В „Предисловие към ТЕС” Баал а-Сулам обяснява, че всичко зависи от усилията. Но не са прости усилия. Когато човек започне да учи мъдростта на кабала, той все още няма никакво понятие, какво е духовният свят. Той смята, че духовните наслаждения ще се разкрият в неговите егоистични желания.

Ето защо в началото той полага усилия по обичайния начин, и всъщност не може да действа иначе. Той е готов да вложи своята сила, натрупаните знания, интелект и усещания, без да осъзнава, че по този път неговият личен „багаж” няма да помогне. За да излезем в духовния свят, на нас ни е необходима силата, която идва свише.

Но постепенно ученето и групата вършат своята работа, и човек започва да разбира, че обичайната схема не работи тук. Той е чувал това преди, но сега разбира на практика, че трябва да разкрие всички части на една нова картина вътре в себе си.

Той се разочарова в „логичния” подход и в играта с усещанията. Той разкрива, че всичко, което има, не е подходящо изобщо за духовното развитие. Тук са нужно нови келим (съсъди, желания), които ги няма в човек, а трябва да бъдат получени свише.

По такъв начин, светлината, която идва по време на ученето, променя човек. Но той вижда това само по резултатите, по вътрешните промени, по новия начин, по който се отнася към отдаването. Кабалистите са ни обяснили всичко, само че ние не искаме наистина да го изпълним: не трябва да си много умен, за да разбереш, че нашият интелект изобщо не е подходящ за духовния свят.

Хилядолетия наред сме се развивали от поколение на поколение и всяко от тях е било по-умно от предходното. Ние самите виждаме как нашите деца лесно разбират всичко, което е достигнало до нас много трудно.

Трябва да разберем, че целият този процес на егоистично развитие има за цел да доведе човек до отчаяние, когато той няма да има какво повече да вземе от света. Аз достигам до извода, че всичко, което светът може да ми предложи, не е достатъчно за мен, и така достигам „предела”, края на пътя.

По този начин, аз се стремя към нещо по-висше, искам нещо, което съществува над „предела”. Тогава точката в сърцето започва да ми говори. Как мога да се издигна до мястото, където ме вика тя? Това, аз не зная.

Ново желание ме очаква там, напълно нови инструменти на възприятие, ново усещане и нов интелект. Но все още трябва да ги придобия. Затова достигам до мъдростта на Кабала, групата и учителят. Като ги използвам правилно, аз привличам висшата поправяща светлина и само тя ме води към целта.

Новите усещания и новият интелект се формират, раждат се и се проявяват в мен, и аз започвам да гледам на света по нов начин. Старата картина се оттегля настрана и нова картина заема нейното място. Това, всъщност, е нов свят.

От урока по статия на Рабаш, 10.12.2010

[29350]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →