Когато се обръщаме към кабалистичен текст, особено книгата “Зоар”, трябва да осъзнаем важността на духовното постижение. В крайна сметка, това е единственото нещо, което искаме: не знание или схоластика, и не общо знание за материалното, а само чисто постижение, което означава, че човек е разкрил Твореца. Това е критерият, по който оценяваме нещата.

По пътя на  постижението, действащият закон е законът за подобие на формата, който не прави никакви компромиси. От една страна, човек изцяло зависи от висшата сила. Нищо друго не може да му помогне – той се нуждае само от помощ свише. Който разбере това, изгражда правилното отношение.

Тора говори за това, когато описва египетското изгнание: „Синовете на Исраел заплакаха от работата и техният вик се вдигна до Твореца”. С други думи, те са знаели, че никога няма да постигнат нищо сами.

От друга страна, духовният прогрес винаги се изгражда от комбинация от две противоположности. Затова ние самите също трябва да участваме в процеса. В резултат, ние полагаме големи усилия, знаейки, че само „чудо от небесата” ще ни изведе от земята на Египет в земята на Израел.

Нужно е да достигнем отчаяние от собствените си способности, и човек не трябва да бяга от това усещане. Още повече, той трябва да бъде убеден, че ще му се помогне свише и неспирно да го изисква с цялата си сила.

Човек трябва да се намира в състоянието на синовете на Исраел, които заплакали от работата. Това е, когато всичко в него, заедно с външната среда, се слива в едно цяло и създава тези условия, довеждайки го значително по-близо до изхода от Египет.

Затова трябва да се опитаме да си се представим правилно в това състояние. Тук извършваме всички необходими действия и след това не бягаме от отчаянието, а напротив – превръщаме цялата сила на нашето отчаяние във вик, искане за поправяне.

От урока по книгата “Зоар”, Предисловие, 14.12.2010

[29730]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →