Въпрос: Вярвам ви, когато казвате, че всички проблеми са следствие от моето грешно възприемане. Но какво да правя, ако засега това за мен е  само философия, а самите проблеми – реалността?

Отговор: Ако ти се включиш в група и успееш да получиш от тях усещане за увереност, поръчителство – ти би се почувствал като в ръцете на своята майка. За какво би могъл да се притесняваш, ако знаеше, че те обкръжават 600.000 души, които се грижат за теб?

Нищо лошо не може да се случи с теб, тъй като вътре в тях се намира Шхина, Творецът. Затова да се притесняваш може само за едно – как да се научиш да се отнасяш към другите, както към самия себе си, и да видиш, че това действително си ти самия.

Трябва да престанем  да вярваме на очите си и егоистичните си сетива, че извън нас – това са чужди хора.

Това би освободило човек от всички проблеми! И постепенно, чрез този подход, на теб ще ти се открие правилното възприемане на реалността, и ти ще започнеш да виждаш светът прозрачен, а зад всеки предмет – действащите зад него сили.

Ти изведнъж ще видиш как всичко се съединява в едно и ще се поразиш, колко сляп си бил по-рано! Колко криви са били очилата ти! Защото всичко зависи от твоето зрение и възприемане.

Нищо не се променя, аз само малко коригирам погледа си, съчетавам оста на зрението и изведнъж се появява съвсем друга картина.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29656]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Главното това е – работата над Тора и заповедите

Човекът е длъжен да се стреми към възнаграждение за изпълнените заповеди (изпълнение на поправянето). Тоест, изпълнявайки заповедите (поправянето), той (задължен е да го желае) се удостоява със сливане с Даващия ги (както е казано: “Възнаграждението за изпълняващия заповедите е – познанието на даващия ги“).

Баал аСулам. Шамати. Статия 227. “Възнаграждението за изпълнението на заповедта това е – самата заповед“.

Само ако човек е способен да изпълни действието с намерение заради отдаване (заради благото на другия) – това действие може да се нарече заповед.

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 32 1984-85 г. “Награда за получаващия”.

Основната част при работата с Тора и заповедите (поправянето на егоизма чрез висшата светлина) се започва след като се удостои човек с възвръщането от любов (действия, произтичащи от любовта към другите). Защото само тогава на него му е възможно да се занимава с Тора и заповедите с любов и трепет, както и им е заповядано.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС, п.133.

[29638]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - No Comments→

Въпрос: От момента, в който започнах да се занимавам с кабала се чувствам толкова малък – като миниатюрен зародиш и освен това, усещам все по-малко увереност.

Откъде изведнъж ще дойде при мен истинската увереност в тази единствена сила, която управлява цялото мироздание, създава ми всички проблеми, и която е моята единствена опора?

Отговор: Обикновено, религията е тази, която вдъхва увереност на човека, когато вярва, че има Творец, който е добър и се грижи за него и, че може да разчита на Него. Това светоусещане се внедрява дълбоко в човека и го поддържа – именно затова кабалистите не се изказват против религията.

Но идва момент, когато в човека се пробужда ново желание и вече не може да се успокои с предишната сляпа вяра. Той се развива и я надраства, става му недостатъчно традиционното й действие – иска да познае Твореца!

В идеалния случай, ние би трябвало да се издигнем от религията (дат) към познанието (даат) и както е казано: „да познаем Твореца”. Но на практика не се получава така.

На практика, това може да се постигне единствено чрез връзка с кабалистична група – друго средство няма. Групата трябва да ти предостави място, където да можеш да постигнеш Твореца, свойството отдаване.

Усещането за неувереност се поражда единствено от недостига на свойството отдаване. Щом бъдеш готов да отдаваш, ще почувстваш пълна увереност и ще получиш свобода от самия себе си! Отдаването е Бина.

И когато успееш да живееш без всякакъв страх, безпокоейки се само за едно: „Кога чрез своите действия ще постигна деянията на „праотците”?” – кога ще мога да отдавам на Твореца?! Тоест, ще се издигна по-високо от Бина.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарката”, 13.12.2010

[29641]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е това решимот?

Отговор: Решимо (информационен запис) – това е впечатлението, което е останало в кли/ желанието след излизането на светлината, напълваща го преди. Това е светлината, която се намира в келим/ желанията.

Какво означава „светлината е излязла от кли”? Тя не свети както по-рано, доколкото няма екран, няма връзка със светлините, и затова те светят само отдалеч. Затова се казва, че в кли има малко светлина.

Решимот са подобни на спомените, които аз помня от миналото. Това не е светлината, напълваща моето желание, когато с помощта на екрана аз придобивам връзка със светлината, и ние се съединяваме заедно, доколкото екранът свързва тези две противоположности помежду си.

А когато няма екран, светлината не е свързана с кли. Тя се намира в кли и никъде не изчезва, но кли не може да я усети, да я застави да свети. Светлината в него почти не се усеща – и това се нарича „решимо”.

Ние просто казваме, че светлината е изчезнала и е оставила вместо себе си решимо, но всъщност съвсем не е така. Светлината е останала на мястото си и никъде не е изчезнала, но така ние я усещаме – сякаш няма никаква връзка между кли и светлината.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 13.12.2010

[29627]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво ще ми помогне това, да си представям, че всичко идва от една добра сила, от Твореца, ако в живота ми се налага да се съпротивлявам на всеки проблем поотделно и да се справям с него?

Отговор: Ако се бориш с всеки проблем поотделно, никога няма да подредиш своя живот!

Ще се опитваш да се справиш с чуждите сили – с началника си в службата, с жена си, със съседите, с приятелите и враговете, с целия свят, и ще пропилееш целия си живот, за да видиш, че нищо не се получава.

И разбира се, всеки го очаква такова разочарование – и то какво! Защото, ние се поставяме в ситуация на зависимост от хиляди причини и от хората, които действат просто така, като роботи! Това са части на нашата собствена душа, но тъй като не ги присъединяваме правилно към себе си, ни се струва, че те притежават собствени сили.

В мига, в който започнеш да ги присъединяваш към себе си и да ги обичаш „като самия себе си”, ще откриеш, че те наистина са „като теб самия” и ти принадлежат. А освен тях, има само една сила, която действа и подрежда всичко това. А сами по себе си, те не съществуват и не действат независимо.

Сега, ти преживяваш различни проблеми и не можеш да заспиш. И всичко това, защото не можеш да си представиш себе си като бебе в ръцете на Твореца. Почувствай, как Той те държи в ръцете си, а ти няма за какво да се безпокоиш.

Единственото, заради което си струва да се тревожиш е: „Кога наистина ще се чувствам по този начин, ще разкрия Твореца, ще почувствам Неговата любов към мен, тоест ще направя себе си подобен на Него и ще мога да възприема всичко това?”.

Когато в теб се появи свойството любов и отдаване, тогава ще почувстваш колко те обича Той. А ако ти самият не умееш да обичаш, тогава как ще почувстваш Неговата любов? Ако ненавиждаш всичко, което те заобикаля, тогава ще чувстваш само ненавист от всички, и няма да спреш да страдаш!

Ако можеше да се отнасяш към всичко с любов, тогава би почувствал само любовта, която изпълва целия свят. Всичко зависи само от твоите свойства/желания/келим.

И затова, от една страна е необходимо да запазиш пълно спокойствие, защото всичко е в ръцете на Твореца и „няма никой, освен Него” – „добрият и творящият добро”. Но от друга страна, „никой няма да ми помогне, освен аз на себе си” в това практически да постигна усещането, че „няма никой, освен Него”.

Защото, за да се почувствам по този начин, трябва да поправя свойствата си, и тогава ще мога да възприема онова, което действително се случва в реалността. Заобикаля ме цялата светлина на Безкрайността, само че аз не я усещам! Само за това си струва да се тревожа – за своите свойства/келим, за да усетя тази Безкрайност.

За какво друго мога да се вълнувам? Всичко останало е само илюзия, която виждам в моите развалени свойства, недостатъци. И аз страдам, заради илюзорни проблеми, които ми се представят по този начин от моите развалени органи за възприемане – плаша се от сянката, като малко дете.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29662]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как на практика човек, притежаващ желанието „Исраел”, напълва другите?

Отговор: Всичко се осъществява вътре в желанието. Според степента на поправяне на човека, той започва да усеща желанията на другите хора, да присъединява към себе си цялото желание на общата душа – и тогава го напълва. Разбира се, той не ходи между хората и не пита, кого с какво да напълни.

