако енергията не й подейства.

А за да бъде преместен човекът от мястото му, за да бъде приведен в действие – не механично, като животно, а да се пробуди за развитие, е необходимо да му се даде мотивация, сила, която да го подтиква. Това прави клипа – системата, която никога не си почива.

Вижте какво прави тя с целия свят, как придвижва всички към поправянето! Святостта не е способна на това, защото нямаме никаква връзка с нея.

Едното се намира срещу другото: разбит съм и се намирам в разбит свят – като се поправя, разкривам поправения свят. Светът около мен веднага се променя – в зависимост от степента, в която съм непоправен или поправен.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 14.12.2010

[29752]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: За какво трябва да се грижи всеки на урока: за чистотата на своята духовна работа или просто за единството?

Отговор: Не е достатъчна схематичната грижа за единството въобще. Както пише Баал а-Сулам, ние трябва да строим единството на Исраел, Тора и Твореца.

Ние се намираме в такова състояние, когато решава всеки и всички заедно. Всеки внася своята лепта в общото желание на групата и получава от нея правилния стремеж към молитва. А след това неговата лична молитва отново се влива в единството на общата молитва.

Личната работа винаги се съчетава с общата: човек напълва общността, а също така напълва себе си от нея. В крайна сметка ние формираме единна молитва, за която е казано: „застенаха синовете на Исраел от работа”.

Затова целта трябва да бъде безкрайно важна в очите ни. Ние не я заменяме за никакви „постижения”, за никакви теоретични познания. Нас не ни устройва приспивният режим на ежедневието, защото с такива темпове можем да напредваме още хиляда години.

Ние не се задоволяваме с успеха от разпространението – защото това, естествено, е само средство. Каквито и да са нашите постижения, не трябва да ги считаме за цел в живота – даже временна, промеждутъчна.

Не трябва да успокояваме себе си с резултатите от работата и усилията, надявайки се, че с времето те ще свършат своята работа. Не, човек трябва незабавно да обръща поглед върху главното и да поставя пред себе си истинската цел – разкриване свойствата на Твореца, свойството отдаване в самия себе си. И без умора непреклонно да изисква това.

Всяка пауза вреди на него самия и на неговата връзка с Твореца. Затова тук се изисква обща молитва, която може да бъде постоянна.

Трябва да разбираме, че встъпването в духовния свят изисква много големи усилия, но в групата те не са толкова тежки и зависят от съгласието.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 14.12.2010

[29727]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→