Същото е, като да влезе в група – това значи, да почувства желанието на групата, във връзката между нас, която се намира там вътре, дори ако ние не го чувстваме. Но аз искам да участвам в това свързване осъзнато, с пълно усещане, открито!

Виждам, че ние сме разделени, но кабалистите пишат, че между нас има връзка – и аз искам явно да я открия, да се включа в нея с цялото си сърце и ум!

И когато се включа в група, започвам да работя по този начин и тогава ми се разкрива този слой – забелязвам, че така работи целият свят! Изведнъж виждам, че всички хора  са работници на Твореца и аз се намирам в Шхина. Но единственото, което трябва да направя, е да им помогна те самите също да го осъзнат. Тъй като Творецът иска, това да се разкрие на всички!

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 12.12.2010

[29545]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

В последно време често слушаме за различни бедствия и природни катаклизми: за наводнения и снежни бури в Европа, за пожари в Русия, за урагани в САЩ и за други безчинства на природата.

Сега и ние почувствахме това върху себе си, а специалистите в тази област прогнозират, че света го чакат трудни времена, защото започналото глобално затопляне на климата носи със себе си големи проблеми.

Защо това е така? Защото ние съществуваме в природата, а гематриите на думите „природа” и „Творец” са еднакви.

Баал Сулам в статията си „Светът” обяснява, че трябва да се отнасяме към Твореца като към закон на природата и да не считаме, че Той може да се промени, ако Го помолим за това. Мъдреците кабалисти искат да изкоренят в нас тази илюзия, за да спрем да вярваме в това, че съществува изменение от страна на Твореца.

Защото Той изначално е добър и Творящ добро и неизменен и Неговото отношение към нас е неизменно. Именно чрез Него към нас снизхожда добрата светлина, която отслабва, преминавайки през световете/ скритията, а ние я получаваме в своите усещания.

Но когато получаваме тази светлина, Той преминава през нашата природа, обратна Нему, напълно насочена към получаване.

И цялото това добро, низхождащо към нас, след това се превръща в зло в съответствие с това колко аз съм Му противоположен по свойства, защото Той е отдаване и любов, а аз съм получаване и ненавист.

Ето защо в съответствие с тази разлика аз усещам неговото добро влияние като зло в най-различни проявления.

Всички мои желания са толкова егоистични по природа, че за тяхното удовлетворение аз съм готов да използвам целия свят.

А доколкото аз го използвам само за самонаслаждение, то от поколение в поколение, година след година, ставайки все по-чувствителен, по-развит и зависим, аз ще страдам все повече и повече.

В настоящето столетие човечеството е дошло до състояние, когато не знае накъде да върви занапред и как да излезе от задънената улица, в която само се е вкарало. И понеже живеем в глобален свят, то сме зависими един от друг във всичко, а нашето его ни огражда и отделя.

И когато свише към нас снизхожда изобилие от добро, то не е предназначено за някого конкретно, а за общото интегрално его, така че ние подготвяме още по-големи удари за себе си.

И въпреки че се стараем да го избегнем, но, както пише Баал Сулам, природата или Творецът все едно ще победят и ще ни задължат да приемем и осъществим закона за равновесие с Него.

Науката кабала ни обяснява този закон много просто. Тя казва, че Творецът въздейства върху нас, а между Него и нас съществува система от светове/ филтри, целта на които е да пропускат светлината на Твореца избирателно.

Законът, съгласно който тази система работи от Твореца към нас и от нас към Твореца, се нарича закон за подобие на свойствата или закон на равновесието.

Излиза, че в степента, в която получаваме въздействие от Твореца, в същата степен ние сме длъжни да Му съответстваме и да Му отдаваме, за да се съблюдава това равновесие.

И понеже Творецът непрекъснато засилва своето влияние върху нас, то и ние трябва все повече и повече да се поправяме. Именно с тази цел нашето его все повече расте по определена формула и съгласно тази формула се осъществява влияние от страна на Твореца.

Но ако обърнем егото си в отдаване, то ще дойдем до съответствие с Него и тогава равновесието ще се съблюдава.

И колкото и да ни въздейства Той, ние ще възприемаме това правилно. Той на мен, а аз на Него.

Тоест изменението на нашата природа, егоистичните желания, на отдаване и любов, грижа и внимание към другите – това е и решението на проблемите.

По този начин ще дойдем до общото равновесие: природата ще се успокои и човечеството ще започне да се чувства другояче.

Освен това ние ще разкрием висшето измерение, висшия свят, и ще открием, че цялата система от филтри/ светове съществува в нас, а ние се намираме в съответствие с Твореца, в подобие на свойствата и в сливане с Него.

От лекция в аудиторията “Кабала на народа”, 07.12.2010

[29612]

Filed under: Криза, глобализация, Творец - No Comments→

Въпрос: Защо Творецът не е направил така, че вече сега веднага да усещаме всички като органи на собственото си тяло?

Отговор: Но ти си длъжен именно от противоположностите да разкриеш формата на отдаване: от ненавистта, от получаването, от използването на ближния – да достигнеш любовта и съединяването.

Представи си, че изведнъж узнаваш, че твоят основен враг, когото преди си искал да стъпчеш и да унищожиш с всички видове екзекуции, в крайна сметка е твой син, за когото нищо не си знаел – просто като на кино.

Сега ти е непонятно, но се постарай да влезеш в група и си представи, че се включваш в общото желание. Не гледай лицата – гледай желанието, което при всички е едно, задълбочи се вътре в него.

И тогава чрез това желание ти ще почувстваш, че те заобикалят специални души, и само ти гледаш на тях отстрани. Постарай се да влезеш вътре в тях и напълно да анулираш себе си.

Чрез това самоанулиране ти започваш да живееш! През цялото време се оставяй в тази мисъл, за да не ти излезе от главата – реши, че отсега така искаш да гледаш на света.

Опитай да се задържиш в такова усещане до утре – като през цялото време го обновяваш и връщаш тази картина. И тогава на следващия урок ти ще бъдеш готов да я оживиш!

Ти ще си представяш какво става вътре в тези желания, свързани едно с друго: както действат парцуфи А”Б и СА”Г, за които разказва рабби Шимон на другарите – всички говорят само за това желание и за връзката на неговите части.

Чистите и нечисти желания, поправените и засега не поправените – всички се намират в една система, която ти откриваш сега. И ти искаш да разкриеш в нея живота, жизнената сила, самия себе си вътре в нея и да разбереш как работи всичко. Именно за това разказват всички кабалистични книги и искаш да ти се разкрие това.

Когато се разкрие връзката между всички части на желанието и в каква хармония работят те – това е практическо разкриване на правилната действаща връзка и се нарича разкриване на Твореца. А после Творецът, тази връзка, ще се разкрива все повече и повече – това означава издигане по стъпалата на световете към все по-голямо разкриване на Твореца.

Нали Творецът (бо-ре) така и се нарича: ”ела и виж”, както работи системата във взаимното отдаване, както светлината действа вътре в желанията/ келим.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Заради кого трябва да се обединявам сега? Заради групата или заради целия свят?

Отговор: Общата душа се разделя на много части, а редът на тяхното пробуждане се поделя на много етапи. Междувременно ние преминаваме през два процеса:

1. Като части, които получават пробуждане от висшето, ние сме длъжни да ги реализираме и те да станат поправени. Единствено, когато е пробуден по този начин, човек задава въпроса за значението на живота и намира отговора в разкриването на Твореца. Тази задача ни е възложена най-напред.

Това може да изглежда като супер егоистичен стремеж. Обаче разкриването на Твореца означава разкриване на качеството отдаване, любов към ближния, и реализирането му чрез обединение между нас. Отдаването е самоотричане, самоанулиране. Ти излизаш извън себе си по посока на другите и там намираш душата си.

Затова първото впечатление е измамливо. Ти се стремиш да откриеш душата си и да я изпълняш с безкрайно удоволствие. Самият Творец ти предоставя тази възможност и ти придава импулс, за да постигнеш това. По какъвто и начин да го формулираш, то ще звучи егоистично, но действителното съдържание, вътрешната същност е над егоизма.

Затова ние реализираме всичко това заедно чрез отдаване, любов, обединение и взаимна помощ. Ние правим това чрез стремеж да излезем от себе си, вместо да поглъщаме всичко в нас.

В миналото кабалистите не са имали възможността да разпространяват науката кабала по света, публично да я изучават и да обучават други. Но и тогава общото поправяне на техните души в малки групи е било насочено към благото на целия свят. Това е така, защото те са придобили голяма сила на отдаване, която е действала между всички души в света, въпреки че светът не го е почувствал.

2. Днес ние трябва да действаме в още едно направление. Ние не само поправяме себе си и придобиваме голяма вътрешна сила на отдаване в нашите групи, а също разпространяваме кабалистичните знания по целия свят.

Това са двата паралелни вектора на нашите усилия и всеки един от тях е необходим.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 06.12.2010

[28921]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Чувствам някаква заплаха, когато четем тези текстове. Нищо не разбирам от тях. Как мога правилно да работя с тези усещания?

Отговор: Възможно е – това е добро усещане. Ние съществуваме в реалност, която се разгръща  напълно в мен.

Сега говоря с тебе – с част от своята душа, с други хора от всички краища на света – но всички те се намират в мен. А освен мен, разделена на множество части, е само висша сила.

Трябва да вкарам в порядък всички свои желания, за да ги съединя помежду им и да ги включа в себе си всички, които сега ми се струват чужди, да ги обикна както себе си. Длъжен съм да съединя цялата реалност в едно цяло. Тогава разкривам, че всичко това е мое и има само една светлина, напълваща едно желание.

А до тогава разбира се аз се обърквам и пребивавам в много непонятни състояния. Но това не ме заплашва. Трябва правилно да възприемам реалността – да започна да я усещам, че всичко това се случва вътре в мен и всичко това съм аз и само поради своята вътрешна раздвоеност аз погрешно разбирам своите собствени части като намиращи се извън мен.

За пример – правиха ми операция под местна наркоза. Нищо не чувствах и само в огледалото виждах какво правят лекарите: вкарват иглата, режат – сякаш част, която не принадлежи на мен. Не я усещам като своя, защото са ми дали наркоза. Но доколкото аз все пак съм знаел, че това е моя част и аз не я чувствам само защото съм под местна наркоза, беше ми интересно да наблюдавам какво става с нея.

В същност се намираме именно в такава реалност. Но веднага щом тази „наркоза“ премине, облаците се разсеят, и ти започваш да се впечатляваш и усещаш реалността като своя собствена – всичко изглежда по друг начин! Тогава виждаш, че имаш работа само с Твореца – Добър и Творящ добро.

Излиза, че да усетиш Добрия и Творящия добро вместо заплаха, ще усетиш вечността, съвършенството и хармонията вместо твоето истинско състояние – всичко това зависи само от това, доколко ти ще присъединиш към себе си всички тези желания, които сега ти се струват чужди.

От урока по “Бейт Шаар а-Каванот”, 13.12.2010

[29630]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Достатъчно е да имаме желание да се обединим и тогава светлината ще ни обедини. Всеки от нас има желание, което се е развивало хилядолетия наред, и точка, която се е проявила едва сега, притегляща ни към нещо неизвестно.

Но това не е достатъчно! Ние се сблъскваме с двуполюсен ефект, разделено желание – едната част го дърпа в едната посока – този свят, а другата, „точката в сърцето”, го дърпа в противоположната посока – към духовния свят. Какво да направя с това раздвоение?

Това, което може да направите, е да преодолеете едното желание над другото. Затова аз влизам в групата и получавам от нея допълнително желание в точката в сърцето. Аз го придобивам благодарение на усилията, които полагам в групата и поради факта, че не се опитвам да пробия в духовния свят, а действам според правилото „от любов към другарите към любов към Твореца”. С други думи, аз влагам моите усилия в нашето обединено желание.

И тогава аз получавам от групата силата, която съдържа изначалната сила на моята точка в сърцето и това, което групата е добавила към нея. Допълнителната сила, която съм получил, се нарича „духовен стремеж” (иштокекут). А моето начално желание се нарича рацон. Затова кабалистите ни казват, че за да достигнем висшия свят е необходимо да имаме „рацон ве иштокекут” (виж част 1, Талмуд Есер Сфирот).

Висшата светлина въздейства имено върху стремежа, изграден над моето естествено желание, и извършва поправяния в мен – тя ме обединява с останалите в едно общо желание, мястото, в което Творецът се разкрива. 

От урока по статията „Свобода на волята”, 10.12.2010

[29363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

В „Предисловие към ТЕС” Баал а-Сулам обяснява, че всичко зависи от усилията. Но не са прости усилия. Когато човек започне да учи мъдростта на кабала, той все още няма никакво понятие, какво е духовният свят. Той смята, че духовните наслаждения ще се разкрият в неговите егоистични желания.

Ето защо в началото той полага усилия по обичайния начин, и всъщност не може да действа иначе. Той е готов да вложи своята сила, натрупаните знания, интелект и усещания, без да осъзнава, че по този път неговият личен „багаж” няма да помогне. За да излезем в духовния свят, на нас ни е необходима силата, която идва свише.

Но постепенно ученето и групата вършат своята работа, и човек започва да разбира, че обичайната схема не работи тук. Той е чувал това преди, но сега разбира на практика, че трябва да разкрие всички части на една нова картина вътре в себе си.

Той се разочарова в „логичния” подход и в играта с усещанията. Той разкрива, че всичко, което има, не е подходящо изобщо за духовното развитие. Тук са нужно нови келим (съсъди, желания), които ги няма в човек, а трябва да бъдат получени свише.

По такъв начин, светлината, която идва по време на ученето, променя човек. Но той вижда това само по резултатите, по вътрешните промени, по новия начин, по който се отнася към отдаването. Кабалистите са ни обяснили всичко, само че ние не искаме наистина да го изпълним: не трябва да си много умен, за да разбереш, че нашият интелект изобщо не е подходящ за духовния свят.

Хилядолетия наред сме се развивали от поколение на поколение и всяко от тях е било по-умно от предходното. Ние самите виждаме как нашите деца лесно разбират всичко, което е достигнало до нас много трудно.

Трябва да разберем, че целият този процес на егоистично развитие има за цел да доведе човек до отчаяние, когато той няма да има какво повече да вземе от света. Аз достигам до извода, че всичко, което светът може да ми предложи, не е достатъчно за мен, и така достигам „предела”, края на пътя.

По този начин, аз се стремя към нещо по-висше, искам нещо, което съществува над „предела”. Тогава точката в сърцето започва да ми говори. Как мога да се издигна до мястото, където ме вика тя? Това, аз не зная.

Ново желание ме очаква там, напълно нови инструменти на възприятие, ново усещане и нов интелект. Но все още трябва да ги придобия. Затова достигам до мъдростта на Кабала, групата и учителят. Като ги използвам правилно, аз привличам висшата поправяща светлина и само тя ме води към целта.

Новите усещания и новият интелект се формират, раждат се и се проявяват в мен, и аз започвам да гледам на света по нов начин. Старата картина се оттегля настрана и нова картина заема нейното място. Това, всъщност, е нов свят.

От урока по статия на Рабаш, 10.12.2010

[29350]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да си представим решимот в духовната работа? Може ли да ги регистрираме и разберем?

Отговор: Аз не чувам как те се превключват, но чувствам как се променям отново и отново.

Тези промени са резултат от решимот, които се пробуждат в определена последователност, която се е изградила при спускането на моята душа по всички стъпала от Безкрайността до този свят.Сега се издигам назад по същите тези стъпала – но само при условие, че светлината ме достига и решимот се променят.

Всъщност, всички се изкачват по тази стълба, но по различен начин – по пътя на страданието или по пътя на Тора. Светлината се излива върху всички, но всеки я използва според собствените си сили. В тази интегрална, единна система вички взаимно си влияем и затова личните поправяния на пътя се преплитат с груповите и всеобщите.

Ако можехме да обгърнем с поглед цялата система и да разгледаме всички етапи на развитието й, щяхме да видим връзката между събитията в нашия свят, бихме разбрали как вкупом те предвижват една или друга част към поправянето, отново по пътя на страданието или пътя на Тора.

А още бихме видяли и как, работейки помежду си, вътрешно, все повече пробуждаме света и по този начин  помагаме на всички да правят правилните стъпки, напредвайки към целта не по дълъг и мъчителен път, а бързо и леко.

От урока от книгата “Зоар”. Предговор, 12.12.2010

[29521]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - No Comments